РЕШЕНИЕ
гр.София,
29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16957 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
Т.М.К. от гр.Казанлък твърди, че в резултат на ПТП на 1.09.2015г. са й
причинени телесни увреждания. Вина за настъпването му има водачът на
т.а.Ситроен Берлинго с ДК№ *******Н.Я.А., който нарушил правилата за движение и
не е възприел навреме ищцата като пешеходка. Сочи, че в резултат на ПТП тя е
получила контузия на шията и брадичката, травматично увреждане нерва, множество
охлузвания по тялото и лицето. Търпяла болки и страдания във възстановителния
период, които и сега продължава да изпитва. Отделно от това, направила е
разходи по лечението си. Сочи, че уврежданият автомобил има застрахована
гражданска отговорност при ответника. Претендира обезщетение в размер на
25 500лв. като частичен иск от 40 000лв. за причинените й
неимуществени вреди и 34,80лв. за причинените имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Ответника
З. “Б.и.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва наличието на
извършен от водача на автомобила Ситроен Берлинго деликт, като твърди, че е
налице случайно събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата. Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен и несъответен на
получените от ищцата увреждания. Моли съда да отхвърли исковете, алтернативно
да приеме висок процент съпричиняване в случай че намери исковете за
основателни. Претендира за разноските.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от фактическа
страна следното:
От
констативен протокол за ПТП и от протокол за оглед от 1.09.2015г. се
установява, че на 1.09.2015г в гр.Казанлък в светлата част на денонощието и при
добра видимост, е настъпило ПТП между т.а. Ситроен Берлинго, управляван от
водача Н.Я.А. и пешеходката Т.М.К.. Срещу водача А. е образувано наказателно
производство, но същото е прекратено, тъй като в хода му е установено, че
причинените на пострадалата телесни вреди представляват лека телесна повреда и
не обосновават носене на наказателна отговорност от страна на водача.
Във
връзка с установяване на механизма на ПТП като свидетел е разпитан водача А..
Същият си спомня, че се движел със служебния си автомобил в посока изток-запад.
Като наближил кръстовището на вакуумната фабрика, забелязал ищцата да стои на
асфалтовото платно, от ляво, на около 1,5м. навътре в платното. Свидетелят се
движел отдясно на пътя. Скоростта на автомобила била около 30-35 км/ч.
Забелязал ищцата на около 10-15м. Помислил си, че тя ще го изчака да
премине. Там нямало пешеходна пътека и
затова свидетелят не предприел спиране. Когато приближил ищцата, на около 2 м.
от него тя решила да пресече пътя. Ударил рязко спирачки, но при спирачния път
на автомобила я ударил. След удара ищцата била паднала пред автомобила. Имала
охлузвания по коленете и по брадичката. Била в съзнание. Транспортирана била с
линейка до болница.
Назначената
и изслушана съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение:
процесното ПТП е настъпило в гр.Казанлък на ул.“Тракия“ в кръстовището с
ул.“Хаджи Димитър“. Л.а.“Ситроен Берлинго“ се е движел по ул.“Тракия“ в дясната
пътна лента със скорост от 30 км/ч. В същото време ищцата приближила към
кръстовището с ул.“Хаджи Димитър“ и предприела пресичане на платното за
движение на ул.“Тракия“ от ляво на дясно за посоката на автомобила. Водачът на
автомобила задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това
настъпил удар с пешеходката от дясната й страна. В момента на удара скоростта
на автомобила била 15 км/ч. В следствие на удара ищцата била качена върху
предния капак на автомобила, като не е достигнала с главата си до предното
стъкло. След удара тя била отхвърлена напред от автомобила и се установила пред
него без да бъде прегазена. На въпроса дали ПТП е било предотвратимо вещото
лица дава следния отговор: водачът на автомобила е имал възможност да установи
автомобила преди мястото на удара с пешеходката и да предотврати настъпването
на ПТП за момента, в който пешеходката е стъпила за първи път върху платното за
движение. От друга страна пострадалата е имала възможност да забележи
приближаващия я автомобил от дясната и страна от достатъчно разстояние, при
което да може да не предприема пресичане на платното за движение преди
автомобилът да е преминал пред нея.
Назначената
и изслушана съдебна медицинска експертиза установява, че в резултат на ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия и охлузване на
брадичката, контузия на шията, травма на шийно-мишничния нервен сплит,
охлузване в областта на лявото коляно, контузия на гръдния кош. Ищцата е била
хоспитализирана за периода 1-7.09.2015г.
в клиника по неврохирургия. Извършени са й необходимите изследвания и
консултации. Изписана е с подобрение и указния за домашно медикаментозно
лечение.няма настъпили усложнения , които да са в пряка връзка с получените
травматични увреждания от инцидента. Тези увреждания са получени и протичат на
фона на значими придружаващи заболявания и патологични състояния – цироза,
хронична чернодробна недостатъчност, алкохолна маста дистрофия на черния дроб,
синдром на алкохолна зависимост, асцит, корова атрофия, пансинуит,
остеохондроза на шийните прешлени, проявяващи се с общосоматични, неврологични
и когнитивни нарушения. Направените от ищцата разходи са свързани с проведеното
лечение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че всички увреждания по
ищцата са мекотъканни, т.е. няма счупвания или изкълчвания. Срокът за
възстановяване е около 30 дни. Вещото лице е категорично, че ищцата не е била
употребила алкохол преди ПТП. Последващите оплаквания на ищцата не се дължат на
травмата от ПТП, а на други заболявания, вкл. и упражнявано с години домашно
насилие над ищцата.
Във
връзка с търпените от ищцата болки и страдания съдът изслуша св.Живко Колев.
Същият установява, че ищцата му се обадила по телефона да му съобщи за
инцидента. Оплакала се , че й е трудно да се движи, че й се вие свят. Той я
видял месец по- късно. И тогава му се оплакала от трудна подвижност и виене на
свят. Била като замаяна.Според свидетеля след катастрофата ищцата много се
променила- изглеждала че живее ден за ден.
Т.а. „Ситроен Берлинго“ е имал сключена
ЗЗГО при ответника по полица № 02114002704053/3.11.2014г покриваща 04.11.2014г.- 04.11.2015г., вкл. и
датата на ПТП – 01.09.2015г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на изслушаната съдебна
медицинска експертиза съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между
деянието на водача на т.а. „Ситроен
Берлинго“ и настъпилите травматични
увреждания на пострадалата. Същите са й
причинили болки и страдания. Водачът на МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не е намалил скоростта
дотолкова, че да бъде в състояние да спре и да пропусне ищцата, в момента в
който тя е предприела пресичане. Още повече, че водачът я е възприел и е
следвало да следи поведението й. Обстоятелството, че на мястото, където ищцата
е стояла не е имало пешеходна пътека, не освобождава водачът от задължението му
да бъде внимателен и предпазлив към ищцата-пешеходка. За да има безопасно
поведение водачът е следвало да спре и да пропусне пешеходката, още повече че това
се е случило в населено място. Нарушени са разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“, чл.20 ал.2 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“. Поведението на водача е било противоправно.
Възражението на ответника, че е налице
случайно деяние не може да бъде споделено от съда. Само когато един водач е
изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, направил е
всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за
приложението му и въпреки това са настъпили обществено опасни последици, той не
следва да носи отговорност , тъй като е налице случайно деяние по см. на чл.15
от НК (така ТР №28/84г. на ВС). В случая се установи , че поведението на водача
е било противоправно.
Вината на водача се презумира до
доказване на противното. Презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД не е оборена от
ответната страна, поради което следва да се приеме, че деянието е извършено
виновно (в случая доказателствата сочат на непредпазливо деяние).
Налице са елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане - деяние от водача на товарния автомобил, извършено
виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата.
От
друга страна, и във връзка с направеното възражение от ответника, съдът намира,
че ищцата също е имала поведение, което е довело до съпричиняване на увреждащия
резултат. Същата е била пешеходец по см. на чл.107 от ЗДвП. Тъй като в близост
до нея не е имало пешеходна пътека /виж АТЕ/, то при пресичане на пътя тя е
следвало да се съобрази с приближаващото превозно средство /така чл.113 ал.2
вр. ал.1 т.1 от ЗДвП/. От свидетелските показания се установява, че ищцата е
възприела увреждащия автомобил, спряла е на края на пътя, но в един момент е
решила да премине през платното за движение без да изчака автомобила. Вероятно
е преценила, че той се движи с ниска скорост и тя ще успее да мине пред него. Нарушила
е разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП като е навлязла внезапно на платното за
движение. Отделно е могла да сигнализира водача за намерението си да премине
през пътя като подаде сигнал с ръка /така чл.32 ал.1 от ЗДвП/. Поведението на
ищцата е способствало за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът
приема , че е налице съпричиняване. За пълнота следва да се посочи, че при
съпричиняването има значение наличието на причинна връзка между поведението на
увредената и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия
състав на съпричиняването. Принос е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Причинно-следствената
връзка е обективен факт. С това свое
неправомерно поведение ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат – телесните й увреждания. Съдът приема 30% съпричиняване от страна на
ищцата.
В резултат
на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от
получените травми, от тяхното лечение и възстановителен период.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо
от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Между застрахователя и собственика на МПС,
причинило ПТП, е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност на автомобила за процесния ден на ПТП. Последният е основание за
възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на
МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера
на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди
зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания при получаване на травмите,
последвалото лечение, продължителността на възстановителния период и
продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на ищцата, във вр.
с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и
съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година,
съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 20 000лв.
Намалено с процента на съпричиняване, на ищцата се следва обезщетение в размер
на 14 000лв. Получила е множество контузии, но с кратък възстановителен
период от 30 дни. Липсват счупвания или изкълчвания. Заради установени предходни
травми съдът приема, че болките от получаването и възстановяването са били по-силни
от тези, които друг човек, в сходна ситуация но без придружаващите увреждания
от ищцата от преди ПТП, би имал. Не е налице усложнение от получените травми. Оплакванията
на ищцата пред вещото лице, че и сега не се чувства добре, бързо се уморява, има
изтръпване на краката и нестабилна походка не се свързват с процесното ПТП. Отделно
обаче ищцата е претърпяла психическа
травма, която е характерна за пострадалите от ПТП. Загубила позитивното си
настроение, спряла да се усмихва, променила се след ПТП, живеела ден за ден,
както посочва св. Колев. Установи се, че денят, в който е настъпило ПТП ищцата
е била за първи ден на работа и след настъпване на ПТП е загубила работата си. Ищцата
е затруднена финансово жена и загубата на работа освен имуществени вреди
/каквито не се претендират/ безспорно води до негативни емоционални
преживявания, които съдът също отчита.
В исковата молба ищцата претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което,
доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение се дължи от деня на увреждането - 01.09.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 25 500лв. като частичен от 40 000лв. ведно с
мораторната лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за заплащане на обезщетение за
настъпилите за ищцата имуществени вреди е основателен и следва да се уважи.
Разходите от 34,80лв. са направени във връзка с лечението й. Сумата се дължи с
лихва за забава от датата на предявяване на иска в съда 30.12.2015г., т.е.
тогава, когато е поискана от ответника. Неоснователна е претенцията за лихва от
датата на увреждането. Към тази дата разходите не са били направени.
По разноските.
Ищцата претендира разноски по списък в размер на 320лв.
Нейният процесуален представител претендира възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА.
Ответникът представя списъци с разноски за сумата 310лв.
разходи за експертизи и 2500лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Ищцата прави възражение по списъка с разноски на
насрещната страна. Ответникът не оспорва размера на разноските на ищцата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват
направените от нея разноски по делото съобразно уважената част от иска /55%/ - 176
лв. На процесуалния представител на ищцата се следва възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 855,39 лв. /55% от 1555,25лв с ДДС., минималния
размер адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1 за минималните размери адвокатски възнаграждения върху стойността на
предявените искове от 25534,80лв/.
На ответната страна, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска /45%/.
Основателно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същото е в размер повече от два пъти минималния размер
определен в Наредба №1 при тази цена на исковете. Проведени са 3 съдебни
заседания и като цяло спорът не се характеризира с голяма фактическа и правна
сложност. На ответника следва да се присъди хонорар в минималния размер,
изчислен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери
адвокатски възнаграждения върху стойността на предявения иск от 25534,80лв.,
съобразно правилото на чл.78 ал.3 от ГПК – 583,22лв. без ДДС. Съответната част
от разноските е 139,50лв.
След компенсация на двете насрещни задължения за разноски
до размера на по-малкото, ищцата остава да дължи на ответника сумата от 546,72лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
застрахователното дружество дължи държавна такса по сметката на СГС в размер на
561,39лв. Разходи от бюджетна на съда не са правени.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК ********със седалище *** и адрес на
управление *** да заплати на Т.М.К., ЕГН ********** сумата от 14 000 лв., ведно с лихвата за
забава от 01.09.2015г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от ПТП на 01.09.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З. „Б.И.“ АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица №
02114002704053, период на покритие от 04.11.2014г. до 04.11.2015г.,
водач Н.Я.А., ЕГН **********, и сумата 34,80лв. имуществени вреди от същото
ПТП, ведно с лихвата за забава от 30.12.2015г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 25 500 лв. като частичен от
40 000лв. ведно с лихвата за забава
от 01.09.2015г. и иска за мораторна лихва върху имуществената претенция за
периода 01.09.2015г . – 29.12.2015г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.М.К. да
заплати на З.Д.„Б.И.“ АД разноски по
делото в размер на 546,72лв.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД да заплати на адв.П.К., САК на основание
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 855,39 лв.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД да заплати по сметката на СГС държавна
такса в размер на 561,39лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.