Решение по дело №9087/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№904

гр. П., 04.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 09087 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на П.И.П. и Ч.И.П., че всеки един от двамата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 607,15 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 82,61 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Процесуалният представител на двамата ответници е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва се наличието на сключен договор за продажба на топлинна енергия, за което излага подробни доводи. Оспорва публикуваното на общите условия. Счита, че не се дължи вноска за дялово разпределение, тъй като същата не е заявена в заповедното производство. Счита, че използваната методика за дялово разпределение е отменена от ВАС. Оспорва се количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу П.И.П. и Ч.И.П. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на двамата длъжници, които са подали възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е приложен нотариален акт от 10.06.2011 г., от който се установява, че всеки един от двамата ответници притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Това се подкрепя и от представените свидетелства за извършена проверка на топломери.

Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ, като впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била преизчислявана в индивидуалните изравнителни сметки.  В стаите на жилището са налични четири монтирани радиатора с ИРУ, а в банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е определят по изчислителен път. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация.

Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 1214,29 лева, като от тази сума вноската за услугата дялово разпределение е в размер на 29,52 лева (2,46 лева месечно).  

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

От приложения нотариален акт се установи, че всеки един от ответниците притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че стойността на предоставените услуги са в общ размер на 1214,29 лева, като от тази стойност вземанията са следните:  29,52 лева – вноска за услугата дялово разпределение (2,46 лева месечно) и 1184,77 лева – стойността на топлинната енергия.

Съдът намира, че исковата претенцията е за доставена топлоенергия, поради което не следва да се присъждат суми за  услуга “дялово разпределение”, тъй като липсва въведено такова основание. 

На основание чл. чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от един от двамата ответници следва да отговаря съобразно притежавания обем от права върху собствеността на имота (1/6 ид. ч.), което води до извод, че всеки един от двамата длъжници дължи 197,46 лева – главница за  стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания (намалени с 2,46 лева за вноска за услуга дялово разпределение) и размера на законната лихва, както и използвайки лихвения калкулатор на интернет страницата на НАП достига до извод, че обезщетението за забава е в размер на 174,98 лева, считано от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. Всеки един от ответниците следва да заплати лихва за забава съобразно притежавания обем от права върху имота, при което дължимите суам от всеки е 29,16 лева.

Исковите претенции са основателни и следва да се уважат за сумите от 197,46 лева – главница и 29,16 лева – лихва, като исковете за разликата от тези суми до предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***«К.М.», №**вх*ап**ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 197,46 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата от 29,16 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата от 197,46 лева до предявения размер от 607,15 лева – главница и за разликата от 29,16 лева до предявения размер от 82,61 лева – лихва за забава. 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч.И.П., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 197,46 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата от 29,16 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата от 197,46 лева до предявения размер от 607,15 лева – главница и за разликата от 29,16 лева до предявения размер от 82,61 лева – лихва за забава. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01889 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: