РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Благоевград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101459 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1459/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от М. С. Г., ЕГН **********,
гр.Б против М. В. Т., ЕГН **********, гр.Благоевград, бул.“Васил Левски“ №37, ет.2, ап.3, за
признаване за установено, че ищцата М. С. Г. не дължи на ответника М. В. Т. сумите по
Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от 30.03.2011г. по
ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград ищцата М. С. Г. е осъдена да
заплати на ответника М. В. Т. сумата от 7736 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 08.11.2011г. до окончателното й изплащане, която изчислена към 16.05.2024г. е в
размер на 9507 лв. Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, е
образувано изпълнително дело №20237970400221 по описа на ЧСИ М с рег.№797 на КЧСИ.
По изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение, видно от която
ищцата дължала горните суми по изпълнителния лист, както и такси по ЗЧСИ и
присъединени на основание чл.458 от ГПК задължения към НАП. Сочи се, че при същия
ЧСИ било образувано въз основа на същия изпълнителен лист и друго изпълнително дело
№20117970400221/2011г., което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди се, че вземанията за главница и лихва са погасени по давност.
Предвид изложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищцата М. С. Г. не дължи на ответника М. В. Т. сумата от 7736 лв.
– главница, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011г. до окончателното й
изплащане, която изчислена към 16.05.2024г. е в размер на 9507 лв., предмет на издаден
Изпълнителен лист по ч.гр.д.№20111210100978 по описа на Районен съд-Благоевград.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът М. В. Т. не е подал в съда писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата М. С. Г. се явява лично. Поддържа иска и моли за
уважаването му като основателен и доказан.
Ответникът М. В. Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По молба вх.№2008/12.04.2011г. на „Ц като взискател, е образувано изпълнително дело
№221/2011г. по описа на ЧСИ М срещу длъжника М. С. Г. и поръчителя М. В. Т., въз основа
на Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена заповед за незабавно
1
изпълнение по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград, по силата на който
длъжникът М. С. Г. и поръчителят М. В. Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
„Централна кооперативна банка“ АД следните суми:
-сумата от 6 710.58 лв. – редовна главница по Договор за потребителски кредит
№81700КР-АА-4705/24.02.2009г.;
-сумата от 1 026.17 лв. - просрочена главница по Договор за потребителски кредит
№81700КР-АА-4705/24.02.2009г.;
-сумата от 790.24 лв. – просрочена лихва за периода от 02.09.2010г. до 29.03.2011г.;
-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 29.03.2011г.
до окончателното плащане на дължимото;
-сумата от 170.54 лв. – платена държавна такса;
-сумата от 240 лв. – адвокатско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 14.04.2011г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Бл“ за наложен запор
върху трудовото възнаграждение на поръчителя М. Т., получено на 19.04.2011г. Въз основа
на наложения запор работодателят „Благоевград-БТ“ е правил удръжки от трудовото
възнаграждение на поръчителя М. Т., превеждайки ги по сметка на ЧСИ на дати:
17.05.2011г., 16.06.2011г., 15.07.2011г., 16.08.2011г., 16.09.2011г., 18.10.2011г. /изплащани на
взискателя/.
На 14.04.2011г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Ю“ за наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., получено на 19.04.2011г. Въз основа на
наложения запор работодателят „Югозападен университет Неофит Рилски“ е правил
удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., превеждайки ги по сметка на ЧСИ
на дати: 27.04.2011г., 28.05.2011г., 27.06.2011г., 27.07.2011г., 26.08.2011г., 28.10.2011г.
/изплащани на взискателя/.
На 08.11.2011г. по делото е подадена молба от поръчителя М. Т. с искане за прекратяване
на изпълнителното производство поради пълно погасяване от негова страна на
задължението, за което е представено платежно нареждане за платена сума от 8 452.93 лв. по
сметка на ЧСИ /изплатени на взискателя/.
С Постановление на ЧСИ от 08.11.2011г. е приключено производството по изп.дело
№221/2011г. поради изцяло погасяване на задължението към взискателя по делото, като е
вдигнат наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 13.09.2012г. по изпълнителното дело е постъпила молба от поръчителя М. Т. с правно
основание чл.429, ал.1 от ГПК, с искане да бъде суброгиран в правата на удовлетворения
взискател въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, като бъде продължено
изпълнението срещу длъжника за реализиране на правата на новия взискател. С молбата е
поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки и възбрана върху недвижимите
имоти на длъжника.
С Постановление на ЧСИ от 19.09.2012г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.146, ал.1 от ЗЗД е конституиран съброгиралият се в правата на взискателя М. В. Т. до
размера на изплатеното от него задължение по изп.дело №221/2011г.
На 24.10.2012г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Юи“ за наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г.. Въз основа на наложения запор
работодателят „Юго“ е правил удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника М. Г.,
превеждайки ги по сметка на ЧСИ на дати: 29.11.2012г., 21.12.2012г., 28.01.2013г.,
27.02.2013г., 26.03.2013г., 27.05.2013г., 29.04.2013г., 26.06.2013г., 24.07.2013г., 27.08.2013.,
25.09.2013г., 25.10.2013г., 26.11.2013г., 20.11.2013г., 28.01.2014г., 26.02.2014г., 26.03.2014г.,
28.04.2014г., 23.05.2014г., 26.06.2014г., 27.06.2014г., 25.08.2014г., 24.09.2014г., 28.10.2014г.,
26.11.2014г., 19.12.2014г., 26.01.2015г., 26.02.2015г., 25.03.2015г., 27.04.2015г., 27.05.2015г.,
26.06.2015г. /изплащани на взискателя – последно плащане на 06.07.2015г./. Трудовото
правоотношение е прекратено на 06.06.2015г.
На 10.05.2013г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде извършен опис и
продан на движими вещи на длъжника, насрочен за 28.06.2013г. /описът е отложен/.
На 28.06.2013г. е изпратено запорно съобщение до Районен съд-Благоевград за наложен
запор върху възнаграждението, което М. Г. получава като съдебен заседател при Районен
2
съд-Благоевград, като е потвърдено получаването на запорното съобщение.
На 29.09.2016г. по изпълнителното дело е подадена молба от суброгиралия се взискател
М. Т. с искане за налагане на запор на собствени на длъжника МПС. От сектор ПП към
ОДВМР са уведомили ЧСИ, че на името на длъжника няма регистрирани МПС.
На 17.04.2019г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. От справката за трудови договори към 02.05.2019г.
е видно, че длъжникът има действащ трудов договор с „И
На 21.05.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Имза наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., връчено на 21.06.2019г. От справка към
22.04.2021г. е видно, че трудовият договор с „Имотинвест“ ЕООД е бил прекратен на
01.05.2019г. /преди изпращане на запорното съобщение/.
На 29.11.2021г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и налични банкови сметки.
На 21.10.2023г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 01.11.2023г. е изпратено запорно съобщение до работодателя Регионална дирекция
Соза наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., като получаването
му е потвърдено от работодателя на 13.11.2023г.
На 20.11.2023г. по молба на длъжника М. Г., с Постановление на ЧСИ е прекратено
производството по изп.дело №221/2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради
непостъпила в продължение на две години писмена молба от взискателя за извършване на
изпълнителни действия.
По молба вх.№4043/06.12.2023г. на суброгиралия се взискател М. Т., е образувано
изпълнително дело №221/2023г. по описа на ЧСИ Милица Велева, срещу длъжника М. С. Г.
въз основа на Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград.
С молбата е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 16.05.2024г. е изпратено запорно съобщение до работодателя Регионална дирекция
Социално подпомагане – Благоевград за наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. Г., получено на 28.05.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
3
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на изпълнителния
лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение от 30.03.2011г., когато е започнала
да тече 5-годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на
пресъдено нещо/. Изискването по чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Давност не е текла по време на образуваното изпълнително производство по силата на
чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, съобразно действащото към онзи момент Постановление
№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС. Извършената с т.10 от Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление
№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. Следователно до 26.06.2015г. давността за
вземанията е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. Давността е започнала да тече след 26.06.2015г. За пълнота
следва да се отбележи, че до 26.06.2015г. са били извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността - на 14.04.2011г. са изпратени запорни съобщения до работодателите
на длъжника и на поръчителя, които са надлежно получено и въз основа на които
работодателите са правили издръжки от трудовите възнаграждения – до дата 28.10.2011г. На
08.11.2011г. дългът доброволно е бил изцяло погасен от поръчителя, който се е суброгирал в
правата на удовлетворения взискател. На 24.10.2012г. и 28.06.2013г. успешно са било
наложени запори върху получаваните от длъжника възнаграждения от ЮЗУ и РС-
Благоевград, като въз основа на запора от ЮЗУ са постъпвали ежемесечно суми до дата
26.06.2015г., а на 10.05.2013г. е бил насрочен опис. Тези действия за принудително
изпълнение са прекъснали погасителната давност за паричното притезание, на основание
чл.116, б.„в“ от ЗЗД.
От 26.06.2015г., а именно - датата на постановяване Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е започнала да тече нова 5-годишна
погасителна давност за процесните вземания.
Според настоящия съдебен състав след тази дата до датата на предявяване на настоящия
иск са извършвани действия, прекъсващи давността. Съображенията са следните:
В мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В диспозитива
на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
С оглед на тези разрешения, депозираните от суброгиралия се взискател молби от дати
29.09.2016г., 17.04.2019г., 29.11.201г., 21.10.2023г., 06.12.2023г. с искане за извършване на
принудителни действия – запор на МПС, запор на трудови възнаграждения и на банкови
сметки, са прекъснали погасителната давност независимо от настъпилата преди или след
това перемпция на изпълнителното дело и независимо от обстоятелството дали съдебният
изпълнител е предприел поисканото изпълнително действие.
За висящи изпълнителни дела след 26.06.2015г. давността се прекъсва от всяко
изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като
следва да се уточни, че водещо значение има искането на кредитора – взискател, което дори
и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-изпълнителя. Обстоятелството дали са
4
настъпили законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по
реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е ирелевантно за прекъсване на давността, предвид
своевременно постъпилото искане за предприемане на изпълнителни действия от
взискателя, което е прекъснало погасителната давност, независимо от настъпилата
перемпция и независимо, че съдебният изпълнител не е предприел поискането действие
/Определение №50018 от 15.10.2024г. на ВКС по гр.д.№1836/2022г., IV г.о., ГК/. Подадените
молби, в които се съдържа искане за налагане на запор върху вземания/движими вещи на
длъжника, прекъсва погасителната давност за вземанията на кредитора /Определение №907
от 20.03.2025г. на ВКС по т.д.№2251/2024г., I т.о., ТК/. Давността е свързана с поведението
на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането. Трайноустановена е съдебната практика, че
юридическият факт, който прекъсва давността, е искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ, което задължава съдебния изпълнител да го предприеме, а
дали резултатът от него е успешен е без значение за прекъсване на давността /Определение
№ 2105 от 4.07.2025г. на ВКС по т.д.№757/2025г., I т. о., ТК/. В този смисъл са и мотивите
към т.3 от ТР 2/04.07.2024г. по тълк. дело №2/2023г. на ОСГТК, че за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.426, ал.3
от ГПК във връзка с чл.129 от ГПК. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т.10 на ТР №2 от 26.06.2015г. по
тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, молбата е редовна - чл.426, ал.4 във вр. с чл.426, ал.2, изр.2 и ал.1 от ГПК и
прекъсва давността.
В горния смисъл е най-новата практика на ВКС, цитирана по-горе, в т.ч. и Определение
№2079 от 4.07.2025г. на ВКС по т.д.№704/2024г., II т.о., Определение №2033 от 1.07.2025г.
на ВКС по т.д. № 460/2025г. и др.
Нещо повече, в конкретния случай след дата 26.06.2015г. в рамките на образуваното
изпълнително дело, не само са постъпвали молби от взискателя за извършване на
изпълнителни действия, но и са били извършени валидни изпълнителни действия –
наложени запори върху трудовото възнаграждение при работодателите „Имотинвест“ ЕООД
и ДСП – Благоевград, с изпратени запорни съобщения на 21.05.2019г., 01.11.2023г. и
16.05.2024г., които са получени от третите-задължени лица и които успешно са прекъснали
давността. По отношение на запора върху вземането от „Имотинвест“ ЕООД следва да се
отбележи, че същият е породил прекъсващ давността ефект, независимо че към датата на
налагането му и получаване на запорното съобщение, трудовото правоотношение е било
прекратено, т.е. независимо, че длъжникът не е имал вземане от третото лице.
Граматическото тълкуване на нормата на чл.116, б.“в“ от ГПК, в която е използвано
съществителното „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършване“,
„реализиране“, сочи, че за прекъсване на давността не е необходимо извършеното действие
от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно; не е необходимо
предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който да е
приключил с осребряване на имуществото на длъжника и постъпване на суми по
изпълнителното дело за погасяване на задължението, което е предмет на принудителното
изпълнение. Налице е задължителна съдебна практика - т.5 на ТР №3/10.07.2017г. по тълк.
дело №3/2015г. на ОСГТК, съгласно която изпращането на запорно съобщение до банка и в
хипотеза, в която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508, ал.1 от ГПК
отговор, че длъжникът няма сметка в банка, представлява действие по налагане на запор,
като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление
на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни
последици. Съгласно същото тълкувателно решение запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
5
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.450, ал.3 и чл.507 от ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането /Определение № 2105 от 4.07.2025г. на ВКС по
т.д.№757/2025г., I т. о., ТК/.
Предвид изложеното е видно, че 5-годишната давност за процесните вземания по чл.117,
ал.2 от ГПК не е изтекла, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК на М.
С. Г., ЕГН **********, гр.Б, против М. В. Т., ЕГН **********, гр.Б, за признаване за
установено, че ищцата М. С. Г. не дължи на ответника М. В. Т. /суброгирал се в правата на
взискателя ЦКБ АД/ сумите по Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-
Благоевград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6