О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на
четиринадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело № 10079 по описа за 2017 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника А.Б.М. срещу действията на ЧСИ А.П., по изп. дело № 20158490400711.
Предвид обстоятелството, че в жалбата са изложени многобройни твърдения,
касаещи предимно дължимостта на сумите, присъдени в полза на кредитора с
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство /доводи, които не попадат в приложното поле на производството по
чл. 435 от ГПК/, без да е посочено свързано с тези доводи конкретно действие на
съдебния изпълнител, влизащо в предметния обхват на чл. 435, ал. 2 от ГПК
/възможностите за обжалване на действията и бездействията на съдебния
изпълнител са лимитативно посочени в чл. 435 от ГПК, като в ал. 2 изчерпателно
са посочени действията, които длъжникът може да обжалва, а именно:
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноските/, Съдът приема, че предмет на жалбата е единствено
действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнението
върху притежаваните от жалбоподателката ½ идеални части от апартамент №
21, находящ се в гр. С., ул. „**********, с твърдението че този имот е
несеквестируем. Единствено това действие
на съдебния изпълнител попада в кръга на предмета на проверката, която Съдът
дължи в производството по реда на раздел І на гл. 39 от ГПК.
Препис от жалбата
е връчен на взискателя И.Г.Ж., като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подаден
отговор, с който се излагат доводи за недопустимост, евентуално неоснователност
на жалбата.
В изпратените към
жалбата мотиви на съдебния изпълнител Петров по чл. 436, ал. 3 от ГПК се поддържа,
че подадената от длъжника жалба срещу насочването на изпълнението върху
апартамент № 21 е недопустима, тъй като длъжникът вече е обжалвал насочването
на изпълнението чрез насрочване на публична продан върху имота, с възражението,
че същият е несеквестируем и жалбата му е оставена без уважение с решение № 1949/24.03.2017
г. на СГС, по ч.гр. д. № 15945/2016 г. При условията на евентуалност поддържа,
че жалбата е неоснователна, тъй като имотът е секвестируем, доколкото длъжникът
притежава и друг недвижим имот.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е
забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е
допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника –
налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
(пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В
жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои
действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на
продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия,
които нарушават несеквестируемостта и
без да е отправено изрично искане за това. Срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта.
В случая длъжникът
се е възползвал от правото си за обжалва насочването на изпълнението върху
имотът, който счита за несеквестируем, а именно ½ ид.ч. от апартамент №
21, находящ се в гр. С., ул. „**********, след като е бил известен за насрочена
публична продан на имота. С решение от 24.03.2017 г., по ч.гр. д. № 15945/2016
г., Софийски градски съд се е произнесъл по жалбата на длъжника М. срещу
насочването на изпълнението върху ½ ид.ч. от апартамент № 21, находящ се
в гр. С., ул. „**********. С решението са разгледани наведените от
жалбоподателката доводи, че имотът е несеквестируем, като съдебният състав е
приел, че имотът е секвестируем и е
оставил жалбата без уважение. Обстоятелството, че след приключване на това
производство и съобразявайки приетото с него, че имотът е секвестируем,
съдебният изпълнител е насрочил нова публична продан на имота, не обосновава
извод, че длъжникът има право да подаде нова жалба срещу тази публична продан,
излагайки идентични фактически твърдения за несеквестируемостта на имота, които
вече са разгледани от съда /в настоящата жалба не се сочат нови обстоятелства,
различни от тези, при наличието на които съдът е формирал своите изводи по
ч.гр.д. № № 15945/2016 г. за секвестируемост на имота/. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, по тълк. дело № 2/2013 г., отделното
обжалване на публичната продан е недопустимо, като предмет на жалбата може да
бъде единствено насочването на изпълнението върху вещ, която длъжникът счита за
несеквестируема и в рамките на проверката, която Съдът прави относно
секвестируемостта на тази вещ може да се стигне до отмяна на изпълнителното
действие или действия, с които се нарушава секвестируемостта. Затова и при
наличие на окончателно произнасяне на
Съда относно секвестируемия характер на вещта /по предходна жалба на длъжника/,
е недопустимо длъжникът да обжалва със същите мотиви всяко конкретно действие
на съдебния изпълнител, предприето след произнасяне по жалбата, касаеща
секвестируемостта на имота, доколкото длъжникът вече се е възползвал от правото
си да се защити срещу принудително изпълнение върху вещ, която счита за
несеквестируема.
Предвид изложеното
жалбата се явява недопустима и следва да
се остави без разглеждане.
Предвид извода на
съда за недопустимост на жалбата, то не следва да се уважава и заявеното от
длъжника искане за спиране по чл. 438 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата на длъжника А.Б.М. срещу
действията на ЧСИ А.П., по изп. дело № 20158490400711, изразяващи се в насочване
на изпълнението върху ½ идеални части от апартамент № 21, находящ се в
гр. С., ул. „**********, който имот длъжникът счита за несеквестируем.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба, пред Софийски апелативен съд, в седмичен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.