Решение по дело №11275/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6554
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100511275
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.09.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на    осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

    мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ                 

като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 11275/2019г.  по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 435  и сл. от ГПК.

         Образувано е на 28.08.2019г. по жалба вх.№ 1088/07.02.2018г. по регистъра на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, подадена по пощата на 06.02.2018г. от длъжника по изпълнението  Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „*******срещу насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20178460400574  към недвижим имот, представляващ апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, налагането на възбрана върху имота и насрочване на опис на имота. Навел е твърдения са твърдения, че това имущество е несеквестируемо, защото било единственото му жилище и на семейството му, върху притежания от него апартамент в гр. Пловдив  било насочено изпълнение по друго изпълнително дело и то било изнесено на публична продан. Отделно, изпълнителното дело било образувано в нарушение на правилата за местна компетентност. Поискал е да се спре описа, насрочен за 14.02.2018г.

 

Ответникът по жалбата и  взискател по изпълнително дело –Банка ДСК“ЕАД, ЕИК  *******в предоставения срок е оспорил жалбата като неоснователна. Навел е твърдения , че длъжникът притежава два апартамента – в гр. София и в гр. Пловдив , поради което и процесният имот бил секвестируем, насочването на изпълнение върху имота в гр. Пловдив не можел да обоснове обратен извод, а и към момента този апартамент в гр. Пловдив не бил обект на принудително изпълнение. Изпълнителното дело било образувано при съобразяване на правилата за местна компетентност по чл. 427 от ГПК.

С мотивите си ЧСИ е посочил, че  с молбата за образуване на изпълнителното дело взискател е поискал насочване на изпълнението към процесния имот и това определяло компетентността му по чл. 427 от ГПК.  Възбрана върху имота била наложена, опис бил извършен на 14.02.2018г. , това не бил единственият имот на длъжника, доколкото същият имал апартамент в гр. Пловдив – ап. № 20, ул. „*******.

         Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20178460400574 по описа на ЧСИ  О.М., рег. № 846 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано  по молба  на  Банка ДСК“ЕАД от 08.08.2017г. за събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден на  14.07.2017г. от ОС-Пловдив по дело № 821/2015г. срещу „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б. в полза на Банка ДСК“ЕАД за заплащане съдебни разноски по ч.гр.д. № 3447/2015г. на РС-Пловдив в размер на сумата от 19 665,32лв., представляващи платена държавна такса и 15 105,85лв. , представляващи юрисконсултско възнаграждение, като и разноски по дело № 821/2015г. на ОС-Пловдив в размер на 21097,86лв., представляващи платена държавна такса, 100лв., представляващи внесен депозит за вещо лице и 29510,43лв. юрисконсултско възнаграждение. С молбата е поискано изпълнението на де насочи към апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и поземлен имот парцел 006, масив 089 в с. Бистрица, Столична община. С постановление от 10.08.2017г., вписано в АВписвания на 14.08.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, като опис на имота е насрочен за 14.02.2018г. , за което длъжникът е уведомен на 30.01.2018г. Опис на имота е извършен на 14.02.2018г.

По делото са приети нотариални актове № 79/12.11.2002г.  на нотариус Ч., рег. № 210 на Нот.К. и нотариален акт № 184/18.02.1999г. на нотариус В.Б., рег № 057 на Нот.К. съгласно които на 12.11.2002г. Г.Н.Б. е закупил от П.и Н.П.апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, състоящ се от стая, дневна, кухня и други обслужващи помещения с площ от 56,20кв.м. , а на 18.02.1999г. Г.Б. е закупил от Д.Н.Б. *** състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 59,79 кв.м.

Приета е справка от НБД население, съгласно която длъжникът Г.Б.  е неженен и има две деца Ф.Г.Б., ЕГН ********** и Л.Г.Б., ЕГН **********. По делото са приети справки от Агенция по вписвания – гр. София и гр. Пловдив, съгласно които към 13.08.2017г. Г.Б. е собственик на апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и на ап. № 20, в гр Пловдив, ул. „*******.

По делото  е прието писмо от 07.01.2016г. по изпълнително дело 2015824040293 съгласно което принудителното изпълнение по делото е насочено към ап. № 20, в гр Пловдив, ул. „*******, който е обявен на публична продан в периода от 04.12.2015. до 04.01.2016г.,  която е обявена за нестанала на основание на ч. 494, ал.1 от ГПК поради неподаване на валидни предложения.

По делото е прието удостоверение  по чл. 456, ал. 3 от ГПК, издадено на 24.08.2017г.  по изпълнително дело 2015824040293, съгласно което взискател е Банка ДСК“ЕАД, длъжници са солидарно Т.С.К.“ЕООД, „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б. за плащане на несъбрани към този момент суми от 510 000  щ.д. просрочена главница; ведно с лихва върху нея от 27.03.2015г.; 17686,36 щ.д. представляващи договорна лихва ; 17567,25 щ.д. наказателна лихва; 517,23 щ.д. такси за подновяване на застраховка; 15 784,95лв. разноски по изпълнението; 39050,88лв. обикновени такси и допълнителни разноски по Тарифа към ЗЧСИ, като молба на взискателя от 11.09.2017г. с Постановление от 1.09.2017г.- по изпълнително дело 20178460400574 Банка ДСК“ЕАД е конституирана и като взискател за тези суми с длъжници „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б..

         С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване в срок и като такава е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.2 вр. с чл. 436  от ГПК длъжникът по принудителното изпълнение може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо в едноседмичен срок от извършване на действието, ако е присъствал на него или е била призована, а в останалите случаи-от съобщението.

Принудителното изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на запор и възбрана върху него. Те като изпълнителни действия самостоятелни не подлежат на обжалване защото нямат такъв характер. На обжалване, обаче, подлежи насочването на изпълнението към съответния актив от имуществото и такова оспорване е налице винаги когато длъжник твърди, че имуществото, към което са насочени възбрана/запор, опис , оценка и т.н. , е несеквестируемо. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе дали имот е несеквестируем, а по конкретни искания за отмяна на наложени възбрана, запор, извършен опис, оценка назначаване на пазач, насрочване на продан и т.н., съдът се произнася само ако те са несъвместими с несеквестируемостта, защото самостоятелно обжалване на тези действия на съдия-изпълнителя е недопустимо. Ако съдът приеме, че имот е несеквестирум следва да отмени всички действия, които са несъвместими с тази несеквестируемост и то без да  е налице нарочно искане за същото. На обжалване подлежи насочването на изпълнението към имуществото, а не отделно действие, което нарушава тази несеквестируемост. Срок за жалба започва да тече от получаването на съобщението за насрочване на проданта. Защитата с тази разпоредба на ГПК е за защита на имуществени обекти, които са необходими за издръжка на длъжника и на неговото семейство. Упражнявайки това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, твърдейки, че то е несеквестируемо, тоест необходимо за издръжката му-неговата и на неговото семейство. Изпълнението върху вещи на длъжника за събиране на негови парични задължения се осъществява чрез осребряването на тези вещи на публична продан. Несеквестируемостта на непотребимите вещи, каквото е жилището, е забрана за тяхното осребряване. Възбрана и запор върху непотребими вещи задържат в патримониума на длъжника същите, не му пречат да ги ползва, поради което и такива възбрана/запор не са несъвместими с несеквестируемостта. Допустим е и опис върху такива вещи, но ако това е несеквестируемо жилище, то не може да бъде предадено за пазене на ІІІ-то лице, което не е от домакинството на длъжника, освен ако длъжник отсъства и същевременно няма лице от неговото домакинство, което да е съгласно да му бъде предадено за пазене същото. В последния случай ще следва да се отмени постановлението за назначаване на пазач и/или насрочването на публична продан. (В този смисъл т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълд.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).

В случая длъжникът твърди, че имуществото върху което е насочено изпълнението е несеквестируемо, поради което и съдът приема, че е сезиран с жалба срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, който длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу описа и възбраната на имота и подробни съображения за същото  съдът изложи по-горе. Доколкото се касае за непотребима вещ то съдът приема, че несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис. Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване,  но не е забрана за ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда  с тези вещи. Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи служебно през целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва насочването на изпълнението към определена вещ с твърдения,  че тя е несеквестируема в различни моменти до изтичане на 7 дни от насрочването на проданта. Секвестируемостта може да се променя при промяна на обстоятелствата.  Така е възможно в хода на изпълнително производство длъжникът или член на семейството му да придобие друго жилище и така да отпадне несеквестируемостта на единственото притежавано преди това жилище. Възможно е и длъжникът да загуби собствеността върху жилище в хода на изпълнително дело, което загубване на собствеността да е противопоставимо на взискателя и така ще отпадне и секвестируемостта на другото единствено останало в патримониума на длъжника жилище. Такова изгубване на право на собственост върху друго жилище може да е резултат и от публична продан или сделка. При така възприетото  съдът приема, че дори да се приеме, че процесния имот е несеквестируем, действията по налагане на възбрана, опис, не следва да се отменят.  Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му.

Жилище по смисъла на чл. 44, т. 7 от ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход и, брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението отпада. Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на семейството без подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице условията на чл. 39, ал.2 от ЗС.

В конкретния случай с жалбата си длъжникът твърди, че е собственик на два жилищни имота – единият в гр. София , а другият в гр. Пловдив. Твърденията му не се оспорват от взискателя, като приети по делото нотариални актове и справки от Агенция по вписвания установяват, че към вписването на възбраната върху процесния имот длъжникът е собственик на два жилищни имота - апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и на ап. № 20, в гр. Пловдив, ул. „*******. По делото не е установено длъжникът да е изгубил собствеността върху имота в гр. Пловдив, поради което и като съобрази членовете на семейството на длъжника и площта на двата имота, то съдът приема, че процесния имот е секвестируем. Обстоятелството, че през декември 2015г.  ап. № 20 в гр. Пловдив е бил обект на принудително изпълнение не е от естество да обоснове обратен извод. До загубване на собствеността върху  апартамент № 20 в гр. Пловдив този имот следва да бъде съобразен при изследване секвестируемостта на имота в гр. София. По делото е установено от представено от длъжника писмо по изпълнителното дело от 2015г., че публичната продан на ап. 20 в гр. Пловдив е обявена за нестанала. По делото не е установено в последствие този имот да е придобит от ІІІ-то лице. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът притежава два жилищни имота всеки от които с площ, достатъчна да задоволи жилищните нужди на семейството му и процесният имот е секвестируем.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ЧСИ не е бил местно компетентен да извърши действията. В случая с молбата за образуване на делото взискателят е посочил изпълнителен способ с обект недвижим имот в гр. София. Това съгласно чл. 427, ал.1, т1 от ГПК предоставя компетентност на ЧСИ с район на действие в гр. София и доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото следва да се остави без уважение и искането за спиране на насрочения опис, отделно основание за което е и обстоятелство, че този опис вече е извършен.

         Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1088/07.02.2018г. по регистъра на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, подадена по пощата на 06.02.2018г. от длъжника по изпълнението  Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „*******срещу насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20178460400574  към недвижим имот, представляващ апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, налагането на възбрана върху имота и насрочване на опис на имота и искането за спиране на описа, насрочен за 14.02.2018г..

 Решениетоe е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                   

 

                                                                                         2.