О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №…..
град Ловеч,11.07.2019г.,
ОКРЪЖЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на единайсети юли през две хиляди и
деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от
съдията-докладчик Ангелова,ч.гр.д. №397/2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.402,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.Х.И. и К.А.И.-***,срещу
Определение №170/15.04.2019г.,пост.по гр.д.№592/2018г.на
РС-Троян. Излагат,че са длъжници по изп.д.№419/2014г.по
описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ
и район на действие ОС-Ловеч-Р.Димитров.Считат,че постановеното определение
внася правна несигурност,както по процесната обезпечителна мярка,така и за хода
на изпълнителното производство и последиците от него.Сочи,че с Определение
№360/02.07.2018г., съдът е допуснал обезпечение,като на същата дата е издал и
Обезпечителна заповед за спиране на изп.д.№419/2014г.на
СИ. С Определение №587/22.08.2018г.,пост.по ч.гр.д.№336/2018г.ОС-Ловеч е
потвърдил допуснатото обезпечение и е разпоредил да се издаде обезпечителна
заповед след внасяне и на гаранция в размер на 4579лв.,като е посочил,че
частта,с която се разпорежда издаване на нова заповед подлежи на обжалване.При
обжалване пред ВКС-с Определение №11/08.01.2019г., касационната инстанция е
оставила без разглеждане жалбата срещу определението на ОС-Ловеч и то е влязло
в законна сила. С оглед на това счита,че районният съд няма правомощия да
отменя актове,с които въпросите са решени от по-горен съд.Счита,че това може да
направи същият съд,издал определението по реда на чл.253 от ГПК.Сочи,че към
момента Обезпечителна заповед от 02.07.2018г.за спиране на изпълнителното
производство не е обезсилена нито с определението на ОС-Ловеч,нито с
обжалваното сега определение №170/15.04.2019г. на РС-Троян.
При изложените аргументи счита,че следва да се отмени
обжалваното Определение №170/15.04.2019г.,пост.по гр.д.№592/2018г. на РС-Троян.
Постъпил е отговор на частната жалба от Даниела Павлова И.
***,в който поддържа,че е недопустима и неоснователна. Счита,че обжалваното
определение е правилно и постановено в
съответствие със законовите разпоредби на чл.390,ал.4 и чл.391,ал.2 от ГПК.По
правилото на чл.390,ал.4 от ГПК спиране на изпълнението се допуска само при
предоставяне на гаранция.Отменяйки допуснатото обезпечение първоинстанционният
съд е приложил тези норми и наред с това е изпълнил Определение №587/22.08.2018г.,пост.по
ч.гр.д.№336/2018г.ОС-Ловеч.РС-Троян е дал указания на И.П. да внесе
определената парична гаранция,но до 15.04.2019г. указанията не са
изпълнени.Поради това и законосъобразно съдът е отменил допуснатото обезпечение
по предявения от И.П. отрицателен установителен иск. Моли
да се потвърди обжалваното определение.
Постъпил е отговор и от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н”Лозенец”,
бул.”Н.Вапцаров”№55, представлявана от Ани Василева Ангелова-изп.директор
и Михаил Петков-прокурист, чрез юрисконсулт Десислава Илиева. Счита частната
жалба за недопустима,поради липса на правен интерес на подателите от обжалване
на определението.В алтернатива излага разсъждения за неоснователност. Не се
съгласява и определя като неадекватни мотивите на жалбоподателя по отношение
действията на първоинстанционния съд по отмяна на актове на по-горни
инстанции.последицата на отмяната на обезпечението е от неизпълнението от
страна на ищеца на указанията на ОС-Ловеч.Отмяната на обезпечителната мярка не
е самоволен акт на РС-Троян,а е в
резултат на изпълнение на съдебните актове на по-горната инстанция.Моли
да се потвърди определението и се присъди юрисконсултско възнаграждение по реда
на чл.78,ал.8 и ал.1 от ГПК.
Частна жалба срещу определението е подадена и от И.К.П. ***,чрез
адв.Б.Димов-ЛАК.Сочи,че е страна по изпълнителното
производство №419/2014г.по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-Р.Димитров и тъй като
това производство засяга нейна собственост без основание,търси защита чрез
предявения пред РС-Троян отрицателен установителен
иск по гр.д.№592/2018г.Счита,чуе с постановеното определение се внася правна
несигурност,като се позволява продължаване на изпълнителните действия срещу
собствеността й като трето на изпълнението лице.Поради това не следва да бъде
отменяно.Сочи,че е дългогодишен пенсионер по болест и не разполага с парични
средства в повече от размера на най-необходимите й и не може да внесе
гаранцията.От друга страна не дължи нищо на никого от ответниците,нито може да
ги увреди със своя иск,те нямат и вземане срещу нея,което да се нуждае от
гаранция.Счита,че районният съд няма правомощия да отменя актове на по-горен
съд-това може да го прави същия съд по реда на чл.253 от ГПК.Към момента не е
отменена и Обезпечителна заповед от 02.07.2018г.за спиране на изпълнителното
производство не е обезсилена нито с определението на ОС-Ловеч,нито с
обжалваното сега определение №170/15.04.2019г. на РС-Троян.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното
определение.
Постъпил е отговор на чатната жалба от „Райфайзенбанк
(България)”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София,р-н”Лозенец”, бул.”Н.Вапцаров”№55, представлявана от Ани Василева Ангелова-изп.директор и Михаил Петков-прокурист, чрез юрисконсулт
Десислава Илиева.Поддържа изразеното в отговора по частната жалба на М.Х.И. и К.А.И.-***,тъй
като е приложимо и към тази частна жалба.Допълва,че първоначалните двама
жалбоподатели и настоящият са в роднински връзки и всячески се опитват да
осуетят законосъобразното право на банката да събере вземанията си,за които има
влязъл в сила стабилен изпълнителен титул. Обяснява,че И.П. се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот в резултат на един симулативен процес,в
който банката не е била страна,а именно гр.д.№1132/2017г.на
РС-Троян.Заключава,че приетото по това дело не може да им бъде противопоставено.Счита,че
с настоящите си действия жалбоподателят цели осуетяване на изпълнителния
процес, определя го като злоупотреба с права и сочи,че не следва да се
поощрява.
По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното
определение и се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№
592/2018г. по описа на РС-Троян и приложените към него производства, намира жалбите за неоснователни по следните
съображения:
По
допустимостта.
Жалбоподателите
М.И. и К.И. са уведомени за обжалваното определение на 16.04.2019г.,а частната
им жалба е подадена на 23.04.2019г.-т.е.при спазване на 1-седмичния срок.
Жалбоподателят И.П.
е уведомена за обжалваното определение на 02.05.2019г.,а частната й жалба е
подадена на 09.05.2019г.-т.е. при спазване на 1-седмичния срок.
По възражението
на „Райфайзенбанк(България”ЕАД за липса на правен интерес у жалбоподателите М.И. и К.И.,съставът
намира,че възражението е неоснователно. Действително в първоинстанционното
производство по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян,по което е допуснато обезпечение на
предявения иск, тези жалбоподатели са ответници.
Обезпечителната мярка е допусната по искане и в интерес на ищеца-И.П. и се
състои в спиране на принудително изпълнение,по което тези жалбоподатели са
длъжници. С оглед на това съставът намира, че отмяната на спирането на това
производство и последващото подновяване на действията
по принудително изпълнение, пряко касаят интересите на жалбоподателите, като
длъжници.
По изложените
съображения съставът приема,че и двете частни жалби са допустими.
По същество.
Съставът
намира,че жалбите са неоснователни.
С Определение
№360/02.07.2018г., пост. по гр.д.№592/2018г., РС-Троян е допуснал обезпечение на
предявения от И.К.П.,***,чрез адв.Димов-ЛАК, срещу
К.А.И., М.Х.И., двамата с адрес *** и „Райфайзенбанк (България)”ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район р-н
Лозенец, Експо 2000, бул.”Никола Вапцаров” No 55, с представители:
Ани Василева Ангелова, Оливер Рьогл; Мартин Йозеф Питлик; Недялко Великов Михайлов, представлявано съвместно
от всеки двама от Изпълнителните Директори или съвместно от един изпълнителен
директор и Михаил Танев Петков-прокурист,
иск с посочено правно основание чл.124, ал.1, предложение
второ от ГПК – отрицателен установителен иск,
вр.чл.440 ал.1 от ГПК – защита на трето лице в изпълнителното производство,чрез
налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението” по изп.д.№419/2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, с №880 в КЧСИ
и район на действие ОС
– Ловеч.
Определението е
обжалвано пред въззивната инстанция и по образуваното ч.гр.д.№336/2018г. ОС-Ловеч,след като е
приел,че е налице обезпечителна нужда,е споделил извода на първоинстанционния
съд за нуждата от допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д.№419/2014г. по
описа на ЧСИ
Румен Димитров, с №880 в КЧСИ и район на
действие ОС
– Ловеч,но е допълнил и с изискване за внасяне на гаранция в размер на 4597лв.
Както сочи и ВКС в Определение №11/08.01.2019г.пост.по ч.гр.д.№3955/2018г.,ІV
ГО,- „..гаранцията не е част от обезпечението,като представянето й е само
условие за издаване на обезпечителната заповед и реалното налагане на
обезпечението..”. Извършеното от ОС-Ловеч допълване с изискване за внасяне на
гаранция,не представлява изменение на допуснатата обезпечителна мярка,а
единствено създава условие за налагането й.
След като се установява,че въпреки уведомяването на ищеца- и то на два
пъти, за необходимостта да внесе определената гаранция, това не е изпълнено,то
логично и изцяло в съответствие със закона е постановеното от РС-Троян отмяна
на допуснатото в полза на ищеца обезпечение с обжалваното Определение №170/15.04.2019г.,пост.по гр.д.№592/2018г.на
РС-Троян. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за изземване на
правомощия на по-горната инстанция. Първоинстанционният съд се е произнесъл
изцяло в правомощията си по допуснатото от самия него обезпечение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите,че към момента
обезпечителната заповед,издадена въз основа на Определение
№360/02.07.2018г., пост.по гр.д.№592/2018г. на РС-Троян, не е отменена.
Напротив-видно от диспозитива на обжалваното
определение,при съобразяване на цялостния изказ на съда,е че е постановена
отмяна и на издадената обезпечителна заповед. Макар и непрецизно да не е
посочена датата на издаването й-като индивидуализиращ белег на акта,то е ясно
разпореждането на съда за отмяната й.
Следва да се съобрази,че обезпечителната заповед е вторичен акт и не
може да съществува самостоятелно и независимо от определението,с което е
допуснато обезпечението. Обезпечителната заповед е издадена във връзка и въз основа
на това определение и следва неговата съдба-при отмяна на допуснатото
обезпечение,аналогична е последицата и за обезпечителната заповед.
По изложените
съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Определение №170/15.04.2019г.,пост.по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян, е
правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди.
По претенциите
за разноски следва да се произнесе съдът по предявения иск, за чието
обезпечение е допусната,съответно отменена обезпечителната мярка
(гр.д.№592/2018г.на РС-Троян), съгласно приетото в т.5 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,
пост.по т.д.№2/2012г.на ОСГТК на ВКС, съобразно изхода на спора.
По изложените
съображения и на осн.чл.402,ал.2 от ГПК, ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №170/15.04.2019г., пост.по гр.д. №592/2018г. на РС-Троян, с което е отменено Определение
№360/02.07.2018г., постановено по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян и издадената
обезпечителна заповед, като правилно и законосъобразно.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване по арг.от чл.396,ал.2
и т.1 от ТРеш.№5/12.07.2018г.,пост.по т.д.№5/2015г.на
ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.