№ 20694
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110124050 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ от ищеца ... срещу
ответника ...., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2988 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
полица № .... от 22.11.2021 г., по претенция № 59-01600-10779 от 13.07.2022 г., за претърпени
имуществени вреди на моторно превозно средство - товарен автомобил марка ВОЛВО,
модел FH, рег. № ...., вследствие на настъпило на 02.05.2022 г. застрахователно събитие
представляващо ПТП на магистрала А10, в района на гр. ...., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателно
изплащане.
Ищецът твърди, че като лизингополучател по договор за финансов лизинг има
качеството на застрахован по отношение на товарен автомобил марка ВОЛВО, модел FH,
рег. № ..... Сочи, че по отношение на автомобила, на 02.05.2022 г. е настъпило
застрахователно събитие, за което пред ответника била заведена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Излага, че нанесените щети били ремонтирани в сервиз.
Поддържа, че във връзка с ремонтирането на щетите е издадена фактура на стойност 2988
лева с вкл. ДДС ведно с протокол за ремонт. На 24.11.2022 г. ответникът бил уведомен и е
поискано заплащане на щета № 59-01600-10779 от 13.07.2022 г., която понастоящем не е
платена. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В представените по
делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК възразява за разноските на насрещната
страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, с който предявеният иск се оспорва. Твърди, че ищецът не е легитимиран да
претендира обезщетение. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че събитието не представлява
1
покрит риск. Твърди, че водачът е нарушил правилата за експлоатация на превозното
средство, евентуално че е действал при груба небрежност. Сочи, че не са предприети
действия по предотвратяване на вредите. Твърди, че не се установява, че ремонтът е
заплатен от ищеца. Оспорва иска по размер. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за прекомерност
на разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2988 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по полица № .... от
22.11.2021 г., по претенция № 59-01600-10779 от 13.07.2022 г., за претърпени имуществени
вреди на моторно превозно средство - товарен автомобил марка ВОЛВО, модел FH, рег. №
...., вследствие на настъпило на 02.05.2022 г. застрахователно събитие представляващо ПТП
на магистрала А10, в района на гр. ...., ведно със законната лихва от дата на депозиране на
исковата молба в съда - 05.05.2023 г. до окончателно изплащане на главницата.
По предявения иск с правно основание чл. 405 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и техния
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже твърденията си,
че вредите са вследствие на изключен риск, твърденията си, че водачът е действал при груба
небрежност, поради което е налице изключението, въз основа на което отказва плащане; че
застрахованият е декларирал неточно данните във връзка с ПТП, както и положителния факт
на погасяване на дълга.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
От представената по делото многогодишна застрахователна полица № .... се
установява, че ищецът има качеството на застрахован по отношение на процесния товарен
автомобил, поради което между страните е сключен валиден застрахователен договор, към
който приложение намират представените от ответника ОУ, подписани от ищеца, в срока на
действие на който е настъпил покрит риск - ПТП, вследствие на който са нанесени вреди по
превозното средство в предната дясна част на автомобила, както и че ищецът е предявил
претенция за плащане на застрахователното обезщетение № 59-01600-10779/22/13.07.2022 г.
От представената по делото фактура № ********** от 28.09.2022 г., издадена от
сервиза, извършил ремонта, в полза на ищеца, ведно с касов бон за нейното, се установява,
че ремонтът на описаните щети е извършен и сумата в размер на 2988 лева е заплатена от
2
титуляра, посочен в съответния счетоводен документ в брой.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. С. С., на
което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че стойността на
увредените детайли, които са в причина връзка с ПТП, настъпило на 02.05.2022 г. във
Франция, по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2988,00 лева, като не се
установява сумата да е платена към настоящия момент.
Съгласно чл. 408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, на която ответникът се позовава,
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, когато е налице неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (Решение № 105 от
11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д.
№ 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС,
I т. о., Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о. и др.). В тази
хипотеза е необходимо ответникът застраховател да установи, че между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, съществува пряка причинно-
следствена връзка. По делото не се установява твърдяното неизпълнение от страна на ищеца
на задължения, произтичащи от ОУ, в т.ч., че описаната от водача фактическа обстановка, не
кореспондират в цялост с механизма на ПТП, поради което не се установява ищецът да е
въвел застрахователя в заблуда. Не се установява и водачът, управлявал увредения
автомобил да е действал при груба небрежност, тъй като не се доказва водачът на МПС да е
извършил конкретни действия или бездействия, обосноваващи извод, че е проявил груба
небрежност при управление на товарния автомобил.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от
2988 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му – 05.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производство. Същият е сторил разходи за държавна такса в размер на 119,52
лева (л. 26) и 200 лева– депозити за вещо лице (л. 77). Страната е заявила и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
3
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв., поради което съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 419,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., сумата в размер на 2988 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
полица № .... от 22.11.2021 г., по претенция № 59-01600-10779 от 13.07.2022 г., за претърпени
имуществени вреди на моторно превозно средство - товарен автомобил марка ВОЛВО,
модел FH, рег. № ..., вследствие на настъпило на 02.05.2022 г. застрахователно събитие
представляващо ПТП на магистрала А10, в района на гр. ...., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 419,52 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4