№ 358
гр. Варна, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жулиета Г. Шопова
СъдебниЛюбка Тенева Т.
заседатели:Сияна Г.а Тотева
при участието на секретаря Дебора Н. И.а
и прокурора Ант. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Жулиета Г. Шопова Наказателно
дело от общ характер № 20223100200198 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
СТ. К. К. – редовно призован, явява се лично и с адв. Н.Б. от АК – Варна, редовно
упълномощен от фазата на досъдебното производство и приет от съда от днес.
ОЛ. Н. АРХ. – редовно призован, явява се лично и с адв. К.Б. от АК – Варна, редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
ЕМ. М. Й. – редовно призована, явява се лично.
Ф. АНДР. Й. – редовно призована, не се явява.
Постр. А.М.: До 5 мин Филка ще е тук, малко закъснява.
С. Ф. Т. – редовно призована, явява се лично и с адв. В.А., редовно упълномощена от
фазата на досъдебното производство.
АКС. АНДР. М. – редовно призована, явява се лично.
М. АНДР. Й. – редовно призован, явява се лично.
ЕМ. М. АНДР. – редовно призована чрез родителя си и законен представител С. Ф.
Т., не се явява. За нея адв. В.А., от фазата на ДП.
Г. М. АНДР. – редовно призован чрез родителя си и законен представител С. Ф. Т.,
1
не се явява. За него адв. В.А., от фазата на ДП.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Подс. К.: Да се даде ход на делото.
Подс. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимите:
СТ. К. К., ЕГН ********** – роден на *******г., в гр. Варна, живущ в гр. Варна, ул.
„Й.“ №18, ет.1, българин, български гражданин, неосъждан.
ОЛ. Н. АРХ., ЕГН ********** – роден на ******* г. в гр. Девин , живущ в гр. Варна,
ул. „Р.“ №705, вх.8, ет.7, ап.133, българин, български гражданин, женен, неосъждан.
Постр. Ф.Й. влиза в съдебната зала в 09:14.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.
247б от НПК и констатира, че същите са връчени.
Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се лица, както и за
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.
СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са
налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл.247б, ал.1 и 2 НПК по всички
въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.
2
Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата
на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия. Засега няма основания за разглеждане на делото по
съкратената процедура. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени
действия по делегация. Считам, че следва мярката за неотклонение следва да бъде
потвърдена. Нямам искания за нови доказателства.
Адв. А.: Делото е подсъдно на ВОС. В хода на досъдебното производство не са били
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, няма основание за спиране или
прекратяване на наказателното производство, нямам други искания по доказателствата. Към
момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на
резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Считам, че следва
мерките за неотклонение следва да бъдат потвърдени.
Подали сме молба,с която искаме С. Ф. Т., в личното си качество и в качеството си
на законен представител на двете малолетни деца, тримата ми доверители да бъдат
конституирани като частни обвинители по настоящото наказателно производство. Подали
сме молба в този смисъл и поддържаме това си искане.
Адв. Б.: Делото е подсъдно на ВОС, няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Считам, че е допуснато на фаза ДП отстранимо съществено процесуално нарушение
на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите и именно на моя подзащитен. Това е противоречие между диспозитива и
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно възведено обвинение, че моят
подзащитен е допуснал някого на работа. В обвинителния акт това не е конкретизирано с
какви действия или бездействия е сторено. Още повече, че както в правото, така и в
енергетиката понятията не са просто думи, които да онагледяват нещо, те имат точно
определено съдържание, което се регламентира от определени закони или правилници. В
случая „допускане до работа“ и „допускащ до работа“ е формулирано в чл.52, ал.1, т.5 от
Правилника за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на електрически и ТЕЦ и ел.
мрежи. Именно в този член се описва какви са нужните изисквания към този, който е
допускащ до работа и който може да допусне някой до работа. В чл.58, ал.2 от същия
правилник, подробно и изчерпателно са описани всички действия, които това лице трябва да
извърши. Няма някое от тях, което да е в повече, а да не е описано в този чл. 58, ал.2. За
съжаление, в обвинението, което е възведено спрямо моя подзащитен, изобщо липсва както
3
този чл.52, за да се поясни, че той е допускащ до работа, както и дори едно задължение,
което има това лице по чл.58, ал.2 от цитирания правилник.
Няма да се впускам по-нататък да коментирам факти и доказателства, тъй като това е
по същество, но искам да кажа, че това е едно противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива и не дава възможност както на нас, а предполагам и на Вас, да разберете за
какво става въпрос. Естествено, съдът може да счете, че прокуратурата е свободна да
възвежда обвиненията така, както тя разбира закона и е напълно свободна да го прави, но аз
акцентирам на това обстоятелство с оглед на това да не се получи към края на процеса
изведнъж то да възникне като някакво ново обстоятелство, което до момента не е било
известно, а напротив – то е известно и към момента ние го предявихме.
Налице ли са основания за разглеждане на делото по особените правила? – Не,
желаем делото да върви по общия ред. Към момента не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-
следствени действия по делегация. Считам, че следва мярката за неотклонение следва да
бъде потвърдена. Нямам искания за нови доказателства на този етап, ще вземем отношение в
хода на съдебното следствие.
Адв. Б.: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на
родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Като колегата считам, че в хода на досъдебното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото
на защита на моя подзащитен. Това е така, тъй като аз също считам, че внесения пред Вас
обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Съобразно посочената
разпоредба, в обвинителния акт следва да бъде посочено времето, мястото и начина на
извършване на деянието. По отношение на моя подзащитен е повдигнато обвинение за
извършено от същия престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, е причинил смъртта на пострадалия Мартинов, като нормата на чл.123 е бланкетна
такава. Същата следва да бъде запълнена със специфичните норми на поведение, които се
изискват от лицата при изпълнение на въпросната дейност.
С обвинителния акт като нарушени норми, регламентиращи посочената дейност, са
посочени нормата на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за безопасните условия на труд, нормата на
чл.46, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и нормата на
чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и т.н.
На първо място, посочените от държавното обвинение разпоредби не съдържат
специални, а общи норми на поведение, а прецизната квалификация на нарушението изисква
да се посочи именно разпоредба, която съдържа конкретни норми на поведение, което
4
евентуално е нарушено.
Нормата на чл.16 от ЗБУТ е обща такава. Тя вменява задължение на работодателя да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт първо не става ясно защо
обвинението приема, че моят подзащитен има качеството на работодател и всъщност с кои
свои действия същия, в качеството си на работодател, не е осигурил ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето? Нормата на чл.46, посочена като нарушена от
моя подзащитен и това, което е подчертано в обвинителния акт, изисква – „Експонираните
работещи лица трябва да бъдат предпазени по подходящ начин срещу риск от поражения от
електрически ток при директен или индиректен контакт“ – не става ясно дали причинна
връзка с инцидента е свързано с липсата на предоставени предпазни средства – няма такива
данни в обстоятелствената част. Какви е следвало да бъдат тези предпазни средства, кой е
следвало да ги даде, по какъв начин е следвало да бъде осъществена тази защита, това
предпазване по подходящ начин – от обвинителния акт не става ясно. Не става ясно и кой
следва да го извърши.
На последно място стигаме до разпоредбата на чл.139 от Правилника за безопасност
и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по електрически мрежи, където са налице няколко различни хипотези: от една страна следва
ли да бъде изключено напрежението? Ако следва да бъде изключено напрежението, то от
кого следва да се направи? Ако тази работа може да се извърши без да се изключва
напрежението на съответно безопасно разстояние, какво е това безопасно разстояние? Кой е
следвало да го определи? По какъв начин е следвало да бъде определена тази зона, в която
не е следвало да бъдат извършвани действия? И от друга страна: кой е следвало да извърши
тези действия?
В обвинителния акт липсва пълно, точно и ясно описание на нарушенията, които са
извършени от моя подзащитен, тъй като в обвинителния акт липсват конкретни факти,
касаещи съставомерни признаци на твърдяното нарушение на посочените разпоредби – на
чл.16, чл.46 и чл.139. Фактическата обстановка се свежда единствено до констатация от
фактическа страна, че работодателят – незнайно кой, че доверителят ми е допуснал
конкретен работник „земекопач“ да извърши дейсност, в резултат на което при изправянето
на стълба се опира в електропровода, работникът е поразен от електрически ток и това
довежда до летален изход за него.
Доколкото работата по ел. мрежи е специфична дейност, в правилника за безопасност
и здраве при работа с ел. мрежи, има специална разпоредба, която сочи кое лице се явява
работодател, когато се касае за извършване на подобни дейности, съгласно чл.2 мисля или
чл.4 – това е собственика на ел. мрежи.
В този смисъл, както за мен, така и за моя подзащитен, е изцяло неясно по какъв
начин нарушенията на посочените в обвинителния акт разпоредби по чл.16 на ЗБУТ, чл.46 е
в някаква връзка с извършените от него действия, доколко същият въобще е би могъл да
извършва подобни действия. Считам, че обвинителният акт не отговаря на чл.246, ал.2 и в
5
същия не е посочен нито начина на извършване на деянието, нито са посочени конкретните
императивни разпоредби, които са били нарушени от моя подзащитен, които да запълнят
бланкетната норма на чл.123, ал.1 от НК и да поставят адекватна рамка на настоящия
наказателен процес по начин, по който моят подзащитен, а и аз, да можем да разберем какво
е следвало да бъде поведението му, за да бъде извършена тази дейност не немарливо, а
законосъобразно и поради нарушаването на именно тези конкретни императивни специални
разпоредби да е налице причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия.
По отношение на останалите въпроси по чл.248 – не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, при закрити врати, привличането на
резервен съдия, заседател, извършване на действия по делегация, привличане на преводач,
тълковник. Няма основания за изменение на взетите мерки за процесуална принуда. Към
настоящия момент нямаме искания за събиране на нови доказателства. Считам, че бе следва
делото да се насрочва за разглеждане в с.з., а следва да бъде прекратено и да се върне
обвинителния акт на ВОП за поправяне на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
Прокурорът – реплика: Тъй като казаното от защитата се изчерпва с твърдението,
че обвинителния акт е опорочен – пороци не са налице. Смятам, че в обвинителния акт
подробно е описано точно какво е следвало да бъде поведението на всеки от двамата
подсъдими, какво е било тяхното поведение и защо това поведение представлява нарушение
на посочените в диспозитива правни норми. В обстоятелствената част на обвинителния акт
подробно е описано и в какво се е изразявало и защо е налице нарушение както на чл.16,
ал.1, т.6 от ЗБУТ, така и на чл.46 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и на чл.139 от Правилник за безопасност и здраве при
работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи.
Предвид това, считам, че липсва каквото и да било нарушение, изразяващо се в
непълнота на обстоятелствената част на обвинителния акт или пък изразяващо се в
наличието на някакво противоречие между обстоятелствената част и диспозитива.
С оглед казаното, считам, че не е налице допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване
процесуалните права на някой от подсъдимите.
Адв. А.: Поддържам становището на прокурора. Относно твърдението на защитата,
че не знае в какво качество на подсъдимите същите са обвинени: считам, че е изяснено и в
двете части на обвинителния акт: за подс. А. – като отговорник на тринадесети мрежови-
измервателен район, технически ръководител, намиращ се в м-ст И., гр. варна, на обект
точно посочен, който е предоставен за изпълнение на ЕРП Север АД, описано е по какво се е
изпълнявала дадената работа, а именно във връзка с осъществяване на договор за
обществена поръчка. Абсолютно същото е записано и за подс. К. – технически ръководител
6
на този обект от страна на изпълнителя – Консорциум Електроизграждане – Варна ЕООД,
които пък изпълняват от своя страна работата на възложения им проект от ЕРП Север. Ето в
това си качество са и двамата подсъдими.
Адв. Б. – дуплика: Нямаше да взимам отношение, тъй като казах всичко, което имах
да кажа, но понеже колежката се бори с фалшиви кули, т.е. оборва нещо, което не съм казал,
искам да й поясня. Никога не съм заявявал, че не знам в какво качество е обвинен
подзащитния ми. Знам в какво качество е обвинен, но не знам защо по никакъв начин не е
изяснено, след като се обвинява, че е допуснал някого до работа, каква е длъжността на
допускащия до работа, а това е изяснено в чл.52 от правилника, който вече казах, и какви са
задълженията на този, който допуска до работа, а те изчерпателно са изредени в чл.58, ал.2
от същия правилник. Те са може би около 20 на брой, но са изчерпателно изредени. Т.е.
допускащия до работа трябва да наруши някое от тези задължения, които има. Това, че
някога сте прочели и някое вещо лице ви е споменало нещо без да разбира защо и Вие сте го
сложил, това не означава нищо. Аз също съм специалист в тази област и мога да Ви кажа, че
допускащият до работа трябва да наруши някое от тези задължения, които са по чл.58, ал.2,
иначе нямаме никакво обвинение.
Подс. К.: Нямам правна подготовка. Подкрепям казаното от адвоката ми. Искам да
кажа, че по време на ДП, без да имам юридическа компетентност, считам, че не се
установиха факти от типа на кой изпрати хората – аз не съм ги познавал тези хора, не съм
бил на обекта. Това много пъти го повдигнах пред следователката и тя каза, че това не е
важно, тъй като аз по документи аз съм назначен към този обект. Аз съм на 4 часа към тази
фирма. Повдигнах въпроси, които според мен са съществени, но не и според следователката,
която каза, че са несъществени неща и не желаеше да се погледнат. Не съм познавал
пострадалия, не съм го изпратил и него ден следобяд не съм бил на работа.
Подс. А.: Подкрепям казаното от адвоката ми. Относно обвинителния акт –
недоумявам това допускане, с което ме обвиняват, че съм допуснал хората. Нито съм ги
виждал, нито ги познавам, нито съм знаел, че те въпросния ден ще работят. За мен това
допускане, което е цитирано в обвинителния акт е нереално.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и обсъди въпросите, които
следва да се решат по чл.248 от НПК, счита следното:
Делото е подсъдно на Варненски окръжен съд, тъй като е образувано по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия СТ. К. К. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и срещу
подсъдимия ОЛ. Н. АРХ. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Възраженията на защитата
на двамата подсъдими относно несъставомерност на деянието, поради противоречие между
диспозитива на обв. акт и посочените квалификации не могат да наведат съда до основания
за прекратяване на съдебното производство. Посочените основания от защитата могат и
следва да се обсъждат единствено по съществото на делото и при постановяване на
окончателния съд. акт.
7
Не се установи основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство, тъй като всички възражения, поставени от защитата, могат да се обсъдят в
съдебно заседание по съществото на делото.
Предвид изявлението на защитата съдът намира, че делото следва да продължи по
общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица, вписани в приложението към
обвинителния акт.
Към този момент не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити
врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на взетите мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимите К. и А.
„Подписка“ съдебният състав намира, че а същите следва да бъдат потвърдени.
Следва да насрочи с.з. за друга дата, като за тогава изисква от прокурора да бъде
представено копие от Решение №******* г. на ОС – Варна, гражданско отделение, за което
по досъдебното производство имаме единствено писмо, че същото не е влязло в сила, тъй
като било изпратено на Апелативен съд – Варна за произнасяне и по което Консорциум
Електроизграждане – Варна е осъдено да заплати на пострадалата ЕМ. М. АНДР. сумата от
100 хил. лв.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд - Варна.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. По делото не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия или пострадалия.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НК.
5. Няма основание делото да се разглежда на при закрити врати, да се привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач, или тълковник и да се
извършват съдебно следствени действия по делегация.
6. Потвърждава мерките за неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимите
К. и А..
7. Не се налага събирането на нови доказателства на този етап.
8. Производството по делото следва да продължи по общия ред с призоваване на
свидетелите и вещите лица от приложението към обвинителния акт.
Настоящото определение по т.3 и т.6 подлежи на обжалване в седмодневен срок пред
Апелативен съд - Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
ИЗИСКВА от прокурора да бъде представено копие от Решение №******* г. на ОС
8
– Варна, гражданско отделение, в следващото съдебно заседание.
Прокурорът: Считам, че искането за конституиране на пострадалата като частен
обвинител е направено своевременно и следва да бъде уважено.
Адв. Б.: Считам, че искането е допустимо.
Адв. Б.: Не се противопоставям. Искането е допустимо.
СЪДЪТ, като прецени искането и като взе предвид становищата на страните и на
основание чл.248, ал.2 от НПК, намира, че същото е допустимо, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА С. Ф. Т. чрез процесуалния й представител повереник адв. В.А. от
АК – Варна в качеството й на частен обвинител в настоящото наказателно производство.
С оглед обстоятелството, че делото следва да се разгледа по общия ред с призоваване
на лицата в приложението към обвинителния акт, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 28.06.2022 г. от 09:00 часа,
за която дата и час страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите и вещите лица вписани в списъка-приложение към
обвинителния акт.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9