РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Бургас, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104919 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., против И. С. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. и настоящ адрес: **********, ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания по договор за паричен заем № ***,
сключен на 02.03.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника,
обезпечен с договор за предоставяне на гаранция № *** от 02.03.2022 г.,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, които вземания са
погасени от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД и прехвърлени в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от
04.10.2022 г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
02.03.2020 г.: 2500 лева – главница, 344, 24 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2022 г. до 28.09.2022 г., 388, 60 лева – мораторна
лихва за периода от 02.04.2022 г. до 27.10.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението на 17.11.2023 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена по ч. гр. д. № 269/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 217
от 19.01.2024 г. Претендират се и разноските в исковото и в заповедното
производство.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт” АД е бил сключен договор за паричен заем № *** от
02.03.2022 г. за сумата от 2500 лв. Сумата била предоставена на длъжника и
следвало да бъде върната на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
406, 32 лева, включваща и договорна възнаградителна лихва. Между
„Файненшъл България“ ЕООД и длъжника бил сключен договор за
предоставяне на гаранция от 02.03.2022 г. Поради неизпълнение от страна на
длъжника по силата на сключения договор за предоставяне на гаранция
„Файненшъл България“ ЕООД заплатило дължимата сума в размер на 2966, 09
лева в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД. Впоследствие вземанията били
прехвърлени от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 04.10.2022 г.
към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г.
Отбелязва се, че ответникът не е извършвал плащания. Правният си интерес
ищецът обосновава с това, че за процесните суми е издадена по ч. гр. д. №
269/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 217 от 19.01.2024 г., връчена на
длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
С протоколно определение от 21.05.2025 г. съдът, като е преценил, че не
са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като от посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства не може да се направи извод, че
предявените искове са вероятно основателни, на основание чл. 239, ал. 3 ГПК
е отхвърлил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение и
е продължил разглеждането на делото.
Правната квалификация на предявените кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове е чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 вр. чл. 9
ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 269/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас, по заявление на ищеца против ответника като длъжник за процесните
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 217 от 19.01.2024 г., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и при
събрани от връчителя данни, че лицето не живее на установените адреси. На
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния
съд е указания заявителят е предявил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК против
длъжника настоящите искове за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Поради това исковият съд приема, че настоящите
положителни установителни искове се предявени при наличието на
специалните процесуални предпоставки за допустимостта им и подлежат на
разглеждане по същество.
2
По основателността на исковете:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки:
1. Действителен договор за заем по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително
получаването на заемната сума от ответника; 2. Действителен ненаименован
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът да дължи
на гаранта заплатените от него суми по процесния договор за кредит; 3.
Изпълнение от страна на гаранта на задълженията на ответника по процесния
договор за заем; 4. Действителен договор за цесия, по силата на който ищецът
е придобил претендираните вземания по договора за заем, както и
уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента.
Представен е по делото подписан от страните по него договор за
паричен заем № *** от 02.03.2022 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД като заемодател и и ответника като заемател, със следните параметри:
заемна сума 2500 лева; размер на месечна погасителна вноска 406, 32 лева;
вид на кредита потребителски; срок 7 месеца; ГЛП 40 %; ГПР 49, 02 %, обща
дължима сума 2844, 24 лева. Клаузата на чл. 3 от договора предвижда, че с
подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло
и в брой заемната сума. като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на
договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да с в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор: да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Aceт
Мениджмънт“ АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години:
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен“; като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2.
банкова гаранция с бенефиниер - заемодателя, за общо дължимата сума по
заема със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор; 3. Одобрен от Заемодателя Дружество -
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от публичните вписвания в ТРРЮЛНЦ, „Изи Aceт Мениджмънт“
АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.
Приложен е по делото и подписан от страните по него договор за
предоставяне на гаранция № *** от 02.03.2022 г., сключен между „Файненшъл
България“ ЕООД като гарант и ответника като потребител. По силата на този
договор потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за
плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет
3
Мениджмънт“ с цел гарантиране за изпълнението всички задължения на
потребителя по Договора за паричен заем. Предвидено е, че гаранцията се
издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на настоящия
договор и в случай че потребителят не изпълни задължението си но чл. 4, т. 1
и чл. 4, т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Договорено е, че за поемане на задължението потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 2013, 76 лева, платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 287, 68 лева с падежни, дати, съвпадащи с
тези на месечните погасителни вноски по договора за заем. Посочено е, че
„Изи Aceт Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора, като в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения па потребителя към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към гаранта, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.
По делото е приложен подписан от заемодателя и заемателя погасителен
план, в който е посочени падежи и размери на месечните погасителни вноски,
като общият размер на вноската възлиза на 694 лева, от които 406, 32 лева по
договора за кредит и 287, 68 лева за възнаграждение за предоставяне на
гаранция.
Представено е електронно подписано на 03.10.2022 г. искане от „Изи
Aceт Мениджмънт“ АД до „Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на
задълженията на ответника по процесния договор за заем в общ размер на
2966, 09 лева. Приложено е и платежно нареждане от Уникредит Булбанк,
видно от което на 03.10.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД е наредило по
банкова сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 2966, 09 лева.
Приет е по делото подписан между страните по него Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 02.03.2020 г., сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД като цедент и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД като цесионер с предмет вземанията на цедента
към потребители за дължими възнаграждения по сключени договори за
предоставяне на поръчителство, както и вземания за извършени гаранционни
плащания по договори за заем. Съгласно Приложение № 1 от 04.10.2022 г. към
него в предмета на договора за цесия са включени вземанията на цедента към
ответника по процесните договори за заем и за предоставяне на гаранция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По първата предпоставка:
Процесният договор за заем отговаря на общите изисквания на ЗЗД за
сключване и действителност, доколкото от положените върху него подписи на
страните се установява постигнатото между тях съгласие, а неоспореният
подпис на ответника удостоверява реалното получаване на заемната сума
4
съгласно договореното в чл. 3 от договора.
По своята правна същност процесният договор за заем представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, по който
ответникът има качеството на потребител. Не е налице някое от изключенията
от приложното поле на закона съгласно чл. 4 ЗПК. Следователно по
отношение на процесния договор са приложими освен общите разпоредби на
ЗЗД, така и специалните правила на ЗПК и ЗЗП, за спазването на които съдът
следи и служебно.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието
неспазване влече като последица недействителност на договора за
потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на
процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на
Българската народна банка е бил в нулев размер. Следователно по процесния
кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 50, 00 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
5
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако
сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В процесния случай от тълкуването на клаузите на договора за
потребителски кредит, ведно с условията на договора за предоставяне на
гаранция, може да се направи обоснован извод, че предоставянето на
обезпечение под формата на гаранция от свързано с кредитодателя
юридическо лице е задължително условие за отпускането на кредита, или за
отпускането му при посочените в него параметри. Касае се за на практика
неизпълними условия за предоставяне на две физически лица – поръчители
или банкова гаранция в размер на заемната сума, при неизпълнението на които
потребителят се оказва задължен да сключи договор за предоставяне на
гаранция със свързано с кредитодателя юридическо лице. По този начин
сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от
сключването в същия ден на договор за гаранция между потребителя и
свързаното с кредитодателя юридическо лице, при възнаграждение за тази
„услуга“ с размер близък до самата заемната сума и платимо под формата на
месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни
вноски по договора за потребителски кредит, посочени в един общ
погасителен план. Освен това договорът за гаранция предвижда, че сумите за
възнаграждение на гаранта са платими и чрез кредитодателя, но ако платената
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя
към кредитодателя и гаранта, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта. С тази договорна конструкция се цели
възнаграждението за гаранта да бъде изведено извън рамките на договора за
потребителски кредит, който се „обезпечава“, така че то да не се съдържа
изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието
6
„ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Видно е, че се касае за търговска
практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по
кредита. Месечните вноски за възнаграждение на гаранта представляват
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към
момента на сключването му. При това положение месечните
възнаграждения за гаранта следва да бъдат отчетени като „общи разходи
по кредита“, поради което следва да бъдат взети предвид и при
определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването
им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно
действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да
съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от
значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България. Прието е в т. 2 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В горния смисъл са постановени т. 6 и т. 7 от Решение на Съда на
Европейския Съюз от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23, а именно че Член 3,
букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“, както и че Член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
7
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР от 49, 02 % е неправилен, тъй като не
включва месечните вноски за възнаграждение за гаранта, които представляват
общи разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на процесния
договор за потребителски кредит, а именно: сума на кредита – 2500 лева, срок
на договора – 7 месеца, ГПР – 49, 02 %; годишен лихвен процент – 40, 00,
общ размер на всички плащания – 2844, 24 лева, съпоставими с размера на
уговореното възнаграждение за поръчителя – 2013, 76 лева. Не са необходими
специални знания, за да се установи, че при посочените параметри размерите
на уговореното възнаграждение за гаранта, което е и явно непропорционално
на размера на получения кредит, не е включено в размера на ГПР наред с
ОЛП. Освен това не са необходими и специални знания, за да се определи, че
при включването им в ГПР размерът му би надвишил законовия максимум по
чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая възлиза на 50, 00 %. Следва да се отбележи,
че въпросът относно действителния размер на ГПР при включване на
възнаграждението на поръчителя като общ разход по кредита не е предмет на
изследване по делото, тъй като основание за прилагане на санкцията по чл. 23
ЗПК съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването на неправилен
ГПР, който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в
резултат от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер
на ГПР.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен
размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на
непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен.
Предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и
разноски, която съдът намира същата за справедлива и пропорционална на
тежестта на нарушението, допуснато от кредитодателя.
Следователно по делото не се установява наличието на първата
предпоставка – действителен договор за кредит.
По втората предпоставка:
Представеният по делото договор за предоставяне на гаранция, сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД като гарант и ответника като потребител
по съдържанието си носи белезите на ненаименован договор за предоставяне
на лично обезпечение под формата на поръчителство, който е двустранен,
неформален, възмезден договор, по силата на който „Файненшъл България“
8
ЕООД се е задължило да отговаря пред кредитодателя за изпълнение на
задълженията на ответника по сключения между тях договор за кредит срещу
задължението на ответника за заплащане на възнаграждение.
По делото обаче не се твърди и не се установява между кредитодателя и
„Файненшъл България“ ЕООД да е сключен договор за поръчителство, с който
„Файненшъл България“ ЕООД да се е задължило спрямо кредитодателя на
ответника да отговаря за изпълнение на неговите задължения по договора за
потребителски кредит. Не се установява и „Файненшъл България“ ЕООД да е
издало съгласно чл. 1 от Договора за предоставяне на гаранция в полза на
кредитодателя гаранция за изпълнение на задълженията на ответника, която
да представлява едностранна правна сделка, създаваща притезание в полза на
кредитодателя против гаранта. Клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на гаранция предвижда, че гарантът е длъжен да заплати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем, но само
при поискване от страна на кредитодателя. Кредитодателят обаче не разполага
с право на иск против „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като договорът за
предоставяне на гаранция има действие само във вътрешните отношения
между страните по него съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Следователно при липса на
искане от страна на кредитодателя потребителят не разполага с право на иск
против „Файненшъл България“ ЕООД за реално изпълнение на задълженията
му договора за предоставяне на гаранция, тъй като това изпълнение е
обусловено от волята на кредитодателя, който е свързано с гаранта лице –
едноличен собственик на капитала му. При това положение се оказва, че с
договора за предоставяне на гаранция ответникът се е задължил да заплати на
„Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение „за предоставяне на гаранция“,
но в тежест на „Файненшъл България“ ЕООД не е възникнало надлежно
задължение с характер на притезание за заплащане на задълженията на
ответника в полза на кредитодателя, а единствено възможност да ги заплати
доброволно и при искане на кредитодателя за това. При съпоставяне на тази
възможност, която няма характер на правно задължение, с размера на
дължимото възнаграждение, което е в близък размер до заемната сума, съдът
намира, че се касае за явна нееквивалентост на престациите, която
противоречи на добрите нрави. По тези съображения следва да се приеме, че
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
В допълнение следва да се отбележи, че договорът за предоставяне на
гаранция би бил евентуално нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4
ЗЗД – поради липса на основание. Недействителността на договора за
потребителски кредит обуславя и недействителност на договора за
предоставяне на гаранция, който има акцесорен характер и е неразривно
свързан с него. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
която предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително
задължение. С оглед извода за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит договорът за предоставяне на гаранция за
9
обезпечаването му (с характер на договор за предоставяне на поръчителство)
също не е произвел правни последици.
Освен това нищожна на самостоятелно основание е и клаузата на чл. 4
от договора за потребителски кредит, която задължава заемателят в срок до
три дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
осигурителния му доход да с в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор: да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „Изи Aceт Мениджмънт“ АД: да няма неплатени осигуровки
за последните две години: да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; като поръчителят
подписва договор за поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефиниер -
заемодателя, за общо дължимата сума по заема със срок на валидност - 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3.
Одобрен от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки. Посочената клауза е неравноправна, тъй като условията й са
уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитодателя и потребителя. Касае се за на практика
неизпълними условия за предоставяне на двама поръчители или банкова
гаранция в размер на заемната сума, при неизпълнението на които
потребителят се оказва задължен да сключи договор за предоставяне на
гаранция със свързано с кредитодателя юридическо лице. Поради това
клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. При това положение договорът за
предоставяне на гаранция, който е сключен в изпълнение на задължението на
потребителя по чл. 4 от договора за потребителски кредит, се явява сключен
без основание, поради което е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Недействителният договор за предоставяне на гаранция не е годен да
произведе никакви правни последици, поради което от него не са възникнали
никакви прави за гаранта – нито за заплащане на заплатените от него суми,
нито за заплащане на чистата стойност на кредита. Следователно не е налице
и втората кумулативно изискуема предпоставка – действителен ненаименован
договор за предоставяне на гаранция.
При липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването
им предявените положителни установителни искове се явяват неоснователни,
поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът е
този, който има право на разноски, но такива не следва да му се присъждат,
10
тъй като не е направил искане за разноски и не е представил доказателства за
извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Я.Б.Я., против И. С. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С. и настоящ адрес: **********, искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ
следните вземания по договор за паричен заем № ***, сключен на 02.03.2022
г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, обезпечен с договор за
предоставяне на гаранция № *** от 02.03.2022 г., сключен между „Файненшъл
България“ ЕООД и длъжника, които вземания са погасени от гаранта
„Файненшъл България“ ЕООД и прехвърлени в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 04.10.2022 г. към рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г.: 2500 лева –
главница, 344, 24 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
01.04.2022 г. до 28.09.2022 г., 388, 60 лева – мораторна лихва за периода от
02.04.2022 г. до 27.10.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 17.11.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена по ч. гр. д. № 269/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 217 от 19.01.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11