Решение по дело №811/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 150
Дата: 19 септември 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20232330200811
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр.Я., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Мария М. Павлова
в присъствието на прокурора В. Б.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20232330200811 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Т. П. М., роден н*** г. в гр.Ямбол, постоянен
адрес в гр. ***, живущ в Германия, адрес за призоваване в страната: ***,
българин, български гражданин, средно образование, месторабота – „***,
женен, неосъждан, ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на *** г. в гр.Я., пред Д.Й.И. - системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, потвърдил неистина
в писмена декларация от *** г. (Приложение №3 към чл.63, ал.4 от
Инструкция № Iз-417/2010г.) към Заявление вх.№***/*** г., която по силата
на Закон - чл. 151, ал.5 от ЗДвП се дава пред органа на властта - служител на
ОД на МВР-Ямбол, за удостоверяване истинността на някой обстоятелства, а
именно че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на
Европейски съюз - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия да заплати
1
направените по делото разноски в размер на 186.28 лв., вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение № 150/19.09.2023 г., по АНД № 811/23 г., по описа на
ЯРС

Производството е образувано въз основа на внесено от ЯРП
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо обвиняемия Т.П.М. от гр.Я. с ЕГН:
**********, за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание ЯРП, редовно уведомена изпраща представител,
който поддържа обвинението спрямо обвиняемия и моли съда да му бъде
наложено административно наказание глоба около минимума, предвиден в
закона.
Обвиняемият редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощен защитник, който поддържа постановлението на ЯРП и моли
съда на обвиняемият да бъде наложено административно наказание глоба по
реда на чл. 78а, ал.1 от НК.
Тъй като обвиняемия е редовно призован и не е посочил уважителна
причина за неявяването си делото се гледа в негово отсъствие и съдът
проведе съдебното производство по реда на основание чл. 269, ал.3, т.4, б. „в“
от НПК.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От 01.10.2015 година обв. Т.П.М. живеел във ФР Германия, където
работил. Същият трайно се установил в Германия и рядко се прибирал в
Република България, за кратки периоди от време. През периода от 11.02.2020
год. до 20.03.2020 год. обв.М. пребивавал в Република България, като
отседнал в гр.Я..
Междувременно, обв.М. решил да подаде заявление за издаване на
българско национално свидетелство за управление на моторно превозно
средство, тъй като притежаваното от него преди това СУМПС било отнето по
чл.157 от ЗДвП. В осъществяване на намерението си, на 13.03.2020 год. в
гр.Я. обв.Т.П.М. посетил сградата на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-
Ямбол, където пред Д.Й.И. -*** в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-
Ямбол, депозирал заявление вх.№ *** год., за издаване на българско
национално свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към
заявлението представил изискуемите документи, както и попълнил
собственоръчно писмена декларация от 13.03.2020 година (Приложение №3
към чл.63, ал.4 от Инструкция № 1з-417/2010г.), с която във връзка с
изискванията на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата декларирал,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейски
съюз, а декларирал, че е в РБългария. Писмената декларация заедно с
останалите документи към заявлението били представени от обвиняемия пред
свид. И., в качеството й на *** в сектор „ПП" при ОД на МВР - Ямбол, която
1
ги приела и обработила.
На 19.03.2020 година било изготвено заявеното свидетелство за
управление на МПС с № ***. Впоследствие било установено, че обичайното
местоживеене на обвиняемия е в Германия и издаденото от българските
власти свидетелство за правоуправление на МПС на М. е в противоречие с
Директива 91/439/ЕИО съответно 2006/126/ЕИО и с изискването за „обичайно
пребиваване“.
В хода на досъдебното производство е извършена съдебно-почеркова
експертиза (л. 27-31) на приобщената по делото декларация от 13.03.2020 г.
година (Приложение №3 към чл.63, ал.4 от Инструкция № 1з-417/2010г.), във
връзка с изискванията на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата. От
същата се установява, че подписът, положен за „Декларатор“, е изпълнен от
обвиняемия Таньо М..
Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява,
че обв. Т.П.М. не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV, глава VIII от НК.
Така изложените фактически положения се установяват от събрания
по делото доказателствен материал - от обясненията на обвиняемия и от
свидетелските показания на Д.Й.И. Стоянова и от приложените по делото
писмени доказателства - заключение по извършената по делото съдебно-
почеркова експертиза, декларация, заявление, справки, справка за съдимост,
документи, издадени от немските власти с превод на български език и други,
прочетени на основание чл. 283 от НПК.
Обв. Т.П.М., роден на *** год. в гр.Я., постоянен адрес в гр.Я., ул.
„***живущ в Германия, адрес за призоваване в страната - гр.Я., ул.
*** месторабота -*** с българско гражданство, българин, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН – **********.
От обективна страна безспорно се установи, че обв.М. в писмена
декларация, която по силата на Закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред
органа на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е
потвърдил неистина, а именно: че обичайното му пребиваване не е в друга
държава - членка на Европейски съюз, а е установил обичайното си
пребиваване в Република България, като същевременно същият е бил с
обичайно пребиваване във ФР Германия.
За състава на престъпното посегателство по чл. 313, ал. 1 от НК е
необходимо от обективна страна по силата на закон, указ или постановление
на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява
истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище или в училище по ЗПУО или в професионален
колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Също така според чл. 13, ал. 1, т. 6
от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУ на МПС отчета
на водачите и тяхната дисциплина при първоначалното издаване на
2
свидетелство за управление на МПС лицето представя декларация, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския
съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава -
членка на Европейския съюз. Легална дефениция на „Обичайно пребиваване в
Република България се съдържа в §6, т.46 от ДР на ЗДвП , а именно: „това е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеци поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване
на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две
или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното
условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване". Следователно, според изискванията на чл.159, ал.1, т. 1 от
ЗДвП във вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията
и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при
издаване на СУМПС от органите на МВР всички лица подават декларация по
образец, в която следва да декларират истинността на следните
обстоятелства: че обичайното им пребиваване /повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от
държава - членка на Европейския съюз.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал, че удостоверява
неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се
дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени
обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установи, че обвиняемия е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, тъй като
на 13.03.2020 год. в гр.Я., пред Д.Й.И. -*** в сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР- Ямбол, потвърдил неистина в писмена декларация от *** год.
(Приложение №3 към чл.63, ал.4 от Инструкция № № 1з-417/2010г.) към
Заявление вх. №*** год., която по силата на Закон - чл. 151, ал.5 от ЗДвП се
дава пред органа на властта -служител на ОД на МВР - Ямбол, за
удостоверяване истинността на някой обстоятелства, а именно: че обичайното
му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейски съюз
От обективна страна безспорно се установи, че обв.М. в писмена
декларация, която по силата на Закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред
органа на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е
потвърдил неистина, а именно: че обичайното му пребиваване не е в друга
3
държава - членка на Европейски съюз, а е установил обичайното си
пребиваване в Република България, като същевременно същият е бил с
обичайно пребиваване във ФР Германия.
За състава на престъпното посегателство по чл. 313, ал. 1 от НК е
необходимо от обективна страна по силата на закон, указ или постановление
на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява
истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище или в училище по ЗПУО или в професионален
колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Също така според чл. 13, ал. 1, т. 6
от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУ на МПС отчета
на водачите и тяхната дисциплина при първоначалното издаване на
свидетелство за управление на МПС лицето представя декларация, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския
съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава -
членка на Европейския съюз. Легална дефениция на „Обичайно пребиваване в
Република България се съдържа в §6, т.46 от ДР на ЗДвП , а именно: „това е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеци поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване
на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две
или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното
условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване". Следователно, според изискванията на чл.159, ал.1, т. 1 от
ЗДвП във вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията
и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при
издаване на СУМПС от органите на МВР всички лица подават декларация по
образец, в която следва да декларират истинността на следните
обстоятелства: че обичайното им пребиваване /повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от
държава - членка на Европейския съюз.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал, че удостоверява
неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се
дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени
обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе
предвид следното:
4
За извършеното от обвиняемия престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300 лева.
Тъй като същият е не осъждан за престъпление от общ характер и от
престъплението не са настъпили имуществени вреди, спрямо него не е налице
пречка за прилагането на разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК.
При определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид от една
страна младата възраст на подсъдимия и оказаното от него съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, както и добрите му
характеристични данни. По тези съображения съдът наложи азминистративно
наказание глоба в минималният размер, предвиден в закона, а именно 1000
лв., като счете, че за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на обвиняемия не е
наложително да му бъде наложено глоба в по-висок размер. Така наложеното
административно наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху
самия обвиняем, така и върху останалите членове на обществото.
Тъй като обв. М. беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от
НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на
186.28 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР
Ямбол.
Причини за осъществяване на деянието от страна на обвиняемия са
ниската му правна култура.
По изложените съображения съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни