Р
Е Ш Е Н И Е
№249 14.06.2021 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен
съд, в публично съдебно заседание на тринадесети
май две
хиляди двадесет и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №207 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.А.Д. ***, подадена
чрез пълномощника му адв. С. Ч. от АК – Стара Загора, против Решение №260108 от
19.02.2021 год., постановено по АНД №1541/2020 год. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление
№20-1228-000857/01.04.2020 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че неправилно
не е било прието възражението, че описаното в АУАН и издаденото въз основа на
наказателно постановление място на нарушението представлява път по смисъла на
закона, както и че неправилно е било прието, че е осъществен фактическия състав
на чл.104б, т.2 от ЗДвП от негова страна. Изложени са съображения, че паркинга
пред магазин Практикер не представлява път по смисъла на закона, като е
направен анализ на разпоредбите на §6 от ДР на ЗДвП и §1, т.1 от ДР на Закона
за пътищата. За да отговаря на дефиницията за път, отворен за обществено пътища
по смисъла на §6 от ДР на ЗДвП, то трябва да притежава характеристики,
определящи го като такъв и императивно изброени в законовата разпоредба, а
именно: пътна лента, платно за движение, граница на платното за движение, пътна
маркировка, която отделя пътното платно от другите конструктивни елементи на
пътното платно - банкет, тротоар, лента
за принудително спиране и други. Районният съд се е позовал на мотивите,
съдържащи се в цитираното решение на Административен съд Стара Загора, касаещо
аналогично нарушение на същото място, но според касатора, е следвало да се
изиска съответната справка, дали процесният паркинг представлява местен път,
дали е общински или частен, дали е отворен за обществено ползване, както и дали
попада или не в списъка по чл.4 от ЗП. Излага аргументи, че неправилно е било
прието, че касаторът е виновен за извършеното нарушение, тъй като дали е
управлявал или не автомобила е ирелевантно, тъй като той като собственик на
това МПС носи същата отговорност. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно
постановление както и да се присъдят сторените от него разноски в
производството.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото, но в представеното по делото възражение взема
становище за неоснователност на касационната жалба, като прави възражение за
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалбата на А.А.Д. срещу наказателно постановление
№20-1228-000857/01.04.2020 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Стара Загора, с което на касаторът са наложени две административни
наказания, както следва: на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП
глоба в размер на 3 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП глоба в размер на 10.00 лв. за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. От фактическа страна е възприето, че на
29.01.2020 год. около 23:30 часа в гр. Стара Загора на бул.“Никола Петков“№48,
пред хипермаркет „Практикер“ управлява собствения си лек автомобил **** с рег.№****,
като рязко потегля, форсира и изронва пътната настилка, като не ползва пътя по
предназначение и не представя контролен талон към СУМПС.
При осъществения контрол за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, районният съд е приел, че вмененото във вина на Д.
административно нарушение е доказано по безспорен начин. Не е установил
нарушение в процедурата по реализирането на административно наказателната
отговорност на наказаното лице, като е приел, че деянието е осъществено виновно.
Това го е мотивирало да постанови решение, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление в частта за извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а да го отмени в частта за наложено наказание за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП като недоказано.
В частта, в която наказателното постановление е отменено,
не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила. Предмет на касационна
проверка е потвърденото наказателно постановление, в частта с наложено
наказание за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението на районния съд е
правилно.
Настоящият съдебен състав на
основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно мотивите на районният съд,
изложени в обжалваното решение.
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена в наказателното постановление. Установените факти, правилно
е прието от районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната
материалноправна разпоредба.
На първо място, съдът намира, че е неоснователно
касационното оплакване, че обжалваното решение не съдържа мотиви относно
мястото на извършването на нарушение и в частност, дали същото е път за
обществено ползване или не. Такива са изложени противно на изложеното в
касационната жалба. Посочени са легалните дефиниции на понятията път, съгласно
ЗДвП и ЗП, като е направен извод, че според така дадените дефиниции, мястото на
нарушението, на бул.“Никола Петков“№48, пред Хипермаркет Практикер представлява
път. Факта, че е цитирано решение на Административен съд Стара Загора, не води
до извода, че липсват мотиви на съдебното решение. Действително в самата жалба,
с която е сезиран районният съд, се съдържат оплаквания относно посоченото в
наказателното постановление място на извършване на нарушението, които са
коментирани от въззивният съд. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба,
се признава присъствието на касатора на процесната дата, на паркинга пред
магазин „Практикер“. Начина на по който е посочено мястото на нарушението,
безспорно води до извода, че същото е път за обществено ползване, съгласно
легалната дефиниция на понятието път, съдържащо се в §6, т.1 от ДР на ЗДвП, към
което са приравнени и улиците. Дори и да приемем, че мястото на извършване на
нарушението е паркинга на хипермаркет „Практикер“, то отново административният
адрес е бул.“Никола Петков“№48, с което са спазени законовите изисквания за
посочване на мястото на извършване на административното нарушение. Всъщност не
е спорно, че конкретният паркинг представлява обширна специализирана площадка,
върху която паркирането на превозните средства става при спазване на
организацията, предвидена за конкретната площадка. Действително липсва легална
дефиниция на понятието паркинг в закона, но имайки в предвид, разпоредбите на
чл.37, ал..2 и ал.3 от ЗДвП, може да се направи извод, че същите са крайпътни
територии, които са отворени за обществено ползване.
Отговорността на А.А.Д. се основава на допуснато
нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът
на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е
обосновано с констатацията, че на 31.05.2020 го. в 22:27 часа в град Стара
Загора на бул.“Никола Петков“№48, пред магазин Практикер, Д. управлява собствения
си лек автомобил **** с рег. №****, като
рязко потегля, форсира и изронва пътната настилка. В тежест на наказващия орган
е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В
случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно поведение сочи на „използване на пътя
за други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, е фактически и
доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели /актосъставителят и свидетелят по съставянето
на АУАН/ и описаната от тях обстановка установено се явява обстоятелството, че
водачът съзнателно е форсирал двигателя, при което управляваният от него
автомобил е изронил пътната настилка. В обратна насока са показанията на св.
Стоянов, приятел на касатора, който твърди, че никой не е въртял гуми. За показанията
на св. Стоянов следва да се има предвид, че свидетелят на защитата е приятел на
наказаното лице, сочещо на заинтересованост, освен ако се установява, че
изнесените от този свидетел факти се подкрепят от безпристрастни показания на
други свидетели и/или от останалите доказателства за съставомерните факти. Налага
се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано, чрез доказателствени
средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти. В случая
автомобилът се е намирал на място, който е част от път, отворен за обществено
ползване /арг. §6, т.1 ЗДвП/, и в посочения в наказателното постановление
момент /23:30 ч./ не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с
различна такава от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно
е квалифицирано като наказуемо по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
Визираната като нарушена разпоредба на чл.104б, т. 2 от ЗДвП
императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Факта, че в закона не се съдържа
легална дефиниция на „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора
и товари“, като законодателна техника предполага запълването на бланкетния
състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая
както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно са описани всички
елементи от състава на нарушението, а именно че с рязкото потегляне и
форсиране, е изронил асфалта. С тези си действия жалбоподателят е нарушил
забраната по чл.104б, т. 2 от ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на
МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта
места.
С оглед на изложените съображения
съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260108 от 19.02.2021 год., постановено по АНД №1541/2020
год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.