№ 5840
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110163220 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на К. И. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им
срещу ненадлежен ответник е неоснователно, защото процесуалната легитимация на
ответника следва от изложените от ищеца твърдения, според които договорът, чиято пълна
или частична нищожност се иска да бъде установена от съда, е сключен именно с „Фератум
България“ ЕООД, а не с трето лице.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцовото искане с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно. С оглед
твърденията в исковата молба, че той е страна по договора за кредит, би следвало да
разполага с него, с погасителния план и със СЕФ, респ. би могъл да ги представи по делото,
а непредставянето им от него при наличие на такава възможност /не се излагат твърдения в
обратния смисъл/ не е основание за задължаване на насрещната страна да представя
доказателства за обстоятелства, намиращи се в доказателствена тежест на ищеца. Що се
отнася до искането му касателно договора за допълнителна услуга, следва да се посочи, че
не се твърди ответникът да е страна по него, поради което липсва основание за
задължаването му да представи този документ.
Искането на ищеца за снабдяване със съдебно удостоверение следва да бъде
отхвърлено, защото цели събиране на неотносими писмени доказателства. Освен това като
страна по съответните договори той би могъл да ги представи по делото, ако счита, че те
имат отношение към неговия предмет.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно,
защото част от задачите се отнасят за безспорни обстоятелства /каква е усвоената сума по
договора за кредит и какво е начисленото възнаграждение за обезпечение/, друга част касаят
1
неотносими обстоятелства /каква сума е платена от ищеца по договора/, трета част не
изискват специални знания /какъв е действителният размер на ГПР/, а четвърта част касаят
правен въпрос, който при това е неотносим /как следва да бъдат разпределени направените
плащания от страна на ищеца/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.03.2025 г. от 10:40 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от К. И. И. срещу „Фератум България“ ЕООД следните обективно
евентуално съединени искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 861996/26.02.2020 г.
поради противоречие на закона и поради наличие на неравноправни клаузи в него;
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на
чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 861996/26.02.2020 г., предвиждаща задължение
за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение в полза на ответника –
поръчителство от „Мултитюд Банк“. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит № 861996/26.02.2020 г., по силата на който му бил предоставен кредит
в размер на 3 000 лв. при посочен ГПР в размер на 49.66 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от
договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в
полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след
усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 1 500
лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за
поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен
подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на
целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона.
Счита, че той съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е
подведен относно спазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е
заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на
2
формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител
не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение
че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на
договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. При условията на евентуалност
моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като
противоречаща на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител
представлява разход по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл. 10а, ал. 4 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК /касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на
включване в ГПР и с отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и
като неравноправна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Сочи, че на ищеца са предоставени СЕФ и проекти на договора
за кредит и на договора за гаранция, като още на етап кандидатстване системата
автоматично е показала дължимите такси към „Мултитюд Банк“. Оспорва твърдението, че
предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ е било условие за сключване на
договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него
поръчител. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по
кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен
характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима
информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото
формиране. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договора за
кредит, а при евентуалност – на клаузата на чл. 5 от него, е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
861996/26.02.2020 г. и неговото съдържание; усвояване на заемната сума в размер на 3 000
лв. от ищеца; твърдяното противоречие със закона на договора за кредит и в частност – на
клаузата на чл. 5 от него; неравноправност на клаузите относно ГПР и на клаузата на чл. 5 от
договора за кредит.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР и
клаузата на чл. 5 от договора за кредит са индивидуално уговорени, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 861996/26.02.2020 г. за
сумата от 3 000 лв. при посочен ГПР в размер на 49.66 %, невключващ възнаграждението за
поръчител; усвояване на заемната сума от ищеца; сключване във връзка с договора за кредит
на Договор за гаранция с „Мултитюд Банк“, по който е уговорено задължение за ищеца за
заплащане на гаранта на възнаграждение в размер на 1 500 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
3
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4