Р
Е Ш Е Н И Е
№
503/19.03.2019
година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети
февруари, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 13/2019
година.
Производството е по глава Х раздел І от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Д.А. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, срещу
решение № 1040-02-141/15.11.2018 година (лист 49 – 51 пълен текст) на директора
на Териториално поделение - Бургас на Националния осигурителен институт (ТП –
Бургас на НОИ), с което е потвърдено разпореждане №
О-02-000-00-01249250/27.09.2018 година и разпореждане №
О-02-000-00-01254954/17.10.2018 година и двете на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ, с които, на основание чл. 40
ал.3 от КСО и чл.47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), на жалбоподателя е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болнични листове № Е20182402319 и № Е20182047534.
В жалбата се оспорва законосъобразността на отказа. Твърди се, че са налице
всички необходими предпоставки за отпускане на обезщетението, защото считано от
25.08.2018 година (дата, предхождаща издаването на първия болничен лист)
жалбоподателят е декларирала започване на дейност като самоосигуряващо се лице.
Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът не изразява становище по жалбата, представя административната
преписка.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2018 година в 04:05 часа В.Д.А. е постъпила в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД с анамнеза „повръщане от няколко дни“и „болка в корема с давност
2 дни“. Поставена ѝ е диагноза, изискваща незабавно оперативно лечение,
което е проведено успешно.
На 31.08.2018 година, съгласно данните от електроните регистри на НОИ, В.А.
е подала в НАП декларация за начало на дейност като самоосигуряващо се
лице - съдружник в „Софлу БГ“ ООД, град
Бургас, ЕИК *********, считано от 25.08.2018 година като е избрала да се
осигурява и във фонд „Общо заболяване и майчинство“ (лист 37).
А. е изписана на 04.09.2018 година, съгласно епикриза, издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, Втора хирургична клиника (лист 17-18).
С вх. № Р14-02-000-00-**********/12.09.2018 година в ТП – Бургас на НОИ е
представено удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото
на парично обезщетение по болничен лист № Е20182402319 за временна
неработоспособност поради общо заболяване, издаден на В.А., с периода
27.08.2018 година – 04.10.2018 година.
С вх. № Р14-02-000-00-**********/11.10.2018 година в ТП – Бургас на НОИ е
представено удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото
на парично обезщетение по болничен лист № Е20182047534 за временна
неработоспособност поради общо заболяване, издаден на В.А., с периода
05.010.2018 година – 03.11.2018 година.
След преценка относно правото на лицето на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничните листове, е установено, че съгласно данните от
информационните масиви на НОИ госпожа А. не е осигурена за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ към началото на временната неработоспособност –
27.08.2018 година и с разпореждане № О-02-000-00-01249250/27.09.2018 година
(лист 32) и разпореждане № О-02-000-00-01254954/17.10.2018 година (лист 27) и
двете на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас
на НОИ е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничните листове.
С молба с вх. № 1023-21-2741 от 25.10.2018 година до директора на ТП – София на НОИ В.А. е
поискала да й бъдат изплатени болничните листове, тъй като няма неплатени
здравно-осигурителни вноски (лист 25). Към молбата е приложено удостоверение с
изх. № 220231802167157/24.10.2018 година, издадено от ТП – София на НОИ,
съгласно което А. е с непрекъснати здравноосигурителни права (лист 26). Молбата
е препратена на ТП – Бургас на НОИ (лист 24).
С оспореното в настоящото производство решение директорът на ТП - Бургас на НОИ е потвърдил разпореждане №
О-02-000-00-01249250/27.09.2018 година и разпореждане № О-02-000-00-01254954/17.10.2018
година, и двете на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП – Бургас на НОИ, с които на жалбоподателя е отказано отпускане на парично
обезщетение за времена неработоспособност поради общо заболяване. В решението е
прието, че А. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО, тъй като към
момента на изпадане в неработоспособност не е започнала да упражнява ефективно
трудова дейност като самоосигуряващо се лице – дейност, за която да подлежи на
осигуряване и за която да са внесени или
дължими осигурителни вноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното.
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 118 ал.
1 от КСО, от надлежна страна – адресат на акта. Жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно чл. 168 ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са процесуалните правила и материалноправните разпоредби по издаването му,
съобразен ли е актът с целта на закона.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решение № 1040-02-141/15.11.2018 година, което е издадено от
компетентен орган - директорът на ТП – Бургас на НОИ, на основание чл. 117 ал.
3 във връзка с ал. 1 т. 1
от КСО и в предвидената от закона форма (мотивирано решение).
В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. На
жалбоподателя е дадена пълноценна възможност да участва в административния
процес, да представя доказателства, както и да обжалва по надлежния процесуален
ред акта на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП – Бургас
на НОИ пред горестоящия орган.
По приложението на материалния закон.
Съгласно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено
осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 и чл. 33 ал.
5 т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на
обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет.
Разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от КСО предвижда, че осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като
изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили
18-годишна възраст.
Спорът между страните в съдебното производство е по отношение
качеството „осигурено лице“ на В.Д.А.
след подаване на декларация за начало на дейност като самоосигуряващо се
лице - съдружник в „Софлу БГ“ ООД, град
Бургас, ЕИК ********* с дата 25.08.2018 година.
Легално определение на „осигурено лице“ е дадено в § 1 ал. 1 т. 3 от ДР на
КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а
ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което
са внесени дължимите осигурителни вноски.
Според чл. 10 ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От съдържанието на цитираното легално определение следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от кодекса, както и че за целите на социалното осигуряване, в понятието
"трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на
работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които
лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото
осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4 ал. 3 т. 2 КСО, в частност -
дейността на съдружник в търговско дружество. Само качеството „съдружник“ в
търговско дружество на едно лице не е достатъчно за възникване на качеството на
осигурено лице. Същественото е дали лицето реално извършва конкретна дейност
като съдружник, а в случая от събраните по делото доказателства се установява,
че трудова дейност не е упражнявана
ефективно към момента на хоспитализирането на госпожа А.. Това е така, защото
като начало на дейността е посочена дата 25.08.2018 година – събота. Доказателствата
по делото не обосновават извод, че жалбоподателят е полагала труд през събота и
неделя (25 – 26.08.2018 година), а това не се и твърди от нея. Следователно, реалното
изпълнение на дейността е следвало да започне в понеделник – 27.08.2018 година.
На същата дата обаче рано сутринта е настъпила временната нетрудоспособност.
Съдът приема, че по тази причина упражняването на трудова дейност изобщо не е
започнало, въпреки декларираното начало от 25.08.2018 година, т.е.
осигуряването не е възникнало. Сочената от жалбоподателя съдебно практика в
случая е ирелевантна, тъй като отнася за случай при който лицето е започнало да
упражнява трудова дейност, макар и за няколко часа, докато по настоящото дело
изобщо не е установено започнало упражняване на
дейността.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Затова, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.А. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, срещу
решение № 1040-02-141/15.11.2018 година на директора на Териториално поделение
- Бургас на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени
разпореждане № О-02-000-00-01249250/27.09.2018 година и разпореждане №
О-02-000-00-01254954/17.10.2018 година и двете на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: