Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр.
дело № 10193
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 72893 от 15.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 21615/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 64
състав, е отхвърлен иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ, предявен от В.А.Д. срещу „А.Б.“
ЕООД – за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка и в заповедта
за прекратяване на трудовия договор № 00000020/13.02.2019 г., като се посочи
основание за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.10 КТ вместо
основание по чл.326, ал.1 КТ. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв. – разноски.
С определение № 157114 от 21.07.2020 г., постановено
по горепосоченото дело, е отхвърлено искането на ищеца, направено по реда на
чл.248 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца В.А. И., с която
го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Неправилно решаващият съд е приел, че в случая не намира приложение чл.327,
ал.1, т.10 КТ. При прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл.326,
ал.1 КТ е необходимо кумулативно едностранно волеизявление на работника за
прекратяване на договора и изтичане на
посочения срок, който е определен в закона – минимум 30 дни. Срокът тече от
деня, следващ волеизявлението. Работникът има самостоятелно право да оттегли
предизвестието си за прекратяване на договора, както е разглеждания случай и да
го прекрати на друго основание, без предизвестие. Ако работодателят счита, че е
следвало да се отправи предизвестие, е могъл да претендира обезщетение за това,
но не и да промени правната квалификация за прекратяване на трудовия договор.
Счита, че по делото е доказано преустановяването на дейността на работодателя,
тъй като не е осъществявал полети в продължение на месеци. Това съставлява
основание по чл.327, ал.1, т.10 КТ за прекратяване на трудовия му договор.
Оттеглянето на предизвестието не е формален акт и не е необходимо съгласие от
страна на работодателя, както неправилно е приел решаващия съд. Ефектът на
чл.327, ал.1 КТ настъпва от момента на получаване на заявлението на
работодателя, по аргумент от чл.335, ал.2, т.3 КТ. Съдът не е съобразил, че
неправилно е посочен моментът на прекратяване на трудовия договор – вместо
08.02.2020 г. в заповедта е посочено 13.02.2020 г. моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника „А.Б.“ ЕООД.
Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определението
от 21.07.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че
обжалваното определение неправилно, постановено в нарушение на процесуалния
закон. Съдът не е изложил съображения относно фактическата и правна сложност на
делото. Няма ангажирани доказателства за положени усилия за защита от
насрещната страна. Поддържа, че по делото е налице пълна липса на фактическа и
правна сложност. По делото не са събрани голям обем доказателства, както и е
проведено едно съдебно заседание. Моли съда да отмени обжалваното определение,
като уважи молбата за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта
за разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на частната жалба от ответника. Счита, че правилно решаващият съд е
констатирал, че по делото не е направено своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Също така по делото са представени
многобройни писмени доказателства, които следва да се анализират, ангажирани са
и гласни доказателства. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.4 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по силата на трудов договор №
51/01.03.2017 г., като е заемал длъжността „летец – пилот“, с място на работа в
гр. София, бул. „Акад. *******На 24.03.2017 г. е сключен договор за придобиване
на квалификация на основание чл.234 КТ,
по силата на който се е задължил да премине курс за придобиване на квалификация
летец, пилот, командир самолет CESSNA CITATION.
Завършил успешно обучението, за което му е издаден лиценз. На 03.01.2018 г. е
сключено допълнително споразумение, по силата на което трудовото му
възнаграждение е увеличено без да е съобразена новата му квалификация. През
м.06.2018 г. ответникът е продал единствения си самолет, като по този начин е
бил лишен от възможността да изпълнява каквито и да е полети и задълженията си
като служител на ответното дружество. Това от своя страна е довело до опасност
да загуби лиценза си. И понастоящем ответникът не притежавал годен и въведен в
експлоатация самолет с летателна годност съгласно изискванията на Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. С оглед на това е
отправил предизвестие да прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Преди посочената дата за прекратяване на правоотношението –
13.02.2019 г., е уведомил ответника, че не се касае за хипотезата на чл.326,
ал.1 КТ, а за хипотезата на чл.327, ал.1, т.10 КТ. Счита, че са налице
предпоставките на чл.327, ал.1, т.10 КТ, което е посочено в заявление №
02/08.02.2019 г. до ответника. Счита, че същото следва да се приеме за
оттегляне на предизвестието, респ. уточнява предходното предизвестие, което е
сторено през време на действие на трудовия договор. Със заповед №
00000020/13.02.2019 г. ответникът е прекратил трудовия му договор на основание
чл.326, ал.1 КТ, което е различно от посоченото от него основание за
прекратяване на правоотношението. Неправилно в трудовата му книжка е посочено
различно от действителното основание за прекратяване на трудовия му договор,
както и неправилно е посочена датата, на която е прекратено трудовото му
правоотношение. При несъответствие между фактическите доводи и дадената
квалификация определящи са фактическите доводи. На основание чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяването на договора. Неправилно в заповедта е
посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, вместо правилното основание чл.327, ал.1, т.1 КТ. Моли съда да постанови
решение, с което да установи, че трудовото му правоотношение е прекратено
незаконосъобразно, при неправилно посочване на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение в трудовата книжка, както и в заповедта за
прекратяване – чл.326, ал.1 КТ, като промени същото и постанови отразяване на
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ в
заповедта и трудовата книжка.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като
трудовият договор се прекратява на основание
чл.327, ал.1, т.10 КТ чрез отправяне на волеизявление до Инспекцията по
труда. Позовава се на приложение на чл.327, ал.2 КТ. При посоченото основание
за прекратяване на трудовия договор то се извършва от Инспекцията по труда, а
не от работодателя, който може да обжалва мотивираното разпореждане на
Инспекцията по труда. След като работодателят може да бъде намерен на адреса на
управление, то не може да намери приложение чл.327, ал.1, т.10 КТ. Това
основание се реализира с разпореждане на Инспекцията по труда, което изчерпва
реда за защита на работника или служителя. С оглед на това счита, че ищецът е
следвало да изчака резултата от проверката на Инспекцията по труда. Твърди, че
по искане на ищеца Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София е извършила
проверка, която е приключила без да е постановено разпореждане за прекратяване
на трудовия договор на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ, а са дадени
предписания на работодателя. Ищецът е подал заявление вх. № 19012507/08.02.2019
г. до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, след като вече е
отправил едномесечно предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия
договор по негова инициатива – чл.326, ал.1 КТ. С оглед на това счита, че това
е действителното право основание за прекратяване на трудовия договор, което е
правилно отразено в заповедта за прекратяването му и в трудовата книжка на
ищеца. Оспорва наличието на предпоставките начл.327, ал.1, т.10 КТ. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните, а и от представения по
делото трудов договор № 51/01.03.2017 г. се установява, че са били обвързани от
трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „летец пилот“,
срещу насрещното задължение на ответника да му заплаща месечно трудово
възнаграждение в уговорения размер. Трудовият договор е сключен със срок за
изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. В чл.5.1 от договора страните са
се съгласили, че договорът може да бъде прекратен по реда на КТ, както и
едностранно от всяка от страните с предизвестие. Срокът на предизвестие при
прекратяване на окончателния договор е 30 дни и за двете страни
С предизвестие от 09.01.2019 г., без поставен входящ
номер, ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.326, ал.1 КТ след
изтичане на законния срок от 30 дни, прекратява трудовото му правоотношение.
Моли след изтичане на срока на предизвестието да оформи трудовата му книжка и
да му я предаде.
На 14.01.2019 г. управителят на ответното дружество е
поставил резолюция върху предизвестието, ме при прекратяване на договора на
служителя същият да представи всички дължими суми по т.11 от договора за придобиване на квалификация и
анексите към него в размер на 32 688, 50 лв. дружеството си запазва правото да
претендира допълнителни вреди по т.11 от договора за придобиване на
квалификация. На основание чл.6.3 от трудовия договор отказва предварително
съгласие за започване работа с конкурентен работодател.
Със заявление вх. № 02/8.02.2019 г. ищецът е уведомил
ответника, че счита трудов договор № 51/01.03.2017 г. с „А.Б.“ ЕООД за
изпълнение на длъжността „летец пилот“, с място на работа в гр. София, бул. „**************за
прекратен, считано от 09.02.2019 г. едностранно, при условията и на основание
чл.327, ал.1, т.10 КТ. Посочено е, че през м.06.2018 г. ответникът е продал
единствения си самолет, с което си действие загуби авиационния си лиценз и го
лишил от възможността за изпълнява каквито и да е полети и задълженията си като
служител по договора му. За срок повече
от 6 месеца не му е предоставена възможност да пилотира поради липсата на
лицензирано и въведено в експлоатация на територията на Република България
въздухоплавателно средство, вследствие на което може да загуби лиценза си,
квалификацията си и възможността да практикува професията си. Бил принуден да
подаде предизвестие за напускане на 09.01.2019 г., което от фактическа страна е
на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ. Независимо от това, с оглед коректност,
изпратил и предизвестие до работодателя. Получил уведомление от работодателя,
че нарушава чл.8 от договора за придобиване на квалификация. Счита, че това не
отговаря на истината, тъй като не му е предоставена възможност да работи на
нова длъжност, съответстваща на придобитата от него квалификация – първи пилот,
а фактически не му била предоставена възможност да изпълнява задълженията си
като пилот по горепосочения трудов договор. Счита, че са налице предпоставките
за прекратяване на трудовия му договор от работника или служителя без предизвестие
съгласно чл.327, ал.1, т.10 КТ поради преустановяване на дейността от страна на
работодателя. Твърди, че е сезирал Инспекцията по труда за извършване на
проверка по чл.327, ал.2 КТ. Моли да приеме заявлението за прекратяване на
трудовото му правоотношение при условията на чл.327, ал.1, т.10 КТ, считано от
09.02.2019 г., като оформи трудовата му книжка по този текст и същата да му
бъде надлежно предоставена.
С писмо вх. № 19012507/08.02.2019 г. ищецът е сезирал
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София със сигнал за отказа на работодателя му да
прекрати трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ поради
преустановяване дейността от страна на работодателя., считано от 09.02.2019 г. моли да разпореди да бъзе извършена проверка
на изложените факти и да прекрати трудовото му правоотношение.
Със заповед № 20/13.02.2019 г., на основание чл.326,
ал.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 13.02.2019
г. заповедта е връчена на ищеца на 13.02.2019 г.
Представен е препис – извлечение от трудовата книжка
на ищеца. На стр.23 е вписано основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца – чл.326, ал.1 КТ, считано от 13.02.2019 г. поставен е печат от ответника, в който е
удостоверено прослуженото време на ищеца при ответника.
Представен е протокол за извършена проверка
ПР1904802/01.03.2019 г. он ИА „Главна инспекция по труда“. В него е
удостоверено, че проверката е извършена в периода 13.02.2019 г. – 01.03.2019 г.
в ответното дружество. Констатирани са нарушения, както и са дадени предписания
за отстраняването им.
По делото са представени поименно длъжностно
разписание на ответното дружество към 30.11.2018 г., към 30.12.2018 г., към
30.01.2019 г. и към 28.02.2019 г. и към 30.03.2019 г. В тях е удостоверено, че
в ответното дружество работят общо четирима служители, сред които ищеца, който
заема длъжността „летец-пилот“
Представен е договор за закупуване на самолет,
придружен с точен превод на български език, съгласно изискването на чл.185 ГПК,
сключен на 12.06.2018 г. между „Е-И.“ АД – продавач и „А.Б.“ ЕООД - купувач.
Със заповед от 13.6.2018 г. на управителя на ответното
дружество ищецът и още един летец – пилот са командировани за изпълнение на
полетна задача – полет с пътници, както следва: на 14.06.2018 г. ще изпълнят
полет по маршрут София – Любляна, Словения, а на 15.06.2018 г. ще изпълнят
полет Словения - София. Заповедта е връчена
на ищеца.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Е.Г.Е.се
установява, че познава ищеца. Същият работел в авиационната индустрия от много
години. Понастоящем ищецът работел на летателна длъжност в компания „АВК“ АД.
Свидетелят бил на летателна длъжност в същата авиокомпания като пилот. Знаел
летателната история на ищеца от много години. Бил командир на много различни
видове самолети. Преминал квалификации за командир, за втори пилот,
специализирани летателни квалификации за различни типове експлоатация на различни
видове авиационни средства при видимост и ограничени видимости. По информация
от ищеца знаел, че е отишъл при ответника като командир, но е летял като втори
пилот. Свидетелят не е работел при ответника и не познавал тази авиокомпания. Ищецът
споделял с ищеца, че не е имал летателна ангажираност. Ищецът му споделял за
притеснението си, че губи професионална летателна годност и имал намерение да
потърси авиационна специализация, летателна специализация. Споделял, че
м.07.-м.08.2018 г. нямало самолет, на който да лети. Свидетелят работел в „АВК“
АД от началото на 2019 г., а ищецът работел там по – рано, като заемал
длъжността „втори пилот на самолет“. Свидетелят знаел, че ищецът имал
свидетелство за авиационен кадър като командир в предишната авиокомпания. Оттам
е напуснал като командир и като такъв е отишъл при ответника.
Пред СРС е разпитана и свидетелката Г.В.К.. От
показанията й се установява, че имала сключен договор с ответника за извършване
на счетоводни услуги от 2011 г., който от м.12.2019 г. е прекратен. Знаела, че
ищецът е бил назначен на работа при ответника по трудов договор. Ищецът
отправил предизвестие по чл.326, ал.1 КТ и след това трудовият му договор бил
прекратен на това основание. към датата на предизвестието – 09.01.2019 г., при
ответника имало други работници и служители – един авиоинженер, един
ръководител качество, двама пилоти и един управител. Трудовите договори бил
четири, а управителят имал сключен договор за управление. Тези служители
работели по – продължителен период от време с изключение на служителя на
длъжност ръководител качество, който бил назначен преди един-два месеца. Имало
помещение в сградата на Бизнес център „Сердика“, в което се намирал офиса на
ответното дружество, който е заявен пред ГВА. На свидетелката не й е известно
за периода 01.01.2019 г. – 09.02.2019 г. да е спирала дейността на ответното
дружество. Освен квалификацията на пилотите на дружеството те имали постоянна
поддръжка на летателна годност, да са могат да пилотират. Всяка година получавали
разрешителни за летателна годност, които се поемали от дружеството. Имало
самолет, който бил в процедура по възстановяване на летателна годност. В края
на м.01.2019 г. била удостоверена летателната годност на самолета, който бил
закупен м.08.2018 г. През м.09.2018 г. този самолет бил вписан в ГВА. Оттам е
започнала процедура по одобрение на техническите му характеристики.
Свидетелката знаела, че самолетът бил в сервиз в Сърбия, защото това била
най-близкия, който има право да го оборудва за полети с европейска годност. Към
09.01.2019 г. тази процедура била в ход. В ответното дружество нямало длъжност
„командир“, а имало длъжност „втори пилот“. Заеманата от ищеца длъжност е била
„летец пилот“. Дали може да заема длъжността „командир на полет“ или „първи
пилот“ не зависело от дружеството, а зависело от това дали ГВА му е дал
разрешително. Самолет LZ TBP е бил продаден през м.06.2018 г. Нямало летателно
средство, което да може да лети за национален български оператор. Имало
самолет, който бил в процедура за разрешаване. От 16.06.2018 г. до 25.01.2019
г. не е извършвана летателна дейност, тъй като не е имало поръчки. Авиационният
оператор може да лети с неговия персонал на други самолети, които се вписват
към неговия лиценз Самолетът LZ ВBP бил закупен. Ответникът вземал на сух лизинг самолети,
които не са негова собственост. Самолетът бил купен от собственика на капитала
на ответното дружество и е започнала процедура по вписването на лиценза на „А. Б.“ ЕООД. През м.11.2018 г. ищецът е бил
командирован в Англия за извършване на това лицензиране, за да му продължат още
една година летателна годност. Ответникът е заплащал трудовите възнаграждения
за периода от продажбата на единия самолет до м.01.2019 г. в срок.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Искът за поправяне на основанието за уволнението,
вписано в трудовата книжка на работника не е средство за защита срещу незаконно
уволнението. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия
договор, което е вписано в трудовата книжка. Налице е законно прекратяване на
трудовото правоотношение, което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че
фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от
отразената в трудовата му книжка. С оглед на това искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ
е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание - правна норма, за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 51/01.03.2017 г., като ищецът е заемал
длъжността „летец-пилот“.
Спори се между страните в производството относно
основанието, довело до прекратяване на трудовото правоотношение между страните
– чл.326, ал.1 КТ или чл.327, ал.1, т.10 КТ.
На 09.01.2019 г. ищецът е отправил волеизявление до
ответника за прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие от 30
дни, на основание чл.326, ал.1 КТ.
В нормата на чл.326, ал.1 и ал.2 КТ е регламентирано,
че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване
на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили
по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В случая след изтичане на уговорения
между страните срок за изпитване в полза на работодателя, трудовият договор е
трансформиран в безсрочен. С оглед на това и предвид постигнатото между тях
съгласие, срокът на предизвестие е 30 дни, както е посочено и в самото
предизвестие.
Страните не спорят, че предизвестието е депозирано при
работодателя на датата на съставянето му – 09.01.2019 г. Срокът на
предизвестието, изчислен по реда на чл.72, ал.1 ЗЗД вр.с чл.326, ал.4, изр.1 КТ,
изтича в края на 08.02.2019 г., присъствен ден – петък.
Жалбоподателят поддържа, че с депозираното заявление
за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ е
оттеглил отправеното предизвестие.
В нормата на чл.326, ал.4, изр.2 и 3 КТ е предвидено,
че предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за
това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до
изтичането на срока му със съгласието на работодателя. В случая в заявлението
то 08.02.2019 г. не се съдържа инкорпорирано волеизявление за оттегляне на
предизвестието. Дори и такова да е налице, то заявлението е постъпило след
изтичане на срока на предизвестието, при липса на изразено съгласие от страна
на работодателя. Ето защо доводът на жалбоподателя в тази насока се явява
неоснователен.
Не е налице пречка през време на срока на предизвестие
работникът или служителят да отправи волеизявление за прекратяване на трудовия
договор на някое от основанията по чл.327, ал.1 КТ. Ето защо прекратяването на трудовия договор на основание чл.327,
ал.1, т.10 КТ – когато работодателят преустанови дейността си, може да стане
във всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е налице депозирано от
работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Двете основания за прекратяване на
трудов договор са самостоятелни и независими едно от друго. Не са налице
законови пречки при отправено от работника предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, при
наличието на предпоставките по чл.327, ал.1, т.10 КТ, трудовото правоотношение
да бъде прекратено на последното основание по време, през което тече срокът да
предизвестието, в каквато насока са разясненията, дадени с решение № 495 от
03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.
Правно релеванто за възможността служителят да
прекрати трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ при наличие на
отправено предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, е срокът на последното да не е
изтекъл. В противен случай волеизявлението за прекратяване на трудовия договор
без предизвестие не би могло да произведе правно действие, след като към
момента на достигне до неговия резултат трудовото правоотношение е вече
прекратено на друго основание.
В разглеждания случай заявление вх. № 02/08.02.2019 г.
съдържа волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива
на служителя на основание чл.327, ал.1, т.10 КТ, считано от следващия ден – 09.02.2019 г.
В нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ е регламентирано, че
при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Съгласно
формираната съдебна практика - решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. №
3101/2008 г. на ІВКС, ГК, І ГО; решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. №
1289/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр. д. №
3010/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290, ГПК, писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое
от основанията по чл.327, ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на
работника или служителя основание. В случай, че не е налице соченото от
работника или служителя основание за прекратяване на трудово правоотношение по
чл.327, ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но няма право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение, нито вече
прекратеното трудово правоотношение в последствие да бъде отново прекратено. Тази
изходна постановка не е налице само когато по делото е надлежно установено, че
работникът (с оглед постигането на собствени цели), е злоупотребил с правото си
по чл.327 КТ да прекрати трудовия договор.
Тази трайна съдебна практика намира приложение в
случаите, когато в отправеното от работника или служителя волеизявление не е
посочен моментът, от който трудовото правоотношение се прекратява, респ. когато
е посочен момент, който предхожда достигането на волеизявлението до
работодателя. В последния случай последиците от волеизявлението нямат
ретроактивно действие и същото не може да доведе до прекратяване на трудовото
правоотношение от момент, който предхожда достигането на волеизявлението до
работодателя.
В разглеждания случай обаче служителят, който е
отправил волеизявление до работодателя за едностранно прекратяване на трудовия
договор без предизвестие, е посочил момент, който следва датата на достигане на
волеизявлението до работодателя, на което последният не се е противопоставил.
Така служителят е уведомил насрещната страна по правоотношението както относно
основанието за прекратяване на трудовия договор, така и относно момента, от
който същото се прекратява. Не е налице пречка отправеното от служителя
волеизявление за прекратяване на трудовия договор да произведе действие от
следващия ден по искане на страната, която отправя волеизявлението и която е
носител на субективното, потестативно право едностранно да прекратени трудовото
правоотношение. Аргументи в тази насока са изложени и в решение №
357/03.12.2015 г. по гр. д. № 1656/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК. Противното разбиране би рефлектирало негативно върху
правната сфера на служителя, който няма да има право да получи трудово
възнаграждение за ден, в който е бил на работа и е считал, че е обвързан от
трудово правоотношение, както и би се отразило върху трудовия му стаж, каквато
не е волята на законодателя.
По изложените съображения и доколкото към 09.02.2019
г. трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичане на срока на
предизвестието, то повторното волеизявление за прекратяването му по инициатива
на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ от 09.02.2019 г., не може да
произведе правно действие и да доведе до повторно прекратяване на вече
прекратеното трудово правоотношение между страните.
Правно релевантно за основателността на предявения иск
е обстоятелството дали е налице разминаване между действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и вписаното в трудовата книжка. В
случая в трудовата книжка на ищеца е вписано правно основание, което съвпада с
това, въз основа на което действително е прекратено трудовото правоотношение
между страните – чрез отправяне на волеизявление от ищеца и изтичане срока на
предизвестие-чл.326, ал.1 КТ. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен.
Извън предмета на иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.4 КТ стои въпросът относно момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, посочен от работодателя, поради което съображения в тази насока
не следва да се излагат. Съставената от работодателя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните няма конститутивно действие.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не претендира разноски
за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да му се присъждат.
В предмета на делото се включва частна жалба на ищеца,
насочена срещу определение от 21.07.200 г., с което е отхвърлено искането му за
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Във въззивната жалба е инкорпорирано оплакване от
ищеца, че ответникът не е доказал заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение, както и че същото е прекомерно. Същото има характера на искане към
решаващия съд за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта
за разноските.
В представения пред СРС договор за правна защита и съдействие
от 10.07.2019 г. ответникът и представлявалия го по делото адвокат са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Съставена е фактура №
3147/18.07.2019 г., по която е наредено извършване на плащане по банков път на
19.07.2019 г., съгласно представеното авизо местен превод. Ето защо доводите на
жалбоподателя, че липсва реално заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение ,се явяват неоснователни.
В нормата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидена възможност,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. В
разглеждания случай ищецът не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, поради което съдът
не е сезиран да извърши преценка в тази насока, доколкото намаляването на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност не се извършва служебно. С
оглед на това доводите на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не следва да се обсъждат по същество, тъй като не са
своевременно заявени по делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
молбата за изменение на постановеното от СРС съдебно решение от 15.04.2020 г. е
неоснователна, поради което правилно с обжалваното определение е отхвърлена.
Ето защо частната жалба на ищеца следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72893 от 15.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 21615/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5114732/17.08.2020 г.,
депозирана от В.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.М.,
срещу определение № 157114 от 21.07.2020 г., постановено по гр. д. № 21615/2019
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.2, т.3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.