№ 99
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502486 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. В. Г. чрез адвокат С.П. срещу
решение № 260463 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 14337 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, двадесети състав, с което е прието за установено по предявените от
ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. срещу Е. В. Г. кумулативно активно субективно съединени
отрицателни установителни искове, че ответникът не е собственик на реална част с площ от
675 кв.м от недвижим имот № *** по ПНИ на СО „Т.“, одобрен със заповед № РД-13-7706-
376 от 07.10.2013 г., целият имот с площ от 1 230 кв.м, находяща се в северната част на
имота, при граници на реалната част: от север: път - № ***, от юг - останалата част от имот
№ ***, от изток – имот № *** и от запад - № ***, която реална част е отразена защрихована
в зелен цвят и заключена между точка 1 до 15 от комбинирана скица № 4 от заключението
на вещото лице, находяща се на лист 161 от делото, представляваща неразделна част от
решението, на оС.ние член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъдена въззивницата да заплати
на ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. сумата от 1 703,50 лева, представляваща сторените по делото
разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е оС.на на оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Сочи
се, че иС.та молба е била нередовна на оС.ние член 127, алинея 1, точка 4 от ГПК, тъй като
съдържанието на иС.та молба изисква в нея да се изложат обстоятелствата, на които се оС.ва
искът, което не е сторено, като ищците считат и двете решения на ПК за титули за
собственост, позовавайки се на решението от 1996 г. и евентуално, ако съдът го обяви за
1
нищожно, - на решението от 1993 г., следователно не е налице правен интерес; и двете
решения на ПК - А., с което е възстановено на ищците правото на собственост на процесния
имот, са нищожни поради некомпетентност на комисията, неспазена форма и правила по
постановяване на решенията. Набляга се, че решението на първоинстанционния съд е
недопустимо, тъй като е недопустим предявения отрицателен установителен иск поради
недоказаност на правения интерес. Атакуваното решение е постановено при допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения – на разпоредбата на член
145, алинеи 1 и 2 от ГПК, на член 146, алинея 1, точки 1 и 5 и на член 146, алинея 2 от ГПК
/не са посочени конкретните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения; нарушен е принципът на служебното начало в процеса, заложен в член 7,
алинея 1 от ГПК; твърде общото указание, че ответникът следва да докаже наведените
правоизключващи възражения е равнозначно на липса на указания по отношение на
доказателствената тежест на ответника; разпределението на доказателствената тежест е
извършено в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение
№ 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК; в нарушение на разпоредбите на
член 148 от ГПК във връзка с член 159, алинея 1 от ГПК съдът не е събрал всички
доказателства, поискани от ответницата; първоинстанционният съд не е извършил
самостоятелна цялостна проверка на всички фактически твърдения на ответницата - в
отговора на иС.та молба, в писмените становища до съда, направените устно в открито
съдебно заседание и в писмените бележки по делото, като избирателно е обсъдил само тези,
послужили за обоС.ване отсъствието на активна легитимация на ищците по делото/. Излага
се, че решението страда и от материалноправна незаконосъобразност - неправилно е
приложен от съда материалния закон, процесуалните норми и не е съобразена
задължителната практиката на съдилищата; в противоречие с дадените задължителни
разяснения по тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС относно въпроса за
конститтутивното действие на решениато на ПК преди изменението на ЗСПЗЗ; постановено
в противоречие с материалноправните норми на ЗСППЗЗ, доколкото процесния имот е част
от застроително мероприятие в периода след внасянето му в ТКЗС, с което би била налице
пречка за възстановяване правото на собственост; не е възприето и въведеното възражение
за осъществен в полза на ответницата фактически състав на придобивна давност от
20.07.2006 г. Навеждат се и подробни доводи за необоС.ност на решението. Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на иска.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва
същата, като се счита, че същата е неоС.телна, а постановеното решение от
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, мотивирано, не са налице нарушения
на материалния закон, съобразено е със събраните по делото доказателства, както и с
практиката на ВКС. Доказателствата са обсъдени в цялост, поради което и изводите на съда
са правилни. По отношение наведеното твърдение във въззивната жалба за недопустимост
на иска спрямо Е.Г., тъй като ищците са се легитимирали като правоимащи по отношение на
един и същи имот с два различни документа, които съдът не е обсъдил и, което
обстоятелство според ответника е от съществено значение, тъй като то определя кой е
2
приложимия закон към момента на възстановяване на собствеността на ищците по
реституция - този към 05.02.1993 г. или към 26.06.1996 г. Сочи се, че доводите за нищожност
и за материална незаконосъобразност на двете решения са релевирани извън преклузивните
срокове. Оспорва се твърдението, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо,
тъй като е недопустим предявения отрицателен установитилен иск поради недоказан правен
интерес, както и твърдението на въззивника, че и двете решения на ПК - А. имат
конститутивно действие и с тях е завършен фактическият състав на възстановяването.
Възражението за неприемане на НА № 70/1966 г. е неоС.телно, тъй като е представен извън
преклузивните срокове по ГПК. Иска се потвърждаване на решението.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В иС.та молба ищците твърдят, че като наследници на С. А. К. с решение № 8121 от
26.06.1996 г. на Поземлена комисия /ПК/ – А. им е възстановено правото на собственост по
точка 5 от решението върху лозе в землището на град А. с площ от 2,5 дка в местността „М.“
/сега СО „Т.“/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като всеки от ищците притежава ½
идеална част от имота. По помощния план към плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на
наследниците на С. К. е отреден и записан стар имот 34. Твърди се, че този имот попада с
площта на реалната част от 675 кв.м в процесния имот. Сочи се, че имотът, посочен в
решението на ПК, не може да бъде възстановен на ищците, тъй като същият е записан на
ответницата, която с нотариален акт /НА/ № *** Е закупила от Т. И. Б. 1 000 кв.м идеални
части от имот № 130 по плана на град А., СО „Т.“, целият с площ от 1 330 кв.м, при граници:
път, ПИ №№ *** и поляна, ведно с изградената в имота вилна сграда със застроена площ от
35 кв.м, приращенията, подобренията и насажденията. По сделката продавачката Б. се
легитимирала като собственик чрез НА № 146, том III, рег.№ 3857, дело № 455/2006 г., по
силата на който същата била надарена от И. Х. С.ов и З. П. С. със следния имот: 1 000 кв.м
идеални части от ПИ, целият с площ от 1 330 кв.м, находящ се в землището на град А., ***,
включена в селищно образование „Т.“, съставляващ имот № 130 при граници: полски път,
ПИ №№ ***, ведно с изградената в имота вилна сграда със застроена площ от 35 кв.м,
подобренията и насажденията. Прехвърлителите по сделката се легитимирали като
собственици по силата на НА, вписан в Службата по вписванията - Варна под ***, с който
закупили имота от Д. И. С. и Л. К. С.а. Последните пък се легитимирали като собственици с
НА № 71, том XIV, дело № 5663/1969 г., по силата на който закупили лозе-овощна градина
с площ 1 000 кв.м, находящо се в местност „М.", землището на село А., при граници: В. С.,
И. Л., сухо дере и З. и С. Б.. Техният праводател К. Н. Ж. се легитимирал като собственик на
продавания имот с НА № 133 от 1966 г. и с НА № 53 от 1969 г., като бил придобил по
замяна с ТПС комисия четири имота, както следва: лозе от 2 дка, находящо се в землището
на село А., местност "М." при граници: И. Л., К. Я. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в
землището на село А., местност "М." при граници: П. Я., В. С. и гора; лозе от 1 дка,
находящо се в землището на село А., местност "К." при граници: И. Л., дере и празно място
3
и лозе от 1 дка в землището на село А., местност "М." при граници: Й. И., блок и път.
Ищците оспорват НА № ***, твърдейки, че продавачката по сделката не е била собственик
на продавания имот, нито нейните праводатели, тъй като също са придобили от
несобственици, като се оспорват и НА № 146, том III, рег.№ 3857, дело № 455/2006 г. и НА
вписан в СВ-Варна под *** Оспорва се правото на собственост и на Д. И. С. и Л. К. С.а по
НА № 71, том XIV, дело № 5663/1969 г. с твърдения, че описаният в него имот /лозе–овощна
градина с площ от 1 000 кв.м в местност „М.“ не е идентичен с нито един от имотите, които
праводателят им К. Ж. е получил по замяна с ТПС комисия през 1966 г. Поддържат, че
ответницата се е самонастанила в процесния имот без правно оС.ние. Твърдят, че с НА №
19, том XVIII, дело № 6090/1966 г. К. Ж. е дарил на съпругата си С. Ж.а единия от
заменените имоти – лозе от 1 дка в местност „М.“ при граници: П. Я., В. С. и гора, описан в
точка 2 на НА № 133, том I, дело № 326/1966 г. Съпругата му С. Ж.а също е дарила на
съпруга си К. Ж. този имот с НА № 53, том XIII, дело № 5276/1969 г. Ищците оспорват КНА
на праводателя на ответника № 133, том І, дело № 326/1966 г. по отношение на
констатациите на нотариуса, както и че е бил представен протокол на ТПС – комисия А. от
1958 г. Твърдят, че замяната не е била извършена, а ако е извършена, то не е по надлежния
ред и не е влязла в сила. Твърди се, че нито един от дадените в замяна имоти не е идентичен
на процесния имот, описан в НА на ответника и праводателите. Твърди се и че праводателят
на ответницата, респективно неговите наследници, са подали заявление в сроковете по
ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен: лозе с
площ от 5,5 дка в местност. „***“. Ищците поддържат, че за тях е налице правен интерес от
търсената защита, тъй като целият имот е записан на ответницата и това е пречка за
продължаване на процедурата по възстановяване. В първо съдебно заседание във връзка с
депозирания отговор на иС.та молба се релевира възражение за нищожност по отношение на
заповед № 207 от 15.10.2014 г. на кмета на Община А., като се сочи, че ответницата не е
била сред правоимащите лица по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, наред с което плащането не е
извършено в срока по § 4з, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответницата Е. В. Г. е депозирала писмен
отговор на иС.та молба, в която излага, че с НА № *** е придобила имот с площ 1 000 кв.м,
находящ се в землището на град А., местност ***, СО „Т.", представляващ имот с пл.№ 130,
ведно с изградената в имота вилна сграда със застроена площ 35 кв.м, приращенията,
подобренията и насаждения, който имот към настоящия момент представлява ПИ № *** по
ПНИ на СО „Т.“. Поддържа, че със заповед № 207 от 15.10.2014 г., издадена от кмета на
Община А. е придобила и 231 кв.м от имота с № *** по ПНИ на СО „Т.", като е внесла
определената със заповедта сума. Сочи, че ищецът Н.К. е обжалвал заповедта, но жалбата е
оставена без разглеждане по образуваното гр.д.№ 935/2015 г. на ВРС, потвърдено по адм.д.
№ 2344/2015 г. на АдмС - Варна. Сочи за ирелевантно обстоятелството дали процесната
реална част е възстановена на ищците, доколкото е придобила имота по силата на валидна
сделка. Поддържа, че с решение по гр.д.№ 16602/2013 г. на ВРС, потвърдено с решение по
адм.д.№ 1777/2014 г. на АдмС - Варна е отхвърлена жалбата на ищците срещу заповедта, с
която е одобрен ПНИ за СО „Т.“. Сочи, че нотариалните актове оспорени от ответницата,
4
представляват официални документи, притежаващи материална доказателствена сила. В
условията на евентуалност обоС.ва правото си на собственост върху имота по силата на
изтекла придобивна давност в периода от 20.07.2006 г. до настоящия момент, в който
ответницата е владяла процесния имот лично или чрез свои представители.
Няма спор между страните по следните обстоятелства:
1/ Че наследници на С. А. К., починал през 1977 г., са съпругата му Т. Н.а К.а,
починала през 1982 г., и двете им деца Н. СТ. К. и ЯНК. СТ. Г.;
2/ Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответната страна
осъществява фактическа власт върху имота, считано от 2006 г. до настоящия момент.
С решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А. е възстановено правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на С. А. К., върху
лозе от 2,5 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на село А. в местността „М.“,
при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. /точка 3/.
С решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А. е възстановено правото на собственост в
съществуващи/възстановими стари реални граници на наследниците на С. А. К. върху лозе
от 2,5 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на село А. в местност „М.“, при
граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. /точка 5/.
От приложените по делото решение № 1745 от 01.04.2014 г., постановено по гр.д. №
16602/2013 г. по описа на Районен съд – Варна и решение № 1884 от 24.07.2014 г.,
постановено по КАХД № 1777/2014 г. на Административен съд – Варна, се установява, че е
отхвърлена жалбата на ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. /ищци в настоящото производство/ срещу
заповед № РД-13-7706-376 от 07.10.2013 г. на Областения управител – Варна за одобряване
ПНИ на местност „Т.“ в частта относно ПИ 128,129 и 130.
С НА № 133 от 05.02.1966 г. е признато правото на собственост на К. Н. Ж., придобито
по замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, върху следните имоти: лозе от 2 дка,
находящо се в землището на село А., местност „М.“, при граници: И. Л., К. Я. и гора; лозе от
1 дка, находящо се в същото землище и местност при граници: П. Я., В. С. и гора; лозе от 1
дка, находящо се в землището на същото село в местност „К.“, при граници: И. Л., дере и
празно място; лозе от 1 дка, находящо се в същото землище в местност „М.“, при граници:
Й. И., блок и път. В НА е описано, че имотите са му дадени в замяна от ТПС комисия срещу
включеното му в блока на ТКЗС - А. лозе в местност „***“ от 5,5 дка. Посочено е, че за
съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокол на ТПС комисия - село А. от
28.03.1958 г. По направено оспорване от ищците е открито производство по реда на член
193 от ГПК по оспорване истинността на описания НА в частта, в която е отразено, че е
представен пред нотариуса протокол на ТПС комисия.
С НА №19 от 27.12.1966г. К. Н. Ж. дарява на съпругата си С. Д. С. лозе от 1 дка,
находящо се в землището на село А., местност„М.“, при граници: П. Я., В. С. и гора.
С НА №53 от 13.12.1969г. С. Д. Ж.а дарява на съпруга си К. Н. Ж. лозе–праС. градина с
пространство от 1000 кв.м, находящо се в землището на село А., местност М., при граници:
П. Я., В. С., К. Н. и гора.
С НА № 71 от 26.12.1969 г. К. Н. Ж. продава на И. Д.ов С. и Д. И. С. лозе–овощна
5
градина с пространство от 1 000 кв.м, находящо се в местност „М.“ на село А., при граници:
В. С., И. Л., сухо дере, З. и С. Б..
С НА № 115 от 13.09.2005 г. Д. И. С. и Л. К. С. са продали на И. Х. С.ов 1 000 кв.м
идеални части от имот, целият с площ 1 330 кв.м, представляващ пл.№ 130 по плана на град
А., СО „Т.“ при граници: път, ПИ с пл.№№ 133, 134, 138, 140, поляна и ПИ с пл.№ 129,
ведно с изградената в него вилна сграда със застроена площ от 35 кв.м.
С НА № 146 от 05.07.2006 г. И. Х. С.ов и съпругата му З. П. С. са дарили на Т. И. Б.
1 000 кв.м идеални части от имот, целият с площ 1 330 кв.м, представляващ пл.№ 130 по
плана на град А., СО „Т.“ при граници: път, ПИ с пл.№№ *** и поляна, ведно с изградената
в него вилна сграда със застроена площ от 35 кв.м.
С НА № 189 от 20.07.2006 г. Т. И. Б. продала на Е. В. Г. 1 000 кв.м идеални части от
имот, целият с площ 1 330 кв.м, представляващ пл.№ 130 по плана на град А., СО „Т.“ при
граници: път, ПИ с пл.№ № *** и поляна, ведно с изградената в него вилна сграда със
застроена площ от 35 кв.м.
Със заповед № 207 от 15.10.2014 г. на кмета на Община А. е признато на оС.ние § 4к,
алинея 7, § 4л във връзка с § 4з, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ответницата Г. да
придобие собствеността върху земя с площ от 231 кв.м, представляваща придаваема площ
към новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „Т.“, като е одобрена и оценка на земята,
която за площта от 126,66 кв.м, придаваема от стар имот № 34, възлиза на 4 518,28 лева. От
удостоверение № 4348 от 05.05.2016 г., издадено от Община А., се установява, че
ответницата е заплатила определената със заповедта сума от общо 8 240 лева.
С определение № 7064 от 09.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 935/2015 г. по описа на
ВРС, потвърдено с определение от 27.07.2015 г., постановено по адм.д.№ 2344/2015 г. по
описа на Административен съд – Варна, е прекратено като недопустимо производството по
жалба на ищеца Н. СТ. К. срещу заповед № 207 от 15.10.2014 г. на кмета на Община А., с
която е признато на ответницата правото да придобие собствеността върху земя с площ от
231 кв.м, представляваща придаваема площ към новообразуван имот № *** по ПНИ на част
от СО „Т.“.
От събраните писмени доказателства /удостоверение № 95 от 19.06.2020 г., издадено от
Община А., и писмо от ОД „Земеделие“ – Варна/ се установява, че няма данни за наличие на
план на земеделските земи на старите собственици към момента на кооперирането им в
ТКЗС /1956 г.-1958 г./ за местността „М.“ в землището на А.; първият и единствен план на
имотите на старите собственици за посочената местност е изработен през 2010 г. и е
послужил за изработване на ПНИ на част от СО „Т.“, като индивидуализирането на имотите
е извършено чрез провеждането на анкета по реда на член 23б от ППЗСПЗЗ.
От удостоверение № 94 от 19.06.2020 г., издадено от Община А., се установява, че в
архива на общината не се съхраняват протоколи на ТПС комисия.
Видно от писмо № С-16 от 03.07.2020 г. на Дирекция „Регионален държавен архив“ –
Варна не се установява заявление за членство или опис – декларация за влизане в ТКЗС
„Г.П.“ – А. на лицето К. Н. Ж., както и протокол на ТПС комисия за извършена замяна с
негови имоти.
6
Съгласно писмо изх.№ ПО-24-154-1 от 05.06.2020 г. на ОСЗ - А. К. Н. Ж. или негови
наследници не са заявявали за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ лозе от 5,5 дка в
местност „***“ – А..
От удостоверение за наследници на Л. Г. Т. се установява, че същия не е бил в
родствени връзки с лицето И. Л..
От удостоверение № 229 от 24.08.2020 г. издадено от Община А., се установява, че в
разписния лист към КП за местност „Т.“ изработен през 1990 г., отразяващ имотите,
предоставени за ползване, като съседи на процесния ПИ № 130 са записани: за ПИ 133 - Р.
П. М., за ПИ № 134 - наследниците на Н. М. С. и наследниците на В. К. С.а, за ПИ № 138 -
И. Л., за ПИ № 140 - Г. И.ов Х. и А. Н. Х.а, за ПИ № 129 - С. З.в Б..
По делото е приложено цветно копие на разписен лист към КП, изработен през 1990 г.,
от който е видно, че в същия за собственик на ПИ № 138 е отразено с молив „И. Л.“.
Представени са приходни квитанции за платени от ответницата данъци и такса битови
отпадъци за имота, както и за водоснабдяването му.
Съобразно заключението на вещото лице по приетото от първоинстанционния съд
заключение по съдебно-техническата експертиза е, че процесният новообразуван имот №
130 по ПНИ и с площ от 1 231 кв.м и попада върху части от четири стари имота по плана за
старите имотни граници /2010 г./, а именно: върху част от 675 кв.м от ПИ 34 /стар/, целият с
площ от 2 542 кв.м; върху част от 553 кв.м от ПИ 35 /стар/, целият с площ от 2 030 кв.м;
върху част от 1 кв.м от ПИ 201 /стар/, целият с площ от 2 834 кв.м и върху част от 2 кв.м от
ПИ 33 /стар/, целият с площ от 4 069 кв.м; стар имот 34 е записан в регистъра към ПСИГ на
С. А. К. на оС.ние решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК – А.; за територията на местност
„Т.“ отпреди одобряването на ПНИ през 2013 г. е бил изработен и ползван от
администрацията един единствен план – КП от 1990 г., който е най-старият план за тази
територия; по КП от 1990 г. имотите, описани в НА № 133/1966 г., не се идентифицират в
обследваната зона, тъй като лицата И. Л., К. Я., П. Я. и В. С. не се срещат като собственици
на имоти в обследваната зона; между имотите, описани в НА № 133/1966 г. и имота по НА
№ 71/1969 г. не се установява идентичност, поради липса на три съвпадащи граници/съседи;
между имотите, описани в НА № 133/1966 г. и ПИ 130 по ПНИ също не се установява
идентичност поради липса на три съвпадащи граници.
По делото е изслушано и заключение по допълнителната СТЕ, което сочи, че между
имотите, описани в НА № 133/1966 г. и НА № 71/1969 г. и имот № 130 по КП от 1990 г. и
НИ № 130 по ПНИ от 2013 г., вписан на името на ответницата, се установява идентичност
по землище и местност, но не и по площ и повече от две граници; между имота по точка 3
от решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А. и имота по точка 5 от решение № 8121 от
26.06.1996 г. на ПК - А. е налице пълна идентичност поради съвпадение на
местонахождение /землище, местност/, площ, три граници и пореден номер от заявлението.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно оС.ние член 124, алинея 1 от
ГПК.
Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на
7
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника
- тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 8/2012 г. на
ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищците в конкретния случай се обуславя от
наведеното в иС.та молба твърдение, че в тяхна полза е постановено решение № 8121 от
26.06.1996 г. на ПК - А., с което като наследници на С. А. К. им се възстановява в стари
реални граници собствеността върху лозе от 2,5 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на А. в местността „М.“ при граници /съседи/: Ив. К., Д. П., Ив.К. /точка 5 от
решението/, както и решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А., с което на наследниците на
С. А. К. е възстановено правото на собственост върху лозе в землището на град А. с площ от
2,5 дка, местност „М." /сега СО „Т."/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /точка 3 от
решението/. Същевременно ответницата Г. също заявява свои права на собственост върху
процесния имот, придобити чрез договор за покупко-продажба и евентуално осъществявано
давностно владение.
На първо място следва да бъде разгледано оглед направеното от ответниците
възражение за материална незаконосъобразност на реституционното решение. Правното
действие на решенията на ПК за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на
постановяването им редакция на закона. До изменението на член 14, алинея 1 от ЗСПЗЗ
/“Държавен вестник“ брой 45 от 1995 г./ наличието на скица към решението на ПК не е
елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/
реални граници. Но и след въвеждането на това изискване липсата на скица не сочи на
незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/
реални граници, ако в текС.та част на решението на органа по поземлена собственост
възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по
стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението
подробен устройствен план. При наличие на възражение за нищожност или за материална
незаконосъобразност на реституционно решение съдът е длъжен да упражни косвен съдебен
контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на
спорното право. Ответниците са лица, неучаствали в административното производство по
реституция и следователно не са обвързани от постановения административен акт, тоест
разполагат с възражения за материалната незаконосъобразност на акта за възстановяване.
Органиченията за това, изведени с тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на
ВКС, са неприложими за тях, защото ответниците не противопоставят права по § 4а или § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая са налице две решения за възстановяване в съществуващи
реални граници на един и същи имот, като ищците се позовават и на двете. По-късно
постановеното решение № 8121 от 26.06.1996 г. в частта му по точка 5 касае същия имот по
площ, местност, граници, което води до извод за нищожност на решението в тази му част,
като постановено при липса на правомощие. С второто решение не са отстранени допуснати
8
непълноти или явна фактическа грешка, каквато възможност разпоредбите на отменения, но
действащ към момента на постановяването му Закон за административното
производство предвиждаха. От първото решение са били придобити права, поради което
авторът му не е бил компетентен да го оттегли.
Ответницата Е.Г. е придобила процесния имот чрез договор за покупко-продажба /НА
№ 189 от 20.06.2006 г./, с който Т. И. Б. й е прехвърлила правото на собственост върху 1 000
кв.м идеални части от ПИ № 130, целият с площ от 1 330 кв.м, както и правото на
собственост върху построената в имота вилна сграда с площ от 35 кв.м.
Праводателката Т. И. Б. е притежавала имота по договор за дарение, сключен с НА №
146 от 05.07.2006 г. с И. и З. С.ови.
Последните от своя страна са станали собственици по силата на договор за покупко-
продажба с Д. и Л. С., обективирана в НА № 115 от 13.09.2005 г.
С НА № 71 от 26.12.1969 г. Д. И. С. и баща му И. Д.ов С. са закупили от К. Н. Ж. лозе-
овощна градина с площ от 1 000 кв.м, находящо се в местността „М.“.
От своя страна продавачът по този договор К. Ж. е притежавал имота по силата на
извършена замяна по реда на ЗТПС – КНА № 133 от 05.02.1966 г.
Ищците са оспорили замяната, извършена по реда на ТПС комисия, включително и
КНА № 133 от 1966 г. Нотариалните актове представляват официални удостоверителни
документи и до провеждането на успешното им оспорване обвързват съда да възприеме
удостовереното в тях. При предприетото оспорване от страна на ищците в тяхна тежест е да
установят, че представените пред нотариуса документи не са съществували или не са
удостоверявали права, каквито нотариуса е признал с НА. Удостовереният в НА факт
относно наличието на влязъл в сила протокол на ТПС комисия от 28.03.1958 г. не се
опровергава с представените по делото писма от Община А. и ОД „Земедели“ - Варна,
защото липсата на съхранен към настоящия момент документ не отрича факта на неговото
съществуване към датата на съставянето на НА. Въз оС. на това съдът приема, че ищците не
са опровергали официалното удостоверително изявление на нотариуса, издал НА № 133 от
1966 г., че при неговото съставяне е бил представен протокола на ТПС комисия от
28.03.1958 г. Поради това следва да се приеме, че е налице валидно извършена замяна на
недвижим имот по Закона за трудовата поземлена собственост /отменен/, респективно
следващите го разпоредителни сделки с предмет имота по замяната. Съгласно разпоредбата
на член 18з, алинея 3 от ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС
/отменен/, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната.
При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при
замяната, замяната остава в сила. По делото от приложените към заключението на вещото
лице скици се установява, че към 1990 г. в имота е съществувало отразеното в КП от 1990 г.
масивно жилище. Изводът, който се налага в случая е, че са налице едновременно и двете
условия: К. Ж. се е разпоредил с получения по замяната имот с договора за продажба,
сключен с НА № 71 от 26.12.1969 г., а имотът е застроен към 1990 г.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори горесопоченото да не бъде
прието, то евентуалното твърдение за придобИ.е на собствеността върху процесния имот по
9
давност се явява оС.телно. Давност може да тече от момента на възстановяване правото на
собственост, тоест от настъпване на конститутивния ефект на решението на ПК, а този
ефект настъпва с индивидуализиране на имота - предмет на реституция. Правилото е, че
давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване
на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се
прекъсне течението на давността. С решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК – А. правото на
собственост върху нивата е било възстановено в стари реални граници. Имайки предвид
действащата към момента на постановяване на решението на ПК редакция на член 14,
алинея 1 от ЗСПЗЗ /„Държавен вестник“ брой 28 от 1992 г./, съдът намира, че същото има
легитимиращ относно правото на собственост на наследниците на С. А. К. ефект относно
земеделската земя, което независимо от липсата на влязъл в сила към него момент ПНИ /в
сила от 2013 г./ и скица към решението, завършва реституционната процедура. От събраните
доказателства се установява, че Е.Г. е получила владението върху ПИ *** с площ от 1 330
кв.м и върху построената в него сграда на оС.ние договора за покупко-продажба от
20.07.2006 г. и оттогава владее имота непрекъснато /няма наведени нито твърдения, нито
доказателства за прекъсване на владението/ и добросъвестно, доколкото липсват данни,
опровергаващи презумпцията по член 70, алинея 2 от ЗС. Изложеното води до извод, че
ответницата Г. е придобила имота по давност на оС.ние член 79, алинея 2 от ЗС чрез
добросъвестно владение в продължение на повече от десет години до предявяването на иска
на 25.09.2018 г.
Както бе отбелязано по-горе при иск с правно оС.ние член 124, алинея 1 от ГПК, който
е насочен към установяване, че ответникът не притежава спорното право, ищецът следва да
обоснове правния си интерес от търсената защита като процесуална предпоставка за
допустимостта на производството. Съгласно задължителните разяснения в тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК, които
бяха обсъдени по-горе, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото
му, тоест при липса на правен интерес производството се прекратява. Тази постановка е в
сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът
поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес той е в съС.ие сам да определи обема и интензивността на търсената
защита, включително като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото
на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е
въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. В този смисъл въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху
същия имот. Следователно, когато правният интерес от предявяването на отрицателен
10
установителен иск е обоС.н от твърдение за наличие на самостоятелно право на собственост
/изключващо претендираното от ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на
практика установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на съответните
юридически факти, от които ищецът черпи правото си на собственост по смисъла на
цитираното вече тълкувателно решение. В същото време, наличието на самостоятелни права
на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от
значение за оС.телността на иска. Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост
ищецът се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника
юридически факт. Предвид изложеното следва да се приеме, че отрицателен установителен
иск за собственост е допустим, но неоС.телен, когато ищците обоС.ват правния си интерес с
твърдение, че притежават самото спорно право, но не са го доказали успешно в
производството.
Основният спор между страните пред първоинстанционния съд се е концентрирал
върху това дали възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот в полза на ищците, описан в
решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК – А. като лозе от 2,5 дка в землището на А.,
представлява част от ПИ № *** по ПНИ на СО „Т.“, който ответницата твърди, че владее в
качеството на собственик на оС.ние покупко-продажба, както и по давност. В тази връзка
пред първата инстанция по делото са изслушани заключения по СТЕ и допълнителна такава,
в които вещото лице заключава, че не може да направи извод за идентичност на
възстановения в полза на ищците имот с процесният, още повече че към 1966 г. /годината на
съставяне на КНА на К. Ж./ не е имало никакъв план за местност "М.", в която се намира
процесния имот. До създаването на първия КП през 1990 г. е изтекъл дълъг период от време,
а и ПСИГ през 2010 г. е създаден по анкета по реда на член 23б от ППЗСПЗЗ. За да разреши
спора за собственост, съдът трябва на първо място да установи дали правата, които
предявяват страните, се отнасят за един и същ обект. Идентичността следва да бъде
установена с категоричност и не може да почива на предположения. След като не е доказана
по безспорен начин идентичността между реституирания в полза на ищците имот и
процесния имот, то претендираните от ищците права на това оС.ние няма как да бъдат
противопоставени на ответницата.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на оС.ние член 78, алинея 3 от ГПК на въззивницата
следва да бъдат присъдени сторените от нея пред двете инстанции разноски, които съгласно
представените списъци по член 80 от ГПК са в размер на 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и държавни такси за удостоверения пред
първата инстанция и в размер на 1 693,40 лева пред въззивната инстанция /за адвокатско
възнаграждение, държавни такси, куриерски услуги и разходи за път на адвоката на
въззивницата/.
11
Съдът, обсъждайки направеното от въззивамите пред настоящата инстанция
възражение, оС.но на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за оС.телно –
заплатеният от въззивницата адвокатски хонорар от 1 500 лева е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно нормата на член 7,
алинея 2, точка 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е 582,51 лева. При това
положение съдът намира, че с оглед извършените от процесуалния представител на
въззивницата действия пред настоящата инстанция сумата от 1 000 лева съответства на
фактическата и правна сложност на делото, така и на нормативната уредба.
Поради изложеното въззиваемите следва да заплатят на въззивницата сумата от
2 193,40 лева.
По изложените съображения и на оС.ние член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260463 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 14337 по описа
за 2018 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЯНК. СТ. Г. ЕГН ********** и Н. СТ. К. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес в ***, предявени срещу Е. В. Г. ЕГН ********* с адрес в град К. -
ул. „***“ № 7, за приемане за установено, че ответницата не е собственик на реална част с
площ от 675 кв.м от поземлен имот № *** по ПНИ на СО „Т.“, одобрен със заповед № РД-
13-7706-376 от 07.10.2013 г., целият с площ от 1 330 кв.м, находяща се в северната част на
имота, при граници на реалната част: от север - път № ***, от юг - останалата част от имот
№ ***, от изток – имот № *** и от запад – ПИ № ***, която реална част е отразена
защрихована в зелен цвят и заключена между точки 1 и 15 от комбинирана скица № 4 от
заключението на вещото лице, находяща се на лист 161 от първоинстанционното дело, която
приподписана от съда съставлява неразделна част от решението, на оС.ние член 124, алинея
1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЯНК. СТ. Г. ЕГН ********** и Н. СТ. К. ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес в ***, да заплатят на Е. В. Г. ЕГН ********* с адрес в град К. - ул. „***“ № 7
сумата от 2 193,40 /две хиляди сто деветдесет и три 0,40/ лева, представляваща сторени
разноски в производството пред двете инстанции, на оС.ние член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13