№ 501
гр. Дупница, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100210 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Вива Кредит“ АД срещу В. М. П. обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл.
79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати следните суми:
- сумата от 400.00 лева – главница по сключен договор за паричен заем
„Виолета“ от 19.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от 31.01.2025г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 36.16 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2021г. до
19.11.2022г.;
- сумата от 100.52 лева – такса ангажимент;
- сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от
договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
- сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал.
4, 5 и 6 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
- сумата от 95.85 лева – неустойка за непредставяне на съгласие за директен
дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода от 20.12.2021г. до
1
19.11.2022г.;
- сумата от 165.00 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за
ограничаване негативни последици при просрочие за периода от 20.12.2021г. до
19.11.2022г.;
- сумата от 106.54 лева – мораторна лихва за периода от 19.11.2022г. до
06.12.2024г.
В исковата молба се релевира, че между страните по делото е сключен договор
за паричен заем „Виолета“ от 19.11.2021г., по силата на който ответникът в качеството
си на заемополучател получил сума в размер на 400.00 лева, която ответникът се
задължил да върне. Ищецът заявява, че крайната падежна дата на вземанията
настъпила на 19.11.2022г. Доколкото ответникът не е заплатил процесните вземания,
ищецът намира предявения иск за основателен и доказан.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил
отговор от ответника.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД, за следните
суми: сумата от 400.00 лева – главница по сключен договор за паричен заем „Виолета“
от 19.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от 31.01.2025г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 36.16 лева – договорна
лихва за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
- сумата от 100.52 лева – такса ангажимент;
- сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от
договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
- сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал.
4, 5 и 6 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
- сумата от 95.85 лева – неустойка за непредставяне на съгласие за директен
дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода от 20.12.2021г. до
19.11.2022г.;
- сумата от 165.00 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за
ограничаване негативни последици при просрочие за периода от 20.12.2021г. до
2
19.11.2022г.;
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните императивно необходими предпоставки:
1. наличие на облигационно правоотношение между страните по делото по
сключен договор за паричен заем „Виолета“ от 19.11.2021г., с параметри посочени в
исковата молба;
2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;
3. предаване на договорената сума на заемополучателя;
4. настъпила изискуемост на вземането.
5. основание и размер на вземанията за следните суми: - сумата от 100.52 лева
– такса ангажимент; сумата от 165.00 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от
договора за ограничаване негативни последици при просрочие за периода от
20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
Видно от представения по делото договор за кредит „Виолета“ от 19.11.2021г.
/л. 10 и сл./ се установява, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е
предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател главница в размер на
400.00 лева като срокът на кредита е 1 година /л. 4, ал. 1, т. 1 от договора/; размерът на
месечната вноска не е посочен нито в представения договор, нито в представения
погасителен план към него /л. 5 и сл./; ГПР възлиза на 49.32 %; ГЛП възлиза на 15 %, а
общото задължение по кредита възлиза на 887.30 лева /л. 6/.
Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е извършвал
плащания по процесния договор, поради което съдът приема за доказано, че
ответникът не е извършвал никакви плащания по сключения договор.
Във връзка със сключения договор за кредит, следва да се вземат предвид
следните съображения: между страните е сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК / обн. ДВ, бр.18/2010 г., в сила от
12.05.2010 г./. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал.1 ЗПК. За да се отговори на въпроса
дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид
разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит, неравноправни клаузи“, според които всяка клауза в договор за
3
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Ищцата поддържа, че договорът е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК. Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен
процент - 15 %, посочен е ГПР – 49.32% /л. 5/.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че според дефиницията
по чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. От представения по делото договор и погасителен
план към него не става ясно какви вземания се включват в погасителните вноски по
договора. Същевременно обаче в ГПР не са включени вземанията за следните суми:
сумата от 100.52 лева – такса ангажимент; сумата от 24.85 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес,
съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от
договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 95.85 лева – неустойка за
непредставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора
за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 165.00 лева – начислени такси по
чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие за
периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г., предвидени в сключения договор /л. 10, стр. 2
и сл./. Ако въпросните вземания се добавят към ГПР, то последният ще надвишава
максималния размер, предвиден в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ако се
добавят и допълнителните услуги, то общото задължения възлиза вече на сумата от
887.30 лева /л. 6/. В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
4
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България като съгласно посочената разпоредба
законодателят е предвидил, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
За пълнота следва да се посочи и следното: константната практика на СЕС
относно тълкуване на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008
г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. В
този смисъл в Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС разяснява, че „общи
разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
С оглед възприетата от СЕС дефиниция за общите разходи по кредита за
потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР
представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен
процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите,
посочени в член 19, параграф 2.
В настоящия случай може да се обоснове извода, че вземанията за следните
суми: сумата от 100.52 лева – такса ангажимент; сумата от 24.85 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес,
съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от
договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 95.85 лева – неустойка за
непредставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора
за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 165.00 лева – начислени такси по
чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие за
периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г. представляват именно разход за допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит.
5
В случая е безспорно установено, че при кандидатстването за кредит за
кредитоискателят не съществува опция за кандидатстване за кредит без
допълнителните услуги.
Предвид гореизложените съображения, следва да се обоснове извода, че
дължимите допълнителни такси следва да бъдат включени като разход по кредита при
изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума,
дължима от ответника. В случая това не е сторено.
С оглед констатираното противоречие между посочения в договора размер на
ГПР и действителния му размер се налага изводът, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е
отразен действителният процент на ГПР. В тази връзка следва да се посочи, че
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като
доводите на ответника в този смисъл са изцяло основателни.
Предвид гореизложените съображения и доколкото съдът установи, че
процесният договор е недействителен, то в случая намира приложение нормата на чл.
23 ЗПК, в която е регламентирано, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед посоченото, в случая ответникът дължи единствено и само главницата
по сключения договор.
С оглед изложените съображения искът следва да се уважи за сумата от 400.00
лева – главница по сключен договор за паричен заем „Виолета“ от 19.11.2021г. а
исковете за сумите, както следва: сумата от 100.52 лева – такса ангажимент; сумата от
24.85 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода от
20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК,
съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
сумата от 95.85 лева – неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит,
съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.;
6
сумата от 165.00 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване
негативни последици при просрочие за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г. следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница, считано от 31.01.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния
за изпълнение на паричното задължение.
По делото се установи, че падежът на главницата е настъпил на 19.11.2022г. /л.
4, ал. 1, т. 1 от представения на л. 10, стр. 2 договор/.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 106.54 лева, определена по реда
на чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът
следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
Съобразно с изхода на спора право на разноски възниква за двете страни,
съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете.. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 407.74 лева, съразмерно с уважената
част от исковете / ДТ – 400 лева и адвокатско възнаграждение – 400 лева/.
Мотивиран от изложеното, РС – Дупница
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД В. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати в полза на „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, оф. 73Г следните суми: сумата от 400.00 лева – главница по сключен договор за
паричен заем „Виолета“ от 19.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от
31.01.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 106.54 лева – мораторна лихва за периода от 19.11.2022г. до 06.12.2024г.у
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 407.74 лева – разноски по
съразмерност за производството пред РС – Дупница като ОТХВЪРЛЯ предявените
7
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД за следните суми, както следва: сумата от 36.16
лева – договорна лихва за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 100.52
лева – такса ангажимент; сумата от 24.85 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4,
5 и 6 от договора за периода от 20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 24.85 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса
на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода от
20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 95.85 лева – неустойка за непредставяне на
съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода от
20.12.2021г. до 19.11.2022г.; сумата от 165.00 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от
договора за ограничаване негативни последици при просрочие за периода от
20.12.2021г. до 19.11.2022г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8