О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/01.04.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2028
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: “....“ ЕАД, седалище и адрес на управление: ...., вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с
ЕИК ..., представлявано от „ ....ЕООД, ЕИК ... с лице,
представляващо юридическото лице – представител С.В.Г.
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото не е
депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140,
ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи
проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2019г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА
твърди, че в брой 39(52), година II, от 9-15 октомври 2017 г., на страница 7 на
издавания от ответното дружество „...." ЕАД вестник "Таблоид", е
публикувана неподписана статия под заглавие: "Не пускат в САЩ М Хда лекува
мъжа си" и подзаглавие с големи черни букви: „Заради донос на К.Б.
американското посолство отряза съпруга и К Бза виза след тежък инсулт".
Към статията е поместена снимка на семейството на М Х. В редакционното каре на
вестника като издател е посочен „....", а като
главен редактор З К.
Ищцата
твърди, че в подзаглавието на печатното издание на ответника е изнесено
невярно, обидно и клеветническо твърдение за осъществен от нея донос срещу
колега, с което е злепоставена по недопустим начин пред неограничен кръг от
хора, пред цяла България.
За
процесната статия с подзаглавието ищцата научила в
началото на месец юни 2018г., когато била на гости при
нейни приятели в гр.Варна. След като я прочели се почувствала
ужасно обидена, нямала думи да изрази това, което преживяла. Разстроила се много, получила паническа
атака, не можела да си поема въздух, макар че приятелите й се опитвали да я
успокоят. Твърди, че цял живот била помагала и
помага, дори отворила ресторант в Лас Вегас, за да кани колеги да идват и
даряват радост на българите там, пък и ищцата да утолява носталгията си.
Домакинът, у когото ищцата била на гости бил лекар. Измерил й кръвното налягане и констатирал високи стойности, поради
което приела лекарство за понижаване на кръвното налягане. Преживеният стрес и унижение сринали ищцата, понесла много тежко
написаното. Изключително трудно й било да осъществява
плануваните участия и концерти, а нови такива отказвала. Дъщеря й пристигнала в България няколко дни след като прочела публикацията
и виждайки ищцата разстроена, се наложило да й сподели за проблема. Тя също не можела да повярва как е възможно това, защото била
свидетел колко колеги били спали в дома на ищцата и на колко била помагала.
Ищцата твърди, че с действията си ответното дружество засегнало личния
й и професионален авторитет, чест и достойнство като гражданин и публична личност,
градени години наред, без ничия помощ и достойно. Тъй като
вестник „Таблоид" бил с голям за стандартите на страната ни тираж и с
многобройна читателска аудитория, ищцата се почувствала дискредитирана и
злепоставена пред цялото общество. Общество, за което ищцата
творяла и пеела, което не я забравило след толкова години. Ищцата е представяла България в много страни по света, донесла била
пет международни награди от фестивали. Чела била и
слушала какво ли не за себе си, но не можела да приеме обидата „доносник".
Съгласно
българския тълковен речник на думите, доносът бил „донесение (обикновено
анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого". Като
синоними на донос се сочат: клевета, клеветничество, злословие, доносничество,
хула, лъжа, сквернодумство, шпионаж, предателство. Извършването на донос е опозоряващо, тъй като
е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква
еднозначна негативна оценка на обществото. Още
по-укоримо е, когато като резултат от него се сочи невъзможността на тежко
болен човек - съпруг на колега да отиде да се лекува.
В
посочената публикация не бил посочен конкретният автор на съдържанието, нито
отговорният за графичното оформление на материала на страницата. От посоченото в самия брой на вестника било видно, че главен
редактор на вестника е З К. Главният редактор на вестника отговарял за
характера, съдържанието и вида на публикуваните материали, заглавията и
подзаглавията на статиите. Той в лично качество бил
допуснал да бъде публикуван материал с подзаглавие, съгласно което ищцата била
извършила донос, което било невярно. Обстоятелството,
че материалът бил неподписан означавало, че зад него стои вестникът като
издание. Издателят имал качеството на възложител на
работата, поради което бил надлежно материално - правно легетимиран да отговаря
по иска по чл.49 от ЗЗД. Отговорността му произтичала
от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в
негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена
дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговото имущество. Лицата, на които ответникът е възложил работа, са извършили
противоправни действия и/или бездействия като в подзаглавието на статията са
изнесли неверни, обидни и клеветнически твърдения за ищцата. Принципите на отговорната журналистика в случая са погазени,
соченото в подзаглавието на материала не е подкрепено с факти, а се базира на
преднамерени внушения. Като гаранция за свободното
слово, добрата журналистическа практика изисква използването на достоверни
източници и проверката им от страна на журналиста. В
нейния обем се включва и вземане на мнение от страна на обществената личност,
която ще бъде обсъждана в материала или предоставяне на възможност да потвърди
или опровергае изнесеното. И всичко това следва да
бъде извършено преди материала да бъде предоставен на обществото. В настоящия случай това не се било случило.
Свободата
на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на
търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл.40, ал.1, чл.39,
ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото
обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име,
честта и правата на други граждани. Записаната в чл.40, ал.1
от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е
свързана с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които
представляват обществен интерес. В нейното съдържание
не се включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански
и човешки права.
Съгласно
чл.84, ал.З от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана, поради което ответникът дължи лихва за забава от деня на
увреждането - датата на публикуване на журналистическия материал - 09.10.2017г., до пълно изплащане на обезщетението.
Съгласно
чл.115, ал.1 от ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и
по местоизвършване на деянието. Тъй като вестникът
се разпространява на територията на цялата страна, счита, че местоизвършване на
деянието е всяко място на територията на страната. За
публикацията ищцата узнала в гр.Варна, поради което предявява иска пред
Варненски окръжен съд.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА:
Предявен е от
К.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
“....“ ЕАД, седалище и адрес на управление: ...., вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ...,
представлявано от „....ЕООД, ЕИК ... с лице,
представляващо юридическото лице – представител С.В.Г., иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и
притеснение, причинени от невярната публикация
във вестник „Таблоид" брой 39(52), година II, от 9-15 октомври 2017 г. по адрес на ищцата със заглавие „Не пускат в САЩ М Хда
лекува мъжа си“ и подзаглавие: „ Заради донос на К.Б. американското посолство
отряза съпруга й К Бза виза след тежък инсулт“.
Заявена за разглеждане е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за
присъждане на законната
лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 27.01.2012г. до окончателното изплащане на задълженията.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения,
т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
В тежест
на ищцата е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деянието, което може
да се изразява в действия или бездействия – в конкретния
случай публикацията във вестника; противоправност на деянието;
вреда - претърпените физичеки болки и страдания, стрес и
психически вреди в резултат на публикацията, които ищцата следва да установи; причинна връзка между деянието и вредата,
вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителите, като
последната се предполага до доказване на противното.
Доколкото ответникът не е подал отговор на исковата
молба, то и съдът не следва да конкретизира разпределението на
доказателствената тежест при липса на оспорени факти и наведени фактически
твърдения.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане
на ищцата двама свидетели при режим
на водене, които да установят обстоятелствата, конкретизирани от ищцата в
исковата молба, а именно: вида,
характера и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди; за
отражението на процесната публикация върху психическото, емоционалното и
здравословното й състояние.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 от ГПК, най
– късно до датата на насроченото първо съдебно заседание да представи следните доказателства: договор с
печатницата, където е отпечатан вестника „Таблоид“, по силата на който му
е възложено отпечатване на брой 39, година II, от 9-15 октомври 2017 г.; съпътстващ тиражен лист, удостоверяващ размера на тиража;
фактури, от които е видно колко броя от тиража са изпратени към
разпространителите на вестника. УКАЗВА на ответника,
че непредставянето на документите се преценява
съгласно чл.161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, третото
неучастващо лице „..." ЕООД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.... да представи
по делото намиращата се у него документация: договор
с издателя “....“ ЕАД
на вестник „Таблоид", по силата на който му е възложено отпечатване на
брой 39, година II, от 9-15 октомври 2017 г. на вестника; съпътстващ тиражен
лист; приемо-предавателни протоколи и фактури, от които е видно колко броя от
тиража са отпечатани и предадени на издателя.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение да депозира два
броя преписи от нарочна молба, съобразно изискванията на чл.192 ал.1 от ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай на неизпълнение, с което се причини необосновано
отлагане на производството, съдът може да наложи глоба.
След депозиране на молбата, същата да се ИЗПРАТИ на третото неучастващо лице и изрично да й се укаже
задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи посочените
документи. ПРЕДУПРЕЖДАВА третото
неучастващо лице „..." ЕООД, че ако неоснователно не представи в посочения срок
документите, освен отговорността по чл. 87 от ГПК - глоба, носи
отговорност и пред ищцовата страна за причинените й вреди.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните
към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че
медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора
им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая
419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, с Приложение № 6 към
чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и
книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съобщението да се изпрати до
ответника по регистрирания му в ТР адрес на управление в гр. Ямбол, както и на
посочения в извадката от в/к Таблоид e-мейл адрес.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: