Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 04.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
шести юни две хиляди и осемнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
562 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата Р.С.Г. твърди, че ответникът е
неин съпруг, с когото сключили
граждански брак на 09.06.1989 г. в гр. Б.. Бракът бил първи и за двамата. От
брака си имали родени две деца – Г.А.Г. с ЕГН ********** и И.А.Г. с ЕГН **********,
пълнолетни. Твърди, че в продължение на години след сключване на брака,
отношенията им с ответника били нормални, но след това се влошили. Той не
полагал нужните грижи за семейството и през всичките тези години с поведението
си създавал напрежение. Несходството в характерите винаги било водещото в
отношенията им. Ищцата се примирявала с тази обстановка в името на децата им,
за да може същите да растат в семейство с двама родители. Чувствала ответника
чужд в отношението си към нея лично и към семейството като цяло. През периода на
семейния им живот ответникът злоупотребявал с алкохол, след което ставал
агресивен. Неколкократно я подлагал на физически тормоз и това била причината
ищцата да напусне семейното жилище и от м. март 2018 г. да се намират във
фактическа раздяла. В последната година от съвместният им живот, преди
фактическата ни раздяла, ответникът напълно се отчуждил от семейството,
брачните им отношения се разстроили тотално. Злоупотребата с алкохол станала
постоянна, бил почти непрекъснато пияна, а от това следвала силна агресия
спрямо ищцата. Твърди, че в тази обстановка животът ѝ станал непоносим.
Опитвала се да създаде контакт и полагала усилия да изяснят отношенията си, но
опитите ѝ винаги завършвали със скандал, а в последните
месеци преди раздялата – и с физически и психически тормоз. Всичко това
поставяло ищцата в безизходица. Очевидно било, че отношенията им са дълбоко и
непоправимо разстроени, налице било явно несходство в характерите. Бракът им
бил изпразнен е от съдържание, нямало никаква възможност да бъде заздравен и
вината за това била изключително на ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им, сключен с акт за граждански брак № 5 от 09.06.1996 г.,
съставен в град Б., община К. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника и да постанови след развода да носи брачното си фамилно име Г.. Претендира
за разноските по делото.
Ответникът А.Г.Г. не взема становище по
иска в срока за отговор или в открито съдебно заседание. В с.з. на 05.06.2018
г., в което ход на делото не е бил даден, във връзка с нередовното му
призованане заявява, че иска прокурорска подкрепа и няма да даде развода.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт № 5 от 09.06.1996 г., съставен в град Б., община К.,
видно от представеното удостоверение. Не се спори, че от брака си съпрузите имат две пълнолетни деца – Г. и И..
От показанията на свидетелката Ц. се установява, че познава страните повече от
18 години. Ищцата работела на две-три места едновременно, за да издържа
семейството и децата си. Ответникът вечно пиел, не работел, ако се хванел на
работа, било само за по два-три дни. Всичко лежало на нейните плещи. Ответникът
ставал агресивен след употреба на алкохол, нанасял на съпругата си побои и
правел скандали. Започвал да пие от сутринта и не изтрезнявал. Свидетелката от
една година живеела в град Б. на една и съща улица със страните и виждала как
ответникът тероризира съпругата си. Причаквал я, когато отивала на работа или
се връщала, два пъти свидетелката видяла да й нанася побой. На 23 май тази
година ответникът паднал на улицата пред дома им, бил много пиян. Съседи
извикали бърза помощ, защото се уплашили за състоянието му.Медиците им се
скарали защо ги викат за такъв случай, те познавали ответника. Ответникът се
настанил трайно в квартирата, в която живеели със съпругата му, тя плащала
наема, в същото време се приютила ни възрастна жена от град Б., за да има къде
да спи, защото реално била на улицата. Дъщеря им И. живеела при баба си по
бащина линия. Ищцата работела в кухнята на санаториума и отделно почасово,
когато я повикат.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В конкретния случай ищцата е поискал съдът да
прекрати брака по вина на ответника, като е посочила конкретни брачни
провинения – злоупотреба с алкохол, физически и психически тормоз, пълна
отчужденост от семейството и грижите за него. Сочи, че съпрузите са разделени
от около месец преди предявяване на иска (10.04.2018 г.) като ищцата е била
принудена да напусне семейното жилище поради физическия тормоз, на който е била
подложена. Изложените в исковата молба фактически твърдения за посочените
брачни провинения не са оспорени от ответника. Брачните провинения, наведени от
ищцата в исковата молба се установяват по несъмнен начин от показанията на св. Ц.,
която сочи и конкретни факти довели до раздялата на отношенията между
съпрузите. Отделно от заявеното в молбата, от показанията на свидетелката се
установява, че цялата издръжка на семейството се осигурява от ищцата, че
ответникът трайно не полага труд, отделно, принудил я е да напусне семейния дом
– жилище под наем, която обаче ищцата продължава да плаща. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля като непредубедени, у свидетелката липсва
каквато и да било заинтересованост, отделно от това показанията ѝ са базирани на
преки нейни впечатления от поведението на ответника. Не са ангажирани
доказателства, опровергаващи показанията на този свидетел.
При това положение, съдът намира, че бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен, като фактите довели до разстройството му са системната
злоупотреба с алкохол, физическия и психически тормоз, който ответникът е
упражнявал върху съпругата си, както и пълната му дезинетересираност от
семейството. Тези отношения мажду съпрузите са лишили от съдържание
съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява
социалната си функция, която е окончателно и изцяло разстроена. Тъй като
брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин, и съществува
само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за
обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод. С
решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретния случай такова искане е направено от ищеца и изключителните
брачни провинения на ответницата се доказват посредством свидетелските
показания. С оглед изложеното съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
По делото не е
направена претенция за ползването на семейното жилище, поради което по този
въпрос съдът не следва да се произнася.
ОТНОСНО
фамилното име:
Относно
фамилното име, съдът следва да постанови ответницата да носи брачната си
фамилия Г., предвид направената от нея претенция в тази насока. Съдът
аргументира този извод, по следните съображения:
разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна
уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата
е направила искане да запази брачното си фамилно име. При новия Семеен кодекс
съпругът (ответник) не разполага с правна възможност да иска промяна във
фамилията на другия съпруг или да се противопоставя, поради съдът следва да
постанови ищцата да носи брачното си фамилно име Г..
ОТНОСНО
издръжката между съпрузите:
Такава не е
претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника,
следва същият да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
в размер на 25.00 за внесена държавна такса и 600 лева за адвокатско
възнаграждение.
При този изход
на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
разноските да останат в тежест ответника, а окончателният размер на таксата по
развода – в размер на 50.00 лева. Като взе предвид, че ищцата при завеждане на
исковата молба е внесла 25 лева, следва да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна
такса по иска за развод в размер на 25.00 лева.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключеният № 5 от 09.06.1996 г., съставен в град Б., община К., граждански брак
между Р.С.Г. с ЕГН ********** *** и А.Г.Г. с ЕГН ********** *** като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпруга А.Г.Г..
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА А.Г.Г.
с ЕГН ********** да заплати на Р.С.Г. с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА А.Г.Г.
с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
КрлРС държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.