№ 224
гр. Монтана, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200703 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-002249/06.11.2023г. на
Началник РУ - М. към ОДМВР – М., е наложено на И. Г. И., с посочен съдебен
адрес в гр.С., чрез адв.Я. П. от САК, административно наказание - глоба в
размер на 100 (сто) лева на основание чл.177, ал.1 (в редакция преди изм. –
ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), т.3, б.“а“ от ЗДвП, за
административно нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление И. Г. И., чрез адв.Я. П. от
САК, моли да бъде отменено. За съдебното производство, образувано в МРС
под настоящ номер АНД № 703/25г. ( тъй като делото с предходен номер АНД
№ 6772/24г. по описа на СРС), е изпратено на МРС по подсъдност,
жалбоподателя И., редовно призован, не се явява, не се явява и пълномощника
му адв.Я. П. от САК, респ. не се излагат допълнителни доводи, извън
наведените в жалбата и в писмени бележки, представени по предходния номер
на делото (АНД № 6772/24г. по описа на СРС). В рамките на посоченото АНД
№ 6772/24г. по описа на СРС, е направено и искане за присъждане на
разноски, съгласно представен списък на разноски.
1
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 22.10.2023г. в 20:20 часа по РП ІІІ-102 км 67+100 с посока на
движение от гр.Ч. към гр.М., в района на бензиностанция П., бил за спрян за
полицейска проверка водача на лек автомобил „Б.“ с регистрационен №
ХХХХХ. В хода на извършената полицейска проверка било установено, че
жалбоподателя като собственик на лек автомобил „Б.“ с регистрационен №
ХХХХХ, е предоставил управлението на лицето И. Н. И., ЕГН **********,
който е неправоспособен.
При спирането полицейските служители св.Ц. В. И. и св.Д. М. Д.,
установили, че водачът е младо момче 2009г. роден, на 14 (четиринадесет)
години, като на предната дясна седалка седял собственикът на
автомобила (чичо на водача), жалбоподателя И. И.. На задната седалка се
намирала жена, която била майка на водача, която също била
санкционирана, тъй като той нямал 16 (шестнадесет) години, а акт се пише на
родител или настойник. Има отбивка на пътя над Бензиностанция „П.“.
Полицаите спрели автомобила на тази отбивка. Автомобилът се движел от
гр.Ч. посока гр.М. по републикански път ІІІ-102, километър 67 + 100. По този
път се движел автомобила. Не е имало други лица в л.а., освен посочените
мъж, жена и водача (момче). На зададен въпрос към жабоподателя, защо е
предоставил управлението на л.а. на това младо момче, което не е
правоспособен водач, отговорът на жалбоподателя И., бил, че понеже знаел, че
в района няма сериозен трафик на МПС-ва, бил обучавал момчето да
управлява л.а.
За установеното административно нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП, бил
съставен АУАН серия GА № 2249 бл. № 1096760/22.10.2023г. от св.Ц. В. И. –
мл. пи в РУ - М. към ОДМВР – М., в присъствието на св.Д. М. Д. – негов
колега. При съставяне и връчване на процесния АУАН, И. не направил
2
възражения. Не направил възражения и след това в 7 –дневен срок от
подписване и връчване на АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващия орган
(АНО) – Началник РУ - М. към ОД МВР – М., оправомощен със заповед №
8121з-1632/21г. на МВР, издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания дават св.Ц.
В. И. и св.Д. М. Д., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН и
дават подробни показания относно обстоятелствата, при които е установено
процесното административно нарушение.
Съдът изиска справка от Отдел ПП към СДВР, за да установи чия
собственост по регистрация е МПС – л.а. „Б.“ с рег. № ХХХХХ, към дата
22.10.2023г., и към настоящия момент, и лицето И. Н. И., ЕГН **********,
дали към дата 22.10.2023г. е притежавал правоспособност да управлява
МПС, респ. имал ли е издадено СУМПС, ако е имал, да се посочат за каква
категория ППС е издадено СУМПС, номер и дата на издаване на СУМПС.
В отговор на горното, от писмо № 433200-104398/16.09.2025г., Отдел ПП
към СДВР, ведно с приложение, е видно, че към 22.10.2023г. (датата на
извършване на процесното нарушение, респ. установяването му), лицето
водач И. Н. И., ЕГН **********, е бил неправоспособен водач на МПС-во,
съответно не е притежавал СУМПС за каквато и да катогерия МПС-во, това
лице и понастоящем е неправоспособен. Собственик по регистрация на
процения л.а. „Б.“ с рег. № ХХХХХ, съгласно справка „АИС – КАТ –
Регистрация“, към 22.10.2023г., е жалбоподателя И. Г. И., ЕГН **********.
Жалбоподателят И. Г. И., чрез адв.Я. П. от САК моли обжалваното НП да
се отмени като неправилно, незаконосъобразно и съставено при наличието на
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съд, след като обсъди непосредствено събраните
доказателствата по делото, намира, че АНО е приложил правилно закона,
като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.102,
т.1 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.,
бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.) и правилно е приложил санкционната
разпоредба на чл.177, ал.1 ( в редакция преди изм. – ДВ, бр.64 от 2025г., в сила
от 7.09.2025г.), т.3, б.“а“ от ЗДвП. На 22.10.2023г. в 20:20 часа по РП ІІІ-102 км
67+100 с посока на движение от гр.Ч. към гр.М., жалбоподателя И. Г. И., като
3
собственик на лек автомобил „Б.“ с регистрационен № ХХХХХ, предоставил
управлението на лицето И. Н. И., ЕГН **********, който е неправоспособен
водач.
Съгласно чл.102 (изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002г., изм., бр.51 от 2007г.,
бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр.11 от 2017г., в сила от 31.01.2017г.)
(1) (Предишен текст на чл.102 – ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) На
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно
превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство:
т.1. (изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от
3.01.2018г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на
лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство;
Прецизно е посочена като основание за санкциониране разпоредбата на
чл.177, ал.1 (изм. - ДВ, бр.43 от 2002г., в редакция преди изм. – ДВ, бр.64 от
2025г., в сила от 7.09.2025г.), т.3 (изм. – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от
21.01.2017г., изм. и доп., бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., изм., бр.2 от
2018г., в сила от 3.01.2018г.), б.“а“ от ЗДвП. Съгласно пр. първо на цитираната
разпоредба – „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв: т.3, б.“а“ от ЗДвП:
собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което: не е
правоспособен водач…;
Настоящият съд не споделя доводите на И., изложени чрез адв.Я. П. от
САК. В рамките на съдебното следствие не се установи твърдението, че АНО
не е установил по несъмнен начин действителната фактическа обстановка, и
че превратно бил възприел обективна страна на нарушението, тъй като И. не е
бил предоставил управлението на автомобила на лицето И. Н. И., ЕГН
**********. Не се установи, че посоченото лице е било в автомобила с рег. №
ХХХХХХ, докато последния е бил управляван от И.. Посочените
обстоятелства на нарушението се установяват чрез писмените и гласни
доказателства по делото, като настоящия съд изцяло кредитира показанията
на св.Ц. В. И. и св.Д. М. Д.. Показанията на тези свидетели макар и като
длъжностни лица, са обективни и незаинтересовани, затова се и кредитират от
4
съда. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 -
ал.3 от ЗДвП - Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. (2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. (3) Свидетел по акта може да бъде и служебно
лице.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по
чл.102, т.1 от ЗДвП, респ. чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, в т.ч. и от вида на посочените
бланкетните такива в жалбата и в писмените бележки, които да са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, които от своя страна да
имат за последица отмяна на НП. Напротив, видно от данните по делото (с
предходен номер АНД № 6772/24г. по описа на СРС), жалбоподателя чрез
пълномощника си адв.Я. П. от САК, в пълнота е реализирал правата си, като
настоящия съд не открива да му е ограничено било правото на защита, в т.ч. и
правото му незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език ( чл.6, т.3,
б.“а“ от КЗПЧОС).
Не са налице и условия за изменение на наложеното като вид и размер
административно наказание на основание чл.177, ал.1 (в редакция преди изм.
– ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), т.3, б.“а“ от ЗДвП вр. с чл.3, ал.2 от
ЗАНН, чрез намаляване, тъй като е определено минимално предвиденото
административно наказание от 100 (сто) лева, при сега действащата редакция
на посочената разпоредба, в сила от 07.09.2025г., при точно фиксиран размер
глоба от 300 (триста) лева.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
административнонаказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне размера на административното наказание по
чл.177, ал.1 (в редакция преди изм. – ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.),
т.3, б.“а“ от ЗДвП. Вземайки предвид тежестта и обстоятелствата при
извършване на нарушението, съдът констатира, че наложеното
административно наказание като размер не е завишено. Всяко конкретно
административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27, ал.2
от ЗАНН изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства на
5
извършеното нарушение. Спазвайки правните принципи, съдът намира, че
следва да се потвърди размера на наложеното административно наказание
глоба на основание чл.177, ал.1 (в редакция преди изм. – ДВ, бр.64 от 2025г., в
сила от 7.09.2025г.), т.3, б.“а“ от ЗДвП вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като е
съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и най – вече е справедливо
и съответно по тежест на извършеното нарушение и личността на И., който е
допускал и други административни нарушения по ЗДвП, видно от справката за
нарушител/водач (л.32 – л.33 от делото).
Предвид горното, тъй като нарушението е доказано по несъмнен начин,
съдът намира, че наложеното административно наказание глоба от 100 (сто)
лева по чл.177, ал.1 (в редакция преди изм. – ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от
7.09.2025г.), т.3, б.“а“ от ЗДвП вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да се потвърди.
Съдът намира, че така определено административното наказание съответства
на тежестта на извършеното нарушение и личността на жалбоподателя И. Г. И.
и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
Не на последно място, съдът служебно установява че към момента на
постановяване на настоящето решение, административнонаказателната
отговорност не е погасена по давност, т.е. не са изминали 4г. и 6 м., считано от
22.10.2023г.
При този изход на делото, искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, направено по
предходен номер на настоящето дело (АНД № 6772/24г. по описа на СРС),
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0996 -
002249/06.11.2023г. на Началник РУ – М. към ОД МВР - М., с което на И. Г. И.,
с посочен съдебен адрес в гр.С., чрез адв.Я. П. от САК, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева, на основание
чл.177, ал.1 (в редакция преди изм. – ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.),
т.3, б.“а“ от ЗДвП.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И. Г. И., чрез
пълномощника му адв.Я. П. от САК, за присъждане на 400 (четиристотин)
лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - М. в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7