Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     гр. Сливница, 12. 04. 2021 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди двадесета година в състав:

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА 

 

при секретаря Ивана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 913 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.69, ал.1 ЗН от З.И.К. чрез адв. М. от *** срещу А.Н.С., Е.Р.С. и Г.Р.С. за делба на следния недвижим имот: УПИ № ХХІV-122, партиден № 7307Н4413, с площ от 542 кв. метра, находящ се в землището на село Калотина, общ. Драгоман, кв. 14, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ съгласно акт за узаконяване от 30.10.1975 г. от 62 кв.м. (първоначално предявен като иск за делба на УПИ, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 72 кв. метра и жилищна сграда с площ от 35 кв. метра).

 Ищцата твърди, че заедно с ответниците са собственици на следния недвижим имот, намиращ се в с. Калотина, Софийска област: УПИ № ХХІV-122, партиден № 7307Н4413, с площ от 542 кв. метра, находящ се в землището на село Калотина, общ. Драгоман, кв. 14, ведно с построената в него масивна жилищна с площ съгласно акт за узаконяване от 30.10.1975 г. от 62 кв.м. В представените по делото писмени бележки процесуалният представител на ищцата адв. М. посочва, че от събраните писмени доказателства в хода на делото било установено, че вместо първоначално описаните в исковата молба две сгради с площ от 72 кв. метра и жилищна сграда с площ от 35 кв. метра, в имота се намира единствено масивната жилищна сграда с площ от 62 кв.м., за която е представен акт за узаконяване, а сградата с площ от 35 кв.м. не попада в процесния имот. Поради това претенцията е за делба на УПИ и построената в него сграда при квоти: 3/6 ид.ч. за ищцата З.К. и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците.

Отразено е в исковата молба, че съсобствеността на страните е възникнала на основание наследствено правоприемство от общия на страните наследодател И. С. А., починал на 09.06.1994г. Изложено е, че с н.а. № 71 от 27.07.1973 г., том І, н.д. № 113/ 1973 г. общият наследодател на страните е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1801 кв. метра представляващо имот пл. № 187 от кв. 11 по плана на село Калотина, включващо в себе си парцел № ХІV-187 с площ от 884 кв. м. и парцел № ХV-187 с площ от 896 кв. м., както и 21 кв. метра, които са били придадени по регулация към съседни парцели. С договор за дарение, оформен с н.а. № 950 от 12.12.1975 г., том І, н.д. № 1870/1975 г. от И. А. дарил на сина си Р. С., празно дворно място с площ от 679 кв. метра, което е включено в парцел ХІV-187. Със същия договор И. А. дарил на своята дъщеря З.К., празно дворно място с площ от 722 кв. метра, което е включено в парцел ХV-187.

Ищцата твърди, че останалата част от първоначално придобития имот била обособена като УПИ ХХІV-122 партиден номер 7307Н4413 по плана от 1984 г., кв. 14, с площ от 542 кв. метра и е останала собственост на И. А. и неговата съпруга. Моли да бъде допусната делба именно на този имот, заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 62 кв.м. съгласно акт за узаконяване от 30.10.1975 г.

Тъй като страните не могат да прекратят съсобствеността си върху имотите доброволно, ищцата моли същите да бъдат допуснати до делба при горепосочените квоти.

В едномесечният срок от получаването на исковата молба ответникът Г.С. не е представил писмен отговор.  

Ответниците А.С. и Е.С. са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска за делба. В първото заседание по делото ответницата Е.С. чрез адв. Д. от *** твърди, че в процесния имот се намира само по-голямата сграда, а по-малката се намира в УПИ XXV-123, който е нейна и на останалите ответници собственост. По отношение на иска за делба на процесния имот ответницата С. прави възражение за изтекла в нейна и на останалите ответници придобивна давност. При тези съображения моли предявеният иск за делба да бъде оставен без уважение.

            Съдът  като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

Страните по делото са законни наследници на И. С. А., починал на 09.06.1994 г. и Е.М.А., починала на 18.10.1994 г., което се установява от представените препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници. Ответниците са законни наследници на Р. И. С., починал на 21.08.2015 г.

С нотариален акт № 71 от 27.07.1973 г., том І, н.д. № 113/ 1973 г. И. С. А. е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1 801 кв. метра, съставляващо имот пл. № 187 от кв. 11 по плана на село Калотина, Софийски окръг, включващо в себе си парцел № ХІV-187 с площ от 884 кв. м. и парцел № ХV-187 с площ от 896 кв. м., както и 21 кв. метра, които са били придадени по регулация към съседни парцели.

С договор за дарение, оформен с н.а. № 950 от 12.12.1975 г., том І, н.д. № 1870/1975 г. от И. А. дарил на сина си Р. С., празно дворно място с площ от 679 кв. метра, което е включено в парцел ХІV-187 и на дъщеря си З.К., празно дворно място с площ от 722 кв. метра, което е включено в парцел ХV-187.

Представена е скица № 281 от 24.08.2017 г., в която е отразено, че УПИ ХХІV-122 в кв. 14 по плана на с. Калотина, собственост на наследиците на И. С. А., е с площ от 542 кв.м., като имот с пл. № 122 е с площ от 503 кв.м. и към парцела се придават 30 кв.м. от имот пл. № 121 и 9 кв.м. от имот пл. № 124. Посочено е, че уличната регулация е утвърдена със заповед № АБ – 211 / 30.05.1984 г. В графа забележки е отразено, че УПИ ХХІV-122 от кв. 14 по сега действащия план на с. Калотина е идентичен с част от имота, описан в нот. акт № 71 от 27.07.1973 г., том І, н.д. № 113/ 1973 г.

С акт за узаконяване от 30.10.1975 г. е узаконена масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. с височина до билото от терена 5,80 м. на името на И. С. А., построена от него в кв.11, парцел XII по плана на с. Калотина, Софийска област, без одобрен проект и без разрешение за строеж.

Представена е скица № 232 от 14.07.2017 г., в която е отразено, че УПИ ХХV-123 в кв. 14 по плана на с. Калотина, собственост на наследниците на Р. И. С., е с площ от 704 кв.м., като имот с пл. № 123 е с площ от 679 кв.м. и към парцела се придават 25 кв.м. от имот пл. № 124. Посочено е, че уличната регулация е утвърдена със заповед № АБ – 211 / 30.05.1984 г. В графа забележки е отразено, че УПИ ХХV-123 от кв. 14 по сега действащия план на с. Калотина е идентичен с имота, описан в  нот. акт № 950 от 12.12.1975 г., том І, н.д. № 1870/1975 г.

В удостоверение № УТ – 09 – 69 – 001/26.09.2017 г. е отразено, че едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. е построена в дворно място, представляващо УПИ ХХV-123 от кв. 14 по плана на с. Калотина, Софийска област, в  началото на миналия век без одобрени строителни книжа, същата е допустима по правилата и нормите, действали по време на извършването на строителството и е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

В удостоверение № УТ – 09 – 12 – 001/08.04.2020 г. е отразено, че за едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., които се намират в УПИ ХХIV-122 от кв. 14 по плана на с. Калотина, Софийска област, са налице условията по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Според заключението на СТЕ за първи път процесният имот е заснет и нанесен в първия план на с. Калотина през 1931 г. (одобрен със заповеди № 592 от 20.11.1931 г. и № 4837 от 07.11.1931 г.) като имот с планоснимачен номер 187, за който са отредени парцели ХІV-187  и ХV-187 в кв. 11. Частите от имот пл. № 187, попадащи в двата парцела, описани в н.а. № 71 от 27.07.1973 г., том І, н.д. № 113/ 1973 г. отговарят на изчислените графично площи. Имотът, за който е съставен този н.а. е оцветен в сиво на приложение 2 към експертизата. За парцел ХІV-187  в кв. 11 са налични придаваеми се места от съседни имоти. За парцел ХV-187 са налични придаваеми се места от съседни имоти, както и минимални отчуждаеми части от имота и по делото няма представени данни за уреждане на тези сметки. Процесният имот съгласно първоначалния план представлява източната част от парцел ХІV-187  в кв. 11 (което е отразено на приложение 3 към експертизата). Първоначалният план е изменен с две изменения. Първото е одобрено със заповед № 329 от 22.10.1974 г. на ОСНС и с него са изменени границите на парцел ХІV-187  в кв. 11, като от източната му част е образуван нов парцел  XIII – 186 (отреден вече за съседен имот, а не за имот 187) в кв.11, в който парцел попада и процесния имот. Второто изменение е одобрено със заповед № 0-480 от 09.04.1975 г. на СОНС и с него са изменени границите на парцел XIII – 186 и XII – 186а, като от западната част на XIII – 186 (стар) е образуван парцел XIII – 187 (отреден отново за имота 187, от който е образуван процесния), а от XII – 186а е образуван парцел XII – 186, 186а в кв. 11. Процесният имот попада в парцел XIII – 187 (приложение 7 от експертизата). След изменението от 1975 г. е изработен и одобрен действащия план на с. Калотина. В изработения и одобрен кадастрален и регулационен план на с. Калотина, одобрен със заповед № АБ – 211 от 30.05.1984 г. процесният имот представлява УПИ XIV – 122 в кв.14. Според вещото лице може да се направи извод, че той е част от описания в  н.а. № 71 от 27.07.1973 г., том І, н.д. № 113/ 1973 г. Първоначално заснетия имот с пл. № 187 по плана на селото от 1931 г. е записан в разписния лист към плана на А.Л., като в последващи записвания в разписния лист след изменението на плана със заповед № 0-480 от 09.04.1975 г. са направени корекции като А.Л. е задраскан и на негово място последователно са записани И. С. А. за имот XIII – 187, Р. И. С. за имот XIV – 187 и З.И.С. за имот XV - 187.

По делото са разпитани свидетелите П. И. У., В.А.М., Л.Ц.А.

В показанията си св. У. посочва, че общия наследодател на страните И. А. е притежавал имот с площ от около 2 дка, като вътре в него няма разделение. В имота се намират две стари сгради на разстояние от около 30-40 м. една от друга и една нова постройка, която е по – близо до една от по-старите. Св. У. твърди, че едната от старите сгради е била собственост и е ползвана от ищцата, другата – от наследодателя на ответниците Р. С., а от новата сграда всеки един от тях притежавал по една стая, като тази на ищцата се намира срещу къщата на св. У.. Св. У. обяснява, че до смъртта на Р. С., той и ищцата са ползвали заедно новата къща и не са имали спорове помежду си. Свидетелят заявява, че от около 2016 г. ищцата и ответниците имат конфликт и тогава е наблюдавал случай, при който ответницата С. е изхвърляла багаж на ищцата през прозореца на нейната стая в по - новата къща. Показанията на св. У. са източник на данни, че след смъртта на И. А.  процесният имот е бил ползван съвместно от прекия наследодател на ответниците и ищцата, като след 2016 г. отношенията помежду им са конфликтни.

В показанията си св. В.А.М. посочва, че знае къде се намира спорния имот и че същия се ползва основно от ответницата Е.С., която ползва и една едноетажна сграда. Св. М. твърди, че ищцата ползва дворно място, което се намира в горния край на имота, където притежава и сграда. Св. М. заявява, че най-много е виждал в новата къща ответниците Е.С. и Г.С., които са правили и ремонт в нея.

Л.Ц.А.а заявяват, че имотът на страните е разделен с оградна мрежа на два двора, като в единия двор, откъм пътя, има стара и нова постройки, които са една до друга, а в задния (горния) двор е сградата на ищцата. Св. А.а посочва, че строежът на новата сграда е започнал през 1974 г. и след смъртта на И. С. през 1994 г., е виждала по – често в новата къща и двора около нея наследодателя на ответниците и тях самите. Св. А.а заявява, че бащата на отв. С. е направил ремонт в новата сграда с помощта на брат й отв. С.. Тази свидетелка твърди, че ответницата Е.С. ползва новата сграда от около 10 години.

Показанията на св. М. и А. са източник на данни, че процесният имот се ползва по-често от ответниците и същите са направили ремонт.

При горните факти съдът намира искът за делба на недвижимия имот за основателен.

Процесният имот съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза и останалите приложени писмени доказателства (в частност скица № 281 от 24.08.2017 г.) представлява УПИ ХXIV – 122 с площ от 542 кв.м. в кв.14 по действащия план на с. Калотина (одобрен със заповед № АБ – 211 от 30.05.1984 г.). Съгласно първоначалния план от 1931 г. процесният имот е представлявал източната част от парцел ХІV-187  в кв. 11(описан в  н.а. № 71 от 27.07.1973 г., том І, н.д. № 113/ 1973 г.) В резултат на двете изменения на първоначалния план на с. Калотина от 1931 г. (одобрени със заповед № 329 от 22.10.1974 г. и заповед № 0-480 от 09.04.1975 г.) са изменяни границите на парцел ХІV-187  в кв. 11, като с първото изменение от източната му част е образуван нов парцел  XIII – 186 (отреден вече за съседен имот, а не за имот 187) в кв.11, в който парцел попада и процесния имот, а с второто са изменени границите на парцел XIII – 186 и XII – 186а и от западната част на XIII – 186 (стар) е образуван парцел XIII – 187 (отреден отново за имота 187, от който е образуван процесния). Процесният имот попада в парцел XIII – 187, за който съобразно записванията в разписния лист след изменението на плана със заповед № 0-480 от 09.04.1975 г. е вписан като  собственик общия наследодател на страните И. С. А.. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в договора за дарение, оформен с н.а. № 950 от 12.12.1975 г., том І, н.д. № 1870/1975 г., процесният имот фигурира като една от границите на дарените от И. С. имоти, като за имота на ответниците XIV – 187  процесният имот е източната му граница, а за имота на ищцата XV – 187 се явява част от южната граница.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото скица № 281 от 24.08.2017 г. и  акт за узаконяване от 30.10.1975 г. е, че през 1975 г. общият им наследодател И. С. А. е построил в процесния имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. без одобрен проект и без разрешение за строеж.  Същата е узаконена с цитирания акт, издаде на името на И. С. А.. Нормата на чл.162, ал.2 ЗТСУ (отм.) предвижда, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, съответно на името на лицето, което има право на строеж. По своята същност узаконяването е съвкупност от технически действия и два административни акта, с които се легализира незаконен строеж и му се дава правнозастроителен режим.

Във връзка с направеното от ответниците възражение за придобиването на правото на изключителна собственост върху процесните имоти въз основа на упражнявана в период от повече от 10 години фактическа власт съдът приема следното:

Съобразно възприетите принципни положения в ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени.

Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобива на правно основание. Начините за придобиване и изгубване на владение са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. При наследяването като общо правоприемство владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.

По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Намерението на един от съсобствениците по силата на  наследствено правоприемство да промени владението от името на всички наследници във владение само за себе си може да се изяви по различни начини - пряко отричане на съсобствеността , недопускане на останалите съсобственици до имота и др. Промяната в намерението обаче винаги следва да бъде демонстрирана и обективирана чрез извършени в тази насока действия. Само факта на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че съсобственикът осъществява владение върху него.

По делото предвид събраните гласни доказателства ответниците не установяват след смъртта на И. С. през 1994 г. процесните имоти да са били предмет на необезпокоявано осъществявана фактическа власт само от тях и от прекия им наследодател до смъртта му, без противопоставяне от страна на ищцата при демонстрирано поведение на пълноправни собственици: да упражняват собственическите си правомощия в пълен обем единствено за себе си. В случая с оглед наследяването като основание за придобиване на владението, съдът приема, че то като  част от имуществото на наследодателя продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. По делото не се установява промяна на намерението по отношение идеалните части на ищцата като съсобственик. Липсват данни за минфестирано поведение, че ответниците са упражнявали фактическа власт само да себе си, както и че другия съсобственик е възприел подобно поведение, демонстриращо промяна в намерението на ответниците. Що се отнася до изложеното в свидетелските показания на св. У. обстоятелство за недопускане на ищцата в имота, това е станало през 2016 г. и до предявяване на иска – 29.12.2017 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок за придобиване на собствените й по наследство 3/6 ид.ч. от наследствените имоти от ответниците.

При тези съображения въведеното от ответниците възражение с правно основание чл.79 ЗС се явявя неоснователно.

С оглед гореизложените съображения настоящия съдебен състав намира, че  в конкретния случай по отношение на процесните имоти е налице съсобственост между страните по делото. Безспорно установено е и юридическото основание за нейното възникване – наследствено правоприемство. При това положение делбата на процесните имоти УПИ № ХХІV-122, с площ от 542 кв. метра, находящ се в землището на село Калотина, общ. Драгоман, кв. 14 и построената в него масивна жилищна сграда с площ съгласно акт за узаконяване от 30.10.1975 г. от 62 кв.м. следва да бъде допусната при следните дялове:  3/6 ид.ч. за ищцата З.И.К., 1/6 ид.ч. за съделителя А.Н.С., 1/6 ид.ч. за съделителя Е.Р.С. и 1/6 ид.ч. за съделителя Г.Р.С..

С оглед установения от издаденото удостоверение за търпимост № УТ – 09 – 69 – 001/26.09.2017 г. факт, че построена сграда с площ от 35 кв.м. е в УПИ ХХV-123 от кв. 14 по плана на с. Калотина и направеното от ищцата чрез пълномощника й заявление, че не поддържат иска за делба на този имот, последния следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между З.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, А.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***  и Г.Р.С., с ЕГН **********, с адрес *** на следните недвижими имоти, намиращи се в с. Калотина, Софийска област: УПИ № ХХІV-122, партиден № 7307Н4413, с площ от 542 кв. метра, находящ се в землището на село Калотина, общ. Драгоман, кв. 14, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ съгласно акт за узаконяване от 30.10.1975 г. от 62 кв.м., ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА: 3/6 ид.ч. за съделителя З.И.К., 1/6 ид.ч. за съделителя А.Н.С., 1/6 ид.ч. за съделителя Е.Р.С. и 1/6 ид.ч. за съделителя Г.Р.С..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба на сграда с площ от 35 кв.м. в УПИ ХХV-123 от кв. 14 по плана на с. Калотина, Софийска област.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: