№ _________
гр. Варна ________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2332 на Административен съд - Варна
по описа
за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.171, т.2а, буква а) от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „ТОЕМА“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.**** № **, представлявано от управителя А. В. К., чрез адв.Ц.Д.,
против Заповед № 22-0460-000184/06.09.2022г. на н-к група към ОДМВР-Варна, РУ
05 Златни пясъци, с която – поради
това че на 06.09.2022г. около 12:40 часа, на общински път № ***, Д. М., ЛНЧ: **********, без да е правоспособен
водач, е управлявал л.а. ФТ с рег. № В **** НВ собственост на „ТОЕМА“ ЕООД – на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП на дружеството
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС - ФТ с
рег. № В **** НВ за срок от 180 дни.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че управителят на дружеството – собственик на автомобила, не го е предоставял за управление на лицето Д.
М.. Твърди и че не е налице умисъл от страна на представляващия дружеството за
осъществяване на състав на нарушение по ЗДвП. Не оспорва факта, че на
посочената дата – 06.09.2022г., е настъпило ПТП, в което е
участвал автомобила, управляван от неправоспособния водач, но твърди, че М. е
взел превозното средство без съгласието на собственика. Твърди и че в заповедта
за налагане на ПАМ е допуснато противоречие в посочената разпоредба на чл.171,
т.2а, буква „а“ ЗДвП, т.к. не е конкретизирано конкретното
предложение, въз основа на което се налага мярката, което препятства правото му
на защита. Твърди и че нарушението не е доказано, т.к. и към момента липсват
доказателства представляващият дружеството доброволно да е предоставял
автомобила за управление от неправоспособно лице. Наведени и са доводи за
несъразмерност на мярката с преследваната от закона цел.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя А. К. и адв.Д.,
които поддържат жалбата на наведените в нея основания. В допълнение,
представляващият дружеството сочи, че с автомобила се изпълняват поръчки и поради
това е необходим за дейността на фирмата. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът
– Началник група към ОДМВР-Варна, Пето РУ Златни пясъци,
чрез гл.юрк.Г., оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че от събраните
доказателства се
установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно, че
автомобилът е бил управляван от неправоспособно лице. Моли съдът да не
кредитира събраните гласни доказателства и сочи, че за отнемането на автомобила
не са уведомени компетентните органи. Отделно сочи, че автомобилът е
собственост на юридическо лице, в който случай правилата за неговото ползване
са различни. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На
06.09.2022г. около 12:40 часа в община Варна, на общински път № VAR 1083 – от
Т-образно кръстовище в посока ***, Д. М., ЛНЧ **********, управлявал л.а. ФТ с
рег. № В **** НВ, собственост на „ТОЕМА“ ЕООД, без да притежава СУМПС, като е
станал участник в ПТП.
Прието
било, че Д. М. е извършил нарушение на чл.150 ЗДвП за което му бил съставен
АУАН серия GA № ***/06.09.2022г.,
с който на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети СРМПС № ***и 2бр. рег. табели В **** НВ.
На
същата дата н-к група към ОДМВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, издал Заповед
№ 22-0460-000184/06.09.2022г., с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП наложил на „ТОЕМА“ ЕООД, ЕИК ****, принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – ФТ с рег. № В **** НВ, за срок
от 180 дни. Заповедта е връчена на адресата на 14.09.2022г.
В
с.з. на 22.11.2022г. като свидетел е разпитан В. М. – баща на
водача Д. М.. Същият дава показания за това, че на 06.09.2022г., по обяд, му се
обадили полицаи и го уведомили, че синът му е претърпял ПТП. Когато отишъл на
местопроизшествието – кръстовището за ***, синът му обяснил, че
видял ключовете на автомобила /Ф/ в къщата на А. и решил, че може да го покара.
В автомобила били с В. - дъщерята на А.. А. не знаела, че са взели колата, като
синът му обяснил, че на момента решил да вземе ключовете.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК /Заповед
№ 22-0460-000184/06.09.2022г. е връчена на представляващия „ТОЕМА“ ЕООД на 14.09.2022г.,
а според писмо рег.№ 460000-6010/06.10.2022г. и опис към преписката, е
входирана на 28.09.2022г. с № 460000-5528/28.09.2022г./ и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
На
съда е служебно известна Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на
ОДМВР-Варна, с която същият на основание чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,
буква „а“ и т.6 от ЗДвП, е оправомощил служителите, компетентни да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.7 – началниците на сектори/групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията,
обслужвана от съответното РУ при ОДМВР. Видно от Удостоверение рег.№ 3654000-***/14.11.2022г.
на н-к Сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна, издателят на процесната
заповед – Д. Н Т., заема длъжност „началник група „Охранителна полиция“ към
Пето РУ-Златни пясъци при ОДМВР-Варна“, поради което оспорената заповед за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Обжалваната
заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при
правилно приложение на материалния закон.
Видно
от АУАН серия GA № ***/06.09.2022г.,
на 06.09.2022., на посочените място и час, Д. М. е извършил нарушение на чл.150 ЗДвП – управлявал е л.а. ФТ с рег. № В **** НВ,
собственост на „ТОЕМА“ ЕООД, без да притежава СУМПС.
Съгласно
чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1
или 4
или по реда на чл.69а
от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
Съгласно чл.150а, ал.2 ЗДвП за определяне
правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на
категории, различни от тези по чл.149, обозначени с латински букви. По
преписката не са представени доказателства (свидетелство за регистрация) относно
техническите данни на процесния автомобил, релевантни към определяне неговата
категория, респ. категорията на водача, но видно от приложената Справка за
нарушител/водач, на Д. М. никога не е издавано СУМПС и същият е неправоспособен
водач.
Съгласно чл.171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, една от които е и тази по т.2а,
буква „а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;
При изпълнение на посочените в закона условия за налагане
на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
като в случая предвид установените факти – управление на МПС от лице, което е
неправоспособен водач и няма издадено СУМПС, правилно е прието, че са налице
основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила.
В обжалваната заповед са изложени подробно
обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и
правни основания за издаването ѝ, поради което съдът приема, че същата е
постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 АПК. Неоснователно е
оплакването, че в заповедта не е посочено конкретната хипотеза от чл.171, т.2а,
буква „а“ ЗДвП, в която е наложена ПАМ, т.к. в заповедта са изложени всички
относими към субективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на
дружеството, в качеството му на собственик на автомобил, управляван от
неправоспособно лице.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че
ПАМ е незаконосъобразно приложена, т.к. ключовете за автомобила, както и самия
автомобил, са взети от Д. М. без знание и позволение на управителя и
представляващ „ТОЕМА“ ЕООД. От една страна това твърдение остана недоказано,
т.к. св.М. – баща на Д. М., не дава показания за непосредствено възприети от
него факти и обстоятелства, а за обясненията по случая от неправоспособния
водач. От друга страна, знанието или позволението на собственика за ползване на
автомобила, респ. липсата на такива, са ирелевантни за прилагане на ПАМ.
Принудителните административни мерки, каквато по
дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171,
т.2а, буква „а“ ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с
цел постигане на определен правен резултат. В случая ЗДвП регламентира
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП при установено управление на
ППС от лице, което не притежава свидетелство за управление – неправоспособен
водач. Само наличието на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ,
като законът не свързва същата с неправомерно поведение и установяване на вина на
собственика – че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н
управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач, поради
което без правно значение са обстоятелствата дали представляващият дружеството
е предоставил управлението на превозното средство на неправоспособен водач и
дали му е било известно, и кога му е станало известно това обстоятелство. Законът
допуска засягане правата на собственика с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 ЗДвП – опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения – в този смисъл Решение на
ВАС № 1235/30.01.2019г. по адм.д. № 10192/2018г.
Както бе посочено по-горе, при осъществяване на
предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не,
такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ. За да бъде
приложена процесната принудителна мярка, законът не възлага в тежест на
административния орган установяване на обстоятелството, че собственикът на
автомобила е знаел, че го предоставя на неправоспособен водач, респ., че е
разрешил автомобилът му да се ползва от такъв. Възложено е от закона в тежест
на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните мерки и да не
предоставя, респ. да не допуска, собственият му автомобил да бъде управляван от
неправоспособен водач. След като в случая собственикът на автомобила не е
положил дължимата грижа следва да понесе и неблагоприятните последици, които
законът свързва с такова поведение.
Нормата на чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е категорична,
ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по
отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. ПАМ по чл.171,
т.2а, буква „а“ ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е
бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а
настоящият случай не е такъв, т.к., както правилно сочи и процесуалният
представител на ответника, липсват данни собственикът на автомобила да е
уведомил компетентните органи за отнемането на автомобила за ползване без
негово знание.
По така изложените съображения жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00лв. (сто лева).
Водим
от горното, Варненския административен съд, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТОЕМА“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.**** № **, представлявано от управителя А. В. К., чрез адв.Ц.Д.,
против Заповед № 22-0460-000184/06.09.2022г. на н-к група към ОДМВР-Варна, РУ
05 Златни пясъци, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП на дружеството е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – ФТ с
рег. № В **** НВ за срок от 180 дни.
ОСЪЖДА „ТОЕМА“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.**** № **, представлявано от управителя А. В. К. да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Административен
съдия: