Р Е Ш Е Н И Е
№ 261580
гр. Варна, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2494 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.П.С., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.М.Ц. *** срещу „И.к.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес
на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1
вр. чл.258 ЗЗД вр. чл.249 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество
да заплати на ищеца следните суми:
сумата
от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща възнаграждение дължимо по чл.2.4 от
Договор №*** от ***г. за извършване на независим финансов одит на
консолидирания годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015г., ведно
със законната лихва считано от предявяване на иска – 21.02.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, както и
сумата
от 334.28 лв. /триста тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 1100 лева за периода
от 23.02.2017г. до 21.02.2020г.
В
проведеното на 12.04.2021г. открито съдебно заседание процесуалния представител
на ищеца изрично заявява, че се претендира главницата ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните бил сключен Договор № *** от ***., с който ответното дружество възложило на ищеца, в качеството му на дипломиран експерт счетоводител – регистриран одитор да извърши независим финансов одит на консолидирания годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1100 лева. В чл.10, ал.2 от договора било предвидено, че окончателното изплащане на възнаграждението се извършва в деня на приключване на проверката и представяне на одиторския доклад.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора. Съставеният консолидиран ГФО за 2015г. на ответното дружество, проверен от ищеца, ведно с одиторския доклад били представени за вписване в ТР от законния представител на ответното дружество и обявени в ТР на 22.07.2016г. Ответникът не извършил плащане по договора. Поради забавата на ответника за плащане на сумата на уговорения с договора падеж, ответникът дължал обезщетение за забава в размер на 334.28 лева за периода от 23.02.2017г. до 21.02.2020г.
Пред Варненски районен съд било образувано гр.д. № 2493/2020г. с ищец „***“ ЕООД, собствено и представлявано от ищеца и ответник „И.к.“ АД, като предмет на спора бил възнаграждение дължимо по договор № ***г. за извършване на независим финансов одит на консолидирания финансов отчет за 2015г.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски, прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва по основание и размер предявените искове.
Налице било извънсъдебно признание от страна на ищеца по гр.д.№ 2493/2020г. по описа на ВРС, където макар и от името на еднолично притежаваното от него дружество „***“ ЕООД, ищецът заявил, че на 27.06.2016г. е получена сумата от 1000 лева, представляваща частично плащане и на 13.07.2018г. сумата от 1000 лева по договор за одит.
В условията на евентуалност се прави възражение за нищожност на договора за одит поради липса на съгласие. Положеният подпис за лицето С. И. като възложител по договора не принадлежал на подписа и почерка на С.Д.И. Поради това договорът бил нищожен и не породил правно действие, включително и задължение за ответника да заплати възнаграждение на ищеца. Ответникът оспорва истинността на представените с исковата молба Договор №*** от ***г. и Годишен доклад за дейността на „И.к.“ АД за 2015г., Консолидиран счетоводен баланс на „И.к.“ АД към 31.12.2015г., Консолидиран отчет за паричните потоци по прекия метод на „И.к.“ АД за 2015г. и Консолидиран отчет за собствения капитал на „И.к.“ АД за 2015г. по отношение изпълнените в тях подписи за С.Д.И.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна била и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава. С отговора на исковата молба се въвежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата..
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е
представен договор № ***г., по силата на който ищецът С.П.С. се задължава да
извърши независим финансов одит на консолидирания годишен финансов отчет на
ответното дружество за 2015г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на
1100 лева платимо при окончателна проверка и заверка на годишния финансов отчет
/л.5-6/.
В подкрепа на
твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договор № ***., ищецът е
представил копия от Годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015г.,
включващ подписани от представляващия ответното дружество Годишен доклад за
дейността за 2015г. /л.7-10/, Консолидиран счетоводен баланс към 31.12.2015г.
/л.13/, Консолидиран отчет за приходите и разходите за 2015г. /л.14/,
консолидиран отчет за паричните потоци по прекия метод за 2015г. /л.15/ и
консолидиран отчет за собствения капитал за 2015г. /л.16/.
Ответникът с
отговора на исковата молба оспорва истинността на представените документи, като
твърди, че същите са неавтентични и подписите положени за представляващия
ответното дружество С.Д.И. не са изпълнени от него. Уточнява, че оспорва
представените от ищеца документи да са копия от вписаните в Търговски регистър
документи, представени със заявление от ***г.
Предвид
своевременно направеното оспорване истинността на представени от ищеца
документи е открито производство по реда на чл.193 ГПК за проверка на тяхната
автентичност и назначена съдебно-почеркова експертиза.
В заключението си
вещото лице посочва, че подписите положени за С.Д.И. в Договор № ***г., Годишен
доклад за дейността за 2015г., Консолидиран отчет за приходите и разходите за
2015г., Консолидиран отчет за паричните потоци по прекия метод за 2015г. и
консолидиран отчет за собствения капитал за 2015г. са изпълнение от едно и също
лице, което не е сочения в тях автор С.Д.И. Подписът в Консолидиран счетоводен
баланс към 31.12.2015г. е изпълнен от сочения за негов автор С.Д.И.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л. 137-147/.
Към
доказателствата по делото са приобщени копия от Годишния финансов отчет на
ответното дружество за 2015г., представен със заявление от 30.06.2016г. и
обявен в Търговски регистър /л.53-57/.
Служебно
разпечатаното копие от Годишния финансов отчет на ответното дружество за
2015г., обявен в Търговски регистър съвпада по съдържание с представеното от
ищеца копие.
Ищецът твърди, че
между страните са били налице трайни търговски отношения, като били сключвани
ежегодно договори за одит на консолидирания годишен финансов отчет в периода от
2008г. до 2015г. и представя заверени за вярност копия от тези договори
/л.69-85/.
Ответникът е
представил платежни нареждания от ***г. и ***г., всяко за сума в размер на 1000
лева, с които е наредено плащане в полза на „***“ ЕООД с основание „одит на
ГФО“ /л.37-38/.
За изясняване на
фактическата страна на спора и отношенията между страните е назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице
посочва, че в счетоводството на ответното дружество не съществува нито
задължение по договор № ***г. към ищеца, нито плащане по него на стойност 1100
лева. В представеното заключение и при изслушването пояснява, че дружеството е
задължено да осчетоводи задължението и плащането в годината, когато се изплатят
сумите на физическото лице, срещу осчетоводяване на съответната услуга, която
вече е заплатена. Когато се касае за задължения за плащане към физически лица,
които не са задължени да издават първичен счетоводен документ – фактура за тях,
дружеството не било задължено да начислява тези задължения в календарната
година, за която те се отнасят.
В периода от
2010г. до изготвяне на заключението в счетоводството на ответното дружество за
отразени задължения за възнаграждения за заверка на ГФП към третото за
настоящия спор лице „***“ ЕООД в общ размер на 21000 лева, като непогасения
остатък по тях бил в размер на 4000 лева.
Задължения и
плащания към ищеца С.П.С. по консолидирани отчети били извършвани на ***г.
Всяко плащане било в размер на 1100 лева и били отнесени към договори за
заверка на ГФО за календарните 2009г., 2011г., 2013г., 2014г. и 2016г.
Ищецът подал
декларация пред НАП по чл.73 ЗДДФЛ за
получените от него суми всяка в размер на 1100 лева. За ищеца липсвало обаче
задължение да декларира вземанията си към датата на възникването им, а това
задължение се пораждало към датата на получаване на доходите от физическото
лице.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като подробно мотивирано, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото /л.128-132/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
отношение на главния предявен иск за заплащане на възнаграждение по Договор № ***г.
съществува спор между страните относно действителността на представения договор
доколкото не е подписа от представляващия ответното дружество, респективно и
възникването на задължение за ответника да заплати възнаграждението по този
договор. На следващо място спорно между страните е дали извършения одит на консолидирания
годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015г. е извършено от ищеца в
качеството му на физическо лице или като едноличен собственик на капитала и
представляващ „***“ ЕООД, което е получило плащане за заверка на годишен
финансов отчет на ответното дружество за 2015г.
С
оглед наведените от страните твърдения с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между тях. В тежест на ищеца е възложено да докаже
сключването на договор № ***г. с твърдяното в исковата молба съдържание,
изпълнението на задълженията си по договора, настъпването на падежа на
задължението за заплащане на възнаграждение, както и вписването в ТР на
проверения от ищеца консолидиран ГФО за 2015г. на ответното дружество ведно с
одиторския доклад изготвен от ищеца. В тежест на ответника бе възложено да
докаже твърденията си, че е заплатил дължимото по договора възнаграждение в
размер на 1100 лева.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза се
установи, че подписът положен за представляващия ответното дружество в Договор
№ *** не е изпълнен от соченото за автор лице, т.е. документа е неистински.
Следва да отбележи, че договорът е сключен от ответното дружество във връзка с
упражняваната от него дейност и задължението му да публикува консолидиран
финансов отчет за дейността си за календарната година, който отчет подлежи на
независим финансов одит. В този смисъл сделката (договорът) се явява търговска
на основание чл.286, ал.1 ТЗ и за нея са приложими общите правила на ТЗ. Следователно
приложение намира и разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Тя предвижда, че
страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Ответното дружество е използвало заверения от ищеца консолидиран
финансов отчет за дейността на дружеството за 2015г. и същият подписан от ищеца
е обявен в Търговски регистър, поради което поведението на ответника е не само,
че не оспорва действителността на договора, но и не се противопоставя на
действията на ищеца по договора, а се ползва от заверения по силата на договора
консолидиран годишен финансов отчет и последният е обявен в Търговски регистър.
По
изложените съображения следва да се приеме, че между страните е възникнало
правоотношение съгласно представения от ищеца Договор № ***г. и страните са
обвързани от задълженията си по договора.
Този
извод не се опровергава и от липсата на вписани задължения в счетоводството на
ответното дружество по процесния договор, както и липсата на подадена от ищеца
декларация по чл.73 ЗДДФЛ за вземането по договора. Задълженията за ответника
да отрази договора и плащането по него в счетоводството си и за ищеца като
физическо лице да подаде декларация за получения доход възникват едва след
изплащане на възнаграждението. Тези задължения за страните по делото не са
възникнали и към момента на приключване на съдебното дирене.
На
следващо място следва да се отбележи, че за ответното дружество съществува
задължение за обявяване в Търговски регистър на годишен финансов отчет, както и
на консолидиран финансов отчет, като и двата отчета подлежат на независим
финансов одит. Действително не се спори, че между ответното дружество и третото
за настоящия спор лице „***“ ЕООД е сключен договор за извършване на независим
финансов одит на годишния финансов отчет на ответното дружество за 2015г., но
предмета на този договор и предмета на процесния в настоящето производство
договор са различни, респективно при извършване на независим финансов одит и по
двата договора ответното дружество дължи заплащане на възнаграждение по всеки
от договорите. Предмет на договора сключен между страните по делото е извършване
на независим финансов одит на консолидирания
годишен отчет на ответното дружество за 2015г., което е извършено от ищеца,
заверения от него отчет е публикуван/обявен в Търговски регистър и ответникът
дължи изплащане на възнаграждението по договора.
По
делото липсват доказателства ответното дружество да е заплатило на ищеца
възнаграждение за извършения независим финансов одит на консолидирания годишен
отчет за 2015г., като липсата на такова плащане се потвърждава и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
След
като се установи наличието на твърдяното правоотношение между страните,
изпълнението на задължението по договора от страна на ищеца и настъпването на
падежа на задължението на ответника при окончателна проверка и заверка на
финансовия отчет и се опровергаха твърденията на ответника за заплащане на
възнаграждение за това, то предявения главен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
В
чл.2 ГПК е въведено задължение за съда да се произнесе по всяка една подадена
до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ищецът
определя съдържанието и пределите на търсената в исковия процес защита чрез
основанието и петитума на иска /исковете/, чрез индивидуализиране на спорното
материално право. Законната лихва е право на кредитора, което той може да
упражни по своя преценка. Не съществува задължение за съда да се произнесе по
законната лихва служебно, а само при наличие на надлежно въведено искане. В
същото време искането за присъждане на законната лихва считано от датата на
исковата молба не представлява увеличаване на иска и дори в исковата молба да
няма искане за присъждане на законната лихва, то няма процесуална пречка това
да бъде направено до приключване на устните състезания във формата предвидена в
чл.100 ГПК.
Наличието
на задължение за ответника да заплати на ищеца възнаграждението по процесния
договор и настъпването на падежа на това задължение поставят ответника в забава
и той дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Възражението на ответника за погасяване по давност на това задължение се явява
неоснователно. Действително по отношение на задължението е приложима кратката
тригодишна давност по чл.111 ЗЗД, но погасена по давност е възможността за принудително
изпълнение и осъждане на ответника не по отношение на цялото дължимо от него
обезщетение за забава, а само за периода от падежа на задължението до три
години преди предявяване на иска. Ищецът претендира обезщетение за забава за
периода от 23.02.2017г. до 21.02.2020г. (датата на предявяване на иска) и
вземането му за този период не е погасено по давност и се дължи от ответника.
Изчислен с програмен продукт „Апис Финанси“ размерът на законната лихва за
периода от 23.02.2017г. до 21.02.2020г. върху главницата от 1100 лева е в
размер на 334.28 лева, т.е. и предявения акцесорен иск се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1156 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.к.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща възнаграждение дължимо по чл.2.4 от Договор №***г. за извършване на независим финансов одит на консолидирания годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 21.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 334.28 лв. /триста тридесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 1100 лева за периода от 23.02.2017г. до 21.02.2020г.
ОСЪЖДА „И.к.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1156 /хиляда сто петдесет и шест/ лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: