Присъда по дело №248/2018 на Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към присъда №  16/17.07.2019г., постановена по нохд  № 248/2018г.по описа на Окръжен съд – Разград.

 

Срещу подсъдимия В.Р.В., роден на ***г***, област Силистра, ул. Иван Вазов № 8, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, е повдигнато обвинение, както следва: за извършено престъпление  по  чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 04.11.2017г. в град Разград, е  направил  опит  предумишлено  да  умъртви, чрез  двукратно пробождане  с  нож  в  дясна гръдна  и  дясна  коремна  област,  Н.Е.Н., с ЕГН **********,***, като деянието макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и за извършено престъпление  по  чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК, за това, че на 04/05.11.2017г. в град Разград, без надлежно разрешително  е  държал  високорисково  наркотично вещество – 2,0942 грама  марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, на стойност 12,56 лева, включена в Приложение 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – Списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”, като случаят е маловажен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение за  извършено престъпление  по  чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и за извършено престъпление  по  чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК. Счита, че фактическата обстановка по делото е доказана по безспорен начин.За престъплението  по  чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, поради което предлага на съда да наложи на подсъдимия лишаване от свобода над минимума, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим. За престъплението  по  чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК пледира за налагане на наказание глоба около средния размер, което наказание да бъде присъединено към наказанието лишаване от свобода.

Частният  обвинител Н.Е.Н. се представлява в производството от повереник. Повереникът на частния обвинител изразява становище, че фактическата обстановка по делото е доказана по категоричен начин.Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които е обвинен, а именно това по чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по  чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК, като в този аспект релевира  съображения. Предлага на съда да наложи на подсъдимия за престъплението  по  чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, наказание лишаване от свобода над минимума, което да бъде изтърпяно при строг режим, като относно размера, предоставя на съда.

Гражданският ищец Н.Е.Н. се представлява в производството от повереник. Повереникът й изразява становище, че поддържа предявения граждански иск в размера, в който първоначално е предявен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като сочи съответните доводи. Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

Подсъдимият се представлява от защитници в процеса. Твърди се, че не е искал да убива пострадалата, а само да я сплаши и нарани, че много я обича, че тя го е извикала в Разград, за да си оправят взаимоотношенията, че тя го е предизвикала да я нарани, тъй като е обиждала баба му, дядо му и семейството му и се нахвърлила да го удря. Изразява разкаяние и съжаление за извършеното от него. Защитата на подсъдимия пледират да бъде оправдан подсъдимия по първоначалното обвинение по по  чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като в този аспект сочат доводи, че умисълът на подсъдимия не е бил да убива пострадалата, а да я нарани, и поради което считат, че той е осъществил престъплението  - причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, като бъде отчетено поведението на пострадалата и молят съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер около три години, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, с оглед постигане целите на закона. Относно  предявения граждански иск, молят съда да го намали по справедливост, тъй като намират така предявения иск за прекомерно завишен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Р.В. е роден на ***г***, област Силистра, ул. Иван Вазов № 8, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В.Р.В. и пострадалата Н.Е.Н. са се познавали от една  година и десет месеца, считано от  преди момента на инкриминираното деяние/04.11.2017г./. През последните дни на 2015г., двамата са заживели на семейни начала, първоначално няколко месеца в къщата на дядото на посъдимия  в град Дулово, срлед това за около два месеца – в периода април – май 2016г.,  на квартира в гр. Варна. И след това, около година – в къщата на починалия дядо Кирил на подсъдимия В.,***. През този съвместен  живот подсъдимият и пострадалата често са имали проблеми – В.  е ревнувал Н., като  е бил убеден, че тя му изневерява и често й  нанасял побой. Двамата са живеели заедно до 21.10.2017г., когато Н. си е събрала багажа и му е казала, че отива да живее при баба си в гр. Цар Калоян и е решила да прекъсне връзката им. Намерила си е работа в град Разград, в заведението „Улицата“, без трудов договор, но е имала осигурена стая в апартамент в гр.Разград, където  е живеела.

По време на съвместното съжителство на подсъдимия и пострадалата,  същата е работила като сервитьорка в няколко заведения в гр. Дулово. Подсъдимият В. е получавал пенсия по инвалидност поради вродена липса на част от пръстите на дясната ръка и претърпяна операция на единия крак. Бащата на Н. е работил в Белгия и й е пращал всеки месец 100-200 евро. Майката на подсъдимия В. също е работела в Белгия и му е изпращала почти всяка седмица по 50-100 евро.  С получените пари той е играел на „ машинки“ и е купувал наркотици – трева и амфетамини от гр. Дулово.

На 04.11.2017г. пострадалата Н.Н. е била на работа от 11.00 часа до 14.00 часа в заведението „Улицата“, находящо се в централната част на гр.Разград. Около 14.30 часа тя се е обадила на подсъдимия В., след като е получила съобщение от него да й се обади. Двамата провели няколко разговора, като Н. първоначално е отказала да се срещнат, като според нея всичко между тях е свършило и „всеки трябва да си хваща пътя“, но  след настояване от страна на В. за среща, се е съгласила да се видят за малко. Тогава подсъдимият й е казал, че ще намери кола и ще дойде в гр. Разград, за да поговорят.  Той се  е разбрал с приятелите си – свидетелите Н.Б., Е.Х. и Н.Я. да плати  горивото и „тревата“, и четиримата заедно, с лекия автомобил на Н. „Рено 19“,  са тръгнали от гр. Дулово за гр. Разград. На излизане от гр. Дулово спрели до бензиностанция и подсъдимият е заредил бензин за 20 лв. По пътя са спрели в с. Вокил и от един магазин са купили бира и безалкохолно.

Свидетелят Е.Х.  е свил цигара с марихуана, която е купил от подсъдимия В. и в колата двамата със свидетеля Н.Я. са я изпушили, като през целия път са пили бира.По време на пътуването, подсъдимият и пострадалата няколко пъти са се чули по телефона и са се разбрали да се срещнат пред магазин „Била“ в гр. Разград.

На тръгване от гр. Дулово подсъдимият В.  е взел два кухненски ножа. По-късно в обясненията си пред полицейския служител  - свидетеля Г.Ц. е заявил, че е нямал намерение да ги използва, но имал навик да носи такива оръжия в случай, че му потрябват за самоотбрана. Когато подсъдимият и пътуващите с него приятели наближили гр. Разград, изведнъж подсъдмият е извадил двата ножа и е започнал да ги размахва в колата като е отправял заплахи, че ще убие  Н., че ще я нареже на парчета, че ще разбере с кого си има работа и, че  ще разбере какво е да му изневерява с негови приятели.

Около 16.50 часа четиримата са стигнали с лекия автомобил до магазин „Била“ в гр. Разград и са паркирали на служебния паркинг. От колата е слязъл подс. В. и се е насочил към паркинга за клиенти.  Ножовете, без калъфка, са се намирали на кръста му, като остриетата стърчали нагоре, а дръжките им са се намирали в панталоните му, затъкнати от външната страна на якето му и затова са се виждали /показания на свидетеля Себаедин И., дадени на ДП – т. 1, л. 131-132, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК в с.з. на 15.11.2018г./.Свидетелят Себаедин И. забелязал, че подс. В. е спрял в началото на паркинга на магазина, до бариерата и там е извадил ножовете с двете си ръце като е направил движение, което му се е сторило, че все едно ги точи един в друг. Наблюдавайки това, свидетелят И. се е притеснил, усетил е , че ще се случи нещо и затова подал сигнал на тел. 112, но в този момент  никой не му е отговорил.

Междувременно, около 17.05 часа пострадалата Н.  е стигнала магазин „Била“ и  е видяла подсъдимия в гръб, като е забелязала и остриетата на кръстосаните на кръста му два кухненски ножа. В. я е видял и е отишъл при нея, като двамата са се уединили до североизточния ъгъл, до стената на  къщата на св. И.,***, встрани от улицата. Н. се е подпряла до стената и е запалила цигара, а В. е застанал срещу нея. Свидетеля И.  е минал покрай двамата и са разменили реплики с подсъдимия, след което  се обърнал с гръб и е тръгнал напред.

Междувременно В. и Н. са започнали разговор. Тя му е казала, че го обича и мрази едновременно и, че има друг приятел в гр. Разград.  В. извадил много бързо двата ножа. Н. понечила да го целуне, а той е  казал, че има нова приятелка, на което тя му отвърнала, че не й завижда. Докато му е казвала, че си тръгва, той я е намушкал с лявата си ръка, на два пъти с единия от двата ножа – в областта на гърдите и на корема, след което го е хвърлил на земята. По-късно съпругът на свидетелката Б.Х. е забелязал окървавения нож в близост до мястото, където се са намирали пострадалата Н.Н. и В.В. и го е предал на полицейските органи.

Пострадалата Н.Н.  се е разпищяла „Наръгаха ме, наръгаха ме“ и е побягнала към свидетеля С. И., минала е покрай него и е влязла във фризьорския салон, находящ се в дясно от магазин „Била“ на ул. „Тополница“ № 5. Свидетелят Б.Х., собственичка на фризьорския салон, видяла момичето, което е нахълтало при нея с думите „Извикайте линейка, наръгана съм, моля Ви“. Н. разгънала якето си и свидетелката видяла, че цялата е в кръв, след което я е хванала и е успяла да я изведе навън. Дала ѝ салфетки, с които да притисне раната.  През това време свидетеля С. И., след като е чул виковете на момичето и е видял кръв по дясната страна на корема му, отново се е обадил на тел. 112 и запалил колата си. Качил пострадалата Н., която обилно е кървяла и я е закарал в „Спешно отделение“ на МБАЛ – Разград, където веднага е била приета. След като колата е тръгнала, на място е дошла линейка и свидетелят Х. обяснила на екипа, че момичето вече е откарано в болницата. Непосредствено след това са дошли и полицейски органи.

След като подсъдимият В. е наръгал пострадалата, изтървал ножа и побягнал без да прецени посоката, докато се отзовал в близост до хотел „Картун“, в гр.Разград.  Свидетелят Н.Я. му се е обадила по телефона и той ѝ е казал къде се намира. Малко по-късно, след получена информация,  между 18.30 и 19.00 часа, на място са дошли полицейски служители и са го  намерили седнал на пейка пред дом № 36 на ул. „Жеравна“, в близост до хотела, неподвижен и с ръце в джобовете. Свидетелят Б. Б. – полицейски служител в РУ МВР – Разград, го е повикал по име. В първият момент той не е реагирал, но после се опитал да стане от пейката. Св. Б. го хванал за лявата ръка и като я извил към гърба  видял, че в лявата му ръка се намира голям кухненски нож. Натиснал силно ръката му и той изпуснал ножа на тротоара. Поставили са му белезници и са го отвели със служебния автомобил.

При извършения обиск по късно в сградата на полицията, подсъдимият В.В. е извадил от левия вътрешен джоб на коженото си яке 4 бр. найлонови опаковки със зелен цвят, с идентично съдържание всяка – зеленокафява тревиста маса. При извършено претегляне с електронна везна VEDIA FEM 150g, на 4-те опаковки е установено, че същите са с общо тегло 2,75 гр. (с опаковките). Извършено е тестване с CANNABIS TEST, при който тестваното количество се оцветило с кафявочервен цвят, съответстващ на канабис (марихуана).

По делото в хода на досъдебното производство са назначени няколко експертизи:

Назначените две съдебно-медицински експертизи установяват:

I.  Съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Н.Е.Н. (т. 2, стр. 45-52) установява следното: След инцидента от 04.11.2017г. пострадалата Н.Е.Н. е приета в болничното заведение в много тежко състояние на травматичен и хеморагичен шок и оперирана по витални индикации, поради причинените ѝ:

-проникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване, с натрупване на патологична колекция кръв и въздух (хемопневмоторакс) в гръдната кухина и

          -проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване с увреждане (срязване) на горна надстомашна предна артерия и голямото було, образуван ретроперитонеален хематом.

По своята медико-биологична характеристика:

-прободно-порезното нараняване в гръдната област се отнася към критерия проникващо в гръдната кухина нараняване;

-прободно-порезното нараняване в коремна област - към проникващо коремната кухина нараняване;

-натрупването на патологична колекция кръв и въздух в гръдна кухина обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота;

-срязването на горна надстомашна предна артерия - разстройство на здравето временно опасно за живота;

-натрупването на патологична колекция кръв в коремна кухина - разстройство на здравето с временна опасност за живота;

-ретроперитонеалния хематом - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

-кръвонасядането, охлузванията и драскотините по гърба на двете ръце - болка и страдание.

Към момента на причиняване на уврежданията е имало реална опасност за живота на пострадалата поради получените прободно-порезни наранявания и засягането на жизнено важни органи.

Прободно-порезните наранявания в дясна гръдна и коремна област са причинени от предмет с остър връх, режещ ръб и достатъчна дължина на острието.

Предвид характеристиките на вещественото доказателство обект № 1, иззето при извършен оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр. Разград, в близост до недвижим имот с адрес в гр. Разград, ул. „Тополница“ № 5: „Кухненски нож с кафява дървена дръжка, обща дължина 30,5см, дължина на острието 17см, дължина дървената дръжка 13,5см, широчина в най- широката част 2,5см“ е възможно прободно-порезните наранявания да са причинени именно с този нож.

Експертизата счита, че:

1.       Касае се за два удара - съответно в дясна гръдна и в дясна коремна област, нанесени с едно и също оръжие - иззетия обект № 1, като по-вероятно силата на удара /съответно проникването/ е по-голяма за нараняването в коремна област.

2.       Пострадалата и нейният нападател са се намирали едни срещу друг - във фронтална равнина;

3.       Нападателят си е служил с лявата ръка.

 

II. Съдебно-медицинската експертиза на обв.  В.Р.В. (т. 2, стр. 56-57) установява следното:

При извършеното освидетелстване на В.Р.В. е установено:

          -бледосинкаво кръвонасядане във външната половина на долния клепач на дясно око;

-червеникава драскотина в лява странична област на шията с дължина 8 см., косо отгоре надолу и отзад и напред;

-върху лявата лопатка – зачервяване на кожата 4,5/2,5 см.

Кръвонасядането се дължи на удар с/върху тъп предмет с ограничена удряща повърхност. По същия механизъм е получено и зачервяването върху лява лопатка, а повърхностното забелване в горновътрешната част на увреждането - тангенциално действие на тъпоръбест предмет.

Драскотината е резултат от въздействие на предмет с остър/режещ ръб (вкл. надлъжно одраскване с нокът).

Установените при прегледа увреждания са с еднаква давност и могат да са получени часове преди освидетелстването.

Назначените пет съдебно-химически експертизи установяват:

I. На предоставени проби кръв и урина на обв. В.Р.В. (т. 2, л. 62-64):

1.В пробата кръв не се установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски анализ с пламъчно-йонизационна детекция.

2.В пробата кръв е установено наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а именно: 11-нор-Δ9 – тетрахидроканабинол-9-карбоксилна киселина, което се доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция. Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС (МАРИХУАНА) от същото лице.

3.КАНАБИС (МАРИХУАНА) е разстение, съдържащо като активна съставка психоактивното съединение ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ. КАНАБИСЪТ (МАРИХУАНАТА) и ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛЪТ се определят като наркотични вещества или растения по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в Списък I по чл. 3 от Наредбата а реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т. е. биват класифицирани като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Те са поставени под специален забранителен режим, визиран в чл. 7, ал. 1 и чл. 27-31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са свързани с нормите, предвидени в чл. 5, чл. 171 и чл. 174 от Закона за движение по пътищата и чл. 343б, 354а, 354б, 354в от Наказателния кодекс.

II.      На предоставени проби кръв и урина на постр. Н.Е.Н. (т. 2, л. 73-75):

1.В пробата кръв не се установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски анализ с пламъчно-йонизационна детекция.

2.В пробата кръв не е установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити, което е доказано чрез имунохимичен тест и газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.

III. На предоставени проби кръв и урина на св. Н.Б.Б. (т. 2, л. 84-86):

1.В пробата кръв не се установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски анализ с пламъчно-йонизационна детекция.

2.В пробата кръв е установено наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а именно: 11-нор-Δ9 – тетрахидроканабинол-9-карбоксилна киселина, което се доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция. Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС (МАРИХУАНА) от същото лице.

3.КАНАБИС (МАРИХУАНА) е растение, съдържащо като активна съставка психоактивното съединение ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ. КАНАБИСЪТ (МАРИХУАНАТА) и ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛЪТ се определят като наркотични вещества или растения по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в Списък I по чл. 3 от Наредбата а реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т. е. биват класифицирани като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Те са поставени под специален забранителен режим, визиран в чл. 7, ал. 1 и чл. 27-31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са свързани с нормите, предвидени в чл. 5, чл. 171 и чл. 174 от Закона за движение по пътищата и чл. 343б, 354а, 354б, 354в от Наказателния кодекс.

IV. На предоставени проби кръв и урина на св. Н.Т.Я. 9т. 2, л. 95-97):

1.В пробата кръв не се установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски анализ с пламъчно-йонизационна детекция.

2.В пробата кръв е установено наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а именно: 11-нор-Δ9 – тетрахидроканабинол-9-карбоксилна киселина, което се доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция. Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС (МАРИХУАНА) от същото лице.

3.КАНАБИС (МАРИХУАНА) е разстение, съдържащо като активна съставка психоактивното съединение ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ. КАНАБИСЪТ (МАРИХУАНАТА) и ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛЪТ се определят като наркотични вещества или растения по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в Списък I по чл. 3 от Наредбата а реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т. е. биват класифицирани като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Те са поставени под специален забранителен режим, визиран в чл. 7, ал. 1 и чл. 27-31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са свързани с нормите, предвидени в чл. 5, чл. 171 и чл. 174 от Закона за движение по пътищата и чл. 343б, 354а, 354б, 354в от Наказателния кодекс.

V. На предоставени проби кръв и урина на св. Е.Е.Х. (т. 2, л. 106-108):

1.В пробата кръв е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0.92‰ (г/л), което е доказано чрез газ-хроматографски анализ с пламъчно-йонизационна детекция.

2. В пробата кръв не е установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити, което е доказано чрез имунохимичен тест и газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.

Назначената съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (т. 2, л. л. 4-5) установява:

1.При изследване на обекта, означен с № 2 (нож с дължина 35 см.) не е доказано наличие на кръв;

2.По обекти № 3 (кожено яке), № 4 (дънков панталон), № 5 (сива блуза), № 6 (чифт спортни обувки) и № 7 (чифт чорапи) не се наблюдават зацапвания, наподобяващи такива от кръв;

3. По обект № 1 (нож дължина 30,5 см) се доказва присъствие на човешка кръв, в която се доказва наличие на β (бета) аглутинини и А аглутиногени и не се доказва α (АЛФА) аглутинини и B аглутиногени, т.е.кръвната група на тази кръв по системата АВ0 се определя като А(β).

Кръвната група на обв. В.Р.В. по системата АВ0 се определя като 0 (αβ).

Кръвната група на постр. Н.Е.Н. по системата АВ0 се определя като А(β).

Груповата принадлежност на кръвта по обект № 1 и кръвногруповата принадлежност на постр. Н.Е.Н. по системата АВ0 си съответстват.

Възможна е кръвта по обект № 1 да произхожда от постр. Н.Е.Н..

Назначената дактилоскопна експертиза на веществените доказателства  - 2/два/ кухненски ножа (т. 2, л. 9) установява: Дактилоскопната следа, иззета от острието на обект № 2 – кухненски нож с кафява дръжка с дължина 35 см., иззет при оглед на местопроизшествието на ул. „Жеравна“ № 36 в гр. Разград, е оставена от ляв палец на В.Р.В., ЕГН **********.

Назначената съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на В.Р.В. (т. 2, л. 20-31) установява:

Отсъстват данни В.Р.В. да се води на психиатричен отчет. Тук е уместно да се допълни, че доброволността на психиатричната  регистрация и възможността за провеждане на консултации и лечение извън държавната психиатрична мрежа обезстойностява факта на регистрация (диспансерния учет).

2. В. не страда от психично заболяване. Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит. Идентифицират се проблеми в личностен и социален план, проблеми с афективността и волята, в ценностната система, което води до дисхармонични взаимоотношения със заобикалящия свят, грубост и безсърдечност, липса на емпатийност и перманентна агресивна нагласа към най-близките, които сочат към своеобразна личностова патология - Личностово разстройство, смесен тип с емоционално-нестабилни и диссоциални черти. Същото не нарушава базисните му психични годности, но в голяма степен повишава базисния риск от асоциално поведение.

3. Установената личностова патология, както и евентуалното повлияване от алкохола, в рамките на обикновеното алкохолно опиване от лека към средна степен, не променят базисните психични годности на В. - към периода на инкриминиране на деянието липсват основания за обсъждане на такова разстройство на съзнанието, което да го е лишавало тогава от годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи поведението си в смисъла на чл. 33 от НК.

4. В. е способен да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Независимо от употребения алкохол, в рамките на леката към средна степен опиянение, поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Естествено това става през призмата на личностовата дисхармония и защитните му механизми.

5. Профилът на личността извежда характерова ориентация от интровертен тип. Сдържан, стеснителен, общува с определен кръг от хора. До голяма степен е пасивно безразличен. Неуверен. Има склонност към съмнения. Социалното функциониране е разстроено, не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. С емоционална неустойчивост и склонност към афективни реакции, проявяваща се в чести колебания в настроението, повишена възбудимост, конфликтност и слаба саморегулация.

Касае се за дисхармонична личност, с натрупано вътрешно недоволство, безпокойство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация. Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Назначената физико-химична на веществено доказателство Обект № 1 - сухата тревна маса в четири залени ПЕ опаковки (т. 2, л. 11-12), установява:

1.Обект № 1. Сухата тревна маса по морфология и състав се определи като съцветия от марихуана. Нетното тегло е 2,0942 грама. Съдържанието на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) в марихуаната е 6 тегловни процента.

2. Марихуаната (коноп, канабис) е наркотично средство. Няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България - списък 1 и съгласно Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите (ЗКНВП).

3. Конопът се намира в Приложение 1 към чл.3, ал.2 на ЗКНВП - Списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина".

4. Съгласно Постановление на МС № 23 от 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството (без изискване за процентно съдържание) е определена цена за 1 грам марихуана на стойност 6 лева. За изследваната марихуана от Обект № 1.: 2,0942 грама х 6 лв. = 12,56 лв.

Действията на обвиняемия спрямо пострадалата са логична последица натрупаното вътрешно недоволство, безпокойство, комплекси и агресивна готовност, както и ниската поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Обв. В. може да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Разбирал е свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

          Видно от назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р С.Н., се установява следното:

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Страда ли свидетелят и пострадал Н.Е.Н. от психично заболяване и ако е така, какво е то и от кога датира същото?

Осв. Н.Е.Н. се е развивала правилно, интелектът й е в рамките на нормата, съответен за възрастта, образованието и социалния опит, т. е. при нея не се касае за наличие на интелектуален дефицит.

Същата не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза.

При осв.Н., към настоящия момент, не се установяват белези на зависимост към наркотични вещества, тъй като не са изпълнени критериите по МКБ Х за такава.

Може ли свидетелят и пострадал Н.Е.Н. , с оглед нейното физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях?

Въз основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установи, че същата разполага с интелектуален потенциал в средните стойности на нормата. Налице са добри интелектуално-мнестични възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит. Предвид това освидетелстваната може да възприема правилно фактите от действителността, имащи отношение по делото, и да дава достоверни показания за тях.

С оглед на тези задачи да бъде изготвен психологически профил на свидетеля Н.Н. и се вземе предвид обстоятелството, ако е налице у същата наличие на психично заболяване.

Общителна, самоуверена и активна, предимно с екстровертна насоченост на характера. Енергична, любознателна, инициативна и импулсивна. Обича срещите с хора, комуникацията и новите ситуации. Обича риска, преследва успеха, а упорита. Емоционална, лесно се увлича. С променливо настроение, импулсивност и непостоянност, поради което лесно попада в конфликтни ситуации. Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси покровителство. Контактността циклично се променя, голяма в период на повишено настроение, малка през период на потиснатост. Интересите й също се определят съгласно настроението. С изявен стремеж към самостоятелност. Без отклонения в поведението, интереси типични за възрастта. Във взаимоотношенията е точна, с възможност за емпатия. Лесно се привързва.

Личността се чувства несигурна и застрашена, има потребност от обособяване и контролиране на достъпа на други до личното й пространство. С чувства на самотност, неувереност и незащитеност, както и стремеж към себесъхранение. Налице е все още активна физическа и психическа травма в детството.

Актуалното състояние на осв. Н. към момента на експертното освидетелстване не носи признаци на психично разстройство. Поведението е подредено, съзвучно, емоциите са съответни, налице са елементи на лабилност при коментиране на преживяното. В съдържанието на мисловният процес споделя тревожни изживявания, кореспондиращи на реалната житейска ситуация.

Проведеното психологично и психиатрично изследване сочи, че при осв.Н. след деянието са били налице тревожност, безпокойство, страхови преживявания, чувство за изолация и принудително ограничаване на контактите, себеотносни интерпретации, цефалгия, инсомния, вегетативни симптоми. Описаната картина съответства на диагностичните критерии за РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА.ПРОТРАХИРАНА АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ, с тревожно-депресивен облик, макар и това да не е обективирано с медицинска документация. Медикаментозно лечение не е провеждано. Протектиращите фактори на средата и обкръжението към момента са достатъчно условие за възвръщането й към обичайното психично състояние и нормално социално функциониране.

Видно от назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно медицинска експертиза с вещо лице ортопед - травматолог, се установява следното:

ОТГОВОР НА ЗАДАДЕНИТЕ ВЪПРОСИ

Вродената липса на китка и пръст(-и) спада към вродените аномалии, които засягат горния крайник. Дефектът е тип редукционна аномалия, тъй като общата дължина на горния крайник е намалена. Отсъствието или хипоплазия (недоразвитост) на пръстите (изключение прави палеца, той се развива в известна степен), обикновено едностранно е рядък дефект на крайника. Остатъчно се намират части от нокти. Метакарпалните (киткови) кости могат да се редуцират в различна степен.

°° Причини: Ген - 6 - гестационна седмица са пръстите 54% с деформации на горните крайници са момчета

00 Двете ръце в 37 % / пръсти 1 на 63 хил.

°° При 17 % има някакъв фактор

Медикаменти;

Алкохол;

Наркотици

Цигари

Лъчение

Инфекции ( цитомегаловирус )

Най-възприеманата причина за вродена ампутация се дължи на състояние, наречено Amniotic Band Syndrome/синдоом на амниотичната лента/върва/. Той се появява, когато фетусът, още в начален период на диференциация на крайника, се заплита във влакнести амниотични ленти в утробата. Това ограничава кръвния поток и засяга развитието на крайника на бебето. Ако амниотична лента се обвие в горната част на ръката, тя може да се ампутира изцяло.

Адактилия - липса на терминални части или на целите пръсти от II до V и хипопластичен ( слабо развит) палец!

Върху тях е възможно да се открият остатъчни нокти. Среща се като генетично обусловена , така и спорадично ( де-ново мутация ).

Симптоматиката започва още от раждането с липса на анатомични структури. Възможни усложнения невъзможност за използване пълноценно на крайника , ниско самочувствие и депресия

пръста е малък;

липсват мускули;

липсват кости;

липсва пръст;

Изненадващо, но много от деформациите на горните крайници причиняват лек функционален дефицит. Децата се приспособяват лесно и често не осъзнават разликата, докато не се социализират в училищните среди. За разлика от тях родителите и околните приемат по-драматично деформациите.

В.Р.В. страда от:  липсват дистални и средни фаланги на II до V пръсти на дясна ръка. Силно изтънени проксимални фаланги на 3 и 4 пръст с хипотрофия на меките тъкани. Липса на дистална фаланга на 3 и 4 пръсти и изтънена в дисталната си част средна фаланга на 4 пръст на лява ръка Измененията са от рождение и с неизяснен произход.

За дясна ръка: Движенията в метакарпо-фалангиалните стави на 3 и 4 пръсти са силно затруднени.Движенията в същите стави на 2 и 5 пръсти с до 80 градуса. Хипотрофия на тенарната мускулатура но има опозиция на палеца с останалите пръсти. Захвата е намален, но не невъзможен.

За лява ръка: Движенията са ограничени в движенията наинтерфалангиалната става на 4 пръст. В останалите стави няма ограничение на движенията. Опозицията на палеца е възможна с всички пръсти. Захавата е с необходимата сила. Извършва всякакви упражнения с лявата ръка.

Движенията в двете гривнени и лакетни стави са без ограничени. При изпънати крайници и свити пръсти на ръцете понася достатъчно тежест и за двете ръце. Това обуславя възможноста за нанасянето на прицелен удар.

Поради намаленият захват на дясна ръка нанасянето на удар с нож в/у предмети с по-голяма плътност и ниво на механична съпротиза може да не може да се осъществят  или да доведат до наранявания на извършителя.

Според ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В. : „При освидетелстването, което съм направила на пострадалата, се установи едно слабо телосложение със слабо изразена подкожна мастна тъкат, тя е с грацилна  структура..... Това обуславя намалено съпротивление и възможност за нанасяне на описаните увреждания, но по вероятно с лява ръка.

Горепосоченото тежко вродено заболяване на подсъдимия, визирано в посоченото по – горе заключение на  комплексната съдебно медицинска експертиза с вещо лице ортопед – травматолог, се установява и от наличната медицинска документация по делото – експертни решения на ТЕЛК/л.41-42 и л.67 от делото/. 

Видно от характеристична справка/л.70-71, т.1 от ДП/, изготвена от органите на РУ-Дулово, се установява, че подсъдимият В.Р.В. няма регистрирани криминални и противообществине прояви . Същият фигурира в списъка на РУ-Дулово по линия на „Наркотици” от непълнолетна възраст като употребяващ, но не е воден като утвърдено лице  на отчет от ИДПСв РУ – Дулово. Обкръжението му е съставено от лица, които фигурират в същия списък. Злоупотребява с алкохола. Получавана е информация, че В.Р.В. е зависим от употребата на наркотични вещества.

Видно от уведомително писмо на Дирекция за социално подпомагане – Силистра/л.248 - 253 от делото/, ведно с приложените към него – социален доклад и заповеди, се установява, че пострадалата Н.Н. е ползвала социална услуга в Кризисен център –Арфатар за периода от 27.07.2013г. до 02.12.2013г. Отдел „Закрила на детето” – Алфатар  е работил по случая на Н. до 10.03.2014г. като след тази дата не е регистриран сигнал за Н.Н.. Тези документи, както и останалите, приложени по делото по отношение на пострадалата Н.Н., са изследвани от вещите лица по КСППЕ и са взети предвид при изготвяне на заключението, както подробно бе изложено по –горе.

Очертаната фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото доказателства, както от тези по настоящото дело по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното производство по приложеното досъдебно производство, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК, както следва:  показанията  на пострадалата  и свидетел Н.Н./ дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/;   показанията на свидетеля  Себаедин И./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.131-132, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК НПК/; показанията на свидетеля Б.Х./дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие/;  показанията на свидетелите Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/; от огледни протоколи и фотоалбуми (т. 1, л. л. 3-20 от ДП), заключение на съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Н.Е.Н. (т. 2, стр. 45-52) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  съдебно-медицинската експертиза на обв.  В.Р.В. (т. 2, стр. 56-57) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  заключение на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (т. 2, л. л. 4-5), прието в с.з.;  дактилоскопна експертиза на веществените доказателства  - 2 кухненски ножа (т. 2, л. 9), прието в с.з.; от заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно медицинска експертиза на подс. В.Р.В., изготвена от вещо лице ортопед – травматолог; от заключението на съдебно психиатрична и психологическа експертиза на пострадалата и свидетел Н.Н., изготвена от вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р С.Н.; пет съдебно-химически експертизи на предоставени проби кръв и урина (т. 2, л. 62-108); физико-химична експертиза на веществено доказателство -  Обект № 1 - сухата тревна маса в четири залени ПЕ опаковки (т. 2, л. 11-12 от ДП), прието в с.з.; характеристична справка  на подсъдимия/л.70, т.1 от ДП/; справка за съдимост, показанията на свидетеля П.С./дадени на ДП и в хода на съдебното следствие/, майка на пострадалата;  показанията на свидетелите П.Я.Н./дадени на досъдебното производство на 04.11.2017г., л.121, том 1, прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК/ и В.С.Д., собственици на заведението  в град Разград, „Улицата“; обясненията на подсъдимия/ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.54-55, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4, пр.2 от НПК / и тези, дадени в с.з. на 16.07.2019г.; показанията на свидетеля Д.С.; показанията на свидетелите В.В./дядо на подсъдимия/, Тодорка Великова/баба на подсъдимия/, Р.Л./близък приятел на подсъдимия/ и Р.К./близък приятел на подсъдимия/; показанията на св.Г.Ц./полицейски служител, дадени на  досъдебното производство на л.115, т.1, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/;   показанията на св.Б.  Б./полицейски служител, дадени на  досъдебното производство на л.118, т.1, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/;   показанията на св.Д.Д./полицейски служител, дадени в с.з. на 16.01.2019г., както и тези, писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и веществено доказателство, иззето при извършен оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр.Разград, в близост до недвижим имот с адрес: ул.“Тополница“ № 5 - Кухненски нож с кафява дървена дръжка, обща дължина 30,5 см, дължина на острието 17 см, дължина дървената дръжка 13,5 см, широчина  в  най-широката  част 2,5 см, с изображение на корона и надпис „Royal Swiss Switzerland“ от едната страна на острието, с видими следи от засъхнала червеникава течност от двете страни на острието, по цялата му дължина.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Относно престъплението по чл.  116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

От събраният по делото доказателствен материал се установява по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият В.Р.В. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерно деяние по 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В контекста на изложението, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на подсъдимия и неговата защита,  че подсъдимият не е искал да  убива пострадалата, защото я е обичал, а само е искал да я нарани, тоест, според защитата на подсъдимия, е налице осъществен от обективна и субективна страна състав за умишлено нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.  В контекста на изложението, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на подсъдимия и неговата защита, че подсъдимият е нанесъл двата удара с ножа в тялото на пострадалата, тъй като непосредствено преди това, се бил ядосал от това, че пострадалата обиждала баба му, дядо му, семейството му, както и, заради това, че тя се нахвърлила върху него да го удря. Съображенията на съда в тази насока са следните: Разликата между опита за убийство и умишленото причиняване на телесна повреда се корени в субективното отношение на дееца към общественоопасните последици, а изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи. Наред с това, освен действията на подсъдимия, от съществено значение са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията, използваните средства, както и разстоянието, от което се посяга на жертвата. 

Съдът приема, че подсъдимият В.Р.В. е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31, ал.1 от НК, като се съобрази със заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза (т. 2, л. 20-31 от ДП) и с поясненията на вещите лица в с.з., на 16.01.2019г, което съдът приема като компетентно, мотивирано и обосновано. В този аспект следва да бъде посочено, че употребата на марихуана от подсъдимия преди да отиде в Разград и да наръга пострадалата и което наркотично вещество е установена впоследствие със съответната експертиза в кръвта на същия/виж закл. на съдебно – химическа експертиза на кръвни проби и урина на подсъдимия В.Р.В. , т. 2, л. 62-64 от ДП, чието заключение е изслушано в с.з./ не е попречило на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършените от него деяния, в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза (т. 2, л. 20-31 от ДП) и  поясненията на вещите лица в с.з., на 16.01.2019г.

От обективна страна на 04.11.2017г. в град Разград, предумишлено е  направил  опит    да  умъртви пострадалата  Н.Е.Н., чрез нанасяне на два последователни удара с  нож  от близко разстояние, в жизненоважна област на тялото, каквато се явява дясна гръдна  и  дясна  коремна  област, но въпреки това не се е стигнало до целения престъпен резултат. Засегнат  е бил животът на пострадалата, която без оказаната й неотложна медицинска помощ несъмнено е щяла да почине.

Деянието е квалифицирано като опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като умъртвителното деяние е осъществено, но не е настъпила смъртта на пострадалата по независещи от дееца причини. Благодарение единствено на спешната и адекватна медицинска помощ, деянието е останало във фазата на опита.

От субективна страна обвиняемият е действал при пряк умисъл и при наличие на предумисъл,  с явно демонстрирано намерение пострадалата да бъде умъртвена. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието – знаел е, че то е от естество да отнеме живот на друго лице, тоест съзнавал е възможността да причини именно смърт, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и целял настъпването им, с което е изпълнен интелектуалният момент на умисъла. В тази връзка следва да се има предвид и поведението на дееца след извършеното от него деяние - същият  е избягал от местопроизшествието. В този аспект, съдът счита, че доводите на защитата, че след като подсъдимият, макар и избягъл от местопроизшествието, е бил намерен от органите на полицията преди да бъде задържан, в неадекватно състояние, то това доказвало, че същият не е имал намерение да убива пострадалата, а само да я нарани, са неоснователни, по съображенията, които съдът визира по –долу.

Решението за извършването на убийството от подсъдимия е взето предварително в спокойна обстановка, след обсъждане на всички мотиви „за“ и „против“. За предумисъла би могло да се съди по наличието на предварително изработен план за осъществяване на престъплението, отнасящ се до: придвижване на подсъдимия от гр. Дулово до гр. Разград; използване на приятелите си – свидетелите Н.Б., Е.Х. и Н.Я., за осъществяване на предварително планирания замисъл/да отиде при пострадалата  Н., за да й отмъсти и се саморазправи,  заради това, че го е оставила и се е разделила с него окончателно, воден от ревност, която е изпитвал към нея, както когато са били заедно, така и когато тя окончателно е предприела действия за раздялата им/, без да разкрива пред тях същинските си намерения/казал им, че ще плати   горивото и „тревата“, за да отидат до Разград/  и  използването на лекия автомобил на Н. „Рено 19“,  с който четиримата са тръгнали от гр. Дулово за гр. Разград; действията на подсъдимия -  отправяните по отношение на пострадалата закани/заплахи/ в колата при пътуването, предшестващи нанасянето на ударите на пострадалата, демонстрирани пред свидетелите Н.Б., Е.Х. и Н.Я., че  ще убие Н., ще я нареже на парчета, ще разбере с кого си има работа и ще разбере какво е да му изневерява с негови приятели, като същевременно демонстративно пред тях е размахвал двата кухненски ножа, които е извадил при наближаването на Разград,  и които предварително, преди тръгваното му за Разград, е взел от Дулово,  от дома на неговите дядо и  баба; действията му непосредствено преди срещата му с пострадалата Н. в Разград – слизайки на паркинга за клиенти на магазин „Билла”/където е била уговорената среща с Н./ с процесните два кухненски ножа, които се намирали на кръста му, без калъфка, като остриетата стърчали нагоре, а дръжките им се намирали в панталоните му, затъкнати от външната страна на якето му и затова се виждали / свидетелски показания на св. Себаедин И., дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.131-132, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК НПК/; носенето на тези два кухненски ножа, с намерението да ги използва; мястото на нараняването; разстоянието, от което е посегнато на жертвата/съвсем от близко, двамата са се намирали един срещу друг във фронтална равнина/; уязвимостта на органа, върху който е посегнал с единият от ножовете, а именно дясна гръдна  и  дясна  коремна  област; големината на  ръжието/ножът/, с който е нанесъл с лявата си ръка двата удара - Кухненски нож с кафява дървена дръжка, обща дължина 30,5 см, дължина на острието 17 см, дължина дървената дръжка 13,5 см, широчина  в  най-широката  част 2,5 см, с изображение на корона и надпис „Royal Swiss Switzerland“ от едната страна на острието, с видими следи от засъхнала червеникава течност от двете страни на острието, по цялата му дължина, като силата на удара/съответно проникването/ е по – голяма за нараняването в коремната област.  В този аспект, съдът намира, че подредените и целенасочени действия на подсъдимия потвърждават, че у него е съществувал предварителен замисъл и изработен план за извършване на убийството. С всички тези действия от страна на подсъдимия, е обективирано желанието му за причиняване на конкретния вредоносен резултат, а именно  умъртвяване на пострадалата.

Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че подсъдимият е отправял по отношение на пострадалата Н.Н. закани/заплахи/ в колата при пътуването, предшестващи нанасянето на ударите на пострадалата, демонстрирани пред свидетелите Н.Б., Е.Х. и Н.Я., че  ще убие Н., ще я нареже на парчета, ще разбере с кого си има работа и ще разбере какво е да му изневерява с негови приятели, като същевременно демонстративно пред тях е размахвал двата кухненски ножа, които е извадил при наближаването на Разград,  и които предварително, преди тръгваното му за Разград, е взел от Дулово. За установяване на това обстоятелство, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/. Свидетелите сочат обстоятелството, че по време на пътуването в колата за Разград, подсъдимият е  разговарял няколко пъти с подсъдимата, като в повечето случаи, той я е търсил, като си е криел номера и е настоявал да се видят в Разград/виж показания на св. Н.Б., до когото на предната седалка е пътувал подсъдимия и този свидетел е  имал възможност от съвсем близко да чува какво си говорят подсъдимия и пострадалата /. Показанията на тези трима свидетели са подробни, последователни, описват в хронологическа и логическа последователност горепосочените обстоятелства, включително и конкретните заплахи, който подсъдимият е отправял по отношение на пострадалата Н. пред тях, когато са пътували в лекия автомобил на Н. за Разград, а и са дадени непосредствено след процесното деяние. Ето защо в този аспект, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство, не следвало съда да им дава вяра, тъй като когато били разпитвани, същите едва ли не били подложени на стрес  и натиск от полицейските служители, а и били под влияние на употребния алкохол и наркотици, а св.Х. е бил  казал, че подсъдимият е носел ножовете и е отправял посочените по –горе заплахи спрямо пострадалата по пътя за Разград, за да спаси себе си, тъй като полицаите го били обвинявали, че е е той. Не са налице каквито и да било доказателства, че свидетелите са били подлагани на натиск/психически или физически/ от полицейските служители, така щото в съдебно заседание да забравят фактите, за които са свидетелствали на ДП. Не са налице и доказателства, че дадените от тях показания на ДП относно горните обстоятелства  са били заради въздействието на алкохол и/или наркотици. Видно от заключенията на химическите експертизи на предоставени кръв и урина от тях тримата, /както бе посочено по –горе / е , че не се установява наличие на алкохол в кръвта на св.Н.Б. и на св. Н.Т., а на св. Е.Х. се установява – 0.92 ‰ (г/л), т.е. количеството алкохол не е такова, че да е попречило  на св. Х. дотоколкова, че същият да бъде неадекватен или стресиран, че да даде въпросните показания. Видно от заключенията на химическите експертизи на предоставени кръв и урина от тях тримата, се установява/както бе посочено по –горе/, че в кръвта на св.Н.Б. и на св. Н.Т., се установява наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а именно: 11-нор-Δ9 – тетрахидроканабинол-9-карбоксилна киселина, като такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС (МАРИХУАНА), а в кръвта на . Е.Х. не е установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити, което е доказано чрез имунохимичен тест и газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.

Относно действията на подсъдимия непосредствено преди срещата му с пострадалата Н. в Разград – слизайки на паркинга за клиенти на магазин „Билла”/където е била уговорената среща с Н./ с процесните два кухненски ножа, които се намирали на кръста му, без калъфка, като остриетата стърчали нагоре, а дръжките им се намирали в панталоните му, затъкнати от външната страна на якето му и затова се виждали, съдът намира  за безспорно установено от показанията на свидетеля Себаедин И./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.131-132, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК НПК/, чиито показания съдът кредитира с доверие, тъй като свитеделят има преки и непосредствени впечатления от поведението на подсъдимия  преди извършване на  деянието и по време на срещата му с пострадалата, наблюдавал го е от много близко разстояние/5-6 метра/, а и не са налице данни за заинтересованост на този свидетел от изхода на делото. Освен това показанията му се подкрепят  и от тези на свидетелите  Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/, на чиито показания съдът даде вяра, по изложените по –горе съображения.

С оглед изложените съображения, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия/ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.54-55, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4, пр.2 от НПК/относно това, че причината да вземе двата кухненски ножа  от Дулово,  от дома на неговите дядо и  баба, била, да реже мезета, за плодове, в детската градина, близо до дома на дядо  и баба му,  и затова по принцип ги е носил, ако се наложило. Тези твърдения са голословни и не се подкрепят от каквито и да било доказателства, и поради което съдът ги приема като опит от негова страна да изгради защитна версия за случилото се.  А и ако беше така, нямаше подсъдимия да отиде на срещата с пострадалата с двата ножа, които е носел демонстративно/както бе посочено по –горе/, а да ги остави в колата, и това, че е взел отново единият от ножовете, който св. Н.Б. е изхвърлил навън от лекия автомобил, с който са пътували за Разград и агресивността, която е проявил към този свидетел, когато е успял да вземе ножовете/показания на ДП на св. Б. ....” Той обаче стана още по – агресивен, още повече, като видя, че изхвърлих едния от ножовете”.../, на които показания съдът даде вяра по изложените по  - горе съображения, като в този аспект са и  действията на подсъдимия в колата – размахвайки двата ножа, които изведнъж е извадил когато са наближили Разград и отправяйки посочените по –горе заплахи по отношение на пострадалата,  опровергават допълнително тези негови твърдения.  За твърдението си, че по принцип  носел  ножове в случай, че му потрябват за самоотбрана, подсъдимият казал и на св.Г.Ц./полицейски служител/, но тъй като този свидетел сочи, това, което му е казал подсъдимият, а не са налице доказателства за това обстоятелство/освен голословното твърдение на подсъдимия/съдът счита, че тези показания не подкрепят това твърдение на подсъдимия.

Обстоятелствата относно авторството, мястото, времето, начина и средството/оръжието/, чрез което е осъществено деянието по по 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, са безспорно установени от показанията  на пострадалата  и свидетел Н.Н./ дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/;   показанията на свидетеля  Себаедин И./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.131-132, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК НПК/; показанията на свидетеля Б.Х./дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие/;  показанията на свидетелите Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/; от огледни протоколи и фотоалбуми (т. 1, л. л. 3-20 от ДП), заключение на съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Н.Е.Н. (т. 2, стр. 45-52) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  съдебно-медицинската експертиза на обв.  В.Р.В. (т. 2, стр. 56-57) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  заключение на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (т. 2, л. л. 4-5), прието в с.з.;  дактилоскопна експертиза на веществените доказателства  - 2 кухненски ножа (т. 2, л. 9), прието в с.з.; от заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно медицинска експертиза на подс. В.Р.В., изготвена от вещо лице ортопед – травматолог; от заключението на съдебно психиатрична и психологическа експертиза на пострадалата и свидетел Н.Н., изготвена от вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р С.Н.;

          Оръжието/средството/, с което подсъдимият е нанесъл два последователни удара, от близко разстояние, в жизненоважна област на тялото на пострадалата Н.Н., каквато се явява дясна гръдна  и  дясна  коремна  област,  е  Кухненски нож с кафява дървена дръжка, обща дължина 30,5 см, дължина на острието 17 см, дължина дървената дръжка 13,5 см, широчина  в  най-широката  част 2,5 см./всички тези белези описват големината и размерите на посоченото средство/, с изображение на корона и надпис „Royal Swiss Switzerland“ от едната страна на острието, с видими следи от засъхнала червеникава течност от двете страни на острието, по цялата му дължина – веществено доказателство, иззето при извършен оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр.Разград, в близост до недвижим имот с адрес: ул.“Тополница“ № 5, като във връзка с последното следва да се има предвид големината на посочения нож.

Броят на ударите/два/, разстоянието от което са нанесени от подсъдимия/съвсем близко, като пострадалата и нейният нападател са се намирали едни срещу друг - във фронтална равнина, нанесени с лявата му ръка/, локализацията ми/ в  дясна гръдна  и  дясна  коремна  област, жизнено важни органи в човешкото тяло/, телесните увреждания, които са причинени на пострадалата с процесния кухненски нож/оръжието на престъплението/, са установени от заключението на съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Н.Е.Н. (т. 2, стр. 45-52) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  от заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно медицинска експертиза на подс. В.Р.В., изготвена от вещо лице ортопед – травматолог, както и от показанията  на пострадалата  и свидетел Н.Н./ дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/.   В този аспект следва да се има предвид и медицинските характеристики на получените травми/застрашаващи живота на пострадалата прободно – порезни наранявания в  дясна гръдна  и  дясна  коремна  област, като по – по-вероятно силата на удара /съответно проникването/ е по-голяма за нараняването в коремна област. Към момента на причиняване на уврежданията е имало реална опасност за живота на пострадалата поради получените прободно-порезни наранявания и засягането на жизнено важни органи./виж закл. на съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Н.Е.Н. (т. 2, стр. 45-52 от ДП) и пояненията на в.л.  в с.з.

Всички, описани по-горе писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са събрани по предвидения в НПК ред и допринасят за изясняване обективната истина по делото. В основната си част те са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и дават ясна представа за хронологията на събитията. Взаимно се подкрепят  и допълват. Съдът дава вяра на показанията  на пострадалата  и свидетел Н.Н./ дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/ относно посочение по –горе обстоятелства, тъй като  същите са последователнии взаимно допълващи се, описват в хронологическа обвързаност това, което се е случило преди, по време и след процесния инцидент, включително и за отношенията й с подсъдимия за тези периоди, и кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Н.Е.Н. (т. 2, стр. 45-52) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  със заключението на съдебно-медицинската експертиза на обв.  В.Р.В. (т. 2, стр. 56-57) и допълнителни пояснения на в.л. в с.з.;  със заключението на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (т. 2, л. л. 4-5), прието в с.з.;  с дактилоскопна експертиза на веществените доказателства  - 2 кухненски ножа (т. 2, л. 9), прието в с.з.; със заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно медицинска експертиза на подс. В.Р.В., изготвена от вещо лице ортопед – травматолог. В контекста на изложението, съдът отчете и взе предвид заключението на съдебно психиатрична и психологическа експертиза на пострадалата и свидетел Н.Н., изготвена от вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р С.Н., с оглед което, свидетелят и пострадал Н.Е.Н. , с оглед нейното физическо и психическо състояние, може да възприема правилно фактите от действителността, имащи отношение по делото, и да дава достоверни показания за тях. В контекста на изложението, съдът дава вяра и на показанията на свидетеля  Себаедин И./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.131-132, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК НПК/ и на показанията на свидетелите Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК, по съображенията, изложени по –горе, а и същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи, посочени по –горе/. Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Б.Х./дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие/, тъй като същите допълват показанията  на свидетеля  Себаедин И. и на пострадалата и свидетел Н.Н., не са налице данни за заинтересованост от изхода на делото, а и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи, посочени по –горе/.

          Съдът кредитира с доверие всички заключения на експертизите/посочени по –горе, назначени на ДП и в хода на съдебното следствие/тъй като същите са обосновани, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства/, а не са налице данни за заинтересованост на вещите лица от изхода на делото.

Обстоятелството, че през съвместния си  живот, подсъдимият и пострадалата често са имали проблеми, породени от това, че  подсъдимият я е ревнувал, като  е бил убеден, че тя му изневерява   й е   нанасял побой, че пострадалата го напуснала на 21.10.2017г., когато си е събрала багажа и му е казала, че отива да живее при баба си в гр. Цар Калоян, като е решила да прекъсне връзката им, съдът намира за безспорно установено. Опора за този извод съдът намира в показанията  на пострадалата  и свидетел Н.Н./ дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, тъй като  същите са последователни взаимно допълващи се, описват в хронологическа и логическа обвързаност техните отношения, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи/, като в този аспект, показанията й относно тези обстоятелства се допълват от показанията на  свидетеля П.С./дадени на ДП и в хода на съдебното следствие/, майка на пострадалата, чиито показания не противоречат на останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи/ относно тези обстоятелства.  В контекста на изложението и с оглед изложените съображения, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия/ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.54-55, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4, пр.2 от НПК / и тези, дадени в с.з. на 16.07.2019г., относно това, че пострадалата Н.Н. го е ревнувала, че не си е тръгнала от него, окончателно на 21.10.2017г, а са си дали време, да си оправят нещата, че го била поканила/едва ли не подмамила/ да отиде в Разград/преди процесния инцидент/, тъй като искала да се съберат, че докато са живеели са нямали сериозни караници, тъй като тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото, а целят да изградят защитна позиция на подсъдимия. В подкрепа на нейните показания са и показанията на свидетелите П.Я.Н./дадени на досъдебното производство на 04.11.2017г., л.121, том 1, прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК/ и В.С.Д., собственици на заведението  в град Разград, „Улицата“, в което пострадалата след като е напуснала подсъдимия, е започнала да работи. Заради работата си е живеела в осигурена от свидетелите П.Я.Н. и В.С.Д.,***.  Едва ли, ако пострадалата не е решила да напусне окончателно подсъдимия, е щяла веднага да си потърси работа в Разград и да живее там, което противоречи на твърдението на подсъдимия, че не го е напуснала окончателно, а си били дали време за преосмисляне. От показанията на свидетелите П.Я.Н. и В.С.Д., се установява, че отначало пострадалата е била уплашена, притеснена, че ще я търсят, да не я намерят, имала е вид на човек, който бяга от нещо, който има желание да скъса с миналото си, и постепенно се е внедрила успешно в колектива на работното й място. Видно от тези показания, пострадалата е изпълнявала стриктно задълженията си  и отговорно, нямала  е никакви конфликти с останалите работещи от колектива, нямала е конфликти  и работодателите си/посочените двама свидетели/. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като тези свидетели са имали непосредствени и преки впечатления от състоянието, в което се е намирала пострадалата в период след напускането й окончателно на 21.10.2017г на подсъдимия, и през който период същата е работила при тях до момента на процесния инцидент когато подсъдимият я е наръгал с ножа. В подкрепа на показанията на свидетеля и пострадала Н. са и показанията на свидетеля Д.С., нейн колега,   с когото са живели в осигурения от работодателите им апартамент заради работота им при тях, с когото са били приятели. Същият е имал преки впечатления от  състоянието, в което се е намирала пострадалата в деня, в момент по – рано, преди процесния инцидент – била е уплашена, притеснена, че подсъдимият идва/пътува/за Разград, и поради съдът дава вяра на показанията, а и същите са в унисон с  показанията на свидетелите П.Я.Н. и В.С.Д., със заключението на назначената съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на В.Р.В. , т. 2, л. 20-31, досежно профилът на личността му,  и с показанията  на пострадалата  и свидетел Н.Н./ дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/.

В подкрепа на показанията на пострадалата и свидетел Н. следва да се има предвид и профилът на личността на подсъдимия/виж заключение на назначената съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на В.Р.В. , т. 2, л. 20-31, а именно -

Профилът на личността извежда характерова ориентация от интровертен тип. С емоционална неустойчивост и склонност към афективни реакции, проявяваща се в чести колебания в настроението, повишена възбудимост, конфликтност и слаба саморегулация. Касае се за дисхармонична личност, с натрупано вътрешно недоволство, безпокойство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация. Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Освен  изложените съображения относно правните изводи за това, че подсъдимият В.Р.В. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерно деяние по 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК,  и поради които съдът намера за неоснователни и недоказани  и твърденията на подсъдимия, че е нанесъл двата удара с ножа в тялото на пострадалата, тъй като непосредствено преди това, се бил ядосал от това, че пострадалата обиждала баба му, дядо му, семейството му, както и, заради това, че тя се нахвърлила върху него да го удря, и едва ли не сама се набола на ножа и получила нараняванията, съдът счита, че следва да бъде посочено и това, че не са налице каквито и да било доказателства за тези твърдения на подсъдимия, които са голословни. Твърдението на подсъдимият, че пострадалата се нахвърлила върху него да го удря, и едва ли не сама се набола на ножа и получила нараняванията, категорично се опровергава  и от заключението на съдебно-медицинската експертиза на обв.  В.Р.В. (т. 2, стр. 56-57 от ДП) и поясненията на в.л. в с.з., с оглед на което е видно, че установените при прегледа увреждания са с еднаква давност и могат да са получени часове преди освидетелстването.

Твърдението на подсъдимият, че пострадалата го е предизвикала да  й нанесе двата удара  ножа, като обиждала баба му, дядо му, семейството му, категорично се опровергават  и от показанията на свидетеля Себаедин И./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.131-132, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК НПК/, който заявява, че подсъдимият и пострадалата са били весели и усмихнати, не е видял да се карат, същите са били на много близко разстояние, един срещу друг и са си приказвали спокойно. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел  и относно тези обстоятелства, по съображенията, които бяха изложени по –горе относно кредитирането с доверие на неговите показания, а и заради това, че същият  е имал непосредствени  впечатления за това, тъй като неговата външна врата на имота е на 5-6 метра от стената, на която се е била облегнала посрадалата, а срещу нея е стоял подсъдимия. Този свидетел, сочи  и, че веднага след това се е обърнал с гръб, тогава е чул виковете на Н., че е наръгана и молбата й за помощ, когато е видял и, че подсъдиимят е избягал. Самият свидетел сочи, че ситуацията се е развила много бързо/....”Това стана за миг”.../, така че, звучат  и по тази причина, неправдоподобно твърденията на подсъдимия, че пострадалата обиждала баба му, дядо му, семейството му, и това го било ядосало, до степен да я наръга два пъти с единият от двата ножа, който е носил у себе си.

          В този аспект и с оглед изложените съображения, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите В.В./дядо на подсъдимия/, Тодорка Великова/баба на подсъдимия/, Р.Л./близък приятел на подсъдимия/ и Р.К./близък приятел на подсъдимия/ относно данните, което сочат, че едва ли поведението на пострадалата/липсата на отговорност от нейна страна, твърдени от свидетелите изневери от страна на същата, проявена агресивност от нея заради ревността й, която изпитвала към подсъдимия, че го обиждала /.

Ето защо съдът счита, че тези показания са дадени с оглед подкрепа на защитната версия на подсъдимия, обективирана в неговите обяснения/дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.54-55, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4, пр.2 от НПК / и тези, дадени в с.з. на 16.07.2019г., относно посочените по –горе обстоятелства, на които съдът не даде вяра, по изложените по –горе съображения  и поради което съдът счита, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото.

В този аспект и с оглед изложените по –горе съображения, съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата на подсъдимия, че наличието на разпечатки за проведени телефонни разговори между подсъдимия и пострадалата, доказвали, че тя го била поканила/едва ли не подмамила/ да отиде в Разград/преди процесния инцидент/. Вярно е, че по делото са налице разпечатки за изходящи и входящи повиквания  от  и към телефонните номера на подсъдимия от пострадалата и обратно от пострадалата към подсъдимия, но това не доказва категорично, че пострадалата го е търсила, за да го покани/подмами/да тръгне за Разград, нито, че го е  го е ревнувала, както твърди подсъдимия. Налице е само справка от мобилните оператори за  изходящи и входящи повиквания  от  и към телефонните номера на подсъдимия от пострадалата и обратно от пострадалата към подсъдимия, без да е снето съдържание на тези разговори.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите В.В./дядо на подсъдимия/, Тодорка Великова/баба на подсъдимия/, Р.Л./близък приятел на подсъдимия/ и Р.К./близък приятел на подсъдимия/, че не са виждали и не знаят подсъдимият да употребява наркотици. Налице са доказателства за обратното, че подсъдимият употребява наркотици /виж заключение на съдебно – химическа експертиза на предоставени проби кръв и урина на обв. В.Р.В. (т. 2, л. 62-64), чието заключение е прието  в с.з., от което се установява, че в пробата кръв на подсъдимия   е установено наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а именно: 11-нор-Δ9 – тетрахидроканабинол-9-карбоксилна киселина, което се доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция. Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС (МАРИХУАНА) от същото лице.

Обстоятелството, че подсъдимият употребява марихуана се потвърждава и от показанията на свидетелката и пострадала Н./дадени в хода на досъдебното производство на 06.11.2018г. на л.107-112 и на  15.11.2017г. на л.114, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК/ и от  показанията на свидетелите Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК. Между свидетелските показания не са налице противоречия относно посоченото обстоятелство, а и същите кореспондират със заключението на съдебно – химическа експертиза на предоставени проби кръв и урина на обв. В.Р.В., и поради което съдът ги кредитира и за това обстоятелство.

          Относно твърденията на пострадалата, че дядото на подсъдимия и последният, са я подтиквали да спи с различни мъже за пари, а тя спяла, защото обичала подсъдимия, съдът намира същите за недоказани, тъй като не са налице доказателства в тази насока.

Относно престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК.

От събраният по делото доказателствен материал се установява по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият В.Р.В. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерно деяние по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК, а именно на 04/05.11.2017г. в град Разград, без надлежно разрешително  е  държал  високорисково  наркотично вещество – 2,0942 грама  марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, на стойност 12,56 лева, включена в Приложение 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – Списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”, като случаят е маловажен. Предви малкото количество наркотично вещество, което е държал подсъдимия и ниската му стойност, следва да се приеме, че деянието представлява маловажен случай.

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Както бе посочено по –горе в изложението относно установената и приета от съда фактическа обстановка, се установява, че при извършения обиск на 04.11.2017г., по късно в сградата на полицията, след като подсъдимият вече е бил нанесъл двата удара с нож на пострадалата, същият извадил от левия вътрешен джоб на коженото си яке 4 бр. найлонови опаковки със зелен цвят, с идентично съдържание всяка – зеленокафява тревиста маса. При извършено претегляне с електронна везна VEDIA FEM 150g на 4-те опаковки, е установено, че същите са с общо тегло 2,75 гр. (с опаковките). Извършено е тестване с CANNABIS TEST, при който тестваното количество се оцветило с кафявочервен цвят, съответстващ на канабис (марихуана).

Обстоятелствата относно авторството, мястото, времето и начинът на осъществяване на деянието, вида и количеството на наркотичното вещество, които са намерени у подсъдимия,  се установяват от заключението на физико-химична експертиза на веществено доказателство  - Обект № 1 - сухата тревна маса в четири залени ПЕ опаковки (т. 2, л. 11-12 от ДП), чието заключение е прието в с.з.; от протокол за обиск и изземване от 05.11.2017г., одобрен от съда по надлежния ред, с който са иззети от подсъдимия - Обект № 1 - сухата тревна маса в четири залени ПЕ опаковки , като тези доказателства се подкрепят и от свидетелските показания на свидетелите Н.Б./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.126, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/, Е.Х./ дадени в хода на досъдебното производство на 04.11.2017 г., на л.124, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 НПК във вр. с чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/и Н.Я./ дадени в хода на досъдебното производство на 05.11.2017 г., на л.129, т.1 от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК/ относно обстоятелството, че подсъдимият е имал у себе си марихуана когато са пътували с него за Разград от Дулуво/ Св. Е.Х. свил цигара с марихуана, която купил от обв. В. и в колата двамата със св. Н.Я. я изпушили, като през целия път пили бира.  Съдът кредитира с доверие показанията на посочените свидетели, тъй като кореспондират със  заключението на физико-химична експертиза на веществено доказателство  - Обект № 1 - сухата тревна маса в четири залени ПЕ опаковки (т. 2, л. 11-12 от ДП), както и с останалите писмени доказателства  - протокол за обиск и изземване от 05.11.2017г., одобрен от съда по надлежния ред, с който са иззети от подсъдимия. Между посочените писмени доказателства и показанията на посочените свидетели не са налице противоречия, което да предпоставя необходимост от отделното им обсъждане. В контекста на изложението и с оглед изложените съображеиня, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на подсъдимия, че последният си е купил марихуаната, която органите на полицията са намерили у него малко след задържането му, от пострадалата Н., на която дал 50лева. Няма каквито и да било доказателства за това негово твърдение, поради което съдът го приема като негова защитна версия.

Във връзка с предходното следва да бъде посочено, че видно от от характеристична справка/л.70-71, т.1 от ДП/, изготвена от органите на РУ-Дулово, се установява, че подсъдимият В.Р.В.  фигурира в списъка на РУ-Дулово по линия на „Наркотици” от непълнолетна възраст като употребяващ, но не е воден като утвърдено лице  на отчет от ИДПС в РУ – Дулово. Обкръжението му е съставено от лица, които фигурират в същия списък. Злоупотребява с алкохола. Получавана е информация, че В.Р.В. е зависим от употребата на наркотични вещества.

ОТНОСНО  ВИДА  И  РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЯТА

За престъплението по чл.  116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Съдът намира, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат младата възраст на подсъдимия; наличието на заболяване личностово разстройство, смесен тип с емоционално-нестабилни и диссоциални черти, което в голяма степен повишава базисния риск от асоциално поведение и е  допринесло значително за формиране и изпълнение на решението му да убие пострадалата, тежкото му здравословно състояние/подсъдимият е с вродени аномалии на горни и долни крайници. Вродената липса на китка и пръст(-и) спада към вродените аномалии, които засягат горния крайник/,  което е довело до трудното му приспособяване в социалните му контакти/отношенията му с пострадалата  са били за него, първата сериозна връзка/ и което заболяване е формирало трудното му детство, обострено и от раздялата на неговите родители когато е бил съвсем малък/същият е отгледан основно от дядо си и баба си/; чистото му съдебно минало/видно от справка за съдимост подсъдимият е неосъждан;  изразеното от него разкаяние и съжаление. Отегчаващи отговорността обстоятелстав не бяха отчетени от съда.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи отговорността  обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК. Като съобрази това, както и обстоятелството, че е налице опит, а не довършено престъпление, а така също и всички обстоятелства визирани в чл.18 ал.2 от НК- степента на осъществяване на намерението на подсъдимия, а именно че извършеното представлява довършен опит и в резултат на деянието на пострадалата са били причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, както и причините поради които престъплението е останало недовършено, а именно това, че живота на пострадалата е бил спасен вследствие на оказаната й своевременна медицинска помощ, съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.58, б “а“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК,  т.е. под най-ниския предел,  като счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание – петнадесет години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко и поради  отчетените/посочени по –горе/ многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, не наложи на подсъдимия наказание над петнадесет години лишаване от свобода, и поради наличието на същите многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на това, че е налице опит, а не довършено престъпление, не  наложи някое от другите две алтернативни наказания, предвидени за деянието по  чл.  116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115 НК/  доживотен затвор или доживотен затвор без замяна/.

Ето защо и като взе предвид изложените съображения/наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по –горе и с оглед на това, че е налице опит, а не довършено престъпление/ съдът на чл.58, б “а“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложи на подсъдимия ЧЕТИРИ ГОДИНИ  и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА. Размерът на определеното и наложено наказание лишаване от свобода е повече от три години, поради което не са налице формалните предпоставките по чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието и подсъдимият следва да го изтърпи ефективно. Подсъдимият попада в кръга на осъдените по чл. 57, ал.1, т.3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ето защо следва  на основание чл. 57, ал.1, т.3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, да изтърпи при първоначален "ОБЩ" режим наложеното му наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ  и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.

Според съда, така определеното наказание е съответно на  степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съобразено е с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства/на практика такива не са налице/, справедливо е и с него в пълен обем ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция. С него ще се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави. Ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извършва други престъпления. В най-голяма степен ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото за предотвратяване или поне ограничаване извършването  от тях на престъпления от същия или друг вид.

За престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3 от НК се предвижда налагане на наказание ГЛОБА до 1000лева. При определянето и индивидуализацията на наказанието, предвидено за това престъплание, съдът отчете наличие единствено на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства/ младата възраст на подсъдимия; наличието на заболяване личностово разстройство, смесен тип с емоционално-нестабилни и диссоциални черти, което в голяма степен повишава базисния риск от асоциално поведение и е  допринесло значително за формиране и изпълнение на решението му да убие пострадалата, тежкото му здравословно състояние/подсъдимият е с вродени аномалии на горни и долни крайници. Вродената липса на китка и пръст(-и) спада към вродените аномалии, които засягат горния крайник/,  което е довело до трудното му приспособяване в социалните му контакти/отношенията му с пострадалата  са били за него, първата сериозна връзка/ и което заболяване е формирало трудното му детство, обострено и от раздялата на неговите родители когато е бил съвсем малък/същият е отгледан основно от дядо си и баба си/; чистото му съдебно минало/видно от справка за съдимост подсъдимият е неосъждан;  изразеното от него разкаяние и съжаление/ и с оглед на това, че е налице опит, а не довършено престъпление,  и поради което намери, че следва размера на наложената глоба да е 300/триста/лева.

На основание чл.23, ал.3 от   съдът присъедини към така определеното по-тежко наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА  за  срок  от ЧЕТИРИ ГОДИНИ  и ОСЕМ МЕСЕЦА, наказанието ГЛОБА в размер на 300/триста/лева. Безспорно наложеното на подсъдимия  наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА  за  срок  от ЧЕТИРИ ГОДИНИ  и ОСЕМ МЕСЕЦА, е по  - тежкото  наказание от двете наложени на подсъдимия и съдът прие, че следва към него да присъедини изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 300лева

Времето, през което подсъдимият В.Р.В., е бил задържан с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 07.11.2017г. до 02.01.2018г.,  както и времето, през което същият е търпял мярка за неотклонение "Домашен арест", считано от 02.01.2018г. до влизане на присъдата в сила,  съдът го приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК.

Времето,  през което подсъдимият В.Р.В. е бил задържан по чл. 72 от ЗМВР на 04.11.2017г., както и времето, през което същият е бил задържан по чл.64, ал.2 НПК с постановление  от 05.11.2017г. на прокурор при ОП  - Разград, за срок до 48 часа, съдът  го  зачита на основание чл. 59, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.354а, ал.6, във вр. с ал.5,  във вр. ал.3 от НК, предметът на престъплението – високорисково  наркотично вещество – 2,0942 грама  марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, на стойност 12,56 лева, се отнема в полза на държавата, като на основание чл.112 ал.2 от НПК, така отнетите вещи, се предават на Агенция Митници за унищожаване по реда на ЗКНВП.

ГРАЖДАНСКА  ОТГОВОРНОСТ

Прие се за съвместно разглеждане предявения от пострадалата Н.Е.Н., с ЕГН **********, конституирана като граждански ищец по делото, против подсъдимия В.Р.В., граждански иск в размер на 100 000лева/сто хиляди/ лева за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид приетата за установена фактическа обстановка и  изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца, поради което предявения граждански иск се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл. 52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Обезщетение се дължи за действителните болки и страдания. В тази връзка, съдът при определяне размера на вредите взе предвид това, че на пострадалата са причинени две порезни наранявания, осъществяващи състава на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, от които е преживявала болки, както и преживяния от нея психически стрес с оглед на реалната възможност да бъде причинена смъртта й, поради което прие, че обезщетение в размер на 50 000лева /петдесет хиляди/ лева, е достатъчно за обезвредата на претърпените от Н.Е.Н. физически болки и душевни страдания и уважи гражданския иск до този размер. В останалата му част до размера на 100 000лева/сто хиляди/ лева, съдът намери предявения граждански иск за недоказан, поради което го отхвърли.

Гражданският ищец претендира законна лихва от деня на увреждането. Тъй като обезщетенията по чл.45 ЗЗД се присъждат от деня на причинения деликт, който е 04.11.2017г., съдът от тази дата присъди законната лихва върху горната сума.

Съдът осъди подсъдимия да заплати на Н.Е.Н./граждански ищец и частен обвинител/ сумата от 7550лева/седем хиляди петстотин и петдесет/лева, представляваща разноски по делото, тъй като са налице по делото  доказателства за сторени разноски от същата, и поради което, същите следва да й бъдат присъдени в настоящия случай.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия В.Р.В., да заплати в полза на  Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство, сумата  от  2061.96 лева/две хиляди  шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ и  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 1653.92 лева/хиляда шестотин петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща разноски на съдебното производство, както и сумата от 2000 лева/две хиляди лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на  гражданския  иск.

Съдът се произнесе по въпроса за веществените доказателства по делото, като постанови:

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Кухненски нож с кафява дървена дръжка, обща дължина 30,5 см, дължина на острието 17 см, дължина дървената дръжка 13,5 см, широчина  в  най-широката  част 2,5 см, с изображение на корона и надпис „Royal Swiss Switzerland“ от едната страна на острието, с видими следи от засъхнала червеникава течност от двете страни на острието, по цялата му дължина, иззет при извършен оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр.Разград, в близост до недвижим имот с адрес - ул.Тополница № 5, Кухненски нож с кафява дървена дръжка, обща дължина 35 см, дължина на острието 22 см, дължина дървената дръжка 23 см, широчина в най-широката част 4 см, иззет при извършен оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр.Разград, в близост до недвижим имот с адрес - ул.Жеравна № 36 и Найлонова опаковка с марли с кръвни проби от В.Р.В. и Н.  Е.Н., предадени заедно с обектите, след изготвяне на СМЕ на веществени доказателства в БНТЛ при ОДМВР-Русе – ВСИЧКИ,  ДА СЕ  УНИЩОЖАТ  СЛЕД  ВЛИЗАНЕ  НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, доброволно предадени на 05.11.2017г. от обвиняемия/сега подсъдим/ В.Р.В.: Черно кожено яке с етикет от вътрешната страна „AOLONG fashion M“, със скъсване на хастара на лявата страна с дължина 34 см; Тъмносини дънкови панталони с надпис „M Sara Jeans“; Светлосива мъжка блуза с дълги ръкави, с надпис в челна лява част  „MD“ и етикет на обратната част на врата с надпис „MADU sportswear M“; Чифт мъжки спортни обувки, бели на тъмносини ивици, марка „Адидас“ № 44 и  Чифт бели чорапи, с чернооранжева окраска, както и вещественото доказателство  - Мобилен  телефон марка „Нокиа“, модел „7100s-2“, ИМЕЙ: 353217030639275, с плъзгащ панел, черен на цвят, с розови бутони на предният панел и заден панел, розов на цвят, с поставена СИМ-карта на „Теленор“ с № 89359050100525275393 и батерия, иззет при извършен оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр.Разград, в близост до недвижим имот с адрес - ул.Жеравна № 36, ВСИЧКИ, ДА СЕ ВЪРНАТ  на  подсъдимия В.Р.В., СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, доброволно предадени от свидетеля П.В.С., ЕГН **********,  на 06.11.2017г.  - Червено дамска ватирана грейка с пух по периферията на качулката, с 2 прореза покрай циповете на страничните джобове, с етикет „СС“; Дамска блуза на черни, червени и зелени ивици - срязана, с  овални  прорези, в дясната  странична част и долната  лява  част,  със следи от изсъхнала червеникава течност в посочените части и Розов потник с декоративни черни копчета – срязан, с овални прорези, в дясната странична част и долната лява част, със следи от засъхнала  червеникава течност, ВСИЧКИ, ДА СЕ ВЪРНАТ  на  Н.Е.Н., с ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

НР