Присъда по дело №4505/2022 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 29 |
| Дата: | 30 януари 2023 г. (в сила от 15 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Даниела Михайлова |
| Дело: | 20223110204505 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 9 ноември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против С.И.К. - ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това , че за периода от
м.01.2016г. до м. 10.2021 г. включително, в гр. Варна, след като е осъден Решение №
3824/07.10.2015г., по гр.дело № 6436/2015 г. по описа на Районен съд- Варна, влязло в
законна сила на 06.01.2016 г. да издържа свои низходящи: сина М.ил С. К. и дъщеря си
И.С.К., чрез тяхната майка и законен представител - П. Р. В, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 70 месечни вноски 150лв.
за сина си М.С.К. и 70 месечни вноски по 150лв. дъщеря си И.С.К., с общ размер на
неплатените издръжки 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. К. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.Прокурорът , предвид обстоятелството, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало и все пак е направил някакви плащания,
пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9
месеца, което да бъде намалено с една трета и изтърпяването му да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. Представителят на ВРП пледира в тежест на подс.К. да
бъдат възложени и направените по делото разноски.
Подс. С К. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е дал обяснения по
предявеното му обвинение. В хода на съдебното следствие прави самопризнания ,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В последната си дума изразява съжаление , заявява, че не е имал възможност да
изплаща издръжката , но към момента плаща и моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Процесуалният представител на подс. К. - адв. А. А.ов от АК-Хасково, също не
оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието, като сочи, че са били
направени частични плащания, които продължава да прави и към момента.Поради това
и пледира на подс. К. да бъде наложено наказание „Пробация” с приложението на
двете задължителни мерки за срок от 6 месеца.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Подс. С К. и св.П. В през 2010г. заживели на семейни начала. По време на
съжителството им , на 11.05.2010г. се родили деца им И. К.а и М. К.. С течение на
времето отношенията между подс. К. и св. В се влошили и двамата се разделили през
2014 г.
През 2015г. св. В депозирала искова молба с правно основание чл.127 ал.2 от СК
и пред ВРС и било образувано гр.дело № 6436/2015г.С решение № 3824 от
07.10.2015г. съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение
на децата на св.В и осъдил подс. К. да заплаща в полза на И. К.а и М. К., чрез
тяхната майка и законен представител , издръжка в размер на по 150 лева месечно,
считано от 03.06.2014 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Съдебното решение влязло в
законна сила на 06.01.2016 г. Въпреки това подс. К. не плащал дължимата за децата си
издръжка. Поради това на 19.05.2016г. св.В депозирала жалба във ВРП и било
образувано настоящото досъдебно производство. През м.06,м.07, м.09 и м.11.2016г. ,
били направени частични плащания на суми от бащата на подсъдимия.Такива били
направени през 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Те обаче не били в размер и
периодичност, посочени в съдебното решение.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като обективно , компетентно и пълно и неоспорено от
страните, съдът кредитира изцяло.От него се установява, че общата дължима сума за
издръжка за периода от м.01.2016г. до м.10.2021г. е 21 000лв., като платените месечни
вноски са били в размер на 4 942,40лв.
Подс. С.И.К. е роден на 09.07.1987г. в гр.Хасково , живее в с.Манастир,
общ.Хасково, български гражданин, със средно образование, не женен, работи.Към
момента на извършване на деянието и към настоящият момент той не е бил осъждан за
престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78“а“ ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. К., както и от писмените доказателства по досъдебно производство №
1015/2016г. по описа на ІІ РУ при ОД-МВР- Варна – жалба, заверени копия от
съдебни актове, показанията на св. В и св.Ив.К., заключение на назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, разписки за направени плащания, справки
от КАТ , НАП, Агенция по вписвания , от справка за съдимост, и други,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК , чиито съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс.С И. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от
м.01.2016г. до м. 10.2021 г. включително, в гр. Варна, след като е осъден Решение №
3824/07.10.2015г., по гр.дело № 6436/2015 г. по описа на Районен съд- Варна, влязло в
законна сила на 06.01.2016 г. да издържа свои низходящи: сина М.ил С. К. и дъщеря си
И.С.К., чрез тяхната майка и законен представител - П. Р. В, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 70 месечни вноски 150лв.
за сина си М.С.К. и 70 месечни вноски по 150лв. дъщеря си И.С.К., с общ размер на
неплатените издръжки 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева
2
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящите му.
От субективна страна подс. К. е действал с пряк умисъл.Той безусловно добре е
знаел, че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определени месечни суми за
издръжка на децата си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има
общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този
извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, а
липсват доказателства да е страдал от такива заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи. По делото не са налице доказателства, че подс. К. е бил
регистриран като безработен и търсещ работа, поради което и съдът намира, че не са
налице доказателства, за това че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да
изпълнява задължението си.Не на последно място, личните и финансови
взаимоотношения между родителите, независимо дали са близки или конфликтни, са
ирелевантни за изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка
на малолетно дете.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна С К. за виновен за това, че е извършил престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема дългия период на
неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка и упоритостта на това
бездействие. Същевременно като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
съобрази представените по досъдебното производство доказателства за изплатени
суми за издръжка, както и чистото съдебно минало на подс. К.. Самопризнанията му в
хода на съдебното следствие не биха могли да се приемат за такова обстоятелство,
доколкото са единствено основание за разглеждане на делото по предвидена в НПК
диференцирана процедура и за налагане на редуцирано наказание изразеното
съжаление за стореното. Поради това съдът намира, че смекчаващите отговорността на
подс. К. обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и
най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко, респективно счита
че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. С оглед
горното , в хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК и със задължителното в този случай
приложение на чл.58”а” от НК, съдът определи наказание при условията на чл.54 от
НК, отчитайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.Поради това и
наложи на подс.И. по-лекото предвидено в закона наказание „Пробация”, като
приложи разпоредбата на чл.58 „а” ал.5 от НК. Преценявайки какви конкретни мерки
да наложи на подсъдимият , съдът взе предвид всички обстоятелства , имащи
значение за определянето им , а именно тежестта на конкретното престъпление,
причините за неговото извършване и личността на дееца. Първоинстанционният съд, в
настоящият си състав счете, че наказание „Пробация” с пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност за
явяване и подписване два пъти седмично и срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца, ще реализира адекватно и в пълна степен целите на генералната и специалната
превенция по смисъла на НК.
3
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. К. да заплати
направените по делото разноски в размер на 175,50лв. в полза на бюджета на ОД на
МВР-Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4