Решение по дело №15466/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8145
Дата: 29 ноември 2019 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100515466
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр. С., 29.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

 Председател: М. РАЙКИНСКА

                                                                      членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                                   ЕЛЕНА РАДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 15466 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 146023/26.11.2019 г. по описа на СГС, депозирана от М.Х.М., действаща лично и като пълномощник на децата си С.Б.М. *** Б.М. срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ Н.М.по изп.д. № 20188410404376. В жалбата се твърди, че на 07.01.2019 г. на адрес в гр. С.,*** било получено съобщение от ЧСИ срещу М.М. и съпруга й Б.М., който бил починал на 25.10.2014 г., относно образуването на изп.д. № 20188410404376. Към съобщението бил приложен изпълнителен лист, издаден по зап.д. № 62898/2014 г. на СРС, 57 състав, видно от който М.М. и починалият  й съпруг били осъдени да платят суми на „Т.С.“ ЕАД. Към съобщението обаче не била приложена заповедта за изпълнение, поради което  жалбоподателката възразила пред ЧСИ срещу действията му.

М.М. твърди още, че изпълнителното дело било образувано по прекратено по силата на закона дело, тъй като повече от две години след издаването на изпълнителния лист, който бил издаден на 22.07.2015 г., „Т.С.“ ЕАД бездействала и не поискала извършване на каквито и да било действия, като се позовава на чл. 433, т. 8 ГПК.

Жалбоподателката сочи като незаконосъобразно и бездействието на ЧСИ, който бил длъжен да връчи на длъжниците заповедта за изпълнение, но той не сторил това. Освен това не изпратил и призовка за доброволно изпълнение. Така той отнемал правата на защита на жалбоподателите. С по-късно изпратените на 28.03.2019 г. три броя покани за доброволно изпълнение до жалбоподателите отново не била изпратена заповедта за изпълнение.

Жалбоподателите установили, че заповедното производство, по което бил издаден изпълнителен лист, е образувано след смъртта на Б.М. и издадената срещу него заповед за изпълнение била нищожна. По делото не възникнали никакви правоотношения с него, които по-късно да бъдат пренесени върху неговите наследници.

Жалбоподателите правят и възражение за погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност.

Въз основа на изложеното молят да бъде постановено спиране на изпълнението по изп.д. № 20188410404376, както и същото да бъде прекратено, тъй като било образувано по прекратено по силата на закона заповедно дело.

Взискателят „Т.С.“ ЕАД не е депозирал възражение в законоустановения срок.

По делото се намират мотиви на ЧСИ Н.М.по чл. 436, ал. 3 ГПК. В тях се излагат доводи за частична допустимост на жалбата в частта, в която се твърди, че изпълнителните действия са перемирани, но е неоснователна, тъй като изпълнителното дело е образувано едва на 06.12.2018 г. и няма как да са изтекли две години от образуването му.

Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, възраженията и мотивите на ЧСИ, и представените доказателства, намира следното:

От приложения препис от изп.д. № 20188410404376 на ЧСИ Н.М.се установява, че същото е образувано на 06.12.2018 г. по молба на „Т.С.“ ЕАД против М.Х.М. и Б.С.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 62898/2014 г. на СРС, 57 състав. С молбата е поискано образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, като ЧСИ е упълномощен по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

ЧСИ  е разпоредил на 14.12.2018 г. да се направят справки за имущественото състояние на длъжниците, наложил е запор на сметки в три банки, насрочил е опис на движимо имущество. Постановил е да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Изпратено е съобщение за образуване на изпълнително дело до М.М.. Получено е удостоверение за наследниците на Б.М., починал на 25.10.2014 г.

На 11.01.2019 г. М.М. е депозирала пред ЧСИ възражение срещу изпълнението.

На 13.03.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжниците С.М., С.М. и М.М. и са изпратени призовки за доброволно изпълнение до тях.

На 04.04.2019 г. М.М. е поискала отново да не бъдат извършвани изпълнителни действия до произнасянето на съда, тъй като е депозирала частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

На 04.04.2019 г. е депозирана частната жалба, по която е образувано настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирани лица – длъжниците по изпълнителното дело.

В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия и актове, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Сред тях не попадат действия и бездействия на ЧСИ, свързани с изпращането на книжа по изпълнителното дело. Въпросите пък относно издаването на заповед за изпълнение срещу починала (неправосубектна) страна и относно погасяване вземането по изпълнителния лист по давност не подлежат на разглеждане в производството по обжалване действията и актовете на ЧСИ. Ето защо оплакванията срещу горните пороци следва да бъдат оставени без разглеждане.

Подлежи на обжалване от длъжника отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело. Освен обаче твърдения за наличие на основания по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, липсва твърдение, а и не се установява ЧСИ да се е произнасял по такова искане. Пред съда подлежи на обжалване отказът на ЧСИ да прекрати изпълнението, какъвто отказ към момента няма. В тази част производството следва да бъде прекратено и жалбата изпратена на ЧСИ по компетентност за произнасяне по искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Искането за спиране на изпълнителното дело е неоснователно. В чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени случаите, в които съдът може да спре изпълнителните действия, като в случая не е налице нито едно от посочените там основания. Това искане следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Х.М., действаща лично и като пълномощник на децата си С.Б.М. *** Б.М. за спиране на изпълнението по изп.д. № 20188410404376 на ЧСИ Н.М..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 146023/26.11.2019 г. по описа на СГС, депозирана от М.Х.М., действаща лично и като пълномощник на децата си С.Б.М. *** Б.М. срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ Н.М.по изп.д. № 20188410404376, в частта, в която се навеждат оплаквания срещу бездействие на ЧСИ по изпращане на призовка за доброволно изпълнение и препис от заповед за изпълнение, както и в частта, в която са наведени оплаквания за издаване на заповед за изпълнение срещу починала страна и срещу погасяване вземането по изпълнителния лист по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в частта, в която се навеждат твърдения за настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК относно изпълнително дело № 20188410404376 на ЧСИ Н.М.и искането до съда за прекратяване на изпълнителното дело и ИЗПРАЩА жалбата в тази й част на ЧСИ Н.М.за произнасяне по компетентност.

 

Решението подлежи на обжалване само в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, пред Апелативен съд – С., в едноседмичен срок от връчването й на жалбоподателите.

 

            Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Н.М.по изп.д. № 20188410404376.

 

 

 

                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                                            2.