Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2502      Година  2019, 03.12.,     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 20.11.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛО­ЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2987 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Н.К. *** срещу Решение №150/02.09.2019г. по НАХД №477/2019г. по описа на Райо­нен съд – Карлово, ІІ н. с., с което е пот­върдено наказателно поста­нов­ление/НП/ №18-0281-001041 от 15.10.2018г. на На­чал­ник на РУ-Карло­во към ОД на МВР – Пловдив, с което на К. на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за наруше­ние на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки за нарушението.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се нас­тоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР Карлово при ОД на МВР – Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по основател­ност­­та на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №18-0281-001041 от 15.10.2018г. на На­чал­ник на РУ-Карлово към ОД на МВР Пловдив, на К. на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е наложено административно наказа­ние – „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки за нарушението, за това, че на 17.09.2018г. около 03,45 часа в с. Анево на ул***с посока на движение от изток на запад, като водач на лек автомобил БМВ Х5 с рег.№***, с номер на рама ***, държава Великобри­тания, по данни на водача – негова собственост, го управлява, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с №ARBA – 0091 за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпъл­нява предписанието за медицинско изследване и взимане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден талон за изследване №0034510/17.09.2018г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на К. на вме­неното му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от адми­нист­­­ра­­тив­нонаказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил пра­вилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно зако­носъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, как­то на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е даде­на възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съг­лас­но чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното нака­зателно постановление против К., което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Изложените в касационната жалба възражения, че препис от АУАН не е бил предявен на наказаното лице, съдът намира за неоснователни. Това е та­ка, защото, видно от отразяванията в АУАН, същият е връчен при отказ, което е надлежно удостоверено с подписа на един свидетел. С подписа на този свиде­тел е удостоверен също така и отказът на нарушителя да подпише разписката, с която се удостоверява, че е получил препис от акта и е уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения, в т.ч. и че се задължава при промяна на адреса да посочи новия. Все в тази насока следва да се посочи, че е изрично заложено в законоворегламентираната бланка на АУАН като забележка, че: „Отказът на нарушителя на подпише акта и/или разписката се удостоверява с подпис на един свидетел…“, с други думи казано, доколкото с разписката се удостоверява получаване препис от акта, то отказът да я получи, удостоверява и отказът да получи предявения му АУАН. Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по без­спорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за основателно възражението на касатора, по същество той не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от Районния съд възможност за това.

Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са представени доказателства, а и не се твърди К. да не е отказал да му бъде извършена проверка с тех­ническо средство Дрегер Алкотест 7510 с №ARBA – 0091 за установяване употребата на алкохол в кръвта, съответно да е изпълнил предписанието за медицинско изследване и взимане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид това, пра­вилно РС е приел, че лицето безспорно е осъществи­ло състава на вмененото с НП нарушение. В случая не са ангажирани дока­зателства, които да оборят факти­ческите констатации относно вмененото на каса­ционния жалбоподател административно нарушение, поради което правил­но и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отго­вор­ност.

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №150/02.09.2019г. по НАХД № 477/2019г. по описа на Райо­нен съд – Карлово, ІІ н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                        2.