№ 655
гр. Благоевград, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221200500964 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от длъжника Д. С. К. чрез адв. Г. Ю.
срещу Разпореждане от 28.07.2021 г., постановено по изп. дело № 1355/2018 г. по
описа на ЧСИ Ш. Д., с което е отказал да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 1355/2018 г. по
описа на ЧСИ Ш. Д..
Жалбоподателят се позовава на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и сочи, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на молба вх. № 39434/14.12.2018 г.
от взискателя Т. А. чрез пълномощник М. А. по изпълнителен лист, издаден на
28.05.2014 г. по гр.д. № 1016/2010 г. за сумата от 1274,00 лв. Твърди, че
последното поискано изпълнително действие по делото е направено с молба от
08.02.2019 г. и друго такова до 08.02.2021 г. не е правено, поради което са налице
процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и необосновано,
както и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи се, че
1
прекратяването на изпълнителното производство при т.нар. „перемпция“ настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се
квалифицирал като процесуален, преклузивен, а не давностен и съответно не се
отразявал върху съществуването на самото материално право на вземане, а само
на упражненото по съответното изпълнително дело сезиране от страна на
взискателя да иска извършване на изпълнителни действия. Твърди се, че по
изпълнителното дело е изтекъл период по-дълъг от две години от последното
извършено действие по изпълнението – 08.02.2019 г., през който взискателят или
който и да било друг взискател, надлежно конституиран по делото, не е поискал
извършване на изпълнителни действия и съдебният изпълнител е следвало да
констатира настъпилото ex lege прекратяване на производството и да прекрати
изпълнителното производство с последиците на ал. 2 и ал. 3 на чл. 433 ГПК.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
разпореждане от 28.07.2021 г., постановено по изп. дело № 1355/2018 г. по описа
на ЧСИ Ш. Д. и бъде прогласено/ обявено прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Взискателят Т. А., чрез пълномощника М. А. оспорва искането на длъжника
за прекратяване на изпълнителното производство.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че делото не
е перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като няма изтекъл период
от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Благоевградски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните
доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства,
намира следното:
На 14.12.2018 г. по молба на Т. С. А. и въз основа на изпълнителен лист от
28.05.2014 г., издаден по гр.д. № 1016/2010 г. по описа на РС- Сандански срещу
длъжника Д. С. К. е образувано изпълнително дело № 20187960401355 по описа
на ЧСИ Ш. Д., с рег. № 796 от РКЧСИ, за събиране на сумата от 1274,04 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 1016/2010 г. по описа на РС - Сандански. С
молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
включително определяне начина на изпълнение.
По изпълнителното дело са извършени справки НБД „Население“, в
2
Агенция по вписванията, изискани са справки от НАП, БНБ.
На длъжника е изпратено уведомление за образувано изпълнително дело,
което е връчено на 27.12.2018 г. с лицензиран пощенски оператор.
На 21.12.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника. От ТП
на НОИ е изпратено писмо до ЧСИ, че длъжникът получава пенсия под размера
на МРЗ за страната съгласно чл. 446 ГПК, поради което запорното съобщение не
може да бъде изпълнено. Посочено е, че при промяна на обстоятелствата, ще се
пристъпи към изпълнение на запора.
С молба от 18.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника в Общинска банка и ЦКБ АД.
На 28.01.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ЦКБ
АД, на 25.01.2019 г. – в Общинска банка АД. От Общинска банка е постъпило
писмо, с което уведомяват ЧСИ, че по сметките на длъжника няма средства за
изпълнение на запора и няма наложени предходни запори. От ЦКБ АД е
постъпило писмо вх. № 03091/04.02.2019 г., че сметките на длъжника са
блокирани до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното
съобщение, а именно- 1564,35 лв. и че върху вземането няма наложени предходни
запори.
С молба вх. № 03772/08.02.2019 г. взискателят по изпълнителното дело е
поискал да бъде наложен запор върху вземане на длъжника в размер на 1000,00
лв., внесена гаранция по сметка на РС- Сандански. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до РС- Сандански, съответно от РС- Сандански е постъпило писмо, с
което уведомяват ЧСИ, че съдът не представлява трето задължено лице по
смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция
по сметка на съда. Със запорно съобщение от 01.03.2019 г. ЧСИ е вдигнал
наложения запор.
На 05.07.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело чрез пълномощник адв.
Ю. е поискал да бъде вдигнат наложения запор върху банкова сметка, разкрита в
Общинска банка, по която сметка се получават плащания от ДФЗ.
С уточнително запорно съобщение от 18.07.2019 г. във връзка със запорно
съобщение от 22.01.2019 г. до Общинска банка, ЧСИ е уведомил банката, че
сумите, постъпващи от ДФЗ представляват несеквестируеми вземания и следва да
се считат за необхванати от наложения запор.
На 21.01.2021 г. от взискателя е депозирана молба, с която е поискано
извършването на справка от регистъра на БНБ за банкови сметки и да бъде
наложен запор. На 28.04.2021 г. ЧСИ е изискал справка за банкови сметки на
3
длъжника.
На 12.05.2021 г. взискателят е поискал ЧСИ да изиска копие от решение на
ОСЗ Сандански за възстановяване правото на собственост на недвижими имоти на
Л. К.- наследодател на длъжника по изпълнителното дело. ЧСИ е изискал копие от
решение на ОЗС – Сандански, от Община Сандански- удостоверение за
наследници на Л. К.. На 11.11.2021 г. е вписана възбрана върху идеална част от
недвижими имоти, собственост на длъжника Д. С. К. в землището на с. П.. С
писмо от 11.02.2022 г. длъжникът е уведомен за наложената възбрана.
С молба от 08.03.2022 г. взискателят е поискал извършването на опис на
възбранените недвижими имоти, собственост на длъжника, като ЧСИ е насрочил
опис на 12.04.2022 г. от 14:00 ч.
На 14.07.2022 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал
извършването на опис, оценка и публична продан на възбранените имоти на
длъжника.
Междувременно, на 27.07.2021 г. е депозирана молба вх. №
15325/27.07.2021 г. от адв. Ю. – пълномощник на длъжника Д. К., с която е
направено искане изпълнителното производство да бъде прекратено, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 28.07.2021 г.,
ЧСИ Ш. Д., е приел, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е
оставил без уважение молбата на длъжника за прекратяване на принудителното
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до
окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършването
на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако и е била
призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението – чл. 436, ал. 1 ГПК.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок (съобщението за
разпореждането е връчено на пълномощника на длъжника на 06.10.2022 г.,
жалбата е депозирана на 20.10.2022 г.), от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, поради
което е допустима.
4
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Следователно, за да е
налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят по изпълнителното дело следва да не е поискал
извършване на изпълнителни действия за период от 2 години.
В настоящия казус, изпълнителното дело е образувано на 14.12.2018 г., от
когато е започнал да тече и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал налагането на
обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, запор на трудово
възнаграждение, възбрана на откритите недвижими имоти и извършването на
опис и продажба на имуществото на длъжника, както и е възложил правомощия
по чл. 18 ЗЧСИ, включително и начина на изпълнение.
С молба от 18.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови
сметки на длъжника. От ЧСИ са наложени запори на пенсията на длъжника и
банкови сметки. На 08.02.2019 г. взискателят отново е поискал извършването на
изпълнителни действия, с което двугодишният срок е бил прекъснат, а след това
последователно е прекъсван с молбите на взискателя от 21.01.2021 г., от
12.05.2021 г. и от 08.03.2022 г. С оглед така описаните молби за извършване на
изпълнителни действия, депозирани от взискателя, по делото не се установява
период на 2-годишно бездействие на взискателя, поради което не е налице
основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
Неоснователни са доводите в жалбата, че последното поискано
изпълнително действие е направено с молба от 08.02.2019 г. и до 08.02.2021 г.
5
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. От
приложеното изпълнително дело № 20187960401355 по описа на ЧСИ Ш. Д. се
установи, че взискателят е депозирал молба на 21.01.2021 г., с която е поискано
извършването на справка от регистъра на БНБ за банкови сметки и налагането на
запор, а следващата молба е депозирана на 12.05.2021 г.
За пълнота следва да се посочи, че с приемането на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в чл. 3,
т. 1 се предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и
делата съгласно приложението (сред които не е процесното), поради което
двугодишният срок, започнал да тече на 08.02.2019 г. не изтича на 08.02.2021 г.,
тъй като по време на извънредното положение, не е текъл.
Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20326/20.10.2022 г. от Д. С. К.,
чрез адв. Г. Ю. – длъжник по изпълнително дело № 20187960401355 по описа на
ЧСИ Ш. Д., рег. № 796 на КЧСИ срещу разпореждане от 28.07.2021 г., с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6