№ 44
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна И. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Г. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Р.“ ЕООД – Х. чрез процесуалния му
представител адвокат И.М.-А. против определение № 260243/31.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5/2021 г. по описа на Х. окръжен съд. Жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
сумите, за които е бил осъден, са над 20 000 лв., предвид начисления ДДС,
поради което моли съда да го отмени и да постанови администриране на
подадената от него касационна жалба.
Ответникът по частната жалба „Ф.и.Б.“ ООД – П. не е взел становище
по жалбата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови
изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
С решение № 260076/01.03.2021 г., постановено гр.д. № 5/2021 г. по
1
описа на Х. окръжен съд, е отменено решение № 260038/ 21.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1405/2019 г. по описа на Районен съд – Х., като вместо
това „Р.“ ЕООД – Х. е осъдено да заплати на „Ф.и.Б.“ ООД – П. 18 776 лв.
възнаграждение по договор за поръчка от 21.12.2018 г. и 8 261,44 лв.
неустойка по т. 5 от договора за периода 07.11.2019 г. – 27.12.2019 г., както и
3 872,25 лв. разноски.
Против това решение е постъпила касационна жалба от „Р.“ ЕООД – Х.
чрез процесуалния му представител адвокат М.-А..
По повод направеното в касационната жалба искане по чл. 282 от ГПК
за спиране изпълнението на въззивното решение е образувано ч.т.д. №
613/2021 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ т.о., с определение №
153/22.03.2021 г. по което е оставено без уважение искането, като е прието, че
решението на въззивния съд е влязло в сила на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК предвид търговския характер на делото с оглед предмета на спора –
притезания по субективна търговска сделка.
С обжалваното определение окръжният съд е върнал касационната
жалба на „Р.“ ЕООД като недопустима.
Настоящият състав споделя направения от окръжния съд правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.
за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на
решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими
имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за
иска за собственост.
Безспорно е, че предмет на въззивното решение са субективно
съединени искове по чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
по чл. 92 от ЗЗД.
Доколкото предмет на делото е спор, пряко свързан със сделка,
сключена от търговец и във връзка с упражняваното от него занятие /при
липса на оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ и при съобразяване
2
с предмета на дейност на ответното дружество/ и по тази причина е търговска
сделка /чл. 286, ал. 1 от ТЗ/, който договор се явява юридическият факт за
възникване на претендираните вземания, следва да се приеме, че е налице
търговски спор, дефиниран в разпоредбата на чл. 365, т. 1 от ГПК, а делото е
търговско.
Впрочем относно характера на делото и наличието на търговски спор
между страните не се спори, като това се признава и в частната жалба от
жалбоподателя.
Спорът е относно цената на първия иск.
Както вече беше посочено, с обжалваното решение съдът се е
произнесъл по предявените от „Ф.и.Б.“ ООД – П. против „Р.“ ЕООД – Х.
искове, в т.ч. за възнаграждение по договор за поръчка от 21.12.2018 г. в
размер на 18 776 лв., съобразявайки се с въведената от ищеца цена на този иск
в исковата молба, която обвързва съда и определя както границите, в които
той трябва да се произнесе, така и силата на пресъдено нещо относно
признатото вземане, което ответникът е длъжен да изпълни.
В този смисъл е решение № 260161/07.05.2021 г., с което Х.т окръжен
съд е оставил без уважение искането на ищеца „Ф.и.Б.“ ООД – П. за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260076/01.03.2021 г. чрез отбелязване, че сумата, представляваща
възнаграждение по договор за поръчка от 21.12.2018 г., вместо в размер на
18 776 лв. да се чете в размер на 18 776 лв. без ДДС, както и е оставил без
уважение искането на ищеца за тълкуване на същото решение.
На база на гореизложените мотиви съдът намира, че съобразно
определената цена на исковете и характера на спора решението на въззивния
съд не подлежи на касационно обжалване, правилно окръжният съд е приел,
че касационната жалба на „Р.“ ЕООД е недопустима като подадена против
неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е върнал, поради което
определението му следва да бъде потвърдено, а подадената против него
частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Р.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. Х., Х. област, ул. „Х.С.“ № ***, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр П., ул. „Ф.Ж.К.“ № *, ет.** /чрез адвокат И.М.-А./ частна
жалба вх. № 263441/15.04.2021 г. против определение № 260243/31.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5/ 2021 г. по описа на Х. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4