Р Е Ш Е Н И Е
№18
Гр.Русе, 22.02.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
Русенски окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове :
Милена Пейчева
Александър И.
при секретаря Недялка Н.а и в
присъствието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия И.,
въззивно наказателно общ характер дело № 752 по описа за 2018год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Т.И.К. – подсъдим, както и такава чрез защитника му /адв.П.Н. ***/, срещу присъда № 18/13.11.2018год.
постановена по НОХД№ 307/18г. по описа на Районен съд – Бяла, с която същият е
признат за виновен в това, че на 04.02.2018 г. в гр.Бяла, обл.Русе по ул.“Велес“ до дом №11 управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „Фиат Дукато“ с
рег.№ Р 0772 АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,40
на хиляда, установено по надлежния ред в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
поради което на основание чл.343б, ал.1
и чл.54 от НК, са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца и глоба в размер на 250 лева. Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години,
по реда на чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата К. е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59,
ал.4 от НК е постановено приспадане при изтърпяване на това наказание, времето
през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред, считано от 04.02.2018 г. Със същата К. е осъден да заплати
разноски, направени в досъдебната фаза на процеса.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност
на присъдата, поради необоснованост, предпоставена от
недоказаност на авторството, явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода и се претендира за отмяна на присъдата и връщане делото на
прокурора (въпреки непосочване на съответстващо на хипотеза от НПК основание за
това), и алтернативно оплакване – за несправедливост на наказанието, като се иска изменение
на присъдата, чрез намаляването на размера на наказанието (не се конкретизира кое от наложените се визира).
В заседание на въззивната
инстанция въззивната жалба се поддържа.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна
и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Русенският окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че жалбата се
явява неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд, е извел елементите на фактологията от значение за привеждане към правото, по
текста на обвинението, възприема се изцяло от въззивната
инстанция за установена въз основа на доказателствената
съвкупност и не следва по този начин само да се повтаря и в настоящия акт. Заявената
версия от подсъдимия и защитата му, за неуправление на товарния автомобил от
страна именно на подсъдимия на процесната дата, в
процеса на която действие възникнало и произшествието на ул.“Велес“ в гр.Бяла,
била подложена на проверка от първата инстанция въз основа на доказателствените източници, даващи информация по тези
обстоятелства и съответстващо на съдържанието им (преките доказателства, предзставляващи показанията на очевидеца на факта на
управление именно от подсъдимия – показания на св.Ж., както и косвените за
същото – показания на св.Н.), обосновано приел за опровергани, съответно отхвърлил за недостоверни
обясненията на подсъдимия в тази им част, и приемайки за достатъчно категоричен
източник останалата част от съвкупността за случилото се на процесната
дата, установил идентична фактологияна тази, заявена
с обвинението. В допълнение към анализната в този
смисъл дейност на първата инстанция, въззивната
отчита и обстоятелството (следващо от липсата на подобни възпроизведени чрез двамата свидетели
изявления, и особена полицейския служител, а и поради необективиране
по какъвто и друг начин от самия подсъдим в периода от произшествието и отпочналите действия спрямо него от страна на органите), че подсъдимия не навел още
първоначално подобни твърдения – както за описаната кратковременно отнеманена автомобила му, така и за управлението му от
друго лице в момента на настъпване на произшествието, а сторил това едва
момента, в които придобил качеството на обвиняем. Логиката, при допускане, че
последното било реална даденост, би предпоставило
незабавно съобщаване на подобни обстоятелства пред полицейския служител и във
всеки случаи в момент, предхождащ вече привличането на К. в качеството му на
обвиняем. Противното поведение в случая, индицира
/стоейки в съответствие с/ и подкрепя обвинителната теза, и едновременно
опровергава тази, предприета от подсъдимия и неговия защитник.
Предвид това, законосъобразно
установеното въз основа на съвкупността управление на моторно превозно средство
на процесната дата, с със съответната стойност на
концентрация в алкохол на кръвта, било приведено към състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК за
което и била ангажирана наказателната отговорност на К..
Въззивната инстанция счита, че
индивидуализацията на наказанието, направено от районния съд се явява правилна по
отношение определяне на съдържанието на всяка от санкциите, съответно въззивната жалба съдържаща претенция за изменението на
наложените наказания чрез намаляване на съответните размери/срок за изтърпяване,
е неоснователна. В съответствие с данните по делото за концентрация по стойност
значително надвишаваща минимално изискуемата за съставомерност
и правилно отчетеното също в отрицателен за личността на подсъдимия акпект, факт на множество наложени наказания за извършвани
нарушения по ЗДвП, а отделно и липсата на условията за приложимост на института
на чл.55 от НК, и при правилно отчетените като смекчаващи вината обстоятелства
факти за чистото съдебно минало на подсъдимия съобразно последиците по чл.85 от НК, наложеното наказание лишаване от свобода по размер се явява по-скоро
снизходително, а определения под средата на предвиденото размер на наказанието глоба,
с очевидно приетото за недобро имуществено състояние на наказаното лице /в
негова полза предвид липса на ангажирани данни в противен смисъл от обвинението/
се явява съответен на извършеното иданните за дееца.
Напълно в съответствие с данните от справка за нарушител, че процесния подсъдим е лице, перманентно засягащо
обществените отношения, свързани с движението по пътищата, се явява размера и
на срока, за който е постановено да изтърпи и наложеното наказание лишаване от
право да се управлява МПС. Всъщоност като се
съобразят данните за предходно съставомерно управление
на МПС /наказано с присъдата по НОХД№ 2807/11г. на Районен съд – Велико
Търново/ - каквато преценка зв негативен смисъл за
личността на лицето чл.85 от НК не ограничава, срока на това наказание се явява
не несправедлив, а отново максимално благосклонен към процесната
деятелност на подсъдимия (не е приложена в пълнота например възможността по чл.49, ал.2 от НК), поради което и в тази й част, жалбата за коригиране на степента
на законовата репресия е неоснователна.
При извършената цялостна служебна
проверка на делото, въззивната инстанция не намери да
са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното
съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения
на материалния закон, които да обуславят
наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че
обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран
така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/13.11.2018год. постановена по НОХД№
307/18г. по описа на Районен
съд – Бяла,
Решението е окончателно.
Председател: Членове: