Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….12.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1023 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба на П.П.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, починалата в хода на процеса,
като на нейно място са конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им
на универсални правоприемници – наследници по закон, Й.Д.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, и П.Д.Й., ЕГН **********, с адрес *** 11, срещу „Елемент 9“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."Д-р
Железкова" 33, ет.9, ап. 79, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищците сума в размер на 88500.00 евро, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.08.2017 г., като получена на
отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г., както и сума в размер на
58727,89 лева представляващи законна лихва за забава върху претендираната
главница за периода от 07.04.2014 г. до 07.08.2017 г.
Ищцата
П.П.Й. твърди в исковата молба, че на 30.09.2010 г. между нея и ответника
„Елемент 9“ ООД бил сключен предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се
задължило да построи и прехвърли в собственост на П.Й. недвижим имот –
апартамент № 12 с площ 164,47 кв.м., находящ се на ет. 5 и 6 в жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. „Мануш войвода“ № 11, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
както и паркомясто № 9 с площ 35,72 кв.м. на ниво сутерен и 35,72 кв.м. ид.ч.
от поземления имот целият с площ 259,00 кв.м. Договорена била обща продажна
цена в размер на 120000,00 евро, платима на части в размери и срокове,
определени в т. 2.6 и 2.7 от договора. П.Й. заплатила срещу разписки следните
суми: 19000,00 на 01.09.2010 г.;
20000,00 евро на 30.09.2010 г.; 11000,00 евро на 12.10.2010 г.; 28500,00 евро
на 18.11.2013 г.; 5000,00 евро на 25.11.2013 г.; 5000,00 евро на 28.01.2014 г.
Твърди се в исковата молба, че през 2011 г. страните след преговори и взаимни
отстъпки се договорили да се извърши разсрочване на плащанията. Твърди се, че
след като през 2012 г. разбрала, че имотът е ипотекиран в полза на
Райфайзенбанк, П.Й. се договорила с управителя на ответното дружество А. А. да
продължи плащанията след заличаване на ипотеката. През 2013 г. управителят
и́ казал, че ипотеката е заличена и Й. продължила да плаща. На 07.04.2014
г. с нотариален акт за покупко-продажба имотите, предмет на предварителния
договор били продадени от ищеца на трето лице – И. Б. П.. Ищците считат, че с
извършената продажба изпълнението на сключения предварителен договор е станало
обективно невъзможно, в резултат на което на 07.04.2014 г. договорът е развален
по право. С развалянето на договора отпаднало основанието, на което са платени
сумите в общ размер на 88500 евро, и същите са станали изискуеми от датата на
прекратяване на договора. Тъй като платените суми не били върнати от ответника,
ищците претендират и законната лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 07.04.2014 г. до 07.08.2017 г. в размер на 58727,89 лева.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер.
Прави възражения за погасяване на исковата претенция по давност и за нищожност
на предварителния договор от 30.09.2010 г. Изтъква противоречие със закона –
чл. 189 от ГПК и липса на съгласие. В евентуалност възразява, че
предварителният договор е прекратен по вина на купувача П.Й., която била
неизправна страна по договора. Изявлението за прекратяване на договора
ответникът отправил с нотариална покана, която била връчена на 07.04.2014 г. по
реда на чл. 47 от ГПК. В тази връзка оспорва прекратяването на договора да е
настъпило по вина на продавача или поради невъзможност за изпълнение.
Възразява, че купувачката П.Й. е била в забава за плащане на: вноска в размер
на 24000 евро с падеж 31.12.2010 г., която е продължила до 28.11.2013 г.;
вноска в размер на 36000 евро с падеж 27.05.2011 г. (дата на издаване на акт.
обр. 15), която е продължила до 07.04.2014 г. – датата на прекратяване на
договора; вноска в размер на 10000 евро с падеж 29.08.2011 г. (дата на издаване
на акт. обр. 16), която е продължила до 07.04.2014 г. – датата на прекратяване
на договора. Сочи, че за посочените периоди забава купувачката му дължи законна
лихва в размери съответно: 7179,19 евро, 10583,79 евро и 2673,83 евро. Освен
това счита, че за същите периоди на забава върху посочените суми съгласно чл.
3.7 от договора купувачката му дължи и неустойка в размер на 0.1 % от общата
цена по договора на ден, но не повече от 10 % или, съответно: 12000 евро, 12000
евро и 11436 евро. С оглед забавата на купувача по договора възразява, че
повече не е имал интерес от изпълнението и е прекратил действието му с
едностранно волеизявление като е задържал сумата от 24 000 евро, представляваща
неустойка по договора. Същевременно твърди, че купувачката му е дължала още
сума в размер на 35 436 евро неустойка, поради което претенцията би могла да
има основание евентуално за разликата над 59436 евро до сумата 88500 евро.
Сочи, че е завършил обекта предмет на договора по вид и качество, съответстващо
на уговореното като е вложил материали на по-висока стойност от договореното.
Във връзка с възражението за нищожност на договора поради противоречие със
закона изтъква, че купувачката поради липса или намалено зрение както и поради
неграмотност не е можела да се подписва освен чрез полагане на пръстов
отпечатък, което е сторено при подписване на договора и разписките, но при
неспазване на изискването на чл. 189, ал. 1 от ГПК документите да бъдат
приподписани от двама свидетели.
При условие
на евентуалност – в случай че не бъде уважено възражение за нищожност на предварителен
договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г., ответникът
е предявил възражение за прихващане от „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, срещу Й.Д.Й.
и П.Д.Й. на сумата 35 436 евро, представляваща общ размер на претендирана
на основание чл. 3.7 от предварителния договор от 30.09.2010 г. неустойка за
забава в размер на 0.1 % от стойността на имота на ден, но не повече от 10 %
или, в размери и за периоди както следва: 12000 евро за периода от 01.01.2011
г. до 28.11.2013 г.; 12000 евро за периода от 28.05.2011 г. до 07.04.2014 г.;
11436 евро за периода от 30.08.2011 г. до 07.04.2014 г., и задатък в размер на
24000 евро, или общо 59436 евро, със сумата предмет на исковата претенция за
главница в размер на 88500.00 евро.
Ищците
са подали становище по отговора на исковата молба, с което не оспорват факта,
че П.Й. е била със силно намалено зрение към 2010 г. и след това като
увреждането се изразява в „дегенеративна пълна слепота на лявото око и намалено
зрение на дясното око“. Не оспорват, че същата се е подписвала с полагане на
отпечатък от палец на дясната ръка, но твърди, че е била грамотна. По
възражението за прекратяване на договора по вина на купувачката възразяват, че
нотариалната покана е била получена лично на 11.04.2014 г. като към тази дата
имотът вече е бил продаден. Възразяват, че при разваляне на договора, дори това
да е станало по вина на П.Й., последната не дължи неустойка за забава.
В съдебно
заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените твърдения и претендират
присъждане на разноски. Представени са и писмени защити, в които страните
поддържат изложените доводи и възражения.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено
Удостоверение за наследници изх. № 170930 от 29.09.2017 г., от което е видно,
че ищцата П.П.Й. е починала на 23.09.2017 г. и нейни наследници по закон са Й.Д.Й.
и П.Д.Й.. Същите са конституирани като ищци с определение на съда.
От приетия като
доказателство по делото заверен препис от предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г. се
установява, че ответното дружество „Елемент 9“ ООД се задължило да построи и
прехвърли в собственост на П.Й. недвижим имот – апартамент № 12 с площ 164,47
кв.м., ет. 5 и 6, в новострояща се сграда в гр. Варна, ул. „Мануш войвода“ №
11, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, както и паркомясто № 9 с площ 35,72 кв.м. на ниво сутерен и 35,72
кв.м. ид.ч. от поземления имот целият с площ 259,00 кв.м. Договорена била обща
продажна цена в размер на 120000,00 евро, платима на части в размери и срокове,
определени в т.т. 2.6 и 2.7 от договора, както следва: при подписване на договора – 39 000,00 евро,
от които 24 000 евро се считат за капаро /задатък/; 11 000 евро до 15.10.2010 г.;
24 000 евро до 31.12.2010 г.; 36 000 при издаване на акт образец 15; 10 000
евро при издаване на Разрешение за ползване. Страните са договорили правото на
собственост върху обекта да се прехвърли на купувача едновременно с плащането
на последната вноска от цената. От представения анекс от 30.09.2010 г. към
предварителния договор от същата дата, както и от т. 1.4 на самия договор, се
установява, че в момента на подписване на договора и анекса сградата е била изградена
в груб строеж.
От приетите по делото заверени
преписи от разписки за изплатени суми от 01.09.2010 г., 30.09.2010 г. и 12.10.2010 г. се установява, че на посочените
дати П.Й. е заплатила на ответното дружество на основание посочения
предварителен договор съответно сумите 19000,00
евро, 20000,00 евро и 11000,00 евро.
Във връзка със
своевременно предприето от ответника оспорване автентичността на подписа на
управителя на „Елемент 9“ ООД върху процесния договор и върху горепосочените
разписки с твърдение, че ответникът изобщо не е получавал каквито и да било
суми от ищцата, по делото е прието заключение на вещо лице по допусната
съдебно-почеркова експертиза (л. 198 и сл.), което съдът изцяло кредитира като
компетентно и обективно и от което се установява, че автор на подписите, положени
от името на ответното дружество върху оспорените документи – предварителен договор
за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г. и разписки
от 01.09.2010 г., 30.09.2010 г. и 12.10.2010 г., е управителят на ответното
дружество А. И. А..
С определение №
2534/16.7.2018 г. представените с исковата молба разписки от 18.11.2013 г. за
сумата 28500,00 евро – главница и лихви, от 25.11.2013 г. за сумата 5000,00
евро – лихви за забава, и от 28.01.2014 г. отново за сумата 5000,00 евро –
лихви за забава, са изключени от доказателствата по делото на осн. чл. 183,
изр. 2-ро от ГПК поради непредставяне на оригиналите от същите след като това е
поискано от ответника и при твърдение от страна на процесуалния представител на
ищците, обективирано в молба вх. № 20402/06.07.2018 г. (л. 179), че П.Й. никога
не е разполагала с оригинали, което изключва възможността съдът да приеме
истинността на извършената от адв. Х.Р. официална заверка на документа.
От приетото по делото
заключение вх. № 18029/18.06.2018 г. на допусната по искане на ответника
съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите, положени върху предварителен
договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г. и
разписки от 01.09.2010 г., 30.09.2010 г. и 12.10.2010 г. са положени от П.Й..
Видно от приложеното на л.
154 Решение на ТЕЛК П.Й. е
била със силно намалено зрение като увреждането се изразява в „дегенеративна
пълна слепота на лявото око и намалено зрение на
дясното око“.
По делото са приети като
доказателства Разрешение за строеж № 406 от 14.10.2009 г. на Община Варна и
Удостоверение № 124 от 23.08.2011 г. за регистриране въвеждане в експлоатация
на строеж издадено от Община Варна, от които се установява, че жилищната сграда
с административен адрес гр. Варна, ул. „Мануш войвода“ № 11, в която се намира
процесното жилище, е завършена и въведена в експлоатация на 23.08.2011 г.
Видно от Нотариален акт №
40, том XXVIII, дело 5892/2011г., вх. peг. № 9789/16.5.2011 г. по описа на АВ,
наследодателката на ищците П Й. е придобила от ответника апартамент № 9 на пети
етаж в същата сграда на цена от 19 000,00 евро, като поради невъзможност
да изпише саморъчно имената си е положила отпечатък от десен палец.
От
приетия като доказателство нотариален акт № 91, том II, рег.№ 3374, дело № 126
от 2014 г. по описа на нотариус рег. № 363 на НК, се установява, че апартамент
№ 12 с площ 164,47 кв.м., находящ се на ет. 5 и 6 в жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. „Мануш войвода“ № 11, предмет на сключения
между страните предварителен договор от 30.09.2010 г., е продаден от ответното
дружество на трето лице – И.Б.П.. на 07.04.2014 г. на цена от 40 000 евро.
Видно
от нотариална покана с peг. № 1053/2014 г., том 1, номер 26 на нотариус И. О.,
ответното дружество е поканило П.Й. да заплати в срок до 01.04.2014 г. остатъка
от дължимата цена по предварителен договор от 30.09.2010 г. в размер на
70 000,00 евро от общо дължими 120 000,00 евро с предупреждение, че
ако не извърши плащането в посочения срок, ще счита договора за развален.
Нотариусът е удостоверил връчване на поканата на 07.04.2014 г. по реда на чл.
47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Същевременно, видно от приложената
разписка, поканата е връчена лично на П.Й. на 11.04.2014г.
Правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Ищците претендират връщане на дадено от тяхната
наследодателка по развален предварителен договор. За да бъде уважен предявения
иск е необходимо ищците да докажат наличието между наследодателка им П. Й. и
ответника на валидно възникнало облигационно правоотношение, което е послужило
като основание за плащане в полза на ответника на претендираните суми. Ищците
следва още да проведат пълно доказване на получаването на сумите в патримониума
на ответника, последващо прекратяване на облигационната връзка, т.е. отпадане
на основанието за получаване от ответника на търсената сума, датата, на която
ответникът е бил поканен да върне полученото на отпаднало основание и размера
на претендираното обезщетение за забава.
Ответникът носи тежестта да докаже,
възражението си, че е изправна страна по договора. Във връзка с възражението за
прихващане, ответното дружество следва да докаже че договорът е развален по
вина на купувача, основанието и размера на претенциите за неустойка за забава и
неустойка за неизпълнение.
Предмет на
предварителния договор от 30.09.2010 г., сключен между „Елемент 9“ ООД и П.Й. е строителство
на жилищна сграда в напълно завършен вид и сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен жилищен обект в сградата, подробно
описан и индивидуализиран в договора и в приложението за степен на завършеност.
Продавачът се е задължил да построи в напълно завършен вид обекта описан в
договора и след издаване на разрешение за ползване на сградата да прехвърли на
купувачката Й. правото на
собственост върху апартамент № 12 едновременно с плащане на последната вноска
от цената в размер на 10 000,00 евро при обща договорена цена в размер на
120 000,00 евро.
Съдът намира договора от 30.09.2010 г. за валиден и обвързващ
страните. От заключението по допусната съдебно-графологична експертиза безспорно
се установява, че автор на подписите, положени от името на ответното дружество
върху предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот
от 30.09.2010 г. и разписки от 01.09.2010 г., 30.09.2010 г. и 12.10.2010 г., е
управителят на ответното дружество А. И. А., което води до извод за
неоснователност на възражението на ответника за липса на съгласие за сключване
на договора от страна на дружеството.
По силата на наследственото правоотношение
съгласно чл. 48 и чл. 60, ал. 1 от ЗН правата и задълженията, произтичащи от предварителния
договор от 30.09.2010 г., са преминали в патримониума на ищците
Й.Д.Й. и П.Д.Й., които са единствените наследници по закон на П.Й..
Възражението на ответника за нищожност на
договора поради неспазване на формата, предвидена в чл. 189, ал. 1 и 2 от ГПК е
неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата е
създадена в защита на лице, което е неграмотно и/или сляпо, поради което само
страната, за която са налице тези качества, има право да прави възражение за
неспазване на формата за издаване на частния документ. В случая ищците не са
въвели подобно възражение. Отделно от това, в случая се касае за абсолютна
търговска сделка попадаща в хипотезата на
чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, поради което с оглед разпоредбата на чл. 293,
ал. 3 от ТЗ, ответното дружество не може да се позовава на нищожност поради
липса на форма. Видно е, че още при сключване на предварителния договор П.Й. е
положила отпечатък от палец и нечетлив параф било поради неграмотност, било
поради слепота като силно намаленото зрение не се оспорва от ищците и се
потвърждава от представеното решение на ТЕЛК. Независимо от това, ответното
дружество е приело извършените плащания в брой през 2010 г., а в нотариалната покана,
изпратена на 21.03.2014 г., изрично е признало обвързващия характер на договора
за двете страни. Освен това ответното дружество е сключило и друг договор с Й. имащ
за предмет продажбата на ап. № 9 на пети етаж в същата сграда където купувачката
е подписала нотариалния акт чрез полагане на пръстов отпечатък. Следователно,
от поведението на ответника може да се заключи, че не е оспорвал
действителността на изявлението на купувачката Й., обективирано в договора от 30.09.2010 г.
От представените и приети като
доказателства по делото разписки по безспорен начин се установява плащането от П.Й., респ.
получаването от ответното дружество на сумите:
19000,00 евро на 01.09.2010 г.,
20000,00 евро на 30.09.2010 г. и 11000,00 евро на 12.10.2010 г., или общо
50 000,00 евро като част от дължимата цена по предварителния договор от
30.09.2010 г. в размер на 120 000,00 евро.
С оглед изключването от
доказателствата по делото на осн. чл. 183, изр. 2-ро от ГПК на представените
във вид на копия разписки за сумата 28 500,00
евро, включваща главница и лихви от дата 18.11.2013 г., 5000,00 евро – лихви за
забава от дата 25.11.2013 г. и 5000,00 евро – лихви за забава от дата
28.01.2014 г., както и с оглед изричното оспорване от ответника на получаването
на каквито и да било суми от ищцата, съдът намира плащането на посочените суми
за недоказано.
Съдът преценява като неоснователно
твърдението в исковата молба, че предварителният
договор от 30.09.2010 г. е развален по право на датата, на която продавачът се
е разпоредил с обекта, предмет на договора, в полза на трето лице.
Действително, видно от представения нотариален
акт (л. 20) на 07.04.2014 г. ответното дружество е продало апартамент № 12 на И.Б.П..,
но това действие не влече като правна последица разваляне по право по
смисъла на чл. 89 от ЗЗД на
сключения с П.Й. договор. Посочената разпоредба визира случаите, когато
невъзможността е обективна, не се намира в причинна връзка с поведението на
длъжника. Обективната, невиновна невъзможност за изпълнение е уредена в чл. 81,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 306, ал. 1 от ТЗ и е израз на общия принцип без вина няма
отговорност. И в двата случая невъзможността се дължи на обстоятелства, които
стоят извън разумния контрол на длъжника и при чието настъпване е невъзможно
последиците от тях да бъдат преодолени посредством полагане на необходимата
грижа. Настоящият случай не е такъв. Продавачът по предварителния договор сам
се е поставил в положение на невъзможност да изпълни задължението си да прехвърли
правото на собственост върху имота. Следователно прехвърлянето на собствеността
върху имота от продавача на трето лице не води до разваляне на договора по
право, т.к. не се касае за обективна невъзможност за изпълнение.
Ответникът твърди, че на същата дата –
07.04.2014 г., предварителният договор от 30.09.2010
г. е развален от „Елемент 9“ ООД поради виновно неизпълнение отстрана на
купувача – П.Й., на задължението да заплати вноските от дължимата по договора
цена на уговорените падежи и в уговорените размери. Едностранно
разваляне на двустранен договор от изправната страна е допустимо при изтичане
на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, като в
хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е
обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен подходящ срок
за изпълнение с предупреждението, че след изтичането му договорът ще се счита за
развален.
Видно от уговорения в предварителния
договор погасителен план, освен платените до 12.10.2010 г. суми купувачката е
дължала още 24 000 евро в срок до 31.12.2010 г.; 36
000 евро при издаване на акт образец 15 и 10 000 евро при издаване на разрешение
за ползване. Сградата е въведена в експлоатация на от 23.08.2011 г. По делото
не са представени годни доказателства, че П.Й. е заплатила посочените вноски от
цената, следователно към датата на отправяне от дружеството на изявлението за
разваляне на договора – 23.03.2014 г., тя е била неизправна страна. С оглед на
обстоятелството, че сградата е била въведена в експлоатация още през 2011 г.,
съдът приема, че в момента на отправяне на изявлението ответникът е бил
изправен.
На 07.04.2014 г. нотариалната покана с peг. № 1053/2014 г., том
1, номер 26 на нотариус О. не е била получена
от адресата. Нотариусът е удостоверил връчването и́ като е приложил
фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно от приложената разписка, поканата е
връчена лично на П.Й. едва на 11.04.2014 г. Независимо от това, коя от двете
дати – 7-ми или 11-ти април 2014 г., ще се
приеме за дата на валидно връчване на поканата, видно от съдържанието на
последната, ответникът е предоставил допълнителен срок за изпълнение на
задължението за плащане на забавените вноски от цената 01.04.2014 г., т.е. дата,
предхождаща датата на връчването. Следователно, ответникът не е изпълнил
задължението си да предостави на неизправната страна по договора подходящ срок
за изпълнение, каквото е изричното изискване на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата
на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира възможност за разваляне на договора от
кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок, но в случая не са налице
данни за наличие на някоя от изброените в цитираната разпоредба хипотези. Ответникът
не е провел доказване на възражението си, че вече не е имал интерес от
изпълнението. Напротив, установява се, че ответникът е имал интерес да продаде
апартамента на П.Й., а не на И. П., тъй като сумата, която му дължи ищцата за
доплащане на уговорената цена значително надвишава цената от 40 000 евро,
за която имотът е продаден на третото лице.
Развалянето на договора би
могло да настъпи и след изтичане на подходящ според обстоятелствата срок след
получаване на волеизявлението, но предпоставка за това е развалящата страна да
е изправна в течение на този срок и да има готовност да изпълни задължението
си. В случая, още на датата на фингираното връчване на поканата – 07.04.2014 г.
и преди действителното и́ получаване от купувачката на 11.04.2014 г.,
ответното дружество е прехвърлило правото на собственост върху апартамент 12 на
трето лице, с което автоматично се е поставило в положението на неизправна
страна, която не е в състояние да изпълни насрещното си задължение.
Ето защо, съдът приема, че
изявлението на ответното дружество, обективирано в нотариалната покана с peг. № 1053/2014 г., том 1, номер 26 на
нотариус О., не е постигнало целения ефект – едностранно разваляне на договора
от страна на ответното дружество, поради неспазване на законовите изисквания
развалящата страна да даде подходящ срок за изпълнение и до изтичане на този
срок да е изправна страна, която е готова да изпълни задълженията си по
договора.
Договорът
може да бъде развален и с исковата молба. В този случай правото на извънсъдебно
едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба, с петитума
на която се претендират последиците от развалянето. И в този случай, за да
настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да са установени предпоставките
по чл. 87 ЗЗД (Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г.,
III г. о., ГК), в т.ч. ищецът да е изправна страна по договора. В случая, към
датата на продажбата на имота на третото лице – 07.04.2014 г., ищцата П.Й. е
била в забава за плащане на цената, но с извършената разпоредителна сделка
насрещната страна – продавач по предварителния договор и настоящ ответник, виновно
се е поставила в пълна невъзможност да изпълни договора, поради което следва да
се признае правото на ищцата, респ. на нейните универсални правоприемници, да
развалят договора с исковата молба (арг. от чл. 90, ал. 2 от ЗЗД). По
изложените съображения съдът приема, че договорът е развален с предявяване на
исковата молба.
С прекратяване действието на облигационното
правоотношение, отпада с обратна сила основанието за плащане на цената по
договора за покупко-продажба, а платените от купувачката суми подлежат на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. При това положение, предявеният
иск за връщане на заплатена главница е частично основателен и ще се уважи до
размер на сумата 50 000,00 евро, получаването на която от ответното
дружество е доказано с приетите по делото като доказателство разписки за
извършени плащания в брой. За разликата до предявения размер от 88 500,00
евро искът ще се отхвърли, тъй като ищците не доказаха получаването на тази
част от сумите от ответното дружество.
Акцесорната искова претенция за присъждане на
обезщетение в размер на 58727,89
лева, представляващи законна лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 07.04.2014 г. до 07.08.2017 г., се преценява като неоснователна по
следните съображения:
Съгласно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая ищците не са релевирали
твърдение и не са представили доказателства, че преди подаване на исковата
молба са поканили ответното дружество да върне платените по договора суми,
поради което ответникът не дължи законна лихва до датата на завеждане на иска.
По възражението на ответника за
прихващане:
Възражението
за прихващане е прието за разглеждане при условие на евентуалност – в случай че
не бъде уважено възражение за нищожност на предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г., като
ответникът е заявил, че прихваща сумата 35 436 евро, представляваща общ
размер на претендирана на основание чл. 3.7 от предварителния договор от
30.09.2010 г. неустойка за забава в размер на 0.1 % от стойността на имота на
ден, но не повече от 10 % или, в размери и за периоди както следва: 12000 евро
за периода от 01.01.2011 г. до 28.11.2013 г.; 12000 евро за периода от
28.05.2011 г. до 07.04.2014 г.; 11436 евро за периода от 30.08.2011 г. до
07.04.2014 г., и задатък в размер на 24000 евро, или общо 59436 евро, със
сумата предмет на исковата претенция за главница в размер на 88500.00 евро.
За да бъде уважено възражението,
следва да бъде установено, че ответникът има вземания от наследодателката на ищците
на твърдяните основания и в посочените размери.
Претенциите
за неустойка за забава предпоставят наличие на главно задължение, което не е
изпълнено в уговорения срок. В случая, с оглед прекратяването на действието на
договора с обратна сила, отпада главното задължение, поради което отпада и
задължението за плащане на неустойка за забава на основание чл. 3.7 от предварителния
договор от 30.09.2010 г. в размер на 0.1 % от стойността на имота на ден, но не
повече от 10 % за посочените периоди. Не са налице и предпоставките за
задържане на задатъка в размер на 24 000,00 евро, доколкото П.Й. не се е отказала от
договора, а в деня, в който същата е получила при условия на фингирано връчване
нотариалната покана да изпълни задължението си – 07.04.2014 г., и преди
изтичане на подходящ срок, ответното дружество се е разпоредило с имота в полза
на трето лице, с което виновно се е поставило в невъзможност да изпълни
договора, т.е. превърнало се е в неизправна страна по договора. Изявлението на
ответника за разваляне на договора не е предизвикало прекратяване действието на
същия по причина, за която отговаря насрещната страна, поради което и с оглед
на уговорката на т. 3.7.1 от предварителния договор купувачът не дължи
неустойка.
По изложените съображения възражението за
прихващане е изцяло неоснователно.
Отговорност
за разноски.
С оглед изхода от делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата ще се присъдят сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски съгласно своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК с
доказателства за извършването им. Същите са в размер на 17272,74, от които
9272,74 лева държавна такса (в списъка погрешно е посочена сумата 8850 лева) и
8000,00 лева заплатен адвокатски хонорар, от които ответното дружество следва
да заплати сумата 7826,44 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Елемент
9“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул."Д-р Железкова" 33, ет.9, ап. 79, да заплати на Й.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, и П.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 50 000,00 (петдесет
хиляди) евро, или по 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) евро на всеки
от тях, като получена на отпаднало основание – прекратен предварителен договор
за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 30.09.2010 г., сключен
между починалата в хода на процеса П.П.Й., ЕГН **********, бивш жител ***, и
„Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
07.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, и П.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, за заплащане
на разликата от присъдената сума до предявения размер от 88 500,00 евро,
като получена на отпаднало основание, както и за сумата от 58727,89 лева
представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница за периода
от 07.04.2014 г. до 07.08.2017 г.
ОСЪЖДА
„Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул."Д-р Железкова" 33, ет.9, ап. 79, да заплати на Й.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, и П.Д.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 7826,44 лева разноски в настоящото производство на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: