РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110103760 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба от А. М. Н. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** срещу ЗАД „***“ АД с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр.***
Предмет на разглеждане е предявен от А. М. Н. срещу ЗАД „***“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 2816,07 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение по застрахователна претенция за причинена тотална щета на
собствения на ищеца мотоциклет “***“ с рег. № *** в резултат от
реализирано на *** г. в гр. *** пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.09.2020 г. в гр. ***, на бул.
„***“ в посока пътен възел „***“, е настъпило ПТП, при което водачът на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, при наличие на пътен знак „Б-1“, не е
пропуснал движещият се от дясно наляво по бул. „***“ мотоциклет “***“ с
1
рег. № *** и го блъснал. Твърди, че мотоциклетът е негова собственост и той
го управлявал при произшествието, като в резултат от него той е получил
множество фрактури и контузии, а превозното средство е със значителни
вреди - двустранно скъсана рама, при което ремонтът му е невъзможен или
икономически неизгоден, съответно е налице неговата тотална щета. Твърди,
че с влязло в сила решение по АНД № *** г. по описа на ВРС водачът на лек
автомобил „***“ е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба. Излага, че виновният водач е бил застрахован по застраховка
„***“ при ответника с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Сочи,
че на 02.12.2022 г. е уведомил ответното дружество за настъпилото събитие и
е предявил претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди от
пълната загуба на мотоциклета в размер на 4000 лв. На 02.03.2023 г.
застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение, но въпреки
това на 16.03.2023 г. е изплатил по Б.ата сметка на ищеца 1183,93 лв. по
образуваната щета. Ищецът изразява несъгласие с така определения размер на
обезщетението. Намира, че действителният размер на вредите възлиза на 4000
лв., колкото е средната пазарна стойност на тотално увредения мотоциклет.
Затова и счита, че застрахователят следва да му заплати разликата между тази
сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 2816,07 лв. Намира, че
върху тази сума му се дължи и законна лихва, считано от 02.03.2023 г., когато
е постановен отказът на застрахователя.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Признава, че
към момента на ПТП между него и собственика на лек автомобил „***“ с рег.
№ *** е било налице валидно застрахователно правоотношение, че е
уведомен за застрахователното събитие, както и че е изплатил в полза на
ищеца обезщетение за имуществени вреди по мотоциклета в размер на
1183,93 лв. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования водач.
Оспорва и съдържанието на съставения констативен протокол за ПТП в тази
му част. Оспорва също наличието на пряка причинно- следствена връзка
2
между ПТП и вредите по мотоциклета, които счита, че са резултат от друго
събитие.
Намира, че платеното обезщетение напълно репарира вредоносните
последици за ищеца. Сочи, че същото е определено по реда на Наредба №
49/16.10.2014 г., която счита за приложима в случая. Намира, че сочената
пазарна стойност на мотоциклета от 4000 лв. е прекомерно завишена и
несъответна на годината на производство на ППС - 2003 г., експлоатацията
му, пробега и коефициента на овехтяване. Поддържа, че са налице запазени
части, които са повече от 30 % от действителната стойност на превозното
средство.
Прави и евентуално възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат. Обосновава същото с твърдения за извършено от
ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, изразяващо се в
движение с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре при
възникналата опасност.
С тези аргументи моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание представител на ищеца прави увеличение
на размера на предявения иск като същия да се счита предявен за сума в
размер на 4916,07 лева. Моли за уважение на иска.
Ответникът не изпраща представител, в писмено становище поддържа
отговора и моли за отхвърляне на предявени иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От събраните по делото доказателства констативен протокол за ПТП с
пострадали лица УРИ *** г. от 05.09.2020 г., справка от сайта на Гаранционен
фонд за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, се
установява, че ищецът е собственик на мотоциклет “***“ с рег. № ***. На
05.09.2020 г. в гр. *** на бул. „***“ в посока пътен възел „***“ до бл.*** в
ж.к“***, е настъпило ПТП, по вина на водачът на лек автомобил „***“ с рег.
№***, с пострадал ищеца и нанесени имуществени вреди върху мотоциклет
“***“ с рег. № *** – цялостна деформация.
3
ПТП-то е посетено от полицейски патрул, който е изготвил
констативен протокол.
Водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с период на покритие,
обхващащ момента на ПТП.
От *** г. по описа на Районен съд-***, НО, *** състав от Окръжен съд
–*** и решение № *** г. на ВРС по НОХД № *** г., влязло в сила на
10.01.2023 г. се установява, че срещу виновния водач Н. Ш. е повдигнато
обвинение с постановление по чл.78 а от НК и той е осъден с влязло в сила на
10.01.2023 г. Решение № *** г. на ВРС по НОХД № *** г., потвърдено с
Решение №***г. на ОС Варна по в.а.н.д.***г. затова, че на 05.09.2020 г. в
гр.***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с
peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
"Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка."; чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: "Двойна
непрекъсната линия" - М2. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат" и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: "Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение." и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на А. М. Н., изразяващи
се във: фрактура на 1-12 леви ребра, обусловило трайно затрудняване
движенията на снагата за период около 3-3,5 месеца; фрактура на лява
раменна кост, на лявата лопатка с изкълчване на лявата акромиоклавикуларна
става поотделно и в съвкупност, обусловило трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник за период около 3,5-4 месеца; съчетана травма и
4
хемопневмоторакс в ляво, обусловили разстройство на здравето временно
опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК
е освободен от наказателна отговорност и му наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 лева
От копие от уведомление изх.№ *** г. на ЗАД „***“ АД, заявление вх.
№ *** г. на ЗАД „***“ АД се установява, че на 02.12.2022г. ищецът е подал
заявление до ответника с претенция за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди от пълната загуба на мотоциклета в размер на 4000 лв. На
02.03.2023 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на
обезщетение.
От изготвената по делото САТЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена се установява, че пазарната стойност на
мотоциклет „***” с рег. N: ***, с рама № ***към датата на увредата –
05.09.2020 г., съобразно марка, модел, година на производство, състояние и
останалите особени признаци формиращи цената му, е в размер на 6 100 лв.
Средната пазарна цена на МПС „***” с рама № *** на пазара на
употребявани автомобили към датата на ПТП – 05.09.2020 г., е в размер на 6
100 лв.
Стойността на процесния мотоциклет „***“, с рег. N: ***, на която е
възможно да бъде изкупен за скрап към 05.09.2020 г. е в размер на 43.79 лв.
Степента на овехтяване в проценти на МПС марка „***” с рама № ***
към датата на ПТП – 05.09.2020 г., е в размер на 93% от ново състояние или
7% остатъчна стойност.
Експертизата приема уврежданията, установени по мотоциклета при
извършения оглед на 21.10.2023 г., а именно: Рама, Спойлер ляв, Спойлер
десен, Облицовка опашка, Стоп, Резервоар, Телескоп ляв, Телескоп десен,
Радиатор, Калник преден. Общата стойност на вредите по МПС марка „***” с
рама №*** по средни пазарни цени и с части от алтернативни доставчици, е в
размер на 15 279.88 лв., която включва следните позиции: Обща стойност за
резервни части – 14229.28 лв. Общо за операции за Д/М и Р/О – 13.8 ч. х 30.00
лв. = 414.00 лв. Общо за операции за Боядисване – 13.3 ч. х 30.00 лв. = 399.00
лв. Общо за Основни и допълнителни материали – 237.60 лв.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен от А. М. Н. срещу ЗАД „***“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4916,07 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция за причинена тотална щета на собствения на
ищеца мотоциклет “***“ с рег. № ** в резултат от реализирано на 05.09.2020
г. в гр. *** пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № *** застрахован по договор за застраховка „***“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следните обстоятелства: 1.) че между ЗАД „***“ АД и собственика на
лек автомобил лек автомобил „*** с рег. № *** е сключен договор за
застраховка „***“ на автомобилистите, действащ към 05.09.2020 г.; 2.) че
ищецът е завел пред застрахователя претенция по застраховка „*** на
автомобилистите, по която е изплатено в негова полза застрахователно
обезщетение в размер на 1183,93 лв.; 3.) че с влязло в сила решение по АНД
№ *** г. по описа на ВРС обвиняемият Н. Х. Ш. е признат за виновен за това,
че на 05.09.2020 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил „***" с per. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка."; чл. 63, ал.2, т.2 от
ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,
наименования и значения: "Двойна непрекъсната линия" - М2. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат" и чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП: "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
6
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение." и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на А. М. Н., изразяващи се във: фрактура на 1-12 леви ребра,
обусловило трайно затрудняване движенията на снагата за период около 3-3,5
месеца; фрактура на лява раменна кост, на лявата лопатка с изкълчване на
лявата акромиоклавикуларна става поотделно и в съвкупност, обусловило
трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за период около
3,54 месеца; съчетана травма и хемопневмоторакс в ляво, обусловили
разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по
чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.378, ал.4 т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият е освободен от
наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева.
В тежест на ищеца е да установи спорните факти, от които произтичат
претендираните от него права, а именно: 1.) че на 05.09.2020 г. е настъпило
ПТП при описания в исковата молба негов механизъм; 2.) че е собственик на
мотоциклет “***“ с рег. № *** 3 .) че в резултат от пътнотранспортното
произшествие са настъпили щети по собствения му мотоциклет; 4.) че
средствата, необходими за възстановяване на щетите, надвишават 70 % от
действителната стойност на мотоциклета; 5.) размера на дължимото
застрахователно обезщетение, изчислено като действителната пазарна
стойност на мотоциклета към датата на ПТП.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите
правопогасяващи и правоизключващи възражения, в т.ч 1.) че ищецът е
управлявал мотоциклета с несъобразена скорост и това негово поведение е
допринесло за настъпване на ПТП (в пряка причинно-следствена връзка),
както и 2.) наличието на запазени части по уведения автомобил и тяхната
стойност.
Предявения иск е допустим предвид предявяване на претенцията на
ищеца първо към застрахователя, завеждането на щета при него, изплащане
на обезщетение за имуществени вреди, с което ищецът не е съгласен. Поради
това са налице са предпоставките по чл.498, ал.3 от КЗ.
На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
7
застрахования е отговорен има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради това съдът приема, че на 05.09.2020 г. в гр. *** е настъпило
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил ***“ с
рег. № *** с пострадал ищеца, на който са причинени описаните във влязло в
сила решение по АНД № *** г. по описа на ВРС средни телесни повреди.
Ответникът като застрахователно дружество, в което е бил застрахован
по застраховка ГО на автомобилистите водача на виновния автомобил, дължи
заплащане на ищеца на причинените му в резултат на ПТП-то вреди.
От събраните по делото писмени доказателства и САТЕ се доказа, че в
резултат на процесното ПТП на мотоциклета на ищеца са причинени
имуществени вреди, а именно: Рама, Спойлер ляв, Спойлер десен, Облицовка
опашка, Стоп, Резервоар, Телескоп ляв, Телескоп десен, Радиатор, Калник
преден. Общата стойност на вредите по МПС марка „***” с рама №*** по
средни пазарни цени и с части от алтернативни доставчици, е в размер на 15
279.88 лв.
Пазарната стойност на увредения мотоциклет предвид състоянието му
към момента на настъпване на ПТП-то е в размер на 6100 лева.
От това следва, че е налице тотална щета предвид разпоредбата на
чл.389, ал.2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
на процесното МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Като посочи по-горе съдът стойността на мотоциклета е 6100 лева, а
стойността на ремонта му надвишава около два пъти и половина тази
стойност и е в размер на 15 279.88 лева. Разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ
предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е
обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация на
МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от Общите
условия на отделния застраховател. Инициирането на административната
процедура не е поставено в зависимост и от това, дали застрахователят е
изискал документа за дерегистрация или не. Предприемането на тази
8
процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в
негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с
оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /в този смисъл е
постановената непроменена практика на ВКС в реш. 44/2015 г. по т. дело –№
775/2014 г. на Първо т. о.; реш. № 59/2015 г. по т. дело № 1256/2014 г. на
Второ т. о. и др. /. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на
регистрацията на мотоциклета /талон/, обезщетение за чието увреждане е
предмет на спора, не са депозирани.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., ВКС, 2-ро т. о., решение № 59/12.06.2015
г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, 2-ро т. о., дължимостта на обезщетението не
е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска, съответно изпълнението или
неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това няма значение за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
В случая дължимото обезщетение при тотална щета е в размер на 6100
лева, от които следва да се приспаднат заплатените от застрахователя 1183,93
лв., представляващи застрахователно обезщетение по процесната щета.
Оставащо дължимо е застрахователно обезщетение в размер на 4916,07 лева.
Съответно предявения иск следва да бъде уважен.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията
на МПС, обезщетението, чието увреждане е предмет на спора, не са
представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова
прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи,
считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на това обстоятелство до окончателното изплащане на
задължението. В този смисъл също решение 44/02.06.2015 г., постановено по
т. д. 775/2014 г. на ВКС, I т. о.
Предвид изложеното, претенцията за заплащане на законна лихва
върху неплатеното застрахователно обезщетение от 4916,07 лева считано от
02.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението следва да бъде
отхвърлена.
Страните са претендирали разноски, като такива се дължат на ищеца
9
предвид уважаване на иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Претендираните
разноски от ищеца по списъка по чл.80 ГПК, за които е представил
доказателства са следните: възнаграждение САТЕ 150 лева, адвокатско
възнаграждение 1160 лева.
Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1310 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА чл. 432, ал.1 КЗ ЗАД „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на А. М. Н. с ЕГН **********, с адрес
гр.*** сумата от 4916,07 лева, представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция за причинена
тотална щета на собствения на ищеца мотоциклет “***“ с рег. № *** в
резултат от реализирано на 05.09.2020 г. в гр. *** пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***
застрахован по договор за застраховка „***“ на автомобилистите при
ответното дружество, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на
законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на А. М. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.***
сума в размер на 1310 лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10