Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
14.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
84 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на „Герис Консулт“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** , срещу Решението от 22.04.2021г., постановено по а.н.д. №
1460/2020 г. по описа на РС – Кърджали.
Изложени са доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт, постановяване при съществени нарушения на
административно производствените правила и нищожност. Иска се съдът да приеме,
че са касае за маловажен случай или алтернативно да намали размера на
наложеното наказание и да присъди направените
в хода на производството разноски.
В жалбата се посочва,
че основният въпрос който касаторът е повдигнал и
който според е от съществено значение за изхода на делото - имало ли е трудово
правоотношение между Д. П. и „Герис Консулт“ ЕООД в
периода 01.09.2020 г. до15.09.2020 г. От изясняването на този въпрос зависи
дали те имат съответно качествата-работник и работодател, и респективно
приложим ли е чл. 128 и чл. 128а от КТ в отношенията помежду им.
Твърди се, че
липсват, каквито и да е било мотиви, относно това, защо PC-Кърджали, приема, че
„Герис Консулт“ ЕООД има качеството работодател.
Дори и според
изложеното в протокола от 08.10.2020 г. на ДИТ Кърджалии приложената по делото
молба, Д. П. е подал молба за освобождаване на 24.08.2020 г. на основание 327,
ал. 1, т. 2 от КТ и според ДИТ Кърджали, трудовото му правоотношение е
прекратено, считано от 25.08.2020 г.
Твърди се, че ако се
възприеме тезата на Д. П. и ДИТ Кърджали, към 25.08.2020 г., когато е подадена
молбата, той не е имал действащо трудово правоотношение с „Герис
Консулт“ ЕООД и съответно не е имал качеството работник, а дружеството
работодател към датата на изпращане и получаване на молбата му по чл. 128 от КТ, съответно .
Посочва се, че
трудовият договор между „Герис Консулт“ ЕООД и П. е
прекратен, по негово искане още на 19.11.2019 г., при което също към датата на
подаване на молбата, той не е бил работник на дружеството.
На следващо място се
сочи, че нa няколко пъти е изтъквано, че съществува
правен спор между Д. П. и „Герис консулт“ ЕООД по
отношение на това, кога е прекратено трудовото правоотношение, както и това, че
в хода на административнонаказателно производство, не
е възможно да се разреши трудово-правен спор, за който има неприключило дело в
гражданските съдилища. Споровете, касаещи, възникването и прекратяването на
трудовия договор са подсъдни на гражданските съдилища. Поради изложеното се
твърди, че в случая, нито ДИТ, нито и КРС в хода на производството по обжалване
на НП, не са компетентни да се произнесат по въпроса кога е приключило трудовото
правоотношение между П. и „Герис Консулт“ ЕООД.
Като следващо
основание за неправилност на оспореното решение се посочва, че съдът не е
съобразил, че описанието на нарушението, е неточно и незаконосъобразно и не
отговаря на изискванията на чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което според нае е
самостоятелно основание за отмяната му. В съдебно заседание касаторът
не се представлява. От процесуален представител по пълномощие е постъпила
молба-становище за даване ход на делото, изявление, че поддържа касационната
жалба и искане тя да се уважи, като се отмени оспореното решение и се постанови
решение, с което да се отмени наказателното постановление, издадено от
директора на ДИТ – Кърджали.
Ответникът – Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, чрез пълномощник, в писмено
становище изразява съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. №
1460/2020 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Кърджали е изменил Наказателно постановление 09-002464 от 12.11.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на
основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 300.00лв. на „Герис Консулт“
ЕООД - *** за извършено нарушение на чл.128 т.2 от КТ, като е намалил размера
на наказанието „имуществена санкция“ от 300лв. на 100лв. Със същото решение е
осъдил „Герис Консулт“ ЕООД да заплати в полза на ИА
„ГИТ“, София юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
След обсъждане на
събраните писмени и гласни доказателства Районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.09.2020г. К. С. и Т. С.- служители в Дирекция
„Инспекция по труда”- Кърджали, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство по документи, получени по имейл на „Герис
Консулт“ ЕООД - ***. Проверката касаела обект на контрол представляващ шивашки
цех, намиращ се в ***, стопанисван от посоченото дружество- работодател.
Контролните органи установили, че от платежно- резчетна
ведомост за заплати за м. юли 2020г., и справката за изплатени възнаграждения
по банков път, „Герис Консулт“ ЕООД - *** в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е изплатило
начисленото трудово възнаграждение на Д. М. П. – ***, за извършената от него
работа в размер на *** лв., дължимо до 30.08.2020г. – нарушение на чл. 128 т.2
от КТ. Нарушението било извършено на 31.08.2020г., за което свидетелката К. С.,
в присъствието на колежката си Т. С. и нарушителя, съставила акт за установяване
на административно нарушение, който бил подписан от управителя на дружеството Г.
С. без възражения.
РС – Кърджали е
установил, че в хода на административно наказателното производство не са били
допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация,
тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава. Процесното деяние не
представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а
именно трудовите права. Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава
по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Приел е,
че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че договорът с Д. П. бил
прекратен още месец ноември 2019г. по подадена от него молба, тъй като
доказателства в тази посока не били представени. Направил е извод, че дори и
трудовите правоотношения между тях да са били прекратени, то задължението за
работодателя е императивно.
Решението е правилно.
РС – Кърджали в
съответствие със събраните по делото доказателства е достигнал до извод за
законосъобразност на наказателното постановление на директора на ДИТ –
Кърджали.
В касационната жалба
се твърди, че Районният съд не уважил искането за спиране на производството до
приключване на гражданското дело между „Герис
Консулт” ЕООД и Д. П. Настоящият касационен състав приема, че като не е уважил
искането РС – Кърджали не е допуснал съществено процесуално нарушение. От
приложената към а.н.д. № 1460/ 2020 г. на РС – Кърджали искова молба, подадена
от „Герис Консулт” ЕООД срещу Д. П. се установява, че
тя е с правно основание чл.55 и сл. от ЗЗД. Т.е. предявен е иск за
неоснователно обогатяване с твърдения, че трудовият договор с лицето е
прекратен през месец ноември 2019 г., а са му били изплащани трудови
възнаграждения до месец юли 2020 г.
Установява се, че не е предявен иск по чл.357 от КТ относно
съществуването на трудовото правоотношение, който да е от значение за
преценката относно дължимостта на трудовото
правоотношение. На следващо място, при установяване със сила на присъдено нещо,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено през месец ноември 2019
година, работодателят разполага с възможността да поиска по реда на чл.70 и сл.
от ЗАНН възобновяване на административнонаказателното
производство.
При наличните доказателства в административнонаказателната преписка: молба от Д. П. с
дата 19.11.2019 г. до управителя на „Герис Консулт”
ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед № 70/ 19.11.2019 г.
на управителя на „Герис Консулт“ ЕООД ( заповед със
същото правно основание е налична и под № 126/ 19.11.2019 г., но и тя не е
получена от работника Д. П.) с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
крайният извод на РС – Кърджали за законосъобразност на наказателното
постановление е правилен. Това е така, защото в разпоредбата на чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, посочена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
Д. П. е предвидено, че Трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
В случая няма доказателства тази
заповед да е достигнала до знанието на Д. П. преди месец август 2020 година,
поради което не може да се приеме твърдението на касатора,
че трудовият договор с П. е прекратен на датата на издаване на заповедта за
неговото прекратяване.
Освен изложените съображения за дължимостта на трудовото възнаграждение за месец юли 2020
г. от страна на „Герис Консулт” ЕООД следва да се
посочи, че то в качеството си на работодател е изплащало трудово възнаграждение
на Д. П. до месец април 2020 г. по банков път. Начислило е трудово
възнаграждение на това лице за месец юли 2020 година, като в платежната
ведомост за същия месец дори е отразено, че Д. П. е ползвал 1 ден платен
годишен отпуск. Това са все косвени доказателства, че трудовото правоотношение
между страните не е било прекратено.
Не може да бъде споделено и
твърдението в касационната жалба за неправилност на оспореното решение тъй като
съдът не е съобразил, че описанието на нарушението, е неточно и
незаконосъобразно и не отговаря на изискванията на чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В оспореното пред РС – Кърджали наказателно постановление нарушението е описано
достатъчно ясно, за да може санкционираното търговско дружество да разбере за
какво е наложено административно наказание и да организира защитата си. В
наказателното постановление е посочено, че „Герис
Консулт” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР КТ,
не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2020 година.
Установено е, че това е следвало да се извърши до 31.08.2020 г., предвидения
начин на изплащане в КТ, съответно във Вътрешни правила
за работната заплата в дружеството-работодател.
Поради изложените
съображения касационната жалба се явява неоснователна. При извършена проверка
по чл.218, ал.2 от АПК АС – Кърджали приема, че същото е валидно и допустимо и
следва да се остави в сила.
При този изход на
делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди
такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 260119/ 22.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1460/2020 г. по
описа на РС – Кърджали.
Осъжда „Герис Консулт“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** , да заплати на Изпълнителна агенция „ Главна
Инспекция по труда“ – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.