Решение по КНАХД №2146/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на А. К. К. от [населено място] , подадена чрез адв. В. Т. , срещу решение № 886/17.07.2025 г., постановено по АНД № 1384/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Заявеното основание за обжалване е допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се също и необоснованост. Според касатора погрешен е правния извод на решаващия съд за съставомерност на деянието по 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН. В АУАН и в НП са посочени различни правни норми, което има за последица нарушено право на защита на К. . Няма събрани доказателства, че екип на спешна медицинска помощ е посещавал М. в [населено място], във връзка със подаден сигнал от касатора на телефон 112. Оспорва се истинността на представената по административната преписка докладна записка. Оспорва се посещение на М. от служители на РУ – Г. Т. към ОД на МВР- Добрич по повод сигнала. Твърди се, че обажданията на К. на телефон 112 преобладаващо са свързани с неговото здравословно състояние и не са във връзка с Т. М.. В условията на евентуалност се твърди извършено от К. нарушение по чл. 28 , ал.1, пр.1 от ЗНССПЕЕН. Има изложени аргументи за неправилност на решението и в частта на разноските. Отправеното искане към съда за отмяна на обжалваното решение като постанови ново, с което да отмени процесното НП. В условия на евентуалност се иска съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание касаторът, не се явява , представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата на изложение в нея основания.

Ответникът по касация – Главен експерт в отдел „АНД“ при дирекция „Национална система 112“ към МВР, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В депозирани писмени бележки се оспорва подадената касационна жалба и искането към съда е същата да се остави без уважение. В условия на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 18/31.01.2025 г. на главен експерт в отдел „АНД“ при дирекция „Национална система 112“ към МВР, с което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112 на А. К. К., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ от 10 000 (десет хиляди) лева.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 03.10.2024 г., около 6:48 ч., в [населено място], [улица], използвайки личния си мобилен телефон с номер **********, А. К. е подал сигнал на телефон 112, че приятелката му Т. Т. М. на 44 години, която е живеела в [населено място], Община Г. Т., [улица], е зле психически и има намерение да се самоубие. Сигналът е бил препратен към ОД на МВР – Добрич и център за спешна медицинска помощ – Добрич. Полицейски служители към РУ Генерал Тошево към ОД на МВР – Добрич посетили [населено място] на 03.10.2024. около 10.00 ч. и разговарали с М., която е отрекла намерение да се самоубива. Било е установено, че за периода 12.09.2023г. – 02.10.2024г. А. К. е подал общо 9 сигнала на тел. 112 относно Т. М. за отравяне с храна, за загуба на съзнание, медицински консултации, опит за самоубийство.

На 25.11.2024 г. бил съставен АУАН № 12/25.11.2024 г. против А. К. К., който му бил връчен на 25.11.2024 година. .

На 04.12.2024 г. било сключено споразумение № 3/04.12.2024 г. между А. К. и административнонаказващия орган . Според същото К. се признава за виновен за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН 112 и му се наложена „глоба“ в размер на 7000 лева, която следва да заплати в 14-дневен срок от сключване на споразумението. Същото е подписано от касатора на 06.01.2025 година. На 31.01.2025 г. с мотивирано постановление административнонаказващият орган прекратил споразумението поради неспазване на условията от страна на К.. На същата дата било издадено процесното наказателно постановление № 18/31.01.2025 г., с което административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и квалифицирал деянието като адм. нарушение по чл. 38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112.

За да измени обжалваното наказателно постановление, районният съд е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове, но в тях няма пълно описание на квалифициращия признак по ал. 2 н ачл. 38 от ЗНССПЕЕН 112 – няма посочване кои точно служби и кога са били мобилизирани по сигнала на К. , няма и доказателства за съществуването на този признак. В тази връзка решаващият съд е преценил, че К. следва да бъде наказан по основния състав на нарушението , а именно по чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, предвиждащ „глоба“ от 2000 до 5000 лева, като в конкретния случай е определил размера на наказанието от 2000 лева. Според предходната съдебна инстанция противопорвано деяние е извършено в условията на пряк умисъл. Преценил е като недоказано твърдението на К., че са годеници с Т. М., но предвид тяхното познанство е счел , нарушителят знаел, че М. не страда от психично заболяване.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо , но неправилно. Недостоверно е твърдението на районния съд, че в даденото описание на нарушението в АУАН и НП няма данни за квалифиращия признак по ал.2 на ЗНССПЕЕН 112, защото в мотивите на посочените актове има вписана информация ,че „ сигналът е посетен от служители на спешна медицинска помощ - Г. Т. и на РУ - Генерал Тошево“. Дори и използваната непрецизната словестна формулировка за посетен сигнал дава нужната информация за квалифициращия признак за „ мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране“. Според чл. 38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди, а новелата на ал.1 гласи, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно чл. 19 , ал.1 от цитирания национални служби за спешно реагиране са центровете за спешна медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Планинската спасителна служба към Б. Ч. кръст.

След като в даденото описание на нарушението има вписана информация за посещения на адреса на Т. М. в [населено място] от служители на ЦНСМ и от полицейски служители , има пълнота на административнонаказателното обвинение по квалифицирания състав на ал.2 на приложената разпоредба. Достоверността на тази информация се доказва от материалите на преписката по издаване на процесното НП и по-специално от докладната записка на младши инспектор при РУ -Г. Т. Т. Я. за извършена проверка в [населено място] на 03.10.2024г. около 10.00 ч. заради получен сигнал от бившия приятел на Т. М. , че последната иска да се самоубие / л. 23 от преписката/. Това доказателствено средство е достатъчно да обоснове заключение за посещение на адреса на М. от полицейски служители , които са екип на националната служба за спешно реагиране предвид чл. 19 от ЗНССПЕЕН 112, дори и без да се съобразява приложената към преписката неподписана докладна записка на мед. фелдшер В. Г. за посетен адрес на Т. М. в [населено място] на 03.10.2024г. около 07.00 ч.

С горепосоченото съдържание на АУАН и НП и предвид събраните данни по конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че противоправното поведение на К. е съставомерно по квалифицирания състав на чл. 38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112, а не по основния състав по ал.1 на същата правна норма, но при липсата на подадена жалба от наказващия орган и на прокурорски протест касационната инстанция не може да отмени обжалваното решение и вместо него да потвърди издаденото НП, тъй като така се нарушава принцира „ reformatio in pejus“ . В административнонаказателиня процес също действа забраната за влошаване положението на обжалващия / Л. К, „Административен процес , изд. „Фенея“, 2001, стр. 51-52/.

Недостоверна е защитната теза на касатора ,че неговите обаждания на тел. 112 са били свързани със здравословното състояние на самия него , тъй като към преписката има приложена докладна записка от мл. инпектор Г. Й. за подаден сигнал на 25.09.2024г., че в [населено място] ,ул. „П. „ № 18 има психично болно лице, което буйства ; докладна записка на мл. инспектор Т. Я. , че кметът на [населено място] му е съобщил за непрекъснати обаждания от жалбоподателя, който е бивш приятел на Т. М. ; докладна записка на оперативния дежурен при ОД на МВР- Варна за подаден на 02.10.2024г. идентичен сигнал от К. за опасност от самоубийство на Т. М. . Било е установено, че за периода 12.09.2023г. – 02.10.2024г. А. К. е подал общо 9 сигнала на тел. 112 относно Т. М. за отравяне с храна, за загуба на съзнание, медицински консултации, опит за самоубийство. Тези сведения сочат за системно подаване на тел. 112 на невярна информация от К. , който като бивш приятел на М. , е бил запознат със нейното здравословно състояние и съответно психично здраве . С тези свои действия жалбоподателят е препятствал използването на единния европейски номер 112 по предназначение- за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им, както и при заплаха за околната среда.

Недостоверна е и защитната позиция на К., той се е обадил на тел. 112, защото е помислил ,че М. иска да се самоубие , след като е получил нейно текстово съобщение по мобилен телефон. Нелогично е К. , след като е прочел съобщението на М. на 02.10.2024г. между 16.31-16.34., да е решил, че тя ще посегне на своя живот и той ,страхувайки се на нейния живот, да се обади на тел. 112 едва на 03.10.2024 г. в 06.48 ч.

Останалите оплаквания на К. са в насока необоснованост на обжалваното съдебно решение, но настоящият съд не следва да ги обсъжда, понеже сред касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК не фигурира необосноваността.

Предвид гореизложеното атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила относно обжалваното НП, а в частта на разноските и по-специално произнасянето по отхвърляне искането за присъждане на разноски на жалбоподателя на основание чл. 38 от ЗА е неправилно. В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено ,че едва след приключване на съдебното следствие е бил представен писмен договор за договорена безплатна правна помощ , което е квалифицирано от РС-Варна като „процесуално недопустимо“. Производството по обжалване на наказателни постановления пред районен съд протича по правилата на НПК – арг. чл. 84 от ЗАНН и в този кодекс няма регламентация по подобие на чл. 80 ГПК . Освен това след като решаващият съд е преценил, че писмено доказателство за направени разходи по водене на делото не могат да се депозират в хода на съдебните прения , е следвало да отмени техния ход и да възстанови висящността на съдебното следствие, което не е сторил.

На следващо място, със своето съдебно решение ВРС е изменил обжалваното пред него НП , а подобно произнасяне по своята правна същност включва отмяна на проконтролирания акт и произнасяне от съда по същество вместо наказващия орган . В конкретния случай ВРС е постановил изменение на НП т.е. постановил е нов правораздателен акт, с който А. К. е бил наказан за извършвано различно ад. нарушение - по чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. В тази връзка искането за присъждане на адв. възнаграждение по повод договорената безплатна правна помощ е основателно. Съгласно правилото на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН адв. възнаграждение не може да бъде по-малко от минималното такова по Наредба № 1/2004г. Новелата на на чл. 18, ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт гласи, че минималния адв . хонорар се определя по реда на чл. 7, ал.2 спрямо размера на глобата , а в случая размера на глобата 10 000 лв. Поради тази причина минималното адв. възнаграждение е 1300 лв. Такъв размер следва да бъде присъден на адв. В. Т..

При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 130 лева, което е в минимален размер предвид действащата регламентацията на чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

 

 

 

Изменя решение № 886/17.07.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 1384/2025 година в частта на разноските като осъжда Министерство на вътрешните работи да заплати на адвокат В. К. Т. възнаграждение от 1 300 / хиляда и триста / лева на основание чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата.

Оставя в сила решението в останалата му част.

ОСЪЖДА А. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх., ет. , ап. да заплати на дирекция „Национална система 112 „ към МВР сумата от 130 / сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултко възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.