№ 46
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 264153/ 23.06.2021г., постановено по гр.д.№ 10713/2020г по описа на
СГС, I ГО, 26 с-в, е осъдено ЗК „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на С. Н. Н. с
ЕГН ********** сумата от 20 000лв., ведно с лихвата за забава от 09.09.2020г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно
произшествие на 31.03.2018г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, причинени виновно от застрахован при ЗД „Бул Инс” АД по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Д. Р. Ч. с ЕГН **********, като е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 30 000лв.,
ведно с лихвата за забава, както и иска за лихвата за забава върху присъдената сума за
периода 9.06.2020г до 8.03.2020г като неоснователни. Осъдена е С. Н. Н. да заплати на ЗД
„Бул Инс” АД разноски по делото в размер на 600,60лв. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да
заплати на адв.К.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв. Осъдено е ЗД
„Бул Инс” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на
1053,35 лв.
Решението е обжалвано ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв.М.Г. от САК, в
частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата от 10 000лв. до 20 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, с доводи, че е неправилно е необосновано. Възразява
срещу приетото, че процесното ПТП е реализирано изцяло поради противоправното
поведение на водача на л.а. „Нисан Армера”, с рег. № ***-Д. Ч.. Пострадалата с действията
си е допринесла в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат-не е предприела
мерки за опазване, нарушила е чл.113 и чл.32, ал.2 ЗДвП, тъй като е пресичала пътното
платно без да се увери в собствената си безопасност, не е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, на необозначено място,
поради което поддържа, че е налице съпричиняване от 40 до 50%.
Излага доводи, че по делото не са доказани вреди, за които да се определи
1
обезщетение в завишен размер от 20 000лв, противоречащо на принципа на справедливост в
чл.52 ЗЗД.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърли исковата
претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 10 000лв. до присъдения
размер от 20 0000лв. за обезщетение за претърпените неимуществени вреди и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата- С. Н. Н., представлявана от адв.К.Д. от САК, е оспорила
същата като неоснователна. Възразява срещу доводите, че вината за настъпването на
процесното ПТП не е само на водача на л.а. „Нисан Алмера” с рег. № ***, който при
извършване на движение на заден ход не е пропуснал движещата се зад него пешеходка, с
което е нарушил чл.40 от ЗДвП. Позовава се на заключението на САТЕ, че ударът е бил
предотвратим за водача на лекия автомобил чрез предприемане на аварийно спиране при по-
концентрирано следене на пътната обстановка. Поддържа още, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с тежестта на травматичните
увреждания и претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалата, периода за
възстановяване, претърпените неудобства. Претендира да се остави без уважение
въззиввната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ищцата по делото- С. Н. Н. е посочила в исковата молба, че на 31.03.2018г в
гр.София е настъпило ПТП, при което в района на бл.64, на бул.”Андрей Сахаров” е била
блъсната от извършващия рязка маневра-движение на заден ход на л.а. „Нисан Алмера” с
рег. № ***, управляван от Д. Р. Ч.. Причинени са й били телесни увреждания-разкъсно
контузна рана на главата окципитално, мозъчна сътресение, контузия на главата
окципитално и дисторзия на шията, което е отразено в епикриза № 353 към ИЗ № 7865,
издадена от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Анна” АД. Изпаднала е в кратко
безсъзнание, получила е главоболие и световъртежи, болки във врата. Била й извършена
оперативна интервенция по спешност-„Реимплантация на скалп” След изписването й е била
насочена към домашен амбулаторен режим на лечение и й е определен режим за храна и
движение. Вследствие на претърпяното мозъчно сътресение има непълен и
непоследователен спомен за травмата, главоболие, световъртеж при опит да се изправи от
легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствиетлост,
раздразнителност, загуба на координация на мускулите и шум в ушите. Контузията на
главата е изисквала косата й да бъде обръсната в района на увредата. За нея са се грижили
нейни близки. Инцидентът е дал отражение и на психиката на пострадалата. Изпитва страх
да участва като пешеходец в движението и се оплаква от понижено настроение, постоянна
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация. Започнала е да
страда от постоянен световъртеж и тремор на крайниците, довели до влошаване на
неврологичния й статус и повторното й хоспитализиране за периода от 11.09.2018г до
15.09.2018г, в който й е поставена окончателна диагноза: исхемичен мозъчен инсулт,
мултиинфарктна енцефалопатия, вътрешна и външна хидроцефалия, паркинсонов синдром,
артериална хипертония, ИБС, ХЗСН, анемичен синдром.
Виновният за настъпилото ПТП водач на лек автомобил е имал застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Бул Инс” АД, като застрахователят не е
отговорил на заведената пред него претенция за заплащане на обезщетение. Претендирала е
да бъде осъдено застрахователното дружество да й заплати сумата от 30 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 31.03.2018г, настъпило на
31.03.2018г, ведно с лихвата за забава от 9.06.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото-ЗД „Бул Инс” АС, представлявано от адв.М.Г. от САК, е
2
оспорил исковите претенции като неоснователни. Заявил е, че не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
автомобил „Нисан Алмера” с рег. № ***. Възразил е срещу описания механизъм на ПТП
като неустановен, срещу твърдението за виновно противоправно поведение на водача на
МПС, с доводи, че събитието е случайно и за него не е била налице обективна възможност
да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Алтернативно е изложил доводи, че
ПТП е реализирано изцяло по вина на пострадалото лице или е допринесъл в голяма степен
за настъпването на вредоносния резултат и е нарушил чл.113 и чл.32, ал.2 ЗДвП-пресичане
на необозначено за целта място, без да се увери в собствената си безопасност и не е
съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, неговата скорост на движение.
Оспорил е, че ищцата е претърпяла посочените от нея телесни повреди по вид и степен като
резултат от ПТП, както и, че същите се дължат на единствено на предходни заболявания.
Възразил е срещу размера на претендираното обезщетение като завишен.
С постановеното решение съдът е уважил частично исковата претенция по чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 9.06.2020г. и е отхвърлил същата до претендирания размер от 30 000лв., като в
отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано. Приел е, че не е налице
противоправно поведение на пострадалата и не е допринесла за настъпването на ПТП,
поради което е оставил без уважение възражението за съпричиняване.
Не се спори между страните, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП.
На 31.03.2018г. мл.инспектор при ОПП, СДВР е съставил докладна записка по повод
посетен сигнал за ПТП, като е отразил, че около 13ч. на 31.03.2018г. като дежурен е получил
сигнал за ПТП на пътното платно на бул.“Андрей Сахаров“ в района на бл.64, настъпило
между лек автомобил и пешеходец. Пострадалият от ПТП пешеходец бил откаран на
преглед в УМБАЛ „Св.Анна“. Мл.инспектор е снел обясненията на двамата участници в
ПТП, които съвпадат със страните по делото, в УМБАЛ „Св.Анна“. Полученият сигнал за
ПТП е отразен в дневник-регистър за ПТП. Не е образувано административно наказателна
преписка във връзка с ПТП.
Водачът на л.а.“Нисан Алмера“ Д. Ч. е разпитан като свидетел по делото и е дал
показания, че на 31.03.2018г., около обяд се движел по малка улица, в близост до пазара в
ж.к.Младост 1 в гр.София. По улицата имало паркирани автомобила от двете страни. Тъй
като един лек автомобил се движел срещу него и не можели да се разминат, свидетелят
спрял своя автомобил и предприел движение назад. Блъснал жена, която пресичала улицата.
Не си спомня, но вероятно не е погледнал назад преди да предприеме маневрата. Усетил
удара, а и друга жена започнала да вика. Излязъл от колата си и видял ищцата да лежи,
имало кръв по главата й. Помогнал й и се обадил на телефон 112. Ищцата била контактна,
но била възрастна и се движела с бастун. С нея била и друга жена. Откарал ищцата до
болницата, след това дал обясненият на полицията, изчакал да разбере състоянието на
ищцата.
По делото е изслушано заключение по САТЕ, от което се установява, че на 31.03.2018
г. около обяд в гр. София по локален път към бул. „Андрей Сахаров“, в посока ул. „Методи
Андонов“, се движел лек автомобил „Нисан Алмера“, управляван от Д. Ч.. В същото време
срещу него от кръстовището с ул. „Методи Андонов“ по локалния път, навлязъл неизвестен
автомобил. От двете страни на платното за движение е имало паркирани автомобили. При
така създалата се обстановка е било невъзможно автомобилите да се разминат, като запазят
посоката си на движение. Това наложило водачът на л. а. „Нисан Алмера“ да предприеме
спиране и промяна посоката на движение на автомобила (движение на заден ход) с цел да
освободи пътното платно и да паркира встрани. В същото време зад автомобила са
пресичали две жени с траектория на движение от левия тротоар (спрямо първоначалната
3
посока на движение на л. а. „Нисан“) към спирка на градския транспорт, намираща се на
бул. „Андрей Сахаров“. След преместване на л. а. „Нисан“ на разстояние около 2 м назад е
последвал удар между задната броня на автомобила и пешеходката С. Н. Н., в резултат на
който последната е паднала на платното за движение.
От техническа гледна точка причините, довели до настъпване на процесното ПТП са:
1.водачът на л. а. „Нисан Алмера“ с peг. № ***, който е предприел маневра „движение
назад“ без да осигури необходимите безопасни условия, като за малък период от време не е
наблюдавал пътя зад автомобила; 2. пешеходката С.Н. е предприела пресичане на платното
за движение на място без наличие на пешеходна пътека. От техническа гледна точка,
водачът на л. а. „Нисан Алмера“ е предизвикал с поведението си процесното ПТП, като не е
възприел опасността, и при предприемане маневра „движение назад“ не се е убедил, че
пътят зад него е свободен. Определил е мястото на удара -локален път към бул. „Андрей
Сахаров“, като по широчина е на разстояние около 3,2 м вдясно от левия тротоар, гледано
по посока на движение на л. а. „Нисан Алмера“ към ул. „Методи Андонов“. По дължина
мястото на удара е на разстояние около 20 м от кръстовището с ул. „Методи Андреев“. На
мястото на ПТП няма пешеходна пътека, нито светофарна уредба.
Относно предотвратимостта на ПТП вещото лице е посочило, че понятието „Опасна
зона на спиране“ е неотносимо към маневра „движение назад“.
Въз основа на медицинската документация по делото вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза е дало становище, че вследствие на ПТП С.Н. е получила
следните травматични увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата, мозъчно сътресение, навяхване на шията.
Мозъчното сътресение е протекло без убедителни данни за пълна загуба на съзнание,
с непълен спомен за травмата, без огнищна неврологична симптоматика и без образни данни
за мозъчни травматични увреждания, и като такова има медико-биологична характеристика
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Контузията и разкъсно-
контузната рана в тилната област на главата има същата медико-биологична характеристика.
Навяхването на врата е причинило ограничаване на движенията на врата за срок до 20 дни.
На ищцата е било проведено 4-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна” -
София, Клиника по неврохирургия, за периода 31.03.2018 г. - 03.04.2018 г. В спешен
порядък е проведено оперативно лечение под локална анестезия – извършена е
реимплантация на скалп. Установена е артериално кървяща, разкъсно-контузна рана на
главата. Проведено е комплексно следоперативно медикаментозно и инфузионно лечение
при постелен режим и активно наблюдение. Ищцата е изписана с подобрение, в
стабилизирано соматично и неврологично състояние, с указания за спазване на хигиенно-
диетичен режим и медикаментозно лечение - аналгин и парацетамол при нужда.
За периода 01.06.2018 г. - 06.08.2018 г. на ищцата са извършени трикратни прегледи
от специалист-невролог. Описани са оплаквания от световъртеж, замаяност, нестабилна
походка. Установен е нормален за възрастта неврологичен статус. Поставена е основна
диагноза: Открита рана по окосмената част на главата. Придружаващи заболявания и
усложнения: Световъртеж от централен произход. Есенциален тремор. Нарушение в
цикличността на съня и бодърстването. Последици от мозъчен инфаркт. Назначавано е
комплексно медикаментозно лечение. Вещото лице с категоричност е посочило, че
описаните травматични увреждания - контузия и разкъсно-контузна рана в тилната област
на главата, мозъчно сътресение и навяхване на шията, са в причинна връзка с процесното
ПТП.
Получените травматични увреждания при ищцата са настъпили и протекли на фона
на нормално изразени за възрастта мозъчни и общосоматични промени - артериална
хипертония, анемичен синдром, мозъчна вътрешна и външна хидроцефалия,
мултиинфарктна енцефалопатия. На този фон възстановяването от получените травматични
4
увреждания е протекло затегнато, изявяват се оплаквания от световъртеж, замаяност,
нестабилна походка. Според вещото лице най-вероятно тези оплаквания са в резултат на
посттравматично утежняване на наличните съпътставащи и придружаващи заболявания:
световъртеж от централен произход, есенциален тремор, нарушение в цикличността на съня
и бодърстването, последици от мозъчен инфаркт, артериална хипертония, анемичен
синдром, мозъчна вътрешна и външна хидроцефалия, мултиинфарктна енцефалопатия.
Възстановяването на ищцата е продължило поне три месеца, като вещото лице е
заявило, че не разполага с обективни данни за нейното преморбидно здравословно
състояние.
Относно продължителността на търпените болки и страдания е посочено, че в пряк
резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания до 15 дни, значителни до 30 дни и умерени до три месеца. Няма убедителни
медицински данни за трайни неблагоприятни последици за здравословното състояние на
ищцата, настъпили като пряка последица на получените при процесното ПТП травматични
увреждания. Ищцата е страдала от значими съпътстващи заболявания - мултиинфарктна
енцефалопатия, вътрешна и външна хидроцефалия, артериална хипертония ІІІ стадий,
исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна недостатъчност, анемичен
синдром, последици от мозъчен инфаркт, които несъмнено са повлияли на лечението и на
възстановителния процес. Вещото лице не е извършило личен преглед на ищцата, тъй като
не се е явила на преглед, не е установило дали са налице трайни белези по тялото й
вследствие на процесния пътен инцидент.
Шест месеца след травмата ищцата Н. е била приета за лечение и диагностично
уточняване в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по нервни болести, поради
оплаквания от силен световъртеж, нестабилна походка, слабост в долните крайници.
Оплакванията настъпили няколко дни преди хоспитализацията. Подобни оплаквания имала
от няколко месеца, с пристъпен характер. При постъпването е в увредено общо състояние, в
ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, с ригидно повишен мускулен
тонус, координационни нарушения, тремор на двете ръце. Описани са следните
синдроми: Квадрипирамиден, екстрапирамиден, Паркинсонов, дискоординационен. При
клиничното обсъждане е прието, че се касае за 85 г. пациентка с огнищна неврологична
симптоматика, отговаряща на исхемичен мозъчен инсулт във вертебро-базиларната система,
артериална хипертония ІІІ стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна
сърдечна недостатъчност, атемичен синдром, и проявяващ се с квадрипирамиден,
екстрапирамиден паркинсонов синдром - ригидно-хиперкинетичен и дискоординационен
синдром. Не е обсъждана причинна връзка с преживяната преди шест месеца черепно-
мозъчна травма. Въз основа на това вещото лице е дало категоричен извод, че няма
причинна връзка между получените вследствие на процесното ПТП увреждания и
усложненията, описани в последващата медицинска документация.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. И.,
която е дала показания, че се е грижела за ищцата, като в рамките на 2-3 месеца я
посещавала почти всекидневно-обслужвала, пазарувала, готвела. Свидетелката къпела
ищцата, помагала й да ходи до тоалетна. Ищцата се движела сама, но имала нужда от
поддържане и подкрепа. Оплаквала се от световъртеж, залитала, била с хронично
главоболие, с болки в гърба и шията. Приемала постоянно лекарства. В края на м.май 2018г.
ищцата видимо се подобрила, но през юни се влошила. Влязла в болница където й
установили стари микроинсулти в областта на тила. Пострадалата е започнала да се движи,
да се обслужва самостоятелно, но с бастун и не излиза сама. Преди инцидента тя сама си
пазарувала от близкия пазар, с количка на колелца. Сега това сега било невъзможно.
Променила се като личност, според свидетелката от преживяната уплаха и шок, станала по-
бавна в движения и реакции.
5
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното
дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и
връзка помежду им, което се установява от заключението на изслушаните по делото
експертизи и ангажираните свидетелски показания. Възраженията на въззивното дружество,
че не е налице вина на водача на лекия автомобил и, че такава носи пострадалата не се
установяват, тъй като вещото лице по САТЕ е категорично, че застрахованото лице е
нарушило правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал.1 и ал.2 ЗДвП и с управлявания
лек автомобил е ударило намиращата се на 2 метра зад автомобила пешеходка Н., без да се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и, ал.2, че не е наблюдавал пътя
зад превозното средство, а при невъзможност, да осигури лице, което да му сигнализира за
опасностите. Тези обстоятелства и самият водач на лекия автомобил св.Ч. е посочил при
неговия разпит. Нарушил е и разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗДвП за предпазване на уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, като не е съобразил, че мястото е
оживено-пазар, където преминават пешеходци.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата също не е доказано, тъй
като лекият автомобил е преминал пред нея и след това тя е предприела пресичане, а не е
била длъжна да предвиди, че същият ще предприеме маневра-заден ход. Не е нарушила и
чл.113, ал.2 ЗДвП, тъй като при липса на пешоходна пътека, пешеходците могат да пресичат
на необозначени места при спазване на правила-да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, да не спират на
пътното платно, да не приминават през ограждения и парапети, както и чл.114 ЗДвП да не
навлизат внезапно на платното да снижение, да пресичат при ограничена видимост и да
извършват търговия и услужи на пътното платно, каквито доказателства по делото за
поведение на ищцата не са събрани.
При определяне на обезщетението за неимуществени вред следва да се съобразят
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 85 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са контузия и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата,
мозъчно сътресение, навяхване на шията. Възстановителният период е бил около 3 месеца,
като в първите 15 дни е изпитвала силни болки и страдания, след което до 30 дни са били
значителни, а до третия месец –умерени. Не се установяват усложнения и остатъчни
увреждания, получени от ПТП, като следва да се отчетат, че и множеството съпътстващи
заболявания са допринесли негативно за лечението й, като с оглед на възрастта й не е
възможно пълно възстановяване. Настъпили са промени –страх от излизане навън,
невъзможност сама да се обслужва. Следва да се съобрази краткият престой в болнично
заведение-4 дни, извършването на оперативна интервенция с локална упойка.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд приема, че следва да се
6
определи обезщетение в размер на 15 000лв. за претърпените болки и страдания, като се
присъди и законната лихва върху сумата от 9.09.2020г
Като е достигнал до частично различни изводи, първоинстанционният съд е
постановил решение, което следва да бъде отменено в частта му, с която исковата претенция
е била уважена за сумата от 15 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата,
като се отхвърли предявената искова претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 15 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 9.09.2020г до окончателното изплащане. Решението следва да бъде
потвърдено в частта му, с която исковата претенция е уважена за разликата от 10 000лв. до
15 000лв., ведно със законната лихва върху сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена С. Н.
Н. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* сумата от 498лв. за
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. следва да бъде намалено на
основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност към минималния размер съгласно чл.7, ал.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 830лв и с
включено ДДС, на 996лв. и да се определи дължимото от 498лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено ЗК „Бул Инс” АД, с ЕИК
********* да заплати на адвокат К.М. Д. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.7, ал.2, т.3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 415лв. за
пред въззивната инстанция за разноски за адвокатско възнаграждение. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се разглежда, тъй
като претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредбата.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е
осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат К.М. Д. сумата за
разликата от 715 лв. до 1130лв. за адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция.
За разноските на застрахователното дружество пред първата инстанция следва да се
намали претендираното адвокатско възнаграждение от 2 160лв. на 1430лв. съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2008г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена С. Н. Н. с ЕГН
********** да заплати допълнително сумата за разликата от 600.60лв. до 715лв.
/допълнително сумата от 114.40лв./ за разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД да
заплати на СГС държавна такса и разноски за разликата от 853.35лз. до 1053.35лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264153/ 23.06.2021г., постановено по гр.д.№ 10713/2020г по описа на
СГС, I ГО, 26 с-в, В ЧАСТТА му, в която е осъдено ЗК „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да
заплати на С. Н. Н. с ЕГН ********** за сумата за разликата от 15 000лв. до 20 000лв.,
ведно с лихвата за забава от 09.09.2020г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 31.03.2018г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от
застрахован при ЗД „Бул Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач Д. Р. Ч. с ЕГН **********, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗД
„Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат К.М. Д. сумата за разликата от 715
лв. до 1130лв. за адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция, В ЧАСТТА МУ, с
7
която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД да заплати на СГС държавна такса и разноски за разликата
от 853.35лз. до 1053.35лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Н. Н. с ЕГН ********** срещу „Бул Инс” АД,
с ЕИК ********* за сумата за разликата от 15 000лв. до 20 000лв., ведно с лихвата за забава
от 09.09.2020г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 31.03.2018г. неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при ЗД „Бул Инс” АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Д. Р. Ч. с ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* сумата от 498лв. за разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К.М. Д. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 415лв. за
пред въззивната инстанция за разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Бул Инс” АД допълнително сумата за разликата от 600.60лв. до 715лв. /допълнително
сумата от 114.40лв./ за разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8