Р Е Ш
Е Н И Е
№446
гр. Русе, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Тодорка Недева като
разгледа докладваното от съдията Черкезова В. гр. д. № 621 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
ППК „Старт – 93“ с. Караманово, обл.
Русе, представлявана от председателя М.Б.П., е обжалвала решението на Районен съд
Бяла, постановено по гр. д. № 323/2019 г., с което е осъдена да заплати на А.И.И. от гр. Бяла сумата 608,91 лева, представляваща трудово възнаграждение
за месец март 2018 г., сумата 328.42 лева, представляваща трудово
възнаграждение за месец април 2018 г., сумата 1 073.80 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г., ведно
със законната лихва върху тези суми от завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и разноските в производството. Развива
оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му, а в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител поддържа отмяна само на решението в частта за
разноските.
Ответникът А.И.И. счита
жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението по съображения, изложени
в съдебно заседание.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок, подадена
е от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
основателна в частта за разноските.
Няма спор, че страните са били в трудово
правоотношение в периода от 18.08.2016 г. до 16.04.2018 г., като А.И.
изпълнявал длъжността „***“. Не се спори и относно дължимостта на трудовото
възнаграждение за месеците март и април 2018 г., както и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г., общо за сумата от 1831.71
лева. Възраженията на жалбоподателя касаят недължимостта
на разноските в производството, тъй като с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото.
Като е анализирал всички събрани по
делото доказателства, включително от разпита на св. Б.– главен счетоводител при
жалбоподателя, районният съд е приел за доказан факта, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на последния не са изплатени суми в общ размер
1831.71 лева, представляващи трудово възнаграждение за месеците март и април
2018 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо. По същество то се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а в
частта за разноските като неправилно, следва да се отмени.
Жалбоподателят е признал дължимостта на процесната сума, и сочи, че за м. март и м.
април 2018 г. за сметка на работника са удържани и внесени в полза на държавния
бюджет дължимите осигуровки и данък, като сумата от 1 831.71 лв. е заделена и
се намира в касата на кооперацията, но за нейното получаване е необходимо той
да се яви лично, което удостовери с подписа си във ведомостта за работните заплати.
При това положение районният съд правилно и в съответствие с процесуалните
правила за анализ и оценка на доказателствения материал по делото е приел за
доказани въведените от ищеца с исковата молба твърдения, но неправилно е приел,
че не е налице признание на иска, а само съдебно признание на факти.
Жалбоподателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
процесната сума е заделена, а ищецът цяла година не се е явил, за да я получи и
да удостовери този факт с подписа си.
По изложените съображения, решението в
частта за разноските се явява неправилно и следва да се отмени, а в останалата
част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора съдът възлага в
тежест на жалбоподателя разноските на ответника за тази инстанция. Своевременно
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възражение на ответника
по жалбата, което съдът намира за основателно и редуцира същото до размера на 200
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал.
1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 151 от 01.07.2019 г., постановено по гр. д. № 323/2019 г. по описа на Районен
съд -Бяла В ЧАСТТА, с която ППК „Старт-93“, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Караманово, обл. Русе, ул. „Асен И.“ № 46Б
е осъдена да заплати на А.И.И., ЕГН ********** ***
сумата 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151 от 01.07.2019
г., постановено по гр. д. № 323/2019 г. по описа на Районен съд Бяла в
останалата част, с която ППК „Старт-93“, ЕИК
*********
със седалище и адрес на управление с. Караманово, обл. Русе, ул. „Асен И.“ № 46Б е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И.,
ЕГН ********** *** сумата 608,91лв., представляваща
трудово възнаграждение за 21 работни дни за месец март 2018 г., сумата 328,42 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за
8 работни дни за месец април 2018 г. и сумата 1 073,80 лв., представляваща
обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното им изплащане., както и сумата 100 лева държавна
такса, по сметка на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА ППК „Старт-93“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Караманово, обл. Русе, ул. „Асен И.“ № 46 ДА
ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН ********** *** сумата 200 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: