Р Е Ш Е
Н И Е
235/14.4.2020г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2434 по описа за 2019 г. на ШРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ.
В
молбата си до съда, ищецът „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.П.и К.К., излага, че на 17.10.2016 г., в ***,
в посока ул. „С.“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***,
собственост на ответника Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, управлявано от
същия и МПС „Тойота Ярис“ с рег. №***, собственост на Н.И.Н., управлявано от И.Н.М..
Органите на КАТ установили, че причина за възникване на произшествието е
виновно и противоправно поведение на ответника, който при движение с
несъобразена с интензивността на движението скорост, губи контрол на МПС и
блъска паркираното в дясно МПС „Тойота Ярис“ с рег. №***. В следствие на удара,
на последния автомобил били причинени материални щети. Ответникът е напуснал
мястото на произшествието. Сочи се в молбата, че МПС „Сеат Ибиза“ с рег.№ *** е
бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ищцовото дружество, като застраховката е валидна и
действаща към датата на събитието. При ищеца е заведена щета под №********** от
собственика на увредения автомобил, по която щета застрахователят е изплатил на
същия застрахователно обезщетение в размер на 206, 23 лева. Ответникът е напуснал
мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, поради което ищецът счита, че за застрахователя възниквало основание
да получи изплатеното от дружеството на увреденото лице обезщетение. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се постанови решение, по силата на
което да се осъди ответникът да заплати на дружеството сумата от 221.23 лева,
включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** за МПС
„Тойота Ярис”, с peг. № *** /206, 23 лева/ и сумата от 15.00 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и разноски. В хода на делото поддържа претенцията си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор. В хода на делото моли иска да бъде отхвърлен,
тъй като вече е заплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от
събраните писмени доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег.№ *** бил сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност”,обективиран
в застрахователна полица №BG/02/116001213645,
със срок от 22.04.2016 г. до 21.04.2017 г. Безспорни са и обстоятелствата във
връзка с настъпило на 17.10.2016 г., в ***, в посока ул. „С.“, ПТП с участието
на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***, управляван от ответника Б.Г.Б., ЕГН **********
и МПС „Тойота Ярис”, с peг. № ***, собственост на Н.И.Н., управляван от И.Н.М..
Не се оспорва, че вина за пътнотранспортното произшествие има ответникът,
управляващ автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***, тъй като същият при движение с
несъобразена с интензивността на движението скорост, губи контрол над
управляваното от него МПС и блъска паркираното в дясно МПС „Тойота Ярис“ с рег.
№***. Безспорно е, че в следствие на произшествието са били причинени вреди на автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. №***. Горното се установява и от Протокол за ПТП №1667256/17.10.2016
г. От същото писмено доказателство, а и от събраните гласни доказателства, става
ясно, че ответникът е напуснал мястото на ПТП. Последното обстоятелство също не
бе оспорено от ответната страна. Не се оспорва и обстоятелството, че по повод
молба на собственика на увредения автомобил пред ЗД “Бул инс” АД, като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на първия е
изплатена сума от 206, 23 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените в следствие на горепосоченото ПТП вреди, за което при този
застраховател е заведена щета под №**********. Съгласно нормата на чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Според текста на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, и когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В последния случай тежестта на доказване носи виновният водач. В разглеждания
казус съдът приема за безспорно установено, че ищецът в качеството си на
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е изплатил на собственика на увредения от процесното ПТП автомобил
застрахователно обезщетение, равняващо се на сума от 206, 23 лв. Безспорно
установени са и фактите, при настъпването на които застрахователят има право да
иска изплатеното от негова страна обезщетение от застрахования по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ответникът
въведе възражения, че вече е изплатил обезщетение за причинените от него вреди
на собственика на увредения автомобил, които вреди са настъпили при процесното
ПТП. Видно от приложеното АНД№3218/2016 г. по описа на РС Шумен, се установи,
че за разглежданото произшествие на ответника му е ангажирана и
административно-наказателна отговорност, като същият, на основание чл.78а, ал.1
от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 лева. От мотивите на съдебния акт става
ясно, че причинените от ответника вреди по автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №***,
в размер на 175, 40 лева са изцяло възстановени на собственика на автомобила Н.И.Н..
От документите по делото се установи, че вредите, оценени в досъдебното
производство на горепосочената сума, са възстановени преди датата на изплащане
на процесното застрахователно обезщетение. От изготвеното заключение по
допуснатата СТЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, и
неоспорено от страните, се установи, че стойността на имуществените вреди на
увредения автомобил, настъпили от процесното ПТП, заедно със ликвидационните
разноски се равнява на сума от 221, 23 лв., като е налице причинно- следствена
връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, установени при
автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. №***. Действително законът дава възможност
на изплатилия обезщетение на увреденото лице застраховател да търси от виновното
лице, страна по застрахователния договор, изплатената сума, включваща главница
и лихви, ведно с извършените ликвидационни разноски. Но в случая се установи,
че в образуваното по повод разглежданото ПТП срещу ответника досъдебно
производство, ответникът е заплатил на увреденото лице обезщетение за
претърпените от него вреди, настъпили в следствие ПТП, в размер на 175, 40
лева, т.е. репарирал е тези вреди, за които в настоящото производство
застрахователят твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение на същото
лице. Ето защо заключава, че доколкото ответникът е възстановил само част от
причинените вреди, следва да възстанови на застрахователя и остатъкът до пълния
размер на вредите, ведно с извършените от застрахователя ликвидационни
разноски. Предвид изложеното, стига до извода, че така предявеният иск е
частично основателен и следва да се уважи за сума от 45, 83 лева, като за
останалата част, до пълния предявен размер се отхвърли, поради неоснователност.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 103, 58 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.П.и К.К., сумата от 45,
83 лева /четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №********** за МПС „Тойота Ярис”, с peг. № ***,
собственост на Н.И.Н. и ликвидационни разноски, по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №BG/02/116001213645, със срок от 22.04.2016
г. до 21.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба 26.06.2019 г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска в останалата му част, до пълния предявен размер като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.П.и К.К., сумата
от 103, 58 лева /сто и три лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: