О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-2231 Година 2020, 05 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на пети август година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 104 описа за 2020 година
Производството
е образувано по молбата (вх.№ 9468/16.06.2020 г.), подадена от въззиваемия М.Т.Т.
чрез процесуалния му представител адв.Е.Д., с искане за допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
ІV-46 от 24.02.2020 г. по гр.д.104/2020 г. на БОС, „като в осъдителния
диспозитив съдът се произнесе и по основателността на предявения с исковата
молба акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД“. Твърди се, че в мотивите си на решението
съдът е изложил становище, че главният иск по чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР е частично основателен. Сочи се, че искът по чл.86 е зависим от
изхода на главния иск при условията на обуславящ към обусловен, но съдът не се
е произнесъл по този иск. Твърди се, че липсата на произнасяне в диспозитива по
иска за мораторна лихва представлява несъответствие между формираната от съда
воля и нейното обективно отразяване в текста на съдебното решение, което
представлява очевидна фактическа грешка.
В предоставения му
седмичен срок, въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София е
представил писмен отговор, с който оспорва молбата кано недопустима. Твърди се,
че в случая не става въпрос за допусната от съда очевидна фактическа грешка, а
пропуск на съда да се произнесе по цялото искане на ищеца, по-конкретно – по
иска за мораторна лихва, който пропуск на съда следва да бъде отстранен по реда
на чл.250 ГПК – чрез допълване на решението. В тази връзка се твърди, че
въззивникът-ищец е пропуснал едномесечния срок по чл.250, ал.1 от ГПК за подаване
на искането за допълване на решението, поради което молбата е недопустима.
Съдът намира,
че основанието на подадената молба е чл.250 от ГПК - за допълване на решението
с произнасяне по иска за обезщетение за забава, а чл.247 ГПК (както е посочил
молителят) - за поправка на очевидна фактическа грешка.
С решение № ІV-46 от 24 февруари 2020 по гр.д.104/2020 г. на БОС, съдът е отменил решение № 3147 от 21.11.2019 г. по гр.д.6092/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М.Т.Т.,
за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи, да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
26.07.2016 г. до 26.07.2019 г. - разликата между положения нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1.143, до
размера от 1322,62 лв, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 25.07.2019 г.
до окончателното изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, с която М.Т. ***
с ЕГН **********, е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР,
разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 7 лв до присъдения размер от 100
лв, като вместо това постановил, че осъжда Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи гр.София, да заплати на М.Т.Т. сумата от 1322,62 лв, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143; ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 25.07.2019 г.
до окончателното изплащане; както и сумата от общо 516 лв, представляваща разноски за заплатено адв.възнаграждение за
двете инстанции. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част.
Съобразно постановения резултат, М.Т.Т. е осъден
да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните
работи гр.София, съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
иска, в размер на 7 лв за въззивното
производство, а Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи е осъдена да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд
съобразно уважената част от иска, сумата от 94,60 лв - държавна такса за
първоинстанционното и за въззивното производство, както и сумата от 188 лв - разноски за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Действително, с
постановеното решение съдът не се е произнесъл по искането на въззивника-ищец
за присъждане на мораторна лихва в размер на 176,23 лв , начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
25.07.2019 г. Противно на твърденията в молбата с
вх.№ 9468/16.06.2020 г., подадена от въззиваемия М.Т.Т., в мотивите си на
решението съдът никъде не е изложил съображения за дължимост на тази сума,
поради което не е налице твърдяното от молителя несъответствие между
формираната от съда воля и нейното обективно отразяване в текста на съдебното
решение, което да представлява очевидна фактическа грешка, а пропуск на съда да
се произнесе по част от исковата претенция, който би следвало да се отстрани по
реда на чл.250 ГПК – чрез допълване на решението.
Съгласно чл.250, ал.1
от ГПК, искането за допълване на решението следва да се заяви в едномесечен
срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В настоящия случай,
на основание чл.280, ал.3 ГПК, решение № ІV-46 от 24.02.2020 г. по гр.д.104/2020 г.
на БОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, т.е.то е влязло в
сила от датата на постановяването му - 24.02.2020 г. Съгласно чл.250, ал.1 от ГПК, молбата за допълване на решението е следвало да се предяви в едномесечен
срок – до 24.03.2020 г. С оглед разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, на 13.03.2020 г.,
срокът за депозиране на молбата за допълване на решението е спрял да тече, като
до този момент са изтекли 18 дни от месечния срок по чл.250, ал.1 ГПК. Съгласно
§13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник", т.е.срокът за подаване на молбата за допълване на
решението е започнал да тече отново считано от 22.05.2020 г. и е изтекъл на
03.06.2020 г. Молбата е депозирана в съда на 16.06.2020 г. – след изтичането на
срока по чл.250, ал.1 от ГПК, поради което съдът я намира за недопустима.
С оглед изложеното,
съдът намира, че молбата на въззивника М.Т. за допълване на решение № ІV-46 от
24.02.2020 г. по гр.д.104/2020 г. на БОС с произнасяне на съда по иска за мораторна
лихва, следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 9468/16.06.2020 г., подадена от М.Т.Т. чрез процесуалния
му представител адв.Е.Д., с искане за допълване на решение № ІV-46 от 24.02.2020 г. по гр.д.104/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с
произнасяне по иска за мораторна лихва.
Определението
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд, с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.