Р Е Ш Е Н
И Е
№................../..................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 12295 по описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Д.Д. в
качеството му на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 1./ 20 829.29
лева, представляваща главница, формирана от погасителните вноски за периода
от 10.11.2019 г. до 10.03.2020 г. по договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016
г., допълван и изменян с анекс № 1 от 25.04.2017 г., анекс № 2 от 19.07.2018
г., както и договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането; 2./ 859.32
лева – наказателна лихва за забава, начислена за периода от
13.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 3./ 525.71 лева – такси и разноски за управлението и събирането на
кредита.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, в резултат на което е
образувано ч. гр. д. № 1666 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен
състав. С разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявените срещу ответника
вземания с довод, че спрямо последния ищецът не е упражнил надлежно
субективното си потестативно право да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем. Отхвърлителното разпореждане е обжалвано пред ОС-Варна. Въззивният
съд частично е отменил акта на заповедния съд, като е постановил издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу
ответника единствено досежно падежиралите към датата на подаване на заявлението
в съда вноски за главница, чийто
общ размер възлиза на 30 629.39 лева, ведно с акцесорните вземания за
възнаградителна, наказателна и законна лихва. В останалата част разпореждането
на заповедния съд е потвърдено, а именно в частта, в която съдът е отхвърлил
главницата, формирана от непадежиралите към датата на подаване на заявлението в
съда погасителни вноски, ведно с акцесорните вземания, които именно са предмет
на настоящото исково производство.
Ищецът
сочи, че вземанията му произтичат от договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016
г. Въз основа на правната сделка ищецът е предоставил на кредитополучателя „Ф.
– В.“ ООД сумата в размер от 90 000.00 лева за покриване на временен
недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес
оборота, представляваща главница. Ищецът твърди, че ответникът И.А. е съдлъжник
по договора на
кредитополучателя по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Поддържа се, че кредитът е бил
предоставен за срок от 12 месеца с крайна падежна дата 28.02.2017 г. Срокът на
договора е бил продължен с последващи анекси, а именно анекс № 1 от 25.04.2017
г., с който срокът за ползване е продължен до 28.03.2018 г., като е предвиден и
нов погасителен план, по който да се извършат последващите погасявания по
кредита и анекс № 2 от 19.07.2018 г., с който падежът е уговорен на 10.03.2020
г. След изтичане на срока за
ползване, съгласно договора и анексите към него, както и при прекратяване на
револвирането по решение на кредитодателя или по искане на кредитополучателя,
заетата сума е следвало да се погасява за срок от 24 месеца, съгласно
договорения погасителен план без възможност за усвояване на погасената част.
Излага се, че срещу предоставянето на заетата сума страните са уговорили в
полза на кредитодателя да се заплаща възнаграждение в размер на договорната
лихва, а именно за първите 12 месеца - 4.8 %, формирана от едномесечния СОФИБОР
плюс договорена надбавка в размер на 4.771%, като крайният размер на годишната
лихва не може да бъде по-нисък от 4.9%, а след изтичане на първите 12 месеца и
при условие че срокът на ползване на кредита е продължен с анекс - лихвата се
формира от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 6.471 %,
но не по-нисък от 6.5%. Твърди се, че първоначално уговореният начин на формиране
на лихвата в последствие е променен с горепосочените анекси. Сочи се, че
страните са договорили и санкция в случай на забавено плащане на главното
вземане или възнаградителната лихва в размер на наказателната лихва, формирана
от договорената лихва и наказателна надбавка в съответните процентни пунктове в
зависимост от конкретиката на неизпълнението, подробно описани в чл. 21 от
договора. Излага се, че страните са уговорили всички разходи, извършени от
кредитора във връзка с управлението на кредита, включително тези за учредяване
и за заличаване на обезпечения, събиране на задължението, в това число
принудителното му събиране, и за застраховка на обезпеченията, са за сметка на
кредитополучателя, респективно останалите съдлъжници.
Твърди
се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и съдлъжниците ищецът
на 13.11.2019 г. е обявил целия кредит за предсрочно изискуем. За последното
обстоятелство се твърди, че ответникът е надлежно уведомен на 13.11.2019 г.
Евентуално се поддържа, че към настоящия момент всички вноски са падежирали,
което обуславя дължимостта на предявените вземания. Твърди се, че до настоящия
момент предявените вземания не са удовлетворени.
По
същество се моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, включително тези по ч. гр. д. № 1666/2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав и по
в. т. д. № 510 по описа за 2020 г. на ОС-Варна.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който не се оспорва допустимостта на
производството, но се моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Оспорва се вземането в размер от 859.32 лева, представляваща
лихва за забава, доколкото е начислена върху непадежирали вноски, които не са обявени надлежно за предсрочно изискуеми. Оспорва и претендираните такси и разноски в размер от 525.71 лева,
включително тези сторени по ч. гр. д. № 1666/2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти
съдебен състав и по в. т. д. № 510 по
описа за 2020 г. на ОС-Варна, с довод, че същите се дължат по друг ред и в
други производства.
В
условията на евентуалност инвокира възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща
представител, с молба от 10.09.2021 г. поддържа исковата молба и моли съда да
уважи предявените искове като основателни.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д.Д. поддържа отговора
на исковата молба, като моли съда да отхвърли предявените искове.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр.
д. № 1666 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав, че съдът с
разпореждане № 6043/12.02.2020 г. е отхвърлил подаденото от ищцовата банка
заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника И.Д.А. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за следните суми: сумата от 52 607.05
лева, представляваща непогасена главница по Договор
за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с анекси,
представляващи неразделна част от него, както следва: Анекс № 1 от 25.04.2017
г. и Анекс № 2 от 19.07.2018 г., както и Договор за встъпване в дълг от
25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 07.02.2020 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 1 817.02
лева, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва по т. 11.1 от договора, за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.;
сумата от 916.61 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/,
съгласно т. 21, б. „а“ от договора, дължима за периода от 19.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; сумата от 968.24 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/,
съгласно т. 21, б. „б“ от договора, дължима за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г; сумата от 859.32 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/,
съгласно т. 21, б. „в“ от договора /съобразено и с ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, дължима за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г. вкл.; сумата 525.71 лева,
представляваща дължими такси и сторени разноски по събиране на вземането, от
които: 263,03 лева такса управление начислена на
28.03.2019 г. и 262,68
лева, представляващи пропорционална част от общо заплатените от „Б. Д.“ АД такси, от които, както следва:
1,50 лева, представляващи пропорционална
част от общо заплатените от ищцовата банка такси и разноски за нотариалната
заверка на декларация по чл. 10 от 303 за присъединяване по
изп. дело № *********/11.04.2019 г. на ТД на НАП – В.; 3,00 лева, представляваща пропорционална част от общо
заплатените от ищцовата банка такси и разноски за нотариалната
заверка на декларация по чл. 10 от ЗОЗ по изп. дела № 20197180400488/12.12.2018 г. и № 20197180400489/12.12.2018 г. по
описа на ЧСИ С. К. – Д.; 25,00 лева, представляваща пропорционална част от общо
заплатените от ищцовата банка такси за пристъпване по ОЗ №
2016032900025; 108,18 лева, представляваща заплатени от ищеца нотариални такси за връчване на
нотариална покана на длъжника „Ф.-В.“ ООД и съдлъжниците И.Д.А., И. С. С., Ц.
И. И.; 62,50 лева, представляващи такси за присъединяване по т. д. № 1413/2019 в производство по
несъстоятелност; 50,00 лева, заплатени от ищеца хонорар на вещо лице по т. д. № 1413/2019 г. в производство по
несъстоятелност; 12,50 лева заплатени от ищеца хонорар на вещо лице по т. д. № 1413/2019 г. в производство по
несъстоятелност.
От
присъединеното в. ч. гр. д. № 510 по описа за 2020 г. на ОС-Варна, ТО, II
въззивен състав се констатира, че разпореждането на заповедния съд е частично
отменено за следните суми: сумата от 30 629,39 лева – непогасена главница за периода
от 10.11.2018 до 10.10.2019 г. по Договор за банков кредит – овърдрафт от
28.03.2016 г., допълван и изменян с Анекс № 1/25.04.2017 г. и Анекс №
2/19.07.2018 г. и Договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г. към договора за
кредит – овърдрафт, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 1 817,02 лева – възнаградителна лихва по т.
11. 1 от Договора за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; сумата от 916,61 лева - обезщетението за забава по чл. 21 б. "а" от договора за
кредит за периода от 19.12.2018 г. до 12.11.2019 г. и сумата от 968, 24 лева - обезщетението за забава по чл. 21 б. "б" от договора за
кредит за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г., като в
останалата си част разпореждането е повтърдено, а именно касателно вземанията
предмет на сезиралата настоящия съдебен състав искова молба.
От
ангажирания договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г. се установява, че
ищецът е предоставил на „Ф.-В.“ ООД кредит-овърдрафт с погасителен план за
покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания,
свързани с бизнес оборота. Максималният договорен размер на кредита е
90 000.00 лева. Кредитът е предоставен за срок от 12 месеца, с крайна
падежна дата 28.03.2017 г. Констатира се още, че ответникът е подписал договора
като съдлъжник, като е уговорено да отговаря с цялото си имущество солидарно с
кредитополучателя за неизпълнение на задълженията на последния по договора. Кредитът
освен лично е обезпечен и реално с особен залог, учреден в полза на банката
върху колесен трактор V. N* с рег. № *, собственост
на другия солидарен длъжник И. С. С.. Между страните е уговорено таксите и
разноските във връзка с нотариалните производства, включително тези за вписване
на особения залог и имущественото застраховане на обезпечението и плащане на
застрахователната премия, да са за сметка на кредитополучателя, както и всички
разходи извършени от кретидора във връзка с кредита, вкл. събирането на
вземането, в т. ч. принудителното му събиране. Уговорено е още, че
кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за управление съобразно
Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага при извършвани услуги
на клиенти. Договорено е между страните още, че при изискуемост на кредита на
крайния падеж или предсрочно при забава на кредитополучателя, кредиторът да
събира от същия лихва върху размера на неиздължения остатък, включваща
договорената по т. 11.1 възнаградителна лихва и наказателна надбавка от 7
/седем/ процентни пункта.
На
25.04.2017 г. между страните е подписан Анекс № 1, с който срокът на ползване
на кредита е продължен до 28.03.2018 г., като е подписан и нов погасителен
план.
На
19.07.2018 г. между страните е подписан Анекс № 2, с който падежът е изменен на
10.03.2020 г., като е подписан и нов погасителен план.
От
представеното извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД за сметка №
25188000 от 04.02.2020 г. по процесния договор за кредит-овърдрафт се
установява, че на 13.11.2019 г. поради забава в плащанията с 451 дни – общо 12 просрочени
вноски, чийто размер възлиза на 31 884.81 лева – ищецът е обявил
вземанията си за предсрочно изискуеми.
Ищецът е
изпратил до ответника нотариална покана № * г. по регистрите на нотариус И. М.
с рег. № * в НК с район на действие РС-Варна, с която е обявил кредита за
предсрочно изисуем и поканил ответника в 7-дневен срок от получаване на
поканата да погаси добворолно всички дължими и изискуеми задължения с
предупреждение, че при бездействие от негова страна ще предприеме действия по
принудителното им събиране.
Видно е
от ангажирания протокол за извършени действия относно връчване на нотариална
покана, ответникът е търсен на адреса в * на 26.09.2019 г.; 20.10.2019 г. и на
29.10.2019 г., но същият не е открит, след което е залепено уведомление по чл.
47, ал. 1 от ГПК на 29.10.2019 г., като двуседмичният срок за получаване на
поканата е изтекъл на 12.11.2019 г.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че усвоената по договора сума възлиза в размер на 89 329.39
лева. Последното плащане по договора за кредит е извършено на 19.12.2018 г.,
като след тази дата няма данни за извършени плащания по процерсното задължение.
Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост /13.11.2019 г./ общото
задължение по договора е в размер от 56 572.65 лева, от която:
41 577.66 лева – падежирала главница; 11 029.39 лева – непадежирала
главница; 1 817.72 лева – договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до
12.11.2019 г.; 1 884.85 лева – наказателна лихва за периода от 19.12.2018
г. до 12.11.2019 г. /916.61 лева – по т. 21а от договора и 968.24 лева по т.
21б от договора/; 263.03 лева – такса за управление на кредита по чл. 4 от
Анекс № 2 от 19.07.2018 г.; 262.68 лева – такси и разноски във връзка с
управлението и събирането на кредита. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение /06.02.2020 г./ общитя размер на
задължението по кредита е 57 431.97 лева, което освен гореизброените суми
включва и наказателна лихва по т. 21в от договора в размер от 859.32 лева. Към
датата на подаване на исковата молба в съда /01.10.2020 г./ общият размер на
задължението по кредита възлиза на 60 472.37 лева, от която сума
52 607.05 лева – главница; 2 461.14 лева – договорна лихва за периода
от 10.12.2018 г. до 10.03.2020 г.; 5 141.15 лева – наказателна лихва за
периода от 19.12.2018 г. до 30.09.2020 г. /по т. 21а – 4 144.82 лева и по
т. 21б – 996.33 лева/ и 263.03 лева – такса по чл. 4 от Анекс № 2 от 19.07.2018
г. Констатира се още, че общият размер на вноските за главница, съгласно
последно приетия от страните погасителен план по договора за кредит, считано от
10.11.2019 г. до 10.03.2020 г. възлиза на 20 829.39 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а се установява и от приобщените по делото ч. гр.
д. № 1666/2020 г. на РС-Варна и в. ч. т. д. № 510/2020 г. на ОС-Варна, че заявлението на ищеца по чл. 417 от ГПК с влязало в
законна сила разпореждане е отвхърлено досежно процесните суми и в изпълнение указанията на заповедния съд по чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявил осъдителните си искове в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между него и ответника, учредено въз основа на
договора за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил
на „Ф.-В.“ ООД сумата в размер от 90 000.00 лева за покриване на временен
недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес
оборота, с уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, наказателна лихва за
забава и такси и разноски във връзка с управлението и събирането на кредита;
солидарната отговорност на ответника с кредитополучателя; своята изправност –
предоставянето на заетата сума; изискуемостта на главното задължение и
изпадането на длъжника в забава; размера
на предявените граждански притезания.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже
своите вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното от
ищеца – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването
на претендираните суми.
От представения договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016
г. по несъмнен начин се установява,
че между страните е учредена облигационна връзка
с предмет претендираната главница, чието погасяване е солидарно поето от
ответника и кредитополучателя „Ф.-В.“ ООД. Изправността на кредитодателя-ищец се установява по несъмнен начин от
експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, обективно и неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че усвоената сума по кредита е в
размер от 89 329.39 лева.
Следва да се отбележи, че в конкретиня случай не могат да намерят приложение разпоредбите
на Закона за
защита на потребителите
и Закона за
потребителския кредит,
въпреки че ответникът е физическо лице. Това е така, защото същият е подписал
договора за кредит-овърдрафт като съдлъжник на „Ф.-В.“ ООД, което търговско
дружество е кредитополучателят по сделката. Сумата е отпусната за задоволяване на текущите
потребности на търговеца във връзка с извършваната от последния търговска дейност, а съдлъжникът-ответник, видно от вписванията по
партидата на друежството в ТР, е съдружник в същото заедно с Ц. И. И. и към
датата на отпускане на кредита е участвал в управлението на дружеството като негов законен
представител.
Т.е. настоящият съдебен състав счита, че ответникът И.А. при подписването на договора не е действал за цели извън рамките на търговската или професионална дейност, доколкото обезпечението
на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, както е в конкретния случай. В този смисъл е и последователната
казуална практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.; решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
308/29.01.2019 г. по т. д. № 2931/2017 г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и др./.
Относно
претенцията за главница в размер от 20 829.39 лева:
На първо място следва да се
отбележи, че към датата на приключване на устните състезания пред настоящия
съдебен състав /13.09.2021 г./ всички вноски по кредита са падежирали и този
факт е със значение за спорното право, поради което следва да бъде отчетен от
исковия съд на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК по арг. от задължителната
тълкувателна практика на ВКС /ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. От експертното
заключение се констатира по несъмнен начин, че общият размер
на вноските за главница съгласно последно приетия от страните погасителен план
по договора за кредит за периода от 10.11.2019 г. до 10.03.2020 г. възлиза на
20 829.39 лева, което обуславя и основателността на иска за присъждане на
търсената главница, имайки предвид, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства, удостоверяващи погасяването на неудовлетворената сума от
ответника, както и обстоятелството, че общият размер на непогасената главница съгласно
заключението възлиза на 52 607.05 лева, а сборът между процесната сума и
тази, за която е уважено заявлението и разпоредено издаването на изпълнително
основание и изпълнителния титул /30 629.39 лева –
падежирали към датата на подаване на заявлението вноски за главница/, не
надхвърля непогасения остатък от главницата.
Относно претенцията за наказателна лихва за забава по т.
21в от договора в размер от 859.32 лева за периода от 13.11.2019 г. до
04.02.2020 г.;
Съгласно чл. 288 от ТЗ вр. чл. 20а от ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го подписали. Съгласно т. 21в от
процесния договор при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно,
ищецът има призната и гарантирана от закона възможност да събира наказателна
лихва за забава, формирана
от договорната лихва по т. 11.1 плюс надбавка от седем процентни пункта. В настоящия случай лихвата се претендира, считано от датата на предсрочна изискуемост
/13.11.2019 г./ до завеждане на заповедното производство /04.02.2020 г./, т.е. преди
крайния падеж, който е 10.03.2020 г. Банката се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита поради забава в плащанията на дължимите
вноски, в който смисъл е клаузата на т. 22 от договора, предвиждаща, че
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем поради допусната
забава в плащанията на задълженията за главници и лихви.
От представеното извлечение от
счетоводни книги се установява, че към посочената в документа дата на
предсрочната изискуемост – 13.11.2019 г., длъжникът е бил в забава
в плащането на 12 бр. вноски, чийто общ размер възлиза на 31 884.81 лева. Следователно е изпълнено
уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на
уговорения в полза на длъжника срок.
Налице е също и изразена воля
от кредитора в този смисъл по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, обективирана в нотариална
покана, която обаче не е надлежно връчена на длъжника-отвтеник, доколкото не е
спазена процедурата по чл. 47, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 50 от Закона
за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът е овластен от законодателя да
връчва съобщенията и книжата по реда и
при условията на чл. 37-58 от ГПК. Т.е. нотариусът, за да обезпечи
законосъобразното връчване, следва на основание чл. 19, ал. 2 от ЗННД да
извърши спрака досежно адресната регистрация на адресата, като след изтичане на
двуседмичния срок за получаване на нотариалната покана от канцеларията на
последния и при неявяване на ответника и несъответствие между посочения от
банката адрес и официално регистрираните адреси да извърши ново връчване и на
последните. Видно от служебно извършената справка в НБД „Население“ ответникът
е с настоящ адрес, различен от посочения от ищеца. В конкретния случай ответникът
е търсен единствено на посочения от банката адрес, който съвпада с постоянния
му, но липсват данни да е търсен на настоящия.
Крайният извод на съда
е, че ищецът не е упражнил надлежно субективното си потестативно право да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем, което обуславя неоснователността на
претенцията за наказателна лихва, тъй като същата е дължима за периода от датата
на предсрочна изискуемост до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда,
а не от крайния падеж.
Относно претенцията за такси и разноски за управлението и събирането на
кредита в размер от 525.71 лева:
Съгласно т. 4 от Анекс № 2 от
19.07.2018 г. към договора за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г.,
кредитополучателя дължи на кредитора годишна такса за управление в размер на
0.5%, считано на датата на сключване на договора, която се начислява върху
непогасения остатък от кредита след изтичане на срока на договора по т. 5.1 и
т. 5.2 от договора. От експертното заключение по несъмнен начин се констатира,
че размерът на таксата за управление възлиза на 263.03 лева и е начислена на
28.03.2019 г.
Съгласно т. 27 и т. 29 от договора
всички разходи, извършени от кредитора във връзка с кредита, включително тези
за учредяване и заличаване на обезпечения, събиране на задължението, в т. ч.
принудителното му събиране, и за застраховка на обезпеченията, както и
нотариалните такси, са за сметка на кредитополучателя. Видно от експертното
заключение, общият размер на разходите във връзка с управлението на лошия
кредит възлиза на 262.68 лева, която сума е формирана, както следва: 112.68
лева – нотариални такси; 25.00 лева – такса за пристъпване към изпълнение по
ЗОЗ и 125.00 лева – разноски сторени в производството по несъстоятелност по т.
д. № 1412/2019 г. по описа на ОС-Варна. Претенцията за присъждане на нотариалните
такси и такса за вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ следва
да бъде уважена, доколкото между страните изрично е догорено същите да са в
тежест на ответника-длъжник. Претенцията досежно вземането за разноски сторени
в производството по несъстоятелност не следва да бъде уважена, доколкото същите
следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ от съда по
несъстотелност.
Крайният извод на съда е за
основателност на иска за присъждане на сумата в размер от 400.71 лева,
представляваща такси и разноски за управлението и събирането на кредита.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Следва да се отбележи, че в
конкретния случай са предявени три обективно кумулативно съединени осъдителни
иска, като съгласно правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК
общият размер на държавната такса за защита на интереса на ищеца по всеки един
от тях възлиза на 933.17 лева. Половината от тази такса е заплатена при
завеждане на заповедното производство по арг. от чл. 12, т. 2 от ТДТССГПК, а
останалата част при завеждане на исковото по агр. от чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Сторени съдебно-деловодни
разноски в хода на настоящото производство:
При този изход от делото в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, чийто общ размер
възлиза на 1 495.50 лева, от която: 445.92 лева – за държавна такса; 382.28
лева – за депозит за вещо лице по ССчЕ; 571.73 лева – за депозит за особен
представител и 95.57 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ в минимален размер от 100.00 лева, имайки предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ и
съдействие от процесуалния представител на ищцовото дружество.
Сторени съдебно-деловодни
разноски в хода на ч. гр. д. № 1666/2020 г. РС-Варна:
По арг. от т. 10в от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да разпредели отговорността за разноски и в
случаите на предявен осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото една от законодателните идеи при последните изменения в ГПК бе
именно тази, с оглед разпоредбата на ал. 4 от цитирания законов текст. Ищецът
претендира сумата в размер от 1 153.88 лева, но съдът счита, че същата е
заплатена при завеждане на заповедното производство въз основа на материален
интерес, който не е предмет на сезиралите съда осъдителни искове, поради което
в полза на последния следва да се присъди сумата в размер от 445.92 лева,
представляваща заплатена държавна такса съразмерна на цената на исковете по
настоящото дело.
Сторени съдебно-деловодни
разноски в хода на в. ч. т. д. № 510/2020 г. ОС-Варна:
Във връзка с проверка правилността
на отхвърлителното разпореждане на заповедния съд, ищецът е сторил разноски в
размер от 579.94 лева, представляващи заплатена по сметка на ОС-Варна държавна
такса, чието присъждане в негова полза се иска с представения по делото списък
по чл. 80 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита искането за неоснователно. Искането
за присъждане на заплатена държавна такса е следвало да бъде направено с
частната жалба или най-късно в срока за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК пред въззивния съдебен състав, доколкото производството пред ОС-Варна е
приключило с акт по същество по смисъла на чл. 81 от ГПК, още повече, че
съгласно т. 7 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в заповедното производство
разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение.
Ето защо претенцията за присъждането
им едва в настоящото производство е несъстоятелно.
Ответникът не е обективирал искане
за присъждане на разноски в негова полза, като не е удостоверил и извършването
на такива във връзка със защита на неговия интерес.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумите, както следва: сумата
от 20 829.29 лева /двадесет хиляди осемстотин двадесет и
девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща главница,
формирана от погасителните вноски за периода от 10.11.2019 г. до 10.03.2020 г. по
договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с анекс № 1 от
25.04.2017 г., анекс № 2 от 19.07.2018 г., както и договор за встъпване в дълг
от 25.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2020 г. до окончателното
погасяване на вземането и сумата от 400.71 лева /четиристотин лева и седемдесет и една
стотинки/ – такси и разноски за управлението и събирането на
кредита по т. 29 и т. 28 от договора, на основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** против И.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** първоначално обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: сумата от 859.32
лева
/осемстотин петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ – наказателна лихва за забава,
начислена за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г. на основание т. 21в от договор за кредит-овърдрафт от
28.03.2016 г., допълван и изменян с анекс № 1 от 25.04.2017 г., анекс № 2 от
19.07.2018 г., както и договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г. и
сумата от 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща горницата над
400.71 лева до 525.71 лева - такси и разноски за управлението и
събирането на кредита на основание т. 29 от договор за кредит-овърдрафт от
28.03.2016 г., допълван и изменян с анекс № 1 от 25.04.2017 г., анекс № 2 от
19.07.2018 г., както и договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, И.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумите, както следва:
-
сумата от 1
495.50 лева /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, от
които: 445.92 лева – за държавна такса; 382.28 лева – за депозит за вещо лице
по ССчЕ; 571.73 лева – за депозит за особен представител и 95.57 лева –
юрисконсултско възнаграждение;
-
сумата от 445.92
лева /четиристотин четиридесет и пет
лева и деветдесет стотинки/, представляваща заплатена държавна такса в
производството по ч. гр. д. № 1666 по описа за 2020 г. на РС-Варна;
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** за присъждане в нейна полза на сумата в размер от 579.94 лева /петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/,
представляваща заплатена държавна такса в производството по в. т. д. № 510 по
описа за 2020 г. на ОС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: