№ 1500
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И.нка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501861 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 55819/12.08.2022г.
от Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово, БУЛСТАТ *********,
представлявано от директора Д.Т. Д., чрез мл.адв. И. Д., срещу Решение №
2242/07.07.2022г. по гр.д. № 20223110104956/2022г. на 40-ти състав на ВРС, с което е
признато, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за незаконно уволнението на Д. Р. К., ЕГН
**********, извършено на основание чл.328 ал.1 т. 5 от КТ със Заповед № РД06-
163/18.02.2022г. на Началника на Регионално управление на образованието – Варна, считано
от 18.02.2022 г. и е отменена заповедта, с която е наложено, възстановен е на осн. чл. 344 ал.
1 т. 2 от КТ Д. Р. К., ЕГН ********** на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Директор” в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна; на
осн. чл. 78 ал. 1 ГПК Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл.
Варна, Булстат: ********* е осъдено да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** сумата от 2000
лв . /две хиляди лева/, представялваща направените от него в производството пред ВРС
разноски за адвокатско възнаграждение и на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът Средно
училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна, Булстат: ********* е
осъдено да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/ - дължима държавна такса.
Въззивникът изразява становище за това, че обжалваното решение е неправилно,
1
незаконосъобразно, постановено без да е направен съвкупен анализ на доказателствения
материал, то е немотивирано и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните
правила.
Неправилен е изводът на ВРС, че към датата на издаване на уволнителната заповед К.
е била член на ръководството на национален синдикален орган-Председател на СО
„Образование и наука"-област Варна към Синдикат „Спартак" и ползва сииндикална закрила
по чл. 333, ал. 3, предл. 3 от КТ.
Съгласно длъжностната характеристика, връчена на К. на 04.11.2021г. за длъжността,
която заема-Директор на СУ, той се явява орган на управление и контрол, прилагащ
държавна политика в областта на предучилищното и училищното образование. Той
ръководи и отговаря за цялостната дейност на образователната институция и в тази своя
функция сключва, изменя и прекратява трудовите договори, като работодател, в
съответствие с КТ, а неговият трудов договор се сключва и прекратява от по-горния спрямо
работодателя орган-РУО-Варна. К. обаче недобросъвестно, съгласно разпоредбата на чл.
125 от КТ не е уведомил РУО –Варна за това кога е приет за член на Синдикат „Спартак“ и
съответно е избран за председател на Синдикалната организация „Образование и наука“-
област Варна при Синдикат „Спартак“. Към датата на уволнението и до подаване на
въззивната жалба в РУО-Варна няма постъпила информация за датата, на която К. е избран
за Председател на СО и на коя дата този негов избор е утвърден с решение на УС на
синдиката. Защитата на К. е изкуствено въведена, за да бъде поставен РУО-Варна в
условията на нарушител. Всички документи, свързани със закрилата-удостоверения и др. са
антидатирани и целят обслужване на тезата на ищеца. Отрича, началникът на РУО-Варна да
е действал при уволнението при злоупотреба с права и в нарушение на принципа на
добросъвестност, като правото на защита на ответника, настоящ въззивник е било нарушено
от ВРС.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.
Р. К. ЕГН ********** от гр. Суворово, чрез адв. К. Г., в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
В с.з. на 25.10.2022г. въззивното СУ „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово, чрез
адв. Алб.П. поддържа въззивната си жалба, а въззИ.емият Д. Р. К., чрез адв. Кр.Г.-писменото
си становище, поддържано и в подадените писмени бележки по спора № 25718/03.11.2022г.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба ищецът Д. Р. К., чрез адв.Кр.Г. излага, че с влязло в сила на
01.11.2021г. решение № 1000/01.06.2021г. по в.гр.д. № 1010/2021г. на ВОС-ГО, 5-ти състав е
2
било признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № РД-07-
65/26.10.2020г. на началника на Регионален инспекторат по образованието-Варна и е той е
бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност-„директор“ на СУ „Н.Й.Вапцарив“-
гр. Суворово, обл. Варна. На 04.11.2021 г., с оглед издадената Заповед № РД 06-
1326/04.11.2021г., след надлежно подадено заявление.
Със Заповед № РД-131/10.02.2022г. на Началника на РУО-Варна, в училището е
назначена проверка, за резултатите от която е бил съставен КП № КМОД 11-36/18.02.2022г. ,
на експерт от РУО-Варна, оспорен от страната по съдържание и по същество, връчен му на
18.02.2022г. По повод на извършената проверка, със Заповед № РД 06-162/17.02.2022г. на
Началника на РУО-Варна, връчена на 18.02.2022г. на Директора Д. К. са дадени
задължителни предписания, които поради настъпилото уволнение, не е изпълнил.
Уволнителната заповед препраща също и към доклад № 80-62/18.02.2022г. и жалба № 94-
168/09.02.2022г., подадена в РУО-Варна. Без да са му искани обяснения по реда на чл. 193
от КТ се е пристъпило към уволнение. Не му е била предоставяна и методическа подкрепа,
на осн. чл. 9 ал. 1 и сл. от Правилника за устройството и функциите на РУО.
Преди уволнение, още със заявление № 94-1098/03.11.2021г., подадена в РУО-Варна,
ищецът е декларирал закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, като член на ръководен изборен
синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип-Председател на СО
„Образование и наука“-област Варна към Синдикат „Спартак“. Преди връчване на
уволнителната заповед Началникът на РУО-Варна е поискал от К. да попълни декларация,
заведена с вх.№ 0613-65/18.02.2022г. в РУО-Варна, в която К. е декларирал закрила по чл.
333, ал. 3 от КТ. Поискано е било деклараторът да представи документ-удостоверение от
Синдикат „Спартак“, което е било изпратено и представено от Синдиката на 18.02.2022г. и
заведено с вх.№ 18-55/18.02.2022г. в РУО-Варна. Въпреки декларираната закрила по чл. 333,
ал. 3 от КТ, Началникът на РУО-Варна е уволнил К.. Още същият ден последният е
входирал нарочно искане да бъде отменена уволнителната заповед и възстановен на работа,
но без положителен за него резултат.
Поискал е от съда да бъде отменено незаконното уволнение и възстановен на
заеманата до уволнението длъжност, ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Средно училище
„Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово, обл. Варна, представлявано от директора Д.Т. Д.,
чрез мл.адв. И. Д., като излага съображения за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че Д. Р. К. е бил в трудово правоотношение със СУ, като е заемал
длъжността „директор“ до 18.02.2022г., когато е било прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ, поради липса на качества на работника или служителя за ефективното изпълнение на
работата. Не е спорно също така ,че със заповед № РД-07-65/26.10.2020г. е било прекратено
и преди това трудовото му правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, че цитираната
заповед е била отменена от съда и, че от 04.11.2021г. е възстановен на заеманата до
уволнението длъжност, след подадено заявление и явяване да заеме длъжността „директор“
на СУ „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово. Оспорват се всички наведени други
3
твърдения на ищеца. Исковите претенции са неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени,
с присъждане на сторените разноски.
Липсата на качества на директора Д. К. да изпълнява заеманата от него длъжност е
установена в периода, начиная от 04.11.2021г. до 10.02.2022г.-датата на проверката,
инициирана със Заповед № РД-131/10.02.2022г. Извършените в периода проверки са
установили невъзможност директорът да създаде организация и извършва последващ
контрол за присъствието на учениците, обучаващи се в електронна среда от разстояние и
присъствено, както и за установяване на броя на учениците в Национална електронна
информационна система за предучилищно и училищно образование /НЕИСПУО/. Не е в
състояние да организира контрола на процесите на планиране, администриране и
организиране на образователния процес, като се достига до разминаване на броя на
учениците в електронния дневник и действително отразеното в НЕИСПУКО. На
11.02.2022г., при проверка за посещаемост на учениците е установено ,че само 15% са
присъствали, а директорът не е дал обяснение за отсъствието на 85% от тях. Той не
притежава качества като ръководител, при издаване на заповеди да съобразява срокове и
планира провеждането на учебни часове. Липсва му съобразителност, като конкретно
посочени заповеди, не са връчени на вписаните в тях лица за сведение и изпълнение. В
периода не е създал и актуализирал заповеди и вътрешни правила за обучение, възпитани и
труд на персонала в условията на епидемична обстановка. Не е създал и въвел в Правилник
за вътрешния ред конкретните правила и задължения на персонала за провеждане на
обучение в електронна среда от разстояние. Не е създал и издал заповед за запознаване на
педагогическия и непедагогическия състав с Етичен кодекс на училищната общност и
Етичния кодекс на работещите с деца и те не са публикувани в сайта на училището. В
следствие на това се е стигнало до създаването на звукозапис на 07.02.2022г. в електронна
среда ТИЙМС в часа по руски език от акаунта на Г.И.-учител в училището, на който
учениците са станали свидетели. Поради липса на управленски качества Д. К. не е създал
организация за обучение на персонала за работа в платформата ТИЙМС. Оспорва се, че
ръководителят на РУО не е оказал методическа подкрепа на директора. Относно
твърдението, че е допуснато нарушение на чл. 333, 3 от КТ, е посочено, че към 18.02.2022г.
Д. К. не е уведомил РУО кога е бил приет за член на Синдикат „Спартак“ и за датата на
която е бил избран за председател и кога този избор е утвърден от с решение на УС на
Синдиката. По тези съображения, работодателят оспорва твърденията на ищеца, че е избран
за председател на Синдиката и изборът му е утвърден с решение на УС. Налице е
недобросъвестно упражняване на права и задължения от негова страна по чл. 8от КТ. Няма
недобросъвестно поведение от страна на работодателя-Началника на РУО-Варна при
прекратяване на трудовото правоотношение, без искане на разрешение по чл. 333, ал. 3 от
КТ.
Моли се да бъдат отхвърлени предявените от Д. К. искове, както и за присъждане на
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
4
Не се спори между страните и се установява от представените пред ВРС
доказателства, че между РИ на МОН-Варна и Д. Р. К. е било налице от 06.07.1998г. валидно
трудово правоотношение, по силата на което последният е заемала длъжността Директор на
СОУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово.
След уволнение, с влязло в сила на 01.11.2021г. решение № 1000/01.06.2021г. по
в.гр.д. № 1010/2021г. на ВОС, уволнението е било признато за незаконно и Д. Р. К. е бил
възстановен на заеманата от него до уволнението длъжност-Директор.
На 03.11.2021г. Д. Р. К. е подал заявление до Началника на РУО-Варна, с което,
позовавайки се на влязлото в сила решение на ВОС е поискал да бъде възстановен на работа
и е заявил, че ще се яви на 04.11.2021г. в СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово. Уведомил е
работодателя си и за това, че към момента е член на ръководен изборен синдикален орган,
изграден на териториално и отраслово ниво-Председател на СО „Образование и наука-
.област Варна към Синдикат „Спартак“.
Със заповед № РД06-1326/04.11.2021г. на Началника на РУО-Варна, Д. Р. К. е
възстановен на длъжността „Директор“ на СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр.Суворово, считано от
04.11.2021г. Подписал е и допълнително споразумение № РД08-466/04.11.2018г. с
работодателя, като е увеличено основното му трудово възнаграждение. На 04.11.2021г. на Д.
Р. К. е връчена и рамкова длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на
Общинско училище.
Последвало е връчване на процесната заповед № РД06-163/18.02.2022г. на Началника
на РУО-Варна, с която трудовото правоотношение на Д. Р. К., считано от 18.02.2022г. е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липсата на качества за ефективно
изпълнение на работата като директор на СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово, установено в
периода от 04.11.2021г. до 10.02.2022г. В заповедта са посочени какви качества му липсват
и какви дейности не умее да извършва, какви пропуски в работата си е допуснал, като са
цитирани КП № КМОД 11-36/18.02.2022г., доклад № 80-62/18.02.2022г. от извършена
проверка по жалба № 94-168/09.02.2022г. в РУО-Варна. Представен е КП № КМОД 11-
36/18.02.2022г., връчен на К. на 18.0-2.2022г., подписан от него със забележка и в пълнота
доклад № 80-62/18.02.2022г. за извършената проверка по сигнал с вх. № 94-168/09.02.2022 в
РУО-Варна, относно административна, управленска и контролна дейност на директора на
СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово, без данни да е сведен до знанието на Д. Р. К..
На 344, ал. 3 от КТр2базата на цитираните непосредствено по-горе два документа-
КП № КМОД 11-36/18.02.2022г., доклад № 80-62/18.02.2022г. и др. е издадена заповед №
162/18.02.2022г. на Началника на РУО-Варна, с която са дадени предписания и наредени на
директора на СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово да коригира допуснати пропуски в работата
си, изброени в 11 точки, като му е даден срок за изпълнение за всичките до 24.02.2022г.
Според декларация вх.д. № 0613-65/18.02.2022г., деклараторът Д. Р. К. под страх от
наказателна отговорност е декларирал, че е член на синдикалното ръководство –
председател на СО „Образование и наука“-Област Варна към Синдикат „Спартак“.
5
Няма спор, че искане на разрешение за уволнението на Д. Р. К. не е искано
съгласието на Синдикат „Спартак“ по чл. 333, ал. 3 от КТ.
С искане до Началника на РУО-Варна № 0613-65/18.02.2022г., към което е
приложено удостоверение, Д. Р. К. е поискал да бъде отменено на осн. чл. 344, ал. 2 от КТ
уволнението му и възстановяване на работа. Видно от удостоверение № 3/18.02.2022г., изд.
от Председател и Председател на УС на Синдикат „Спартак“, Д. Р. К. е избран за
председател на СО „Образование и наука““-Област Варна при Синдикат Спартак“, което е
утвърдено с решение на УС на Синдиката, съгласно разпоредбите на Устава и е изрично
удостоверено, че към момента на издаване на удостоверението, горните обстоятелства не са
променени.
С писмо № 42890/27.06.2022г. , към което е приложено удостоверение №
21/23.06.2022г., изд. от председателя на Синдикат „Спартак“, приети от съда в о.с.з. по
първоинстанционното дело на 28.06.2022г., Д. Р. К., е ангажирал доказателства, че към
18.02.2022г. е бил приет за член на Синдикат Спартак с решение на УС от 23.03.2021г. и
избран за Председател на СО „Образование и наука“-Област Варна към Синдикат Спартак“
на учредителното събрание , провело се на 01.06.2021г., обективирано в Учредителния
протокол от същата дата , след издаване на решение от 31.05.2021г. на УС на синдиката,
като изборът му е утвърден с решение от 02.06.2021г. на УС на синдиката.
Пред ВРС са изслушани показанията на водената от ищеца свидетелка-Г.В. Г., която
работи в СУ „Н.Й.Вапцаров“ от 2011г. до 2020г., когато е била съкратена и от 08.11.2021г.
до момента. Свидетелката дава показания, опровергаващи констатациите за установени
нарушения, допуснати от директора Д. Р. К.. Потвърждава факта, че в училището не е имало
приет Етичен кодекс за работа с деца. Ответното училище е ангажирало гласни
доказателства чрез разпита на св. Н.Н.Н.. Тази свидетелка пространно обяснява за
влошените си отношения с директора и зам.директора-св. Г.. Свидетелства и за бездействие
от страна на директора, не е писал правилници, мерки, заповедите ги пишела тя или
секретарката му, не е осъществявал контрол, освен на учителката Г.И., играел на
компютърни игри в работно време. Не знае Д. К. да е бил синдикален член.
Пред ВОС са изслушани показанията на свидетелката Й.С.Х.-старши експерт в
организация на средното образование“ в РУО-Варна, член на екипа извършил част от
проверките по сигнали и жалби в училището. Свидетелства какви констатации са направени
при проверките и, че са били дадени на директора Д. К. задължителни предписания. В
досието му на директор в РУО твърди, че няма документ, свидетелстващ за синдикалната
му дейност.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежно
легитимирано лице-страна по спора, при наличието на правен интерес и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са допустими за разглеждане..
Ищецът, настоящ въззИ.ем Д. Р. К. е предявил кумулативно съединени искове с
правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, с оглед прекратеното му на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ трудово правоотношение със заповед № РД 06-163/18.02.2022г. на Началника на РУО-
6
Варна. Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. В случая не е връчвано предизвестие, а направо е издадена
обжалваната заповед.
Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът дължи произнасяне по
оплакването в исковата молба за незаконосъобразност на уволнителната заповед, поради
неспазването на чл. 333, ал. 3 от КТ, съответно възражението, направено от работодателя за
това, поддържано и във въззивната жалба.
Настоящият състав намира за основателни исковите претенции, като възприема
мотивите на обжалвания първоинстанционнен акт и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Независимо от това ще изложи и собствени мотиви, разглеждайки твърденията,
съответно оспорванията на насрещната страна за приложимостта на разпоредбата на чл. 333,
ал. 3 от КТ. Установи ли се необходимостта от искането на съгласие от СО „Образование и
наука“-Област Варна към Синдикат „Спартак“ за уволнението на Д. Р. К. в хипотезата на чл.
333, ал. 3 от КТ и доколкото няма спор, че такова съгласие не е искано, заповедта за
уволнение би се оказала незаконосъобразна само на това основание и исковите претенции
би следвало да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които по чл. 328, ал. 1, т.
5 от КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация.
Както в практиката си ВКС приема /решение № 667/15.11.2010г. на ВКС по гр.д. №
63/2010г. на Четвърто ГО и решение № 301/26.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 6823/2014г. на
Четвърто ГОА/, с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида
синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието- председателят
и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в
предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който
може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният
изборен синдикален орган се приема, че стои по-високо в структурата на съответния
синдикат и над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или
координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни
работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. От
значение за предварителната закрила при уволнение е дали синдикалната организация е
учредена на териториален, отраслов или национален принцип, съгласно устава й /по
аргумент на чл. 33 от КТ/ и съответният работник или служител дали е избран за
председател или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с
представянето на съответните учредителни актове и такИ. за избора, така и с издаването на
нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган /в
този смисъл е решение № 194/18.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 1100/2012г. Четвърто ГО/.
Настоящият състав следва да изложи съображенията си за неоснователност на
оплакването, че като училищен директор Д. Р. К. има функцията на работодател по
отношение на учителския и помощния персонал в повереното му училище, поради което
няма право на синдикална дейност. Правото на синдикално сдружаване е едно от
конституционно скрепените права, уредено в чл. 49 от КРБ, като същото не може да бъде
ограничавано. Не може да бъде отречено правото на сдружаване лице, заемащо макар и
директорски пост, след като самото то престира труд. Не следва да бъде прието, че ищецът
изтъква синдикалната си дейност, заемащ ръководен пост, в нарушение разпоредбата на чл.
8 от КТ, злоупотребявайки с права.
7
Видно, още със заявлението вх.д. № 94-1098/03.11.2021г., подадено до Началника на
РУО-Варна, с което Д. Р. К. е поискал бъде възстановен на работа след отмяната на
предходното му уволнение, като незаконосъобразно е посочил надлежно, че е член на
ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип, яваващ
се председател на СО „Образование и наука“-Област Варна към Синдикат „Спартак“.
Неоснователно е следователно възражението в отговора на исковата молба и оплакването
във въззивната жалба, че в противоречие на разпоредбата на чл. 8 от КТ недобросъвестно не
е уведомил РУО-Варна, че заема ръководен пост в СО, с цел да препятства евентуалното си
уволнение. Без значение в случая е, че съгласно показанията на св. Й.С.Х. такова
обстоятелство не е отразено в досието му на директор в РУО, както и това, че синдикалната
му дейност не е известна на св. Н.Н.Н..
Още въднъж, това, че е председател на СО „Образование и наука“-Област Варна към
Синдикат Спартак, Д. Р. К. е декларирал в подписаната от него декларация вх. № 0613-
65/18.02.2022г. преди връчване на уволнителната заповед.
Ако работодателят е действал добросъвестно, той е могъл да направи справка, ако и
да се съмнява в декларираните и оповестени обстоятелства, свързани със синдикалното
членство и заемания ръководен пост в СО от Д. Р. К., така, че да не допусне издаването на
незаконосъобразна заповед за уволнение. Не е предприел проверка, но е пристъпил към
уволнение.
Дори и да се приеме, че към момента на уволнението не са били представени
доказателства за заемания от Д. Р. К. пост в СО, рабодотателят не му е указал представянето
на такИ.. Дори след връчване на заповед № РД 06-163/18.02.2022г. Д. Р. К. е представил
удостоверение изх. № 3/18.02.2022г. и е поискал отмяна на уволнителната заповед, на осн.
чл. 344, ал. 2 от КТ, Началникът на РУО-Варна не удовлетворил искането. Разбира се, че
представеното удостоверение е изготвено специално и с оглед осигуряване на благоприятен
резултат при подадената молба по реда на чл. 344, ал. 2 от КТ.
Най-сетне ищецът, настоящ въззИ.ем е ангажирал по първоинстанционното дело
удостоверение № 21/23.06.2022г., изд. от Председателя на Синдикат Спартак, в което е
посочена конкретната дата на приемане на Д. Р. К. за член на СО, датата на избора му на
председател на СО на териториален и отраслов принцип и утвърждаването с решенията на
УС на синдиката. Само „Оспорвам!“ не е достатъчно. Насрещната страна е могла да изиска
представянето на актовете на УС, но не е. Не е ангажирала и други доказателства, че актът е
антидатиран, че има невярно съдържание.
Съдът приема за доказано, че Д. Р. К. е избран на 01.06.2021г. за председател на СО
„Образование и наука“-Област Варна, към Синдикат „Спартак“, изграден на териториален и
отраслов принцип. Към 18.02.2022г. се е ползвал от защитата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Преди
уволнението работодателят не е взел съгласието на синдикалния орган.
Заповедта за уволнение е незаконосъобразно постановена и следва уважаването на
искането на Д. Р. К. за отмяната й, без да се налага да бъде разглеждан спора по същество.
Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено. С оглед
основателността на иска с правно осн. чл. 344, ал. 1 от ГПК, основателен е и искът с правно
осн. чл. 344, ал. 1, т. от КТ. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази си
част, както и в частта за разноските с правно основание чл. 78, ал. 1 в първоинстанционното
производство и дължимата държавна такса за двата иска, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на СУ „Никола Йонков Вапцаров“-гр.
Суворово за въззивното производство. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК СУ „Никола Йонков
Вапцаров“-гр. Суворово следва да бъде осъдено да заплати на Д. Р. К. сумата от 2000.00лв.,
представляваща заплатеното съгласно договор за правна защита от 19.08.2022г. адвокатско
възнаграждение на л. 33 по делото и списък по чл. 80 от ГПК на л. 34 по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2242/07.07.2022г. по гр.д. № 20223110104956/2022г.
на 40-ти състав на ВРС, с което е признато за незаконно уволнението на Д. Р. К., ЕГН
**********, извършено на основание чл.328 ал.1 т. 5 от КТ със Заповед № РД06-
163/18.02.2022г. на Началника на Регионално управление на образованието – Варна, считано
от 18.02.2022 г. и е отменена заповедта, с която е наложено, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ; Д.
Р. К., ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор”
в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна, на осн. чл. 344 ал.
1 т. 2 от КТ; Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна,
Булстат: ********* е осъдено да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** сумата от 2000.00 лв .
представялваща направените от него разноски в първата инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК
и Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна, Булстат:
********* е осъдено да заплати по сметка на ВРС сумата от 160.00 лв., представляваща
дължима държавна такса, на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна,
Булстат: ********* да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. Суворово, със съдебен
адрес гр. Пловдив, ул. „А.П.“, № 49, ет. 3, чрез адв. К. Г., разноски за въззивната инстанция в
размер на 2000.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата
на връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9