№ 228
гр. В. 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110205122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ИР. Д. Д. против Наказателно постановление № НП № 1573 от
23.08.2021 г. , издадено от Началника на 1РУП при ОД на МВР - В. с което за
нарушение на чл.7 ал. 1 от ЗБЛД, на осн.чл. 81 ал. 2 т.2 от ЗБЛД й е наложено
наказание глоба в размер на 30.00/тридесет/ лв.
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с активна
процесуална легитимация и в предвидения от закона срок.
В жалбата въззивницата оспорва нарушението, като твърди че
обжалваното НП е издадено при нарушение на материалния закон, издадено е
две години след издаване на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява .
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка: На 12.08.2021г. въз.Д. заявила, че е загубила
документ за самоличност – лична карта с № **********. Бил и съставен
АУАН, в който като обстоятелства на извършване на нарушението било
описано, че лицето заявява, че при неясни за него обстоятелства е загубило
1
документа си за самоличност. Като за това е попълнило декларация вх. №
389/2021г." Въз основа на АУАН било издадено НП, с което лицето е
наказано "за това, че на 12.08.2021г. лицето заяви, че си е изгубило личната
карта"
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. Н., които
са непротиворечиви и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН , заповед за компетентност, удостоверение на Първо РУП-В.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен неправилно, поради което НП
Следва да бъде отменено.
Извършеното от въззивницата е квалифицирано като нарушение на чл. 7
ал. 1 от ЗБДЛ :" Гражданите, притежатели на български лични документи, са
длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване". В
обстоятелствената част на АУАН и на НП не са описани подобни
съставомерни елементи на нарушението, като не се сочи възивницата да не е
опазила документа си от повреждане, унищожаване или загубване. Не са
описани и факти, от които да се направи този извод. Вместо това е посочено,
че лицето е декларирало изгубване, но декларирането по същността си не е
административно нарушение. Липсата на съставомерните признаци на
нарушението и на относимите към тях факти ограничава правото на защита и
налага отмяна на НП. Изобщо не става ясно за какво е наказано лицето.
Описаното от фактическа страна деяние /"декларирала"/ не представлява
административно нарушение.
Така описаното нарушение е квалифицирано в НП като такова по чл. 7 от
2
ЗБЛД, без да бъде съобразено, че посочената норма се състои от две алинеи,
разписващи съвсем различни хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни
да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Спецификата на това
нарушение предполага датата на извършването му да е именно тази на
изгубване на документа, а не на декларирането на това обстоятелство в
съответно компетентното подразделение на МВР /аргумент по чл. 8, ал. 2 от
ЗБЛД/. Очевидно е в случая, че 12.08.2021 г. не е датата на изгубване на
личната карта от жалбоподателя, нито пък е загубена в сградата на 1 РПУ – В.
При така изложените съображения, съдът счита, че при квалифициране на
нарушението като такова по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД неправилно е била
определена датата на извършването му, което по същността си се приравнява
на липсата изобщо на такава. Неправилно определената дата на нарушението
или липсата изобщо на такава, е нарушение, което води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, поради което е съществено и като
крайна последица води до отмяна на наказателното постановление на
формално основание. Липсата на дата на извършване на нарушението
препятства съда и относно преценката му за спазване давностните срокове
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и относно въпроса за изтичането на
абсолютната погасителна давност.
На следващо място, събраните по делото писмени и гласни доказателства
дават основание на съда да приеме, че в случая липсва субективният елемент
от състава на нарушението. В декларацията е посочено предположение за
местонахождението и невъзможността да бъде намерена.
Освен това в НП и в АУАН не е посочено мястото на извършване на
нарушението. Мястото е от категорията и на съставомерните елементи и на
относимите към тях факти. То индивидуализира нарушението по безспорен
начин и посочването му в НП е винаги дължимо, а липсата му е съществено
процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита и поставя в
риск правилото"non bis in idem". Това е самостоятелно основание за отмяна
на НП. Липсата на място на извършване на нарушението в обстоятелствената
част на НП не позволява да бъде извършена ефективна въззивна проверка
относно компетентността на АНО да издаде проверяваното наказателно
постановление.
3
Не на последно място, независимо, че не става ясно за какво точно е
наказана въззивницата, от доказателствата по делото става безспорно ясно, че
същата не е извършила административно нарушение. Чл. 7 ал. 1 вр.чл.81 ал. 2
т. 2 от ЗБЛД възвеждат в нарушение изгубването, повреждането или
унищожаването на български личен документ. По делото не са ангажирани
каквито ида било доказателства за това, въззивницата да е извършила някое
от тези три деяния, още по-малко пък това да е станало на 12.08.2021г. Като е
наложил наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е
извършено, АНО е приложил неправилно материалния закон и това налага
отмяна на НП само на това основание. Освен изложеното до тук следва да се
отчете и още едно безусловно основание за отмяна на НП, тъй като същото
не е издадено в преклузивния 6 месечен срок от издаване на акта. Това е
абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Освен това се касае за маловажен случай на адм. нарушение.
Съдът споделя възражението, че в конкретния случай АНО е следвало да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението, което е
формално, се различава по степен на обществена опасност от обичайните за
съответния вид. Касае за забава от един ден, поради което би могъл да бъде
формиран извод за малозначителност на извършеното, и за незначителна
обществена опасност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв
начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните
обстоятелства/ разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в
НК/.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че конкретното нарушение и
конкретният нарушител се различават значително по степен на обществена
опасност от обичайните за съответния вид и нарушението, ако такова има и
следва да се приемат приетите за установени от АНО четири нарушения за
маловажни, като в конкретния случай наложеното административно
4
наказание би имало по-скоро негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, поради това е процесното НП следва
да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1573 от 23.08.21г. , издадено от
Началника на 1 РУП при ОД на МВР - В. с което за нарушение на чл.7 ал. 1 от
ЗБЛД, на осн.чл. 81 ал. 2 т.2 от ЗБЛД , на ИР. Д. Д. ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 30.00/тридесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението .
Съдия при Районен съд – В. _______________________
5