О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 260482
гр. Пловдив, 28.04.2021 год.
Окръжен
съд Пловдив, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа ЧНД
№ 530/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.
Образувано е по постъпила е жалба
от пострадалата П.Н.С. срещу Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от
01.12.2020г., с което е прекратено производството по ДП № 615/2016г. по описа
на Сектор „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, водено срещу *** за престъпление по
чл.252, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че по делото
не е проведено пълно, обективно и всестранно разследване. Възразява се срещу
извода на прокурора за недостоверност на показанията на пострадалата П.С..
Твърди се, че са били съставени документи с невярно съдържание, които са били
използвани пред Районен съд Пловдив за снабдяване с изпълнителни листи, както и
че по всички предоставяни от * заеми са били уговаряни лихви в негова полза. Сочи се, че в хода на разследването не са
установени всички лица, на които * е предоставял заем срещу лихва. Иска се по
тези съображения постановлението на прокурора да бъде отменено и делото да бъде
върнато за събиране на всички относими и необходими доказателства, касаещи престъпната
дейност на **. По делото е постъпило и допълнение към жалбата, в което се твърди,
че има на друго пострадало лице и се пресъздават провеждани разговори между
него и пострадалата П.С. по телефон. Изтъква се неустановен произход на
средствата на *, които той предоставил в заем на *.
Съдът, след като се запозна с
постъпилата жалба и представените пред АС-Пловдив доказателства, намира същата
за ДОПУСТИМА, подадена в срокът на обжалване от лице, което твърди, че е
претърпяло преки вреди от престъплението, за което делото е било образувано. По
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства
се отличават следните фактически обстоятелства:
В края на 2006г свид.* взел
2000лв в заем от свид.*, за което по късно подписал запис на заповед в размер
на 2400лв. Върху сумата от 2000лв била уговорена месечна лихва от 10% в полза
на * за период от два месеца. Размерът на сумата се установява от документ
приложен по делото. Впоследствие, тъй като * не погасявал задължението си, била
съставена втора запис на заповед за сумата от 3600лв. Свид.* не изплатил
задължението си към свид.* и последният инициирал изпълнително производство
срещу него. Според показанията на * той се обърнал към * с молба за заем, тъй
като знаел, че дава заеми срещу лихва.
По същата причина Свид.** се свързала
със свид.*. Тя взела на заем от свид.*, през
лятото на 2008г, сумата от 2000лв, с уговорка да заплаща лихва от 10%
месечно или сумата от 200лв до момента
на заплащане на главницата. Няколко месеца свид.* заплащала по тази схема, след
което имала затруднения. Тогава С. поискал от нея да напише запис на заповед,
която тя подписала, без да запомни сумата отразена в нея. Впоследствие от съдия
изпълнител била уведомена, че дължи 6000лв.
Свидетелите А.С., П.С. и Т.С.
били роднини.
Свид.А.С. познавала свид.С. от
детството си, тъй като той бил съсед на родителите й. В средата на м.януари
2014г свид.А.С. взела заем от свид.С. в размер на 500лв. Сумата й е предоставена от
С. в присъствието на съпруга на С.- свид. **, който също потвърждава този факт.
Единствено А. С. твърди, че С. поискал лихва от 10 % върху дадената й в заем
парична сума. Съпругът й - свид.**, който присъствал при вземането на парите от
С. заявява, че уговорка за лихва не е имало. Той сочи, също така, че съпругата
му не му е споделила подобно нещо. В края на м.март 2014г свид.С. върнала
паричната сума на свид.С.. Парите му били предадени в нейно присъствие лично от
съпруга й свид.Г.С.. Свид.С. заявява, че лихва не са платили и такава тогава не
им е била поискана, като същото потвърждава и свид.Г.С.. Свид.С. твърди, че два
месеца по- късно е била принудена да
подпише запис на заповед, в която не била записана парична сума. В този
документ свид.С. саморъчно написала личните си данни и го подписала. Свид.С. сторила
това, тъй като била заплашвана от С. с хора, които чупели ръце и крака, както и
с това, че ще им вземе къщата. Според свид.Г.С. в записа на заповед съпругата му написала сумата от 5000лв.
Лятото на 2016г получили призовка от ЧСИ, след което А.С. започнала да плаща
месечна сума от 50лв във връзка с
изпълнителния лист, по който е била длъжник. Според показанията на свид.С.
сумата от 5000лв, която С. изплаща, е тази която е следвало да му бъде върната
от страна на А.С..
Месец юни-юли 2014г свид.С. дал
пари на заем на свид.П.С. в размер на 1500 евро по повод лечението на баща й.
Два дни по- късно й дал още 1000 евро. Лихва за дадените пари помежду им не
била уговорена, както и срок за връщане на сумата. Според П.С. септември 2014 С.
я потърсил и поискал от нея да подпише запис на заповед за сумата от 15000лв. П.С.
не искала да подписва документа, но тъй като тонът на С. станал груб и
заплашителен, както и понеже била
заплашена, че ще й се случат лоши неща, тя подписала документа. Междувременно С.
не върнала взетата в заем парична сума и С. поискал върху нейния дял от
апартамента на баща й да бъде наложена възбрана. След продажбата на апартамента
на С. били платени 10 000лв от С., след което месечно от заплатата й били
удържани пари по задължението й от съдебен изпълнител. Според показанията на свид.С. парите, които
той е дал на заем на П.С. възлизат именно на 15 000евро, като сумата включва и
цената за предоставен от него лек автомобил, обстоятелство което свид.С. също
съобщава в показанията си. Според свид.С., когато сумата дадена от него на С.
стигнала този размер от 15 000евро той
поискал да му бъде подписан документ за нея. Свид.С. твърди, че лихва не
е искана и уговаряна помежду им.
В периода март-април 2015 свид.Т.
С. взела на заем от свид.С. сумата от 4000лв. За тази сума лихва помежду им не
била уговорена. Помежду си двамата се разбрали Т. С. да връща по 300лв месечно.
За взетата в заем сума свид.Т.С. попълнила документ, в който събсвеноръчно
написала сумата с думи и цифри. Няколко месеца по късно била уведомена от ЧСИ,
че дължи 15 000лв. Св.Т. С. твърди, че такава сума в заем не е вземала от С..
Свид. С. от своя страна насочил заведеното от него изпълнително производство
към недвижим имот на Т. С..
Пари на заем от С. взели и
свидетелите ** и **, но суми за лихви помежду им не са били уговаряни и
плащани.
Изложените факти се установяват
от събраните по делото доказателства чрез разпити на свидетели, очни ставки и приобщените
други документи като писмени доказателства.
Разпоредбата на чл. 252 от НК
инкриминира извършването по занятие на банкова дейност, каквото е кредитирането, извършено от физически лица срещу определено
възнаграждение, при неспазване на определен разрешителен режим. Престъплението по
основния текст е формално и не изисква реално получаване на облага от това
кредитиране. Също така престъплението е на системно извършване и за
осъществяването му е необходимо деецът да е извършил поне три еднородни деяния
– т.е. три сделки. От обективна страна е необходимо предоставянето на паричните
средства от дееца да е придружено от уговорка за получаване на доход от тях /Решение № 157 от 13.02.2019 г. на ВКС по н.
д. № 590/2018 г., III н. о., НК, Решение № 493 от
15.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1559/2014 г., III н. о /.
Видно от описаните факти,
установени от разпитите на свидетелите по делото, само при два от случаите може
да се приеме да е била уговаряна лихва, върху предоставените в заем парични
средства от страна на С.. Това са случаите от 2006 и 2008г., за които
свидетелстват * и *. Спорен
по делото фактически въпрос е наличието на уговорка между свид.С. и другата част от разпитаните по делото
свидетели за
заплащане на лихва
срещу предоставената им
за временно ползване парична сума. От показанията на свид. П.С. и съпругът й свид. **, свид.Т. С.,
свид.** и свид.** не може да се установи с нужната убедителност да е била
направена от страна на свид.С. уговорка за заплащане на лихва върху
предоставената от него парична сума. В тази насока показанията на ** и ** –
стр.157 за липса на такава уговорка са категорични. За такава уговорка не
съобщава и свид.П.С., но твърди че е подписала запис на заповед в по-голям
размер. В показанията на свид.А. С. се твърди, че при вземане на паричната сума
в заем С. е казал, че има лихва от 10% месечно, като същото казва и свид.Т. С.,
но единствено в показанията си пред разследващ орган. При преценката на
последните три гласни доказателствени източника следва да се отчете, че се
касае за три свидетелки, които помежду си са
близки роднини и са получили в заем парични средства от С.
последователно в рамките на първата половина от 2014г. Изложеното изисква
показанията на тези свидетели да бъдат оценени с особено внимание. При анализа и
оценката на тези доказателства, съдът намери, че са налице обстоятелства, които
пречат същите да бъдат приети с нужното доверие.
При оценката на доказателствената
стойност на показанията на свид. Т. С., съдът отчете, че тя е непоследователна
в твърденията си, отразени при проведените отделни нейни разпити. При дадени от
нея показания пред разследващ орган –стр.45 от ДП, тя твърди че й е била
поискана лихва от 1500лв, а в показанията си дадени съдия - стр.69 от ДП заявява,
че се разбрали само за почерпка. Свид.Т. С. твърди, че макар да е подписала
запис на заповед за взетата в заем сума от 4000лв, по късно се появил друг
такъв документ за сумата от 15 000лв, каквато тя не била подписвала.
Същевременно към онзи момент когато свидетелката твърди, че тези събития са й
станали известни тя не е сигнализирала за случая компетентните органи. Сигнал е
подала единствено свид.П.С. и то през 2016г за престъпление по чл.252 от НК, а
не за отправените им заплахи за да подпишат запис на заповед, както и трите
свидетелки * твърдят.
По отношение на случая, за който
разказва свид.А. С. не може да се приеме да е била уговаряна лихва върху
взетата от нея сума на заем. Свид. А. С., твърди, че при получаване на парична
сума от 500лв в заем от С., той й е казал, че ще му дължи 10% лихва месечно.
Това твърдение на А. С. остава изолирано и не подкрепено дори и от собствените
й показания, относно последвалите събития, за които съобщава. Същото не се
подкрепя от показанията на свид. Г.С., който лично присъствал при получаването
на парите в заем от страна на съпругата му, но не съобщава да е имало подобна
уговорка. От друга страна показанията на
свид.С. са вътрешно противоречиви и нелогични. Същите не могат да обяснят защо
свид.А.С. е подписала бланка на запис на заповед, след като твърди, че е
върнала цялата взетата на заем сума на С. и не е имала знание да дължи друга
конкретна парична сума. Свид.А. С. не сочи, претендираната сума от С., за която
е подписала запис на заповед, да е представлявала лихви, както и да е дължала
такива въз основа на поето от нея задължение за заплащането им. Тя изтъква
единствено, че първоначално С. й е казал, че ще дължи лихва от 10%, но при
връщане на парите, което се случило около месец по-късно, такава не й е била
поискана и не й е било казано да продължава да дължи каквото и да е на С..
Въпреки това, по-късно тя е подписала празна бланка, в която според нея не е
имало отразена сума - твърдение, което се разколебава от показанията на свид. Г.С.,
който сочи, че А. С. лично написала в бланката сумата от 5000лв, за която С.
твърдял, че имали да му „връщат“, а не че става въпрос за задължение за лихви. Също
така е налице и обективно драстично несъответствие между размера на сумата от
5000лв, за която е съставен записа на заповед и размера на възможната според
показанията на Ал.С. лихва от 10%, съобразно краткия период от вземане до
връщане на заема, вариращ в рамките на два месеца. От своя страна свид.С. твърди, че сумата,
която свидетелката му дължи, е всъщност 5000лв, без обаче да уточнява какъв е
характера и основанието на това негово вземане. Единственото твърдение на
свид.Ал.С. за поискана лихва при вземане на паричната сума от С. не се подкрепя
от останалите факти по делото и е разколебано от тях, поради което същото не е
достатъчно да обоснове извод, за
реализирана в обективната действителност противоправна сделка.
Свид.П.С. също заявява, че лихва
върху взетата от нея в заем парична сума не е била уговаряна между нея и С., но
твърди, че впоследствие е била принудена от него да подпише запис на заповед за
голяма сума пари, без да му дължи същите. Последните твърдения на П.С. не могат
да бъдат приети за достоверни, тъй като от показанията на С. е видно, че
помежду им е имало и други взаимоотношения, включително и такива свързани с продажба
на лек автомобил, чиято цена е била включена към дължащите се от П.С. пари-
факт заявен от С., който П.С., не съобщава в първи си разпит и го споменава
едва впоследствие при разпита й пред съдия. Това разколебава твърденията на С.
за размера на сумата, която в действителност е дължала на С.. Не става ясно и
защо свид.П.С. е подписала запис на заповед за сума, която тя твърди, че не
дължи. Не може да се приеме за достоверно твърдението й, че тя сторила това
поради страх. Липсват обективни данни, които да подкрепят твърденията й. От
доказателствата по делото става ясно, че тя и роднините й, също свидетели по
делото, познават С. от дълги години и са живеели в съседство. Не сочат някога
да са имали каквито и да е проблеми помежду си. През 2014г С. е бил на 75г,
пенсионер, женен, неосъждан. Именно от него свид.П.С. и нейните роднини са
потърсили финансова помощ когато са имали нужда без да са изпитвали притеснения
към онзи момент.
Твърденията на свидетелите по
делото, че били чували, че свид.С. бил лихвар и давал пари срещу лихва, не
могат сами по себе си да обосноват съставомерност от обективна страна, тъй като
не носят информация за конкретни възприятия, които да отличат отделни сделки по
време, място и съдържание. Същите не могат да обосноват и извод, че при всеки
един случай на предоставяне на пари на заем от С. задължително е уговарял лихва
като източник на доходи за себе си.
Посочените противоречия в част от
доказателствените източници не биха били преодолени с извършване на нови действия по разследване
поради естеството им. Посочените свидетели вече са били разпитани повече от
веднъж и показанията им са били уточнени и надградени, поради което няма
основания да бъдат разпитани отново. Също така в хода на досъдебното производство
са разпитани всички лица, за които са събрани данни за възможна съпричастност
към предмета на доказване по делото.
Съобразно изложеното, съдът
намира за правилни изводите на прокурора, направени при оценката на
доказателствата по делото и преценката на тяхната достоверност. Правилен е и
извода за липса на съставомерност на деянието от обективна страна.
Неправилно прокурорът е
обвързал броя на извършените по занятие
сделки по чл.252 НК с период от една година, в който да са били
осъществени. Съобразно ТР№3 от 2015г по н.д.№32/1970г на ОСНК на ВС при
системното извършване на престъпление се изискват най-малко три деяния, между
които да има устойчивост и трайност без да е необходимо всички деяния да са
извършени при една и съща обстановка и всяко последващо да е продължение на
предходните. Отрязъкът от време, през който са реализирани поне три еднородни
деяния няма значение за съставомерността на усложнената престъпна дейност /Решение
№ 321 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 782/2014 г., III н. о./
Настоящият съдебен състав
счита, че в случая не се касае за разкъсване на връзката между отделните
деяния, което би се отразило на субективната страна на престъплението. Не са събрани обаче убедителни
доказателства, които да отличат поне три на брой реализирани противоправни
сделки, което сочи липса на признак на престъплението по чл.252 НК от обективна
страна. Същевременно възможните процесуално следствени действия за изясняване
на предмета на доказване са изчерпани.
По възраженията, изложени в
жалбата на пострадалата, следва да се посочи, че съгласно съдебната практика не
се налага да бъде установен произхода или източника на средствата, които деецът
дава на заем при осъществяване на престъпление по чл.252 НК /Решение № 98 от 12.07.2019
г. на ВКС по н. д. № 251/2019 г., I н. о./. Това обстоятелство е без значение за съставомерността на деянието,
поради което не се налага извършване на действия по разследване за
установяването му.
Съдът в настоящото производство
дължи да се произнесе единствено по доказателствата, събрани и приложени по
делото, поради което не може да обсъжда и съобразява наличието на връзка със
случая на посочени от жалбоподателя лица, чиито показания не са били приобщени
по надлежен ред.
С оглед изложеното съдът счита,
че депозираната жалба от свид. П.Н.С. се явява неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на прокурора следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 01.12.2020г., с което е
прекратено производството по ДП № 615/2016г. по описа на Сектор „ИП“ при ОД на
МВР Пловдив, водено срещу *** за престъпление по чл.252, ал.1 от НК.
Определението подлежи на
обжалване и протест пред ПАС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от определението да се
изпрати на П.Н.С., упълномощеният от нея процесуален представител адв.Н.К. ***.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: