Р Е Ш Е Н И Е № 1691
02.05.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1576/2018
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Х. Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Х.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията
и договорите.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422
от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на П.. По силата на договор при общи условия между него
и ответника, доставил на последния топлинна енергия на стойност 250.22 лева - главница , начислена за доставена в периода от
01.12.2014г до 30.04.2017г. до обект на ответника топлоенергия, която останала незаплатена в уговорените между
страните срокове. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение под № 11963/13.12.2017г., издадена по частното
гражданско дело № 19636 по описа на ПРС за 2017г., в
която, освен главницата, било заповядано за плащане и
търсено от това дружество обезщетение за забава в размер на 43.39 лева,
начислено за период от 02.02.2015г до 11.12.2017г.
Против така издадената
заповед Г. депозирал своевременно възражение, с мотив , че за периода от 01.12.2014г
до 30.04.2017г. в имота не била консумирана топлинна енергия. Затова кредиторът
иска да се постанови против Г. решение, с което съществуването на тези му
вземания да се признае за установено и моли да присъдят в негова полза
сторените разноски по двете производства.
Ответникът не е депозирал отговор по реда на
чл. 131 от ГПК. В подадена след изтичането на този срок молба , поддържа тезата
си , че топлинна енергия за имота не е доставяна. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени .
Вещото лице по проведената съдебно – техническа
експертиза дава заключение , че в жилищния блок на процесния адрес е ползвана
за исковия период топлоенергия за отопление от действаща абонатна станция. Битова
гореща вода не е доставяна, няма присъединени към инсталацията отоплителни тела
, вкл. щранг – лири. За периода са
разпределени 2.79261 МВтЧ топлинна енергия , доставена чрез сградната
инсталация, като е спазена методиката по чл. 61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 / 06.04.2007г , при отопляем
обем на жилището от 124 м3. Разпределена е само енергия , отделяна от сградната
инсталация.
Според вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че неплатените задължения на ответника за
доставена топлоенергия възлизат на 250.22 лева – главница, и обезщетение за забавата в
размер на 43.39 лева , начислено за периода от 02.05.2015г. до 11.12.2017г.
По същество :
Според
чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, а не се спори , че ответника е собственик на
жилището в ***. Следователно същият притежава качеството на битов потребител на
топлинната енергия до обекта му. Или , между страните има
договор при общи условия за доставка на топлоенергия, по силата на който
ответникът дължи плащане на доставеното, вкл.,
т. нар . такса „ сградна инсталация„ начислявана за отделената в негов
имот от тръбите на общата инсталация енергия ( отопление и битова гореща вода
до имота не са доставяни , съдът кредитира в цялост заключението на ВЛ Ш., от
което това обстоятелство личи ). Съдът
приема за годни доказателства и приложените
от ищцовото дружество справки, макар те са изходящи от страна частни документи .
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия,
които са били в сила към началната и крайната дати на доставките ,
ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1
от общите условия, освен главницата, при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Каза се , съдът кредитира заключението на ВЛ и
доколкото имота е топлоснабден от действаща абонатна станция, то няма
как да се сподели възражението на ответника за неизпълнен от ищеца договор –
това за липса на доставена топлоенергия. След като е спазена методика към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 / 06.04.2007г ( приложение първо
към същата ), то не може също така да се приеме , че размера на иска е
неправилно определен, нещо ,което заключението на ВЛ по счетоводната експертиза
отрича. А съдът кредитира и това заключение като обективно и компетентно изготвено.
Исковете са основателни.
Разноските се възлагат в тежест на ответника
предвид изхода на спора, по списък на л. 81 от делото.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Х.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията
между страните , дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Х. Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11963/13.12.2017г.,
издадена по частното гражданско дело № 19636 по описа на ПРС за 2017г.: 250.22
лева - главница , начислена за доставена
в периода от 01.12.2014г до 30.04.2017г. до обект на ответника топлоенергия,
обезщетение за забава в размер на 43.39 лева, начислено за период от 02.02.2015г
до 11.12.2017г. и законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 12.12.2017г до окончателното изплащане на вземането .
Осъжда Х.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Х. Г.
Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 490 лева разноски по делото,
включително заповедното производство по № 19636 по описа на ПРС за 2017г.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ