Решение по дело №131/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 180
Дата: 1 април 2021 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20217170700131
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 180

гр. Плевен, 01.04.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                               2. РАЛИЦА МАРИНСКА

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- И. ШАРКОВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №131/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от ОДМВР- Плевен, чрез юрк. Г. А., против Решение №132/04.12.2020г. по НАХД№308/2020г., по описа на Районен съд – Червен бряг, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К № 3930350, издаден от ОД на МВР – Плевен. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие материалния закон. Твърди се, че с изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е предвидено издаването на ЕФ в отсъствие  на контролен орган и на нарушител. Посочва се, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение може да бъде издаден, когато нарушението е установено заснето с мобилно АТС, при спазване на изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г, кат наличието или отсъствието на контролен орган, при издаването на ЕФ е без значение. Посочва се също, че в случая използваната АТСС, заснела нарушението е правилно експлоатирана. И ЕФ е издаден при спазване на установените процесуални правила. Посочва се също, че безспорно в случая е налице повторност на нарушението, като нарушителят е бил санкциониран с ЕФ серия К 3451284/11.03.2020г., влязъл в сила. В заключение моли съда да отмени обжалваното Решение №132/04.12.2020г. по НАХД№308/2020г., по описа на Районен съд – Червен бряг и потвърди  електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К №3930350, като законосъобразен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се представлява.  

Ответникът по касационната жалба- И.И.А., чрез адв. М. М., в срок е депозирал писмен отговор по жалбата, в който изразява становище за неоснователност на същата, като се излагат подробни съображения по същество. Допълнително се представя писмено становище. В с.з., ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага на съда да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното Решение №132/04.12.2020г. по НАХД№308/2020г., по описа на Районен съд – Червен бряг, съдът е отменил ЕФ серия К №3930350 на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на жалбоподателя И.И.А., на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 800лв, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, за това, че на 02.08.2020г, в 17,27 часа, в населено място с. Радомирци, ПП-3 километър 133+700, с посока на движение от гр. Плевен, към гр. Луковит, с АТСС TFR1-M 634, е заснето движение на МПС „Форд Мондео“, с ***, управлявано от И.И.А., негова собственост, със скорост от 81 км/ч, превишаваща с 31 км/ч, разрешената скорост, в рамките на населено място- 50 км/ч. В решението си, въззивният съд е приел за установена изложената в ЕФ фактическа обстановка, като движението на управляваният от жалбоподателя л.а., е заснето посредством АТСС TFR1-M 634, прието от съда за изправно. Въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е издаден при спазване изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Приел е, че с процесния ЕФ, е наложено наказание при условията на повторност, по реда на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, без обаче да е посочено по коя от отделните, визирани от тази норма, хипотези се издава. Приел е, че в случая липсва посочване на предходен ЕФ или НП, влязло в сила, с което нарушителя да е санкциониран, за да се прецени наличието на повторност. Приел е, че по този начин в ЕФ липсва задължителен реквизит, нарушено е правото на защита на жалбоподателя, поради което, издаденият ЕФ е незаконосъобразен.

Настоящия касационен състав намира, при извършената проверка за законосъобразността и допустимостта на постановеното решение, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и спорът бъде решен по същество, като издадения ЕФ серия К №3930350 на ОД на МВР – Плевен, бъде потвърден, като законосъобразен. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, правилно въззивният съд е приел за безспорно установена, изложената в ЕФ фактическа обстановка, описана по- горе, в т.ч. и факта на извършване на нарушението на правилата за движение, от страна на жалбоподателя и ответник по касационната жалба И.А., вменено му с процесния ЕФ, които мотиви, в тази им част съда възприема напълно, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДв, съобразно която норма, органите имат право да установяват на нарушенията на правилата за движение по пътищата, чрез използване на технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. В случая правилно въззивният съд е приел, че процесното нарушение е заснето и установено с технически изправно автоматизирано техническо средство или система- АТСС TFR1-M 634.

Съобразно нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“, се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Поради това, в процедурата по издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за това, не важат общите правила за издаване на АУАН. В случая, настоящият състав приема, че при издаването на процесния ЕФ, няма допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч.- и такива,  нарушаващи правото на защита на жалбоподателя,  изразяващи се в липсата на задължителен реквизит на ЕФ. Както бе посочено по-горе, нормата на чл.189, ал.4, изр. второ регламентира задължителното съдържание на ЕФ, сред които са: описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата. Видно от съдържанието на процесния ЕФ, се установява, че същият съдържа законоизискуемите реквизити, като е налице описание на нарушението- от фактическа и правна страна и е посочен размера на глобата, определен по реда на чл. 182, ал.4 от ЗДвП- 800лв. Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП не предвижда включване на допълнително описание на нарушението, респ. на формално изброяване на нормите, касаещи определяне размера на наложената санкция. От събраните по делото доказателства,  в т.ч. и от представената в настоящата инстанция справка за нарушител, безспорно се установява, че нарушителя А. е наказан, с ЕФ серия К 3451284/11.03.2020г, влязъл в сила на 05.06.2020г, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и наложено наказание по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП- „водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, при превишаване от 11 до 20 km/h,  с глоба в размер на 50лв“. Дефиницията на понятието „повторност“ е дадена в §6, т.33 от ДР на ЗДвП, и съобразно същата, нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание, за същото по вид нарушение. С оглед изложеното, съдът приема, че нарушението, за процесният ЕФ, е извършено на 02.08.2020г, и правилно е квалифицирано като повторно, като извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К 3451284/11.03.2020г.

На основание гореизложеното съдът приема, че издаденият ЕФ е законосъобразен и като е достигнал до друг правен извод, РС-Червен бряг е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените в настоящето производство разноски, в размер на 80лв., на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл второ, вр. чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №132/04.12.2020г. по НАХД№308/2020г., по описа на Районен съд – Червен бряг, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К №3930350 на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на И.И.А., ЕГН **********,***, Е НАЛОЖЕНО адм. наказание „глоба“, в размер на 800лв., на основание  189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, И.И.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР- ПЛЕВЕН, сумата от 80лв.- юрк. възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        

                                                                                                    

   2.