Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
18.09.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова гр. дело № 11275/2019г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е на 28.08.2019г. по жалба вх.№ 1088/07.02.2018г. по регистъра на ЧСИ
О.М., рег. № 846 на КЧСИ, подадена по пощата на 06.02.2018г. от длъжника по изпълнението Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес за
призоваване: гр. Пловдив, ул. „*******срещу
насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20178460400574
към недвижим имот, представляващ апартамент № 108 в гр. София, район
Лозенец, ул. „*******, ет. 19, налагането на възбрана върху имота и насрочване
на опис на имота. Навел е твърдения са твърдения, че това имущество е
несеквестируемо, защото било единственото му жилище и на семейството му, върху
притежания от него апартамент в гр. Пловдив
било насочено изпълнение по друго изпълнително дело и то било изнесено
на публична продан. Отделно, изпълнителното дело било образувано в нарушение на
правилата за местна компетентност. Поискал е да се спре описа, насрочен за
14.02.2018г.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнително дело –Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил жалбата
като неоснователна. Навел е твърдения , че длъжникът притежава два апартамента
– в гр. София и в гр. Пловдив , поради което и процесният имот бил
секвестируем, насочването на изпълнение върху имота в гр. Пловдив не можел да
обоснове обратен извод, а и към момента този апартамент в гр. Пловдив не бил
обект на принудително изпълнение. Изпълнителното дело било образувано при
съобразяване на правилата за местна компетентност по чл. 427 от ГПК.
С мотивите
си ЧСИ е посочил,
че с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискател е поискал насочване на изпълнението към процесния
имот и това определяло компетентността му по чл. 427 от ГПК. Възбрана върху имота била наложена, опис бил
извършен на 14.02.2018г. , това не бил единственият имот на длъжника, доколкото
същият имал апартамент в гр. Пловдив – ап. № 20, ул. „*******.
Съдът
като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително
дело № 20178460400574 по описа на ЧСИ О.М.,
рег. № 846 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е
образувано по молба на Банка ДСК“ЕАД от 08.08.2017г. за събиране на
вземания по изпълнителен лист, издаден на 14.07.2017г. от ОС-Пловдив по дело №
821/2015г. срещу „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б. в полза на Банка ДСК“ЕАД за заплащане съдебни
разноски по ч.гр.д. № 3447/2015г. на РС-Пловдив в размер на сумата от
19 665,32лв., представляващи платена държавна такса и 15 105,85лв. ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, като и разноски по дело №
821/2015г. на ОС-Пловдив в размер на 21097,86лв., представляващи платена държавна
такса, 100лв., представляващи внесен депозит за вещо лице и 29510,43лв.
юрисконсултско възнаграждение. С молбата е поискано изпълнението на де насочи
към апартамент № 108 в гр. София,
район Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и поземлен имот парцел 006, масив 089 в с.
Бистрица, Столична община. С постановление от 10.08.2017г., вписано в
АВписвания на 14.08.2017г. ЧСИ е
наложил възбрана върху апартамент № 108
в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, като опис на имота е
насрочен за 14.02.2018г. , за което длъжникът е уведомен на 30.01.2018г. Опис
на имота е извършен на 14.02.2018г.
По делото са приети нотариални актове №
79/12.11.2002г. на нотариус Ч., рег. №
210 на Нот.К. и нотариален акт № 184/18.02.1999г. на нотариус В.Б., рег № 057
на Нот.К. съгласно които на 12.11.2002г. Г.Н.Б. е закупил от П.и Н.П.апартамент № 108 в гр. София, район
Лозенец, ул. „*******, ет. 19, състоящ се от стая, дневна, кухня и други обслужващи помещения с площ от 56,20кв.м.
, а на 18.02.1999г. Г.Б. е закупил от Д.Н.Б. *** състоящ се от две стаи и
кухня със застроена площ от 59,79 кв.м.
Приета е справка от НБД население, съгласно която длъжникът
Г.Б. е неженен и има две деца Ф.Г.Б.,
ЕГН ********** и Л.Г.Б., ЕГН **********.
По делото са приети справки от Агенция по вписвания – гр. София и гр.
Пловдив, съгласно които към 13.08.2017г. Г.Б. е собственик на апартамент № 108 в гр. София, район
Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и на ап. №
20, в гр Пловдив, ул. „*******.
По делото е
прието писмо от 07.01.2016г. по изпълнително дело 2015824040293 съгласно което
принудителното изпълнение по делото е насочено към ап. № 20, в гр Пловдив, ул. „*******, който е обявен на публична
продан в периода от 04.12.2015. до 04.01.2016г., която е обявена за нестанала на основание на
ч. 494, ал.1 от ГПК поради неподаване на валидни предложения.
По делото е прието удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК, издадено на
24.08.2017г. по изпълнително дело
2015824040293, съгласно което взискател е Банка ДСК“ЕАД, длъжници са солидарно Т.С.К.“ЕООД,
„Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б. за плащане на несъбрани към този момент суми от
510 000 щ.д. просрочена главница;
ведно с лихва върху нея от 27.03.2015г.; 17686,36 щ.д. представляващи договорна
лихва ; 17567,25 щ.д. наказателна лихва; 517,23 щ.д. такси за подновяване на
застраховка; 15 784,95лв. разноски по изпълнението; 39050,88лв. обикновени
такси и допълнителни разноски по Тарифа към ЗЧСИ, като молба на взискателя от
11.09.2017г. с Постановление от 1.09.2017г.- по изпълнително дело
20178460400574 Банка ДСК“ЕАД е конституирана и като взискател за тези суми с
длъжници „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б..
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е от процесуално
легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване в срок и като такава е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал.2, т.2 вр. с чл. 436 от ГПК длъжникът
по принудителното изпълнение може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако е присъствал на него или е била призована, а в останалите
случаи-от съобщението.
Принудителното изпълнение се насочва
към определено имущество с налагането на запор и възбрана върху него. Те като
изпълнителни действия самостоятелни не подлежат на обжалване защото нямат такъв
характер. На обжалване, обаче, подлежи насочването на изпълнението към
съответния актив от имуществото и такова оспорване е налице винаги когато
длъжник твърди, че имуществото, към което са насочени възбрана/запор, опис ,
оценка и т.н. , е несеквестируемо. По такава жалба съдът е длъжен да се
произнесе дали имот е несеквестируем, а по конкретни искания за отмяна на
наложени възбрана, запор, извършен опис, оценка назначаване на пазач,
насрочване на продан и т.н., съдът се произнася само ако те са несъвместими с
несеквестируемостта, защото самостоятелно обжалване на тези действия на
съдия-изпълнителя е недопустимо. Ако съдът приеме, че имот е несеквестирум
следва да отмени всички действия, които са несъвместими с тази
несеквестируемост и то без да е налице
нарочно искане за същото. На обжалване подлежи насочването на изпълнението към
имуществото, а не отделно действие, което нарушава тази несеквестируемост. Срок
за жалба започва да тече от получаването на съобщението за насрочване на
проданта. Защитата с тази разпоредба на ГПК е за защита на имуществени обекти,
които са необходими за издръжка на длъжника и на неговото семейство.
Упражнявайки това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от
определено имущество, твърдейки, че то е несеквестируемо, тоест необходимо за
издръжката му-неговата и на неговото семейство. Изпълнението върху вещи на
длъжника за събиране на негови парични задължения се осъществява чрез
осребряването на тези вещи на публична продан. Несеквестируемостта на
непотребимите вещи, каквото е жилището, е забрана за тяхното осребряване.
Възбрана и запор върху непотребими вещи задържат в патримониума на длъжника
същите, не му пречат да ги ползва, поради което и такива възбрана/запор не са
несъвместими с несеквестируемостта. Допустим е и опис върху такива вещи, но ако
това е несеквестируемо жилище, то не може да бъде предадено за пазене на ІІІ-то
лице, което не е от домакинството на длъжника, освен ако длъжник отсъства и
същевременно няма лице от неговото домакинство, което да е съгласно да му бъде
предадено за пазене същото. В последния случай ще следва да се отмени
постановлението за назначаване на пазач и/или насрочването на публична продан.
(В този смисъл т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълд.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
В случая длъжникът твърди, че
имуществото върху което е насочено изпълнението е несеквестируемо, поради което
и съдът приема, че е сезиран с жалба срещу насочване на изпълнението върху
недвижим имот, който длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу описа и
възбраната на имота и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе. Доколкото се касае за
непотребима вещ то съдът приема, че несеквестируемостта в случая е забрана за
осребряване на имота, но съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис.
Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване, но не е забрана за ограничаване на правото на
длъжника да се разпорежда с тези вещи.
Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи служебно през
целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва насочването на
изпълнението към определена вещ с твърдения,
че тя е несеквестируема в различни моменти до изтичане на 7 дни от
насрочването на проданта. Секвестируемостта може да се променя при промяна на
обстоятелствата. Така е възможно в хода
на изпълнително производство длъжникът или член на семейството му да придобие
друго жилище и така да отпадне несеквестируемостта на единственото притежавано
преди това жилище. Възможно е и длъжникът да загуби собствеността върху жилище
в хода на изпълнително дело, което загубване на собствеността да е
противопоставимо на взискателя и така ще отпадне и секвестируемостта на другото
единствено останало в патримониума на длъжника жилище. Такова изгубване на
право на собственост върху друго жилище може да е резултат и от публична продан
или сделка. При така възприетото съдът
приема, че дори да се приеме, че процесния имот е несеквестируем, действията по
налагане на възбрана, опис, не следва да се отменят. Извършването и запазването им не е лишено от
правен интерес, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника
или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да
бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му.
Жилище по смисъла на чл. 44, т. 7 от ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща,
част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е
дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не
следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да
разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход и,
брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с
длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му,
с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да
му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището срещу което
е насочено изпълнението отпада. Това е така, защото тя е създадена с оглед
предотвратяване опасността от оставане на семейството без подслон, а такава
опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. За
да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е
необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице
условията на чл. 39, ал.2 от ЗС.
В конкретния случай с жалбата си длъжникът твърди, че
е собственик на два жилищни имота – единият в гр. София , а другият в гр.
Пловдив. Твърденията му не се оспорват от взискателя, като приети по делото нотариални
актове и справки от Агенция по вписвания установяват, че към вписването на
възбраната върху процесния имот длъжникът е собственик на два жилищни имота - апартамент № 108 в гр. София, район
Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и на ап. №
20, в гр. Пловдив, ул. „*******. По делото не е установено длъжникът да е
изгубил собствеността върху имота в гр. Пловдив, поради което и като съобрази
членовете на семейството на длъжника и площта на двата имота, то съдът приема,
че процесния имот е секвестируем. Обстоятелството, че през декември 2015г. ап. № 20 в гр. Пловдив е бил обект на
принудително изпълнение не е от естество да обоснове обратен извод. До
загубване на собствеността върху апартамент № 20 в гр. Пловдив този имот следва
да бъде съобразен при изследване секвестируемостта на имота в гр. София. По
делото е установено от представено от длъжника писмо по изпълнителното дело от
2015г., че публичната продан на ап. 20 в гр. Пловдив е обявена за нестанала. По
делото не е установено в последствие този имот да е придобит от ІІІ-то лице.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът
притежава два жилищни имота всеки от които с площ, достатъчна да задоволи
жилищните нужди на семейството му и процесният имот е секвестируем.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ЧСИ не
е бил местно компетентен да извърши действията. В случая с молбата за
образуване на делото взискателят е посочил изпълнителен способ с обект недвижим
имот в гр. София. Това съгласно чл. 427, ал.1, т1 от ГПК предоставя компетентност
на ЧСИ с район на действие в гр. София и доводите на жалбоподателя в обратния
смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото
следва да се остави без уважение и искането за спиране на насрочения опис,
отделно основание за което е и обстоятелство, че този опис вече е извършен.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1088/07.02.2018г.
по регистъра на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, подадена по пощата на 06.02.2018г.
от длъжника по изпълнението Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес за
призоваване: гр. Пловдив, ул. „*******срещу
насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20178460400574
към недвижим имот, представляващ апартамент № 108 в гр. София, район
Лозенец, ул. „*******, ет. 19, налагането на възбрана върху имота и насрочване
на опис на имота и искането за спиране на описа, насрочен за 14.02.2018г..
Решениетоe е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.