Присъда по дело №535/2022 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 113/23.11.2022 година по НОХД № 535/2022 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М А /M A/, роден на 15.01.1987г., в гр. Дер Алзор, Република
Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 25.09.2022г., в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с. Странджа, общ.Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление
по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдим обвинение не е, съдът,
приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че
разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната
истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на
назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход
и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия М А /M A/ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в
минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.Кискинова от АК – Ямбол не оспорва, че
подзащитния й е извършил деянието в което е обвинен. С оглед обстоятелството, че
подзащитния й желае да се ползва от международна закрила и убежище съгласно
Конституцията на Република България, счита, че е изпълнено условието на чл.279, ал.5 от
НК, поради което пледира на подзащитния й да не бъде налагано наказание. Алтернативно,
ако съдът счете, че следва да му бъде наложено наказание, моли съдът да вземе предвид
смекчаващите вината на подзащитния й обстоятелства, а именно направените от
подсъдимия самопризнания и оказаното от подзащитния й съдействие на органите на
разследването за разкриване на обективната истина, и му наложи наказание в размер на
минималното предвидено в закона.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е М А /M A/, роден на 15.01.1987г., в гр. Дер Алзор, Република
Сирия, сирийски гражданин, с основно образование, с адрес в гр.Дер Алзор, Република
Сирия, без документи за самоличност. Подсъдимият М А /M A/ по неустановено по делото
време напуснал държавата си по произход - Сирия и влязъл на територията на република
Турция. По време на престоя си в република Турция пребивавал в гр. Истанбул. По същото
време решил да отиде при свои близки в Кралство Нидерландия, като достигне до там без
изискуемото се за това разрешение. В изпълнение на намерението си се свързал с
неустановено по делото лице, с което се договорил срещу заплащане, това неустановено по
делото лице, да организира придвижването му до република България и преминаването му
1

през границата на страната ни от република Турция в република България без съответното
разрешение и не през определените за това места. В изпълнение на договорено подсъдимия
бил придвижен заедно с група лица, от гр.Истанбул до границата на страната ни. На
25.09.2022 година през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата на република
България, в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с.Странджа,
общ.Болярово, обл.Ямбол, подсъдимият заедно с групата лица, водени от две неустановени
по делото лица, влязъл през границата на страната ни от република Турция в република
България без разрешение от надлежните органи на властта. След това подсъдимия заедно с
лицата, с които влязъл на територията на република България, водени от неустановените по
делото две лица продължил движението си към вътрешността на страната. На 28.09.2022 г.
около 21.05 часа подсъдимият пътувал задно със свои сънародници укрит в ремаркето на
товарна композиция с румънски регистрационен номер по път I-7, в посока от с.Окоп,
обл.Ямбол към с. Козарево, обл.Ямбол. Малко след 21.05 часа въпросния влекач бил спрян
на около 2 км. след с.Окоп, обл.Ямбол от св. А Е - полицай в РУ-Ямбол при ОДМВР-
Ямбол и негов колега, които по същото време изпълнявали служебните си задължения. В
хода на извършената проверка от св. Елекчиев на водача и на самото превозното средство и
последвалата я проверка от полицейски служители на ГПУ - Елхово подсъдимия бил
установено в товарната композиция.
Подсъдимият не е представил документ за самоличност, нито е представил
документи, удостоверяващи правото му да влезе и пребивава на територията на Република
България и е бил задържан в ГПУ – Елхово.
На 29.09.2022 година мястото на нарушение на държавната граница - в района на
гранична пирамида № 160, в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол е
установено от св. И П - полицай в Мобилна гранично - полицейска група в ГПУ-Елхово при
РДГП-Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият М А
(M A) не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите А Е и И П, дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето на извършване на деянието и формата на вината, поради което и доколкото не се
опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните
свидетели са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и
останалите доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на
подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени
източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М А /M A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 25.09.2022г., в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с. Странджа, общ.Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посоченият
текст от наказателния кодекс.
2

От обективна страна подсъдимият М А /M A/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на Република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е налице към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в
страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на
Република България, укрит в превозно средство, свидетелстват за намерението му да се
укрива от органите на властта в Република България, което изключва намерението да търси
убежище, респ. закрила. Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към
момента на извършване на деянието последващото търсене на закрила от подсъдимия е без
значение за прилагане на нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М А /M A/ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.
3

Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито като
многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за определяне на
наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и
при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за
сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди същият да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Елхово сумата от 11.68 лева направени по делото разноски.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	113
Дата:	23 ноември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20222310200535
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 октомври 2022 г.

Присъда по дело №535/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите