№ 697
гр. Русе, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от А. М. И. срещу Л. М. И., в която се
твърди, че двамата са брат и сестра и наследници по закон на родителите си
М.Л. И., починал на 13.08.1991г. и Н. А. И., поч. на 08.12.2022г. В наследство
от тях останал в съсобственост на страните лек автомобил „***“, който
въпреки, че бил дерегистриран бил в добро и поддържано състояние
благодарение изцяло на действията на ищеца. Последният имал желание да го
регистрира и управлява. Реално държал същия и го поддържал, като
ответницата нямала никакви претенции към автомобила. Моли се да бъде
постановено съдебно решение и да бъде признато за установено, че ищецът е
изключителен собственик на процесния автомобил, който е придобил по
давност.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за
основателност на предявеният иск и признава същият. Оспорва да е дала
повод за образуване на настоящото производство, поради което счита, че не
дължи и разноски за същото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
1
за установено от фактическа страна следното:
Според представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС
Серия Б №***, наследодателят на страните М.Л. И. е бил собственик на лек
автомобил *** :*** с рама №***, двигател №*** с дата на първа регистрация
05.01.1980г. и рег. №***.
Няма спор по делото, че след смъртта на М.Л. И., процесният
автомобил се е намирал и се намира във владение на ищеца, същият се е
грижил за него и го е поддържал като свой, а останалите наследници не са
проявявали каквито и да е претенции по отношение на собствеността и
ползването на автомобила.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска,
намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотези са на визираната правна норма, а
именно ответникът признава основателността на предявения срещу него
установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда.
Доколкото ищецът изрично е заявил в проведеното съдебно заседание,
че не претендира разноски за настоящото производство, съдът не следва да
обсъжда въпроса за дължимостта на такива и съответно дали ответницата е
дала повод за образуване на настоящото производство, каквито възражения е
направила с отговора на исковата молба.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. М. И.
ЕГН********** с адрес *****, че А. М. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******* е собственик по наследство и придобивна давност на лек автомобил
***:*** с рама №***, двигател №*** с дата на първа регистрация 05.01.1980г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3