№ 4422
гр. София, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110137055 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма], ЕИК [ЕИК], с
която срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимост на сумата от 1 056,48 лева по
фактура № **********/19.05.2021 г. за имот с административен адрес [населено място],
[улица], вх.А, офис 6 с клиентски №[номер].
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че при
ответното дружество за имот с административен адрес [населено място], [улица], вх.А, офис
6 без основание е открита партида с клиентски №[номер] на негово име. По тази партида за
периода 21.06.2012 г. – 19.05.2021 г. са начислени задължения за доставени
водоснабдителни и канализационни услуги /ВиК услуги/ в размер на 1 056,48 лева, отразена
във фактура № **********/19.05.2021 г. , чиято стойност дружеството претендира за
плащане от него.Твърди да не дължи сумата, поради липса на облигационна връзка между
страните, доколкото не е собственик на имота. Счита, че размерът на начислената сума е
произволно определен, без правно основание, без наличие на отчет на сертифицирано
средство за търговско измерване (СТИ) и в нарушение на изискванията, разписани в чл.32,
ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Евентуално намира, че правото
на принудително изпълнение на задълженията за периода преди месец 05.2019 г. е погасено
с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Представя документи и претендира
разноски.
С уточнителна молба вх. № 66020/07.10.2021 г., допълнена с изявление от първото
открито по делото съдебно заседание от 28.10.2021г. ищецът конкретизира, че сумата от 1
056,48 лева включва сумата от 731,52 лева главница за доставени ВиК услуги в периода
21.03.2012 г. – 18.04.2018 г., сумата от 229,64 лева мораторна лихва върху тази главница,
1
начислена за периода 21.04.2012 г. – 18.05.2018 г., сумата от 90,10 лева главница за
предоставени ВиК услуги за периода 19.04.2018 г. – 19.05.2021 г. и сумата от 5,22 лева лихва
върху тази главница за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че между страните е налице валидна облигационна връзка за
доставка на ВиК услуги до процесния имот през исковия период. Твърди, че представената
по делото справка за размера на задълженията по процесната партида, представено от ищеца
е издадена по изрично искане на същия. Сочи, че на 19.09.2019 г. е извършен монтаж на нов
индивидуален водомер за отчитане на студена вода за имота и реални отчети на същия са
извършвани чрез дистанционни измервателни уреди. Допълва, че задълженията по
партидата са законосъобразно определени и начислени. Желае отхвърляне на иска,
представя документи, прави искане за събиране на доказателства и изразява становище по
представените от ищеца документи, претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че за
имот с административен адрес [населено място], [улица], вх.А, офис 6 при ответното
дружество била открита партида с клиентски №[номер] с титуляр ищеца, по която е
отчитана стойността на доставени ВиК услуги. На 19.05.2021 г. била издадена фактура №
********** за сумата от 1 056,48 лева, включваща старо салдо в размер на 1 051,26 лева и
лихва за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. в размер на 5,22 лева. Страните не спорят, че
старото салдо, отразено в горепосочената фактура включва 731,52 лева главница за
доставени ВиК услуги в периода 21.03.2012 г. – 18.04.2018 г., сумата от 229,64 лева
мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода 21.04.2012 г. – 18.05.2018 г.,
сумата от 90,10 лева главница за предоставени ВиК услуги за периода 19.04.2018 г. –
19.05.2021 г.
Установява се наличие на правен интерес у ищеца от търсената по този ред защита,
тъй като посоченото вземане фигурира като непогасено в представената справка от
ответното дружество, последното претендира заплащане на сумата, издавайки фактура за
същата.Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено
лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не
определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно
правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с
решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. Не съществува
законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, като по този начин препятства възможността на
кредитора да го претендира в бъдеще. Поради изложеното правен интерес от търсената
защита се констатира и към момента на приключване на съдебното дирене в
производството.Поради това и исковете са допустими.
Установява се от ангажираните от ответната страна писмени доказателства, че на
25.06.2008 г. било взето решение на общото събраните на етажната собственост по
2
местонахождение на офис 6 за откриване на индивидуални партиди на всеки собственик за
отчитане на портеблението на вода в самостоятелните обекти в сградата и бил упълномощен
етажният собственик Г. И. Ш. да представлява всеки от собствениците пред [фирма] за
сключване на договори и откриване на индивидуални партиди за обектите. В приложения
към протокола от проведеното на 25.06.2008 г. общо събрание на етажните собственици
списък на участвалите в събраните собственици [фирма], ЕИК [ЕИК] е отразено като
собственик на офис 6. Списъкът носи неоспорен подпис в частта на ищеца, представлява
частен документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти и се ползва с доказателствена
сила по смисъла на чл.180 ГПК. Доказва се в производството от представения
информационен лист (Приложение № 2 към документите за откриване на индивидуална
партида), че ищецът е заявил в качеството си на съсобственик и ползвател по силата на
договор от 26.06.2006 г. желание за откриване на партида на свое име при ответника за
отчитане на доставените до офис 6 ВиК услуги. Информационния лист носи неоспорен
подпис в частта за [фирма]. Видно от писмо вх.№ О/Ж-1029#2/20.10.2020 г. ищцовото
дружество чрез управителя си С. М. е поискало издаване на удостоверение за липса на
задължения в качеството си на собственик на офис 6. Представените по делото приемо –
предавателни протоколи от 19.09.2019 г. за доставка, монтаж и пломбиране на
индивидуални водомери за партида с клиентски №[номер] също носят неоспорени подписи
за дружеството чрез С. М. в качеството на получател на устройствата.
Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на В и К услуги по
чл.1, ал.1 от същия са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
При съвкупна преценка на доказателствената маса по делото, макар въз основа на
непрекъсната верига от косвени доказателства, се установява, че ищецът е потребител на
ВиК услуги в имота през исковия период като съсобственик, който е заявил ползване на
имота и е пожелал откриване на партида на свое има за отчитане на предоставените до
имота ВиК услуги, участвал е в общо събрание на етажната собственост, на което е взето
решение за откриване на индивидуална партида за имота и такава е открита след
представяне на информационен лист от дружеството ищец. Отразеното в този лист и
обсъдената кореспонденция между страните съставлява извънсъдебно признание за
наличието на облигационна връзка между страните за доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води до офис 8, чийто източник е договор при общи условия за
получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на
това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система потребителят е
обвързан от общите условия на дружеството, които не се спори, че са влезли в сила. Според
нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
3
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия. Поради това възражението на ищеца за отсъствие на облигационна
връзка с ответното дружество през исковия период е неоснователно.
От заключението на техническата част на неоспорената комплексна съдебна
експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена, и разпита на
вещото лице техник се установява, че процесният имот е присъединен към уличната ВиК
инфраструктура и в него се ползват три вида услуги – доставка на вода с питейни качества,
отвеждане на отпадни води и тяхното пречистване. През 2008 г. в имота били монтирани
два броя водомери, които били надлежно пломбирани. След две първоначални посещения за
отчет на водомерите, при които не е бил осигурен достъп до имота считано от 01.10.2008 г.
таксуването на потреблението в офиса преминало на база 5 куб.м. на застроен обем, въпреки
наличието на водомери и тези начисления продължили до 18.09.2019 г., тъй като на
следващия ден в офис 6 бил монтиран нов водомер за студена вода, а спирателният кран на
водомера за топла вода бил пломбиран като неизползваем. Причината за монтажа на нов
водомер била изтеклата метрологична годност на предходните. При демонтажа на страните
водомери са отразени показанията им към датата на подмяната, сочеща консумация на вода
от 7 куб.м. за целия период на експлоатация. След монтажа на новия водомер за студена
вода до края на исковия период 19.05.2021 г. е отчетена консумация от 0,238 куб.м. Така
общата стойност на реалната консумация в имота през целия исков период възлиза на 13,73
лева. За същия период ответникът е начислил задължения на стойност от общо 930,22 лева
като начисленото отговаря на фактурираното, но остава неясно основанието за начисляване
в подобен обем.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 ОУ, които не са представени по делото, но да
публично известни и достъпни на електрона страница на дружеството, доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. По изключение, при липса
на водомери или неизправни такива (ал.5) месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се определя на база по посочения в разпоредбата начин. Последното е в
съзвучие с разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Съгласно чл.33 услугите ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение (ал.1), а за сгради в режим на етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.
Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа
4
на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер при условията и по реда на тази наредба. Съгласно ал.4 на същата отчетените данни
по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.35, ал.1 от горецитираната
наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца (чл.39), т.е. в
наредбата е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и
изключения, в това число при липса на индивидуален водомер, отговарящ на изискванията
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при което приложими са правилата на чл. 39,
ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/2004 г., респ. на чл. 23, ал.5 и ал.7 от общите условия
Предвид изложеното се налага единствено възможен извод, че извършените през
исковия период начисления на база служебен отчет съобразно застроена площ на офиса е
лишено от основание, доколкото в имота са били монтирани и надлежно пломбирани
водомери. Наличие на предпоставки за прилагане на заместващ механизъм по чл.39, ал.5 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. не се доказаха. Същевременно реалната консумация в имота е
надлежно отразена от служители на ответника и същата е многократно по – ниска от
начислената. Ответникът доказа консумация в имота през исковия период на стойност от
общо 13,73 лева.
От заключението на счетоводната част на приетата по делото експертиза и
представените по делото разходни документи се установява, че ищецът е извършил
плащания към ответника за задължения по партидата на имота през исковия период в
размер на общо 366,06 лева. Част от тази сума, възлизаща на 118,99 лева не се установява
какви задължения на [фирма] са покрити в счетоводството на [фирма]. Експертизата е
заключила, че при изключване на плащането от 118,99 лева непокрити от погасителен
давностен срок и непогасени чрез плащане оставят задължения за ВиК услуги в размер на
1,98 лева за периода 01.05.2018 г. – 19.05.2021 г. и лихва в размер на 0,32 лева.
По делото се доказва, че извършените от ищеца плащания за исковия период
надхвърлят размера на действителната стойност на потреблението през този времеви
интервал, поради което и дори единствено на това основание исковите претенции следва да
се уважат като основателни.
За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че задължението за заплащане на
предоставени ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111, б. „в” ЗЗД и се погасява с изтичане на предвидения в закона давностен срок /ТР от
12.04.2012г., т.д. №3/2011г. ОСГК на ВКС/. Съгласно чл. 33, ал.1 ОУ В и К операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества, а съгласно ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в тридесетдневен срок след датата на фактуриране.
5
Последното предполага първо по време фактуриране, а не префактуриране на стари
задължения (включване на непогаси задължения в новоиздадена фактура). По делото се
доказа, че размерът на необхванатите от погасителен давностен срок задължения по
главница 1,98 лева, а за лихва - 0,32 лева. Доказа се извършено плащане от ищеца на сумата
от 118,99 лева, за която ответникът не установи наличие на задължение. При съобразяване
на последните констатации предявените искове са основателни.
При този изход от спора на ищеца се следват сторените в производството разноски в
размер на 50 лева за заплатена държавна такса и сумата от 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено
място], [улица], [адрес], срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [жк], [улица], искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че [фирма] не
дължи на [фирма] сумата от 1 056,48 лева по фактура № **********/19.05.2021 г. за имот с
административен адрес [населено място], [улица], вх.А, офис 6 с клиентски №[номер], която
сума представлява сбор от 731,52 лева главница, представляваща цена на доставени
водоснабдителни и канализационни услуги в периода 21.03.2012 г. – 18.04.2018 г., сумата от
229,64 лева мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода 21.04.2012 г. –
18.05.2018 г., сумата от 90,10 лева главница, представляваща цена на доставени
водоснабдителни и канализационни услуги в периода 19.04.2018 г. – 19.05.2021 г. и сумата
от 5,22 лева лихва върху тази главница за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление [населено място], [жк], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] и съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес], сумата от 350 лева, представляваща сторени в
производството разноски за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6