Решение по адм. дело №468/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на К. И. С.-М., срещу Заповед № РД-25-190/22.02.2024г., издадена от кмета на Община Ракитово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж – масивна ограда.

В жалбата и представени писмени бележки се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалните норми. Прави се искане за отмяна на издадения ИАА.

Ответникът - кмета на Община Ракитово, чрез процесуалния си представител в постъпил отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се отхвърли, а обжалваната заповед да се потвърди като правилна и законосъобразна. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Като заинтересовани страни по делото са конституирани Г. Г. З. и П. Т. Х. – собственици на съседни имоти засегнати от незаконния строеж.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалб. Мешкова е собственик на имот с идент. 38844.502.121 по КК на гр. Костандово, УПИ IV-70, кв. 15 по регулационния план, с административен адрес гр. Костандово, ул. „Гара Костандово“, както и на построената около имота масивна ограда.

В изпълнение на правомощията по чл.223,ал.2 от ЗУТ и във връзка с постъпила жалба вх.№ 94-764/20.02.2023 г. от Г. Г. З. — гр. Ракитово за извършване на проверка, работна група от служители по контрол на строителството е извършила проверка на място и по документи на строеж: „Плътна ограда“, находящ се в имот с идентификатор 38844.502.121 по КК на гр. Костандово, УПИ IV-70, кв.15 по регулационния план, с административен адрес гр. Костандово, ул. „Гара Костандово“.

При проверката е съставен Констативен акт №2/19.07.2023 г., с който е установено, че е изградена плътна ограда, служеща за ограждане на имот 38844.502.121 по КК на гр. Костандово. Оградата се състои от ивични фундаменти, с плътна бетонова част с височина от 35см. до 85см. и дебелина 20см., стоманобетонови колони 15/20см. и зидария от бетонови тухли между колоните, завършваща с „Т“ - образна бетонна ивица с размери, дадени в окомерната скица в акта. Височината на оградата е от 1,65м. до 2,60м. и обща дължината приблизително 80,10м.

Оградата е „строеж“ по смисъла на §5, т.38 ЗУТ - шеста категория, съгласно чл.137,ал. 1 т.6 от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

От изготвеното геодезическо заснемане се установява, че оградата е в несъответствие с действащия ПУП-Регулационен план, одобрен със заповед №631/25.12.1930 г. Същата не е изпълнена по регулационните граници на имот с идентификатор 38844.502.121, а с отклонение от 2м. до 6м. и навлиза в съседните чужди имоти 38844.502.122, 38844.502.181 и 38844.502.123 по КК на гр. Костандово, без собствениците им да са давали съгласие за това, като по този начин приобщава части от тези имоти към имот с идентификатор 38844.502.121. Оградата е изпълнена без строителни книжа: разрешително за строеж, становище на инженер конструктор и протокол за строителна линия и ниво.

При проверката и от събраните документи не се установи категорично извършителя на строежа. По данни на К. И. С. - Мешкова оградата е била построена преди придобиване на имота през 2015 г. За имота има издадено разрешение за строеж № 3 от 19.04.1990г. на М. А. М., за изграждане на ажурна ограда, която не съответства на процесната по вид, материали и местоположение. Не е съставян протокол за строителна линия и ниво.

Собственик на имота и находящата се в него сграда с идентификатор 38844.502.121.1 по КК на гр. Костандово е К. И. С.- Мешкова, съгласно Постановление на съдебен изпълнител от 30.06.2015г.

Съгласно становището на гл.архитект на О. Р. за гореописания строеж не е приложим режима на търпимост по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не е допустим по действащите ПУП и правила и норми, тъй като не е изграден по регулационната линия на ПУП и навлиза в чужди имоти.

Констативният акт е съставен в присъствието на Р. Р. С. - пълномощник на собственика, и е залепен на строежа на 19.07.2023 г., след приключване на проверката. В законоустановения седемдневен срок е подадено възражение срещу констативния акт от К. И. С. - Мешкова, в което твърди, че е собственик, но не и извършител на оградата, поради което не е извършила нарушение. Възражението се явява неоснователно, тъй като дори и да не е извършител на строежа, тя е собственик и ползвател на незаконно построения обект.

Въз основа на тези констатации ответникът е приел, че Плътната ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.1, чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Пред съда е разпитан Г. Г. З. – собственик на поземлен имот с идентификатор 38844.502.123, в който е установено, че е построена част от оградата, наредена за премахване с оспорения ИАА. Свидетелят посочи, че е съсед на жалбоподателката. Уточни, че при закупуването на имота през 2006 г. в него нямало стабилна ограда.

В същото съдебно заседание е разпитан и П. Т. Х. – собственик на поземлен имот с идентификатор 38844.502.181, в който също е установено, че е построена част от оградата, наредена за премахване с оспорения ИАА. Свидетелят посочи, че е съсед на жалбоподателката. Уточни, че е закупил имота си заедно с Г. Г. З. и посочи, че там имало къща в груб строеж и капаци, подредени на бетонни колчета.

Съдът кредитира дадените показания като ясни, точни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Вещите лица по назначената и приета СТЕ дават заключение, че процесната ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

Уточнено е, че това е масивна плътна ограда, изградена в рамките на регулацията на Гара Костандово от тухли с дебелина 0.15 м. и височина 1.45 м., върху бетонна основа с височина между 0.35 и 0.75 м.

Вещите лица са посочили, че за процесната ограда е издадено разрешение за строеж № 3/19.04.1990 г., но нямало данни за издаден протокол за дадена строителна линия. Уточнено е също, че за оградата, като строеж по чл. 147, ал.1, т.7 от ЗУТ, не се изисква проект за издаване на разрешение за строеж.

Посочено е, че не е спазено изискването оградата да е изградена по регулационните граници на имота. Същата навлиза в съседните имоти с идентификатори 38844.502.122/парцел III-общ., 38844.502.181/парцел V-общ. и 38844.502.123/парцел VI-общ.

В заключението е посочено, че действащият регулационен план на Гара Костандово е одобрен през 1930 г. като нямало друг одобрен и действал регулационен план освен настоящия. Уточнено е също, че процесната ограда навлиза в имоти с идентификатори 38844.502.122/парцел III-общ., 38844.502.181/парцел V-общ. и 38844.502.123/парцел VI-общ. като навлизането е описано подробно в констативната част на заключението.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица като обективно, точно и безпристрастно, вкл. и разясненията, дадени в открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – кметът на общината, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и предвид приетата категория на строежа.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в хода на която съдът не констатира допуснати нарушения. Спазени са изискванията преди издаване на заповедта да се състави КА от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който акт е съставен в присъствието на Р. Р. С. – пълномощник на собственика и е залепен на строежа на 19.07.2023 г., след приключването на проверката. В законоустановения седемдневен срок е подадено възражение срещу КА, което е отхвърлено като неоснователно от страна на административния орган по съображения изложени в мотивите на обжалваната заповед.

Относно формата на акта от гледна точка на изискванията към административните актове, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът приема, че в същия са изложени мотиви за издаването му, като е направено пълно и точно описание на обекта и на относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че е налице незаконен строеж. Посочена е разпоредбата на закона, оправомощаваща административния орган да издаде акт от рода на процесния, както и тези, отнасящи се до квалификацията на строежа като незаконен. Разгледано е постъпилото от жалбоподателите възражение.

Спазено е и изискването на чл.59, ал.1, т.5 от АПК. Разпоредбата изисква в разпоредителната част на административния акт да са посочени ясно и конкретно правата и задълженията, които произтичат от неговото издаване. В случая това е спазено, като административният орган е наредил премахване на конкретно описан незаконен строеж. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения във формата на акта от категорията на съществените, които да обусловят неговата отмяна.

С оглед установеното в хода на съдебното производство съдът приема, че атакуваната заповед е и материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му. За да е законосъобразно издадена на първо място със заповедта следва да е разпоредено премахване на обект, който представлява строеж. Легалното определение на „Строеж“ се съдържа в разпоредбата на §5 т.38 ДР на ЗУТ, според който текст “строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В оспорената Заповед изрично е посочено, че обектът представлява строеж от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, съобразено с посоченото в Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези данни се подкрепят от депозираните по делото доказателства, от които е видно, че процесния строеж е от шеста категория, извличащ се от всички представени с преписката данни, съобразени поотделно и в тяхната съвкупност.

Доколкото процесната ограда представлява строеж, за да е законно изградена, следва да е в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и да има издадено разрешение за строеж. В този смисъл са действащите разпоредби на чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. На изискванията на тези разпоредби строежът не е отговарял към момента на извършване на проверката, до който извод се стига на база събраните доказателства. Следователно правилно административният орган е приел, че строежът не съответства с действащия ПУП – Регулационен план, одобрен със заповед № 631/25.12.1930 г., както и е построена без разрешение за строеж, защото издаденото Разрешение за строеж № 3 от 19.04.1990 г. е за изграждане на ажурна ограда, която не съответства по вид, материали и местоположение на процесния строеж.

В оспорената Заповед ясно и точно е посочено, че строежа следва да бъде премахнат като незаконен, поради което липсва неяснота относно това обстоятелство, вкл. и по отношение на неговият адресат.

В хода на административното производство е установено също, че за изградения строеж не е приложим режима на търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е недопустим по действащите ПУП и навлиза в чужди имоти съгласно приетото и неоспорено като доказателство становище от гл. архитект на Община Ракитово, което е част от административната преписка и към което и оспорената заповед препраща, и кореспондира със заключението на вещите лица .

Предвид изложеното направените в жалбата твърдения, че строежът е търпим и не подлежи на премахване се явяват неоснователни.

Направените в жалбата възражения, че към момента на изграждането на оградата за местност „Гара Костандово“ е действал нов ПУП, различен от този одобрен със заповед № 631/25.12.1930 г. са неоснователни. Видно от приетата по делото експертиза - за Гара Костандово не е имало друг одобрен и действащ регулационен план освен този одобрен през 1930 г.

Направеното в жалбата възражение, че жалбоподателката неправилно е посочена в оспорената заповед като неин адресат, тъй като не тя е извършителката на незаконния строеж също са неоснователни. Както и административния орган правилно е отбелязал в мотивите на своя акт, а и жалбоподателката не спори - именно тя е собственик на имота, както и ползвател на незаконния строеж. Следователно правилно тя е определена и като адресат на заповедта за неговото премахване.

Направените в жалбата твърдения, че в заповедта не са посочени ясно и пълно фактическите и правни основания за нейното издаване също са неоснователни, видно от изложените по-горе в решението мотиви.

Предвид всичко изложено, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък – внесен депозит за вещо лице в размер на 600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. С.-М., срещу Заповед № РД-25-190/22.02.2024г., издадена от кмета на Община Ракитово.

ОСЪЖДА К. И. С.-М. да заплати на Община Ракитово сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.