ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 605
гр. Девня, 29.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100675 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД от Д. К. Д., ЕГН: ********** срещу Д. М. Я.,
ЕГН: ********** и К. М. Д. с искане за постановяване на решение за
прогласяване по отношение на ищеца на недействителността на извършената
от ответницата разпоредителна сделка в полза на ответника, обективирана в
нот. акт №136, том 12, дело 2364/2020 г., с която е прехвърлила в собственост
на К. М. Д. срещу издръжка и гледане собствената си ½ ид. част от поземлен
имот с идентификатор № 80529.501.179 по КККР на ***, целият с площ от 2
856 кв. м., както и 1/2 ид. част от жилищна сграда с идентификатор №
80529.501.2 по КККР на ***, с площ от 76 кв.м.
В първото по делото с. з. ищецът, чрез проц. си представител оттегля
иска, предвид извършеното плащане от ответницата Я. на дължимите му суми
след завеждане на делото. Ищецът заявява, че вече няма правен интерес от
водене на делото, поради което иска неговото прекратяване. Тъй като
ответницата е платила дълга си към него след предявяване на исковата
претенция, ищецът счита, че тя е дала повод за завеждане на делото, поради
което претендира направените от него разноски по делото да му бъдат
заплатени, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Видно от представеното по делото пълномощно проц. представител
на ищеца е упълномощен с правото да оттегли предявения иск. Предвид
1
обстоятелството, че искането е направено преди приключване на първото по
делото съдебно заседание, не е необходимо съгласието на ответника. С оглед
оттеглянето на предявения иск, производството по делото следва да бъде
прекратено, поради десезиране на настоящия съд.
Ответниците, чрез проц. представител правят възражение, че не са
дали повод за завеждане на делото, като твърдят, че искът изначално е
недопустим поради липса на правен интерес от воденето му и от своя страна
претендират да им бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни
разноски по представен списък.
Възражението на ответната страна за недопустимост на исковата
претенция, тъй като ищецът нямал качеството на кредитор, е преценено за
неоснователно още при насрочване на делото, като с определението си по чл.
140 от ГПК съдът е приел иска за допустим. В производството по Павловия
иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на
вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. В настоящия
случай ищецът твърди, че е придобил качеството на кредитор спрямо
ответницата от момента, в който тя неоснователно се е обогатила със сума от
продажба на съсобствената им вещ – товарен автомобил, придобит по
наследство и не му е превела припадащама му се част от продажната цена. Не
е необходимо вземането да е изискуемо и да е обусловено от получаване на
покана за доброволно изпълнение, нито да е установено с влязло в сила
съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази
връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е
част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, поради което
ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и
изискуемо. /В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС/.
Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно
предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от
изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е
дал повод за делото и признае веднага иска – чл. 78 ал. 2 от ГПК, като
изплати дължимите суми в хода на процеса. По същество отговорността за
разноските представлява санкция за неоснователно предизвикан правен спор,
поради това, с какъв акт ще приключи той, дали с решение или с определение,
2
е без правно значение за възлагането на разноските, които ще се разпределят
само съобразно обстоятелството в каква степен всяка една от страните
неоснователно е поддържала висящността на процеса. В този смисъл е и
формираната практика на ВКС, според която правото, респ. задължението на
ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на
исковите суми, респ. при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ
от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост
от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото. Според
настоящия състав, в конкретния случай повод за завеждане на иска е дала
ответницата Я., а прекратяването е резултат от погасяване правото на ищеца,
в следствие на факти, независещи от него. Тогава, по аналогия на чл. 78 ал. 2
от ГПК, ответницата следва да репатрира сторените от ищеца разноски, след
като инициирането на процеса е резултат от собственото й поведение.
Доколкото от приложените към отговора на исковата молба
доказателства се установява, че ответницата Я. е погасила задължението си
към ищеца на 19.11.2021 г., т.е. след подаване на исковата молба пред РС –
Варна на 12.11.2021 г., настоящият съдебен състав приема, че с поведението
си ответницата е дала повод за образуване на настоящото дело, поради което
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото
производство. Съгласно представения списък и доказателствата по делото
същите възлизат в общ размер на 599 лева, от които 50 лева държавна такса
за водене на делото, 39 лева държавна такса за заверени преписи от ИМ, 10
лева такса за вписване на ИМ и 500 лева заплатено в брой възнаграждение на
един адвокат. От ответната страна не е постъпило възражение за
прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, поради
което същото следва да бъде присъдено в този размер, макар и съдът да го
намира за завишен.
По гореизложените мотиви и съображения и на основание чл. 232 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №675/2022 г. по описа
на РС – Девня поради оттегляне на иска.
3
ОСЪЖДА Д. М. Я., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Д. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 599 лева /петстотин
петдесет и девет лв., 00 ст./, представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4