Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №256   

 

гр. Русе 11.6. 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 22.5. през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                            Членове:              ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                           НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

                                             

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 243 по описа за 2018 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             П.К.П. *** обжалвал решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 5567/2015 г.в частта,в която предявеният срещу него иск е уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Ответниците по жалбата искат от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е неоснователна.

                             По делото не е спорно,че с решение № 246/10.4.1997 г.на ПК-гр.Ветово на наследниците на И.П. К. е възстановено правото на собственост върху полска култура от 20.200 дка в землището на гр.В.,Русенска област.Със същото решение на наследниците на П. Д. К. е възстановено правото на собственост върху овощна градина от 2.094 дка,полска култура от 0.561 дка,полска култура от 24.056 дка и полска култура от 12.893 дка, всички находящи се в землището на гр.В. Безспорно е също,че страните по делото са част от тези наследници,на които е възстановено правото на собственост върху тези земеделски земи,видно от представените по делото удостоверения.Наследствените им права са правилно определени от първоинстанционния съд,по отношение на тях не е наведено оплакване във въззивната жалба,поради което не се коментират от въззивната инстанция.

                             С констативен нотариален акт № 81/12.2.2009 г.жалбоподателят е признат за собственик на процесните земи на основание давностно владение и наследство по извършена обстоятелствена проверка.Предмет на настоящото производство е установяването по отношение на него,че собствеността върху земите принадлежи на  наследниците на И.П. К. и П. Д. К.,част от които са ответниците по жалбата.В отговора по исковата молба жаалбоподателят е посочил,че е отчуждил част от имотите и продължава да владее само два-овощна градина от 2.094 дка и полска култура от 0.561 дка в землището на гр.В. Настоящото производство е спирано по искане на жалбоподателя до приключване на гр.д.№ 368/2015 г.на РРС,приложено към настоящото.Последният е бил ищец по същото,а ответник-единият от ответниците по жалбата И.К..Искът е бил отрицателен установителен-че И.К. няма права върху цитираните по-горе земеделски земи и е отхвърлен с влязло в сила решение/на три инстанции/.

                             Твърденията на ответниците по жалбата,че правото на собственост върху процесните земи е възстановено на тях,като наследници на общите наследодатели,че оттогава/1997 г./ги обработват и не са се отказвали от тях,се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Ц. и С. А.Те установяват,че единствено И.К. е обработвал земите,защото разполагал с техника.И двамата са му помагали.Не са виждали жалбоподателят да прави това.Отдаването на имотите под наем от последния за определени периоди,не означава че е техен собственик.Той като съсобственик,е владелец само на собствените си идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици.За да се превърне във владелец на целия имот,следва да отблъсне владението на останалите,да доведе до знанието им намерението си да свои имотите изцяло и да го осъществи трайно,ясно и необезпокоявано в продължение на 10 години.За тези обстоятелства по делото не са представени никакви доказателства.Показанията на свидетелите,разпитани от нотариуса по обстоятелствената проверка не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство първо,защото са дадени при съставянето на констативния нотариален акт,който се оспорва,второ-защото свидетелите не са разпитани от съда и трето-защото срещу тях е имало досъдебно производство за лъжесвдиетелстване,което е прекратено.

                             Извън гореизложеното следва да се коментира като доказателство в подкрепа на извода на районния съд за основателността на предявения иск,представеният по делото констативен протокол от 27.1.2014 г.,съставен в кантората на нотариус Варамезов.В него е отразено,че е съставен във връзка с нотариална покана до жалбоподателя от 17.1.2014 г.Поканата не е приложена по делото,но това не е от значение за правния спор.Значение има отразеното от пом.нотаруиса в протокола становище на жалбоподателя по отношение на земеделските земи.А то е готовността му да плати на наследниците дяловете от продадените от него наследствени земи.По същество това твърдение е потвърждение на факта,че не ги счита за свои.

                             Предвид гореизложеното съдът намира предявения иск основателен и доказан,а обжалваното решение правилно и законосъобразно,поради което

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/26.1.2918 г.,постановено по гр.д.№ 5567/2015 г.на Русенски районен съд.

                             ОСЪЖДА П.К.П. *** да заплати на И. *** 11 сумата 400 лв.,направени по делото разноски за тази инстанция.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

 

                                                                   Членове: