Определение по дело №244/2016 на Районен съд - Добрич

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

24.02.2016 година, град Добрич

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и четвърти февруари               две хиляди и шестнадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 244/2016г. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

           

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Р.Б.Д. – С. с ЕГН ********** ***, с която против Министерство на образованието и науката ЕИК *********, град София, бул. „Дондуков“ № 2А, е предявен иск за установяване, че е налице правоприемство между закритата със заповед № РД-14-51/21.07.2015г. на министъра на образованието и науката Професионална гимназия по строителство и архитектура „***“ – Д. и Министерство на образованието и науката, т.е., че ответникът е правоприемник на закритото училище, поради което носи отговорност за задълженията на Професионална гимназия по строителство и архитектура „***“ – Д., присъдени с решение № 72 от 09.10.2015г. по гр.д.№ 3257/2014г. по описа на Районен съд – Добрич за следните суми: 4692 лева, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от шест месеца, през който е останала без работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва върху сумата от 29.10.2014г. до окончателното й изплащане, както и 600 лева съдебни разноски.

При проверка на допустимостта на иска съдът констатира следното:

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е заемала длъжността „директор” на Професионална гимназия по строителство и архитектура „***“ – Д. по силата на споразумение № РД -12-32/03.02.2012г. и че със заповед на министъра на образованието и науката трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 29.10.2014г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. По повод подадена от Р.Б.Д. – С. искова молба е било образувано гр.д. № 3257/2014г. по описа на Районен съд – Добрич с предмет искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ против Професионална гимназия по строителство и архитектура „***“ – Д. С решение № 72 от 09.10.2015г. исковете са уважени – уволнението е признато за незаконно, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа и Професионална гимназия по строителство и архитектура „Пеньо Пенев“ – Добрич е осъдена да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 4692 лева, ведно със законна лихва, както и разноски в размер на 600 лева. Междувременно, в течение на разглеждане на делото, със заповед на министъра на образованието и науката № РД-14-51 от 21.07.2015г., обнародвана в ДВ, бр. 59 от 04.08.2015г., необжалвана пред ВАС в 14-дневен срок и влязла в сила, Професионалната гимназия по строителство и архитектура „****“ е била закрита. Производството по гр.д.№ 3257/2014г. е приключило без конституиране на правоприемник на закритото училище като ответник по спора. Решението по делото е влязло в сила на дата 03.11.2015г., според отбелязването на представения от страната препис.

 Влязлото в сила решение установява съществуването на едно материално право, индивидуализирано с характерните му белези – правопораждащ юридически факт, съдържание, субекти към момента на постановяването му. Силата на пресъдено нещо на неотменимото съдебно решение преклудира всеки факт, въз основа на който страните в проведеното спорно производство са могли да претендират права или да навеждат възражения. Разпоредбите на чл. 298, ал. 1  и ал. 2 от ГПК ограничават кръга от субектите, спрямо които важи силата на пресъдено нещо, като установяват правилото, че това са на първо място срещупоставените страни по делото, а на следващо – техните правоприемници. Тези лица са същевременно и адресати на изпълнителната сила на осъдителното решение (по арг. от чл. 429, ал. 2 от ГПК), която, отнесена към страната на длъжника, се състои в задължението да се понесе принудителното изпълнение на съдебно признатото притезание. Правоприемството по чл. 227 от ГПК настъпва по силата на закона, но за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, правоприемникът следва да е участвал като страна по делото, когато приемството се е осъществило в хода на неговата висящност. Тогава решението ще произведе изпълнителна сила срещу надлежно участвалия по делото правоприемник на ответника. Когато фактът на приемството е настъпил преди приключване на устните състезания по делото, позоваването на него от страна по спора след пораждане на силата на пресъдено нещо на съдебното решение не е допустимо. Непреклудирани от силата на пресъдено нещо биха били всички факти, осъществили се след пораждането й – ако правоприемството се твърди от ищеца да е настъпило след като силата на пресъдено нещо е възникнала за праводателя по делото, по което той е бил процесуално легитимиран като страна. Не такава е настоящата хипотеза. При обосноваване на обстоятелствата, на които основава искането си, ищцата изрично е посочила, че правоприемството на страната на ответника по делото е настъпила по време на висящността на гражданското дело. Искът, основан на факти, настъпили преди възникване на силата на пресъдено нещо на решението, е процесуално недопустим.

По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК съдът намира, че следва да върне исковата молба.

Водим от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 1790 от 01.02.2016г., поправена с молба с вх. № 2846 от 17.02.2016г., с която Р.Б.Д. – С. с ЕГН ********** ***, е предявила против Министерство на образованието и науката ЕИК *********, град София, бул. „***“ № *** иск за установяване, че е налице правоприемство между закритата със заповед № РД-14-51/21.07.2015г. на министъра на образованието и науката Професионална гимназия по строителство и архитектура „***“ – Д. и Министерство на образованието и науката, т.е., че ответникът е правоприемник на закритото училище, поради което носи отговорност за задълженията на Професионална гимназия по строителство и архитектура „****“ – Д., присъдени с решение № 72 от 09.10.2015г. по гр.д.№ 3257/2014г. по описа на Районен съд – Добрич за следните суми: 4692 лева, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от шест месеца, през който е останала без работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва върху сумата от 29.10.2014г. до окончателното й изплащане, както и 600 лева съдебни разноски.

Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба пред Окръжен съд – Добрич в едноседмичен срок от връчване на съобщението на ищцата.

          Към съобщението за ищцата да се приложи препис от определението.

                                      

СЪДИЯ :